Ако можех да върна времето назад!

Ако можех да върна времето назад!

Признавам си, понякога съм го казвал и аз.

Истината е, че всеки от нас има неща, за които съжалява.

Неща, които не са се развили по даден начин и според определени наши очаквания.

Най-вероятно всеки би се върнал във времето и би променил дадени неща, ако имаше възможност.

Но машина на времето няма. Няма начин да се върнем назад и да оправим това, което мислим че е можело да направим по-добре тогава.

В този смисъл самонаказанието със самосъжаление е безсмислено и безполезно. То нищо не променя. Няма да върне времето назад, нито ще направи живота ни по-лек.

Повечето от нас знаят следната фундаментална истина, но е добре да си я напомняме по-често – човек живее днес и сега. Не утре. Не вчера.

Единственото, което можем да направим по повод на миналото е:

• да се покаем за грешки, за които ние сме пряко отговорни;

• да си направим добри изводи от всичко или с други думи, да си извлечем полезни уроци предимно за нас самите;

• да променим начина си на живот, който може да ни постави на различно място в следващите години;

• да сме с очакване Бог да се намеси в настоящето и да премахне последиците от миналото като слушаме гласа Му и Го следваме.

Ние нямаме контрол върху събитията от миналото, но със сигурност имаме контрол върху това как ще настроим себе си към настоящето и какви избори ще направим.

Вярно е, че има значение какво сме преживели и през какво сме минали. Това е безспорно. Всяка сълза и страдание са специални, понеже сме преживели реална болка и това е нашият живот.

Но нека нека не позволяваме на миналите поражения или нереализирани очаквания да се превърнат във воденичен камък, който ни виси на шията и ни влече надолу.

Зрялост за Божието Царство

Бойко Божидаров, Китай, БММ

А зрелите християни издигат преди всичко Бог и Неговото царство. Те разсъждават така: “Кое е добро за Божието царство”. Апостол Павел ни дава един прекрасен пример за това в 1 Коринтяни 9:3-6 - “Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми: Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?” Той говори за права и задължения и после казва (1 Коринтяни 9:15): “Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мен така, защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.”.

И това е интересното: Бог е дал определени наредби, за които един незрял християнин е готов да се хване, пропускайки обаче, че Бог е дал и още нещо – любовта към Него и към ближния, на която тези наредби трябва да бъдат подчинени, а не обратното. А какво да кажем за заповедта на Христос: “Идете по целия свят и учете всичките народи?” Това е заповед към църквата като цяло, а не към всеки един отделен християнин. Съответно някои си казват: “Аз не съм призван, това се отнася за някои от църквата, но защо точно аз?” Отново “аз”, “аз” и “аз”! Извода, който си правят е: “Тази заповед не е задължителна за мен, следователно ако аз не искам да отида, няма да отида, и няма проблем.”

Други пък си казват: “Добре, аз искам да отида да нося благовестието, обаче първо църквата трябва да ме подкрепи финансово (ще ми трябват пари за самолетен билет, за квартира, за това, за онова, и т.н.), защото такава е наредбата, която Бог е дал. Ако не ме подкрепи, няма да отида.” Но църквата пък си казва: “Да, но той трябва да е зрял, утвърден, да получим специално видение за него (понеже преди апостол Павел да тръгне, църквата в Антиохия се е молила докато Святия Дух го е посочил за изпращане на мисия). После, за какво са му тези пари, откъде да знаем дали той няма да ги използва за прищявки, и в същото време дали ще има много плод (тук сме в криза, хората нямат пари, а той в същото време ако няма изобилен плод, ще ходи там на екскурзия)?” И в крайна сметка като резултат никой никъде не отива, църквата се свива в черупка и заповедта на Христос се осуетява.

Не обвинявам църквата, това не е само днешен, “модерен” проблем, това е очевидно е бил проблем и на църквата в Коринт, Павел го е забелязал, и затова ни е написал тези редове, които цитирах по-горе. Божиите наредби, за които той говори са добри, но те работят само сред зрели християни. В реалността обаче повечето християни не са зрели - така е било в древността, така е и днес. И това не е нещо тревожно или страшно, нито пък е повод за обвинения и изобличения, напротив - това е нормално и съвсем очаквано да е така.

Тогава какво е решението на проблема? Явно е, че решението е в ръцете на зрелите християни - да вършат това, което е добро за Божието царство и да водят незрелите към зрялост. Точно както Павел ни е дал пример за това - един по-превъзходен и по-зрял поглед към Божиите наредби. Не толкова с говорене и поучаване, а с личен пример. Като виждат, че църквата не е пораснала за мисионерското дело, по-добре да не разчитат на нея финансово, а да бъдат гъвкави да търсят и други начини да служат в това. Например, защо да не потърсят работа там, в далечната страна, където ще пребивават? Днес това никога не е било по-лесно - имаме интернет, имаме социални мрежи, не е проблем да се свържем с нови познати, нови приятели, от Африка, Азия, и други далечни места където Бог ни води. Те пък могат да ни помогнат за някаква работа или пък за нещо друго, което би било от полза за пребиваването ни и за благовестието, и т.н.- с Божията помощ и с активно търсене, винаги се намират начини.

Още преди да отида в Китай за първи път аз виждах този проблем. Не казвам, че съм вече “много зрял”, но не беше трудно да се осъзнае, че ако разчитам на следването на Божиите наредби от неразбиращи Божията цел християни, така и няма да отида никъде. Затова се “взех в ръце” и изтеглих един кредит, за да си осигуря билет дотам, а пък там да си намеря работа, чрез която не само да живея във финансова независимост, а и да върна кредита. Така и стана – бях не само финансово независим, а и духовно независим (не че бях откъснат от молитвите на светиите в България) - нямах този товар непременно да се налага да изпълнявам “норматив” и да се отчитам пред църквата какво съм свършил и колко плод имам - такъв какъвто е модела на западните мисионери. А и за кредита Бог се погрижи така, че да не оставам в дълг към никого. Бях точно като тези юдеи, които бяха отишли в Антиохия, без да имат някакво специално мисионерско призвание, а просто да живеят там, далеч от гонението в Ерусалим. Без финансова подкрепа от църквата в Ерусалим и без задължението да се отчитат пред нея какво са свършили. Но виждаме, че именно чрез тях възниква първата в света църква от езичници (неевреи).

Освен всичко това забелязах, че когато сам работя и си изкарвам парите за прехрана, а и за всичко останало, местните хора ме гледат с друг поглед, аз самия започнах да забравям, че съм чужденец (а пък и те също преставаха да ме гледат като такъв), когато съм с тях - аз съм просто един от тях, равен с тях.

В Китай видях мисионери от Америка и други богати западни държави, които живееха с 3000 долара на месец, подкрепяни от техните църкви или организации, без да работят, в същото време стремейки се на всяка цена да си запазят западния стандарт на живот. И те живееха така сред бедно местно население, в малки градчета. Колко и какъв е плода им, само Бог знае, обаче определено имаше дистанция между тях и местните жители.

Ако искаме да сме зрели, зрялостта не се състои само в по-активно участие в църковни дейности, или пък в по-успешно въздържане от стари грехове. А се състои преди всичко в мъдрост и гъвкавост на дело, започваща от страха от Господа и изявяваща се в личната ни цел - кое е най-добро за Неговото царство!