Издава, отпечатва и разпространява Християнски център за хора с увреждания „Благодат

ИСТОРИЯТА НА НЕДЪГАВИЯ

Доналд Сунукджиян

(Говорителят влиза с патерици, оглежда се наоколо, преминава по пътеката, като оглежда прекрасната сграда в която се намира.).

Все още не мога да се оправям в този палат. Трябва да видите всичките му стаи. И е някак си трудно да ходя наоколо (гледайки към осакатения си крак).

Това е дома на Давид, на цар Давид. Той е най-красивия по тези земи. Вносен дървен материал (докосвайки, погалвайки някой от предметите в залата). Копринени завеси (оглеждайки). (Говорителят сяда сам на стол за пияно.)

Казвам се Мемфивостей. Харесва ми тук. Жена ми, аз и нашия малък син имаме апартамент с няколко стаи на втория етаж. Тук сме вече от около три месеца.

Защо живея тук? Това е добър въпрос. Аз не съм някоя важна особа, която е на посещение при царя; Аз не съм посланик изпратен в тази страна или нещо такова. Аз не съм придворен служител; нямам административни функции тук. Не съм и роднина, макар че признавам, че Давид се отнася към мен като към син и стана дядо на сина ми Миха.

Защо живея тук? Ще ви разкажа, понеже това е една покъртителна история.

ИЗГУБЕНАТА БИТКА

Татко ми беше убит когато аз бях много малък. Спомените ми са смътни, защото по онова време аз бях само на пет години. Спомням си как си играех пред къщата в имението на баща ми, когато един конник влетя в двора. Спомням си яростния тропот на копитата му, пяната в устата му и викът от ездача към моята бавачка в къщата: „Грабвай момчето и бягай. Филистимците идват! Царят и князът са мъртви. Израел е победен и всеки бяга!” След това той продължи нататък за да предупреждава и други.

Спомням си как бавачката плачейки грабна шала си и малко хляб и сирене, и ме хвана за ръката с думите: „Трябва да бягаме! Побързай! По-бързо! Трябва да бягаме!

Оставихме всичко и побягнахме. Тичахме целия онзи следобед и вечер. Когато се стъмни, се шмугнахме в една нива, за да си поемем дъх и с надеждата, че ще можем да поспим. Но, филистимците продължиха да плячкосват и през нощта, и ужасните звуци от грабежите им отново се приближиха към нас. Затова ние станахме и отново побягнахме.

ГОЛЯМОТО ПАДАНЕ

Бягахме в тъмнината – не си спомням колко дълго. Опитвахме се да стигнем до реката, която да прекосим, за да навлезем в една отдалечена северна област, където си мислехме, че те няма да ни последват.

Но, аз не можех да продължа – страната ме болеше, дробовете ми се пръсваха. Спомнях си, че паднах на земята.

Бавачката ми каза: „Ела!”

„Не мога!”

„Те ще ни убият!”

„Не мога!” – и започнах да плача.

Тя ме вдигна и започна да тича с мен. Но, аз бях доста голям. Едно пет годишно момче може да бъде доста тежък товар за носене. За кратко страхът и даваше сила, но с напредъка на нощта забелязах как очите й започнаха да стават все по-безжизнени и пълни с изтощение. Стъпките й станаха несигурни. Тя започна да залита. И тогава, без никакво предупреждение, тя се строполи на земята.

Не си спомням точно, но си спомням как тя падна тежко напред с мен на ръце. Спомням си как краката ми бяха под мен (превивайки се напред) и как с цялата си тежест тя падна върху мен и тогава си спомням – (две щраквания с пръсти, които да представят чупенето на костите му).

Нещо се счупи! Аз изпищях. Виках й да се махне от мен, но тя не помръдваше. Аз плачех и се борех и най-накрая успях да се измъкна изпод нея. Спомням си как виках за помощ в нощта… и след това не си спомням нищо повече.

В МАХИРОВИЯ ДОМ В ЛОДАВАР

Няколко дни по-късно се събудих в дома на един човек, който се казваше Махир. Той живееше далеч от другата страна на реката където ние се опитвахме да стигнем. Научих, че съм бил открит на следващата сутрин от други бежанци. Те ни бяха взели с тях следващите два дни и ни бяха пренесли през реката на сигурно място.

Трябва да съм изпаднал в шок от болката, защото не си спомням нищо от всичко това. Знам само, че когато се събудих, моите глезени и нозе бяха премазани и вдървени… и аз знаех…, че никога няма да мога да ходя отново.

ЦАРСКИ СИН

Всичко, което ви казах до тук ви помага да разберете защо куцам по този начин. Но, то не ви казва кой съм аз. Баща ми, който беше убит в онази битка не беше обикновен войник. Той беше княз Йонатан. Цар Саул ми беше дядо. С течение на времето, ако нещата се бяха развивали нормално, аз щях да стана цар над земята след баща ми Йонатан.

НОВАТА ВЛАСТ

Но след битката, всичко беше в хаос. Цар Саул беше мъртъв. Баща ми беше мъртъв. Двама от братята на баща ми, мои чичовци бяха мъртви. Филистимците контролираха земята ни и бяха завзели всичко за себе си.

Минаха няколко седмици преди да можем да оценим ситуацията, преди остатъкът от израилевото управление да започне да се появява в изгнание. То се събра, но беше разпръснато на парчета, и не беше много. Един от чичовците ми беше оцелял – Исвостей (поклаща глава). От силата и величието на Сауловия дом, от славното мъжество на Йонатан и чичовците ми, кой трябваше да оцелее – Исвостей – най-некомпетентния. Той нямаше нито сърце, нито глава да царува. Сам за себе си, той си беше добре, но в позиция, в която от него се очакваше да ръководи, той не можеше да се справи.

За щастие Авенир също оживя и успя да премине през реката. Авенир беше главнокомандващия на армията, стабилен човек – силен, решителен, мускулест и лидер – с бърз ум, със силна воля, човек, който може да нарежда и да изисква изпълнението на заповеди.

Поради практични причини Авенир пое управлението докато бяхме в изгнание. Исвостей беше фигурант. Авенир му беше верен и му служеше, както служеше на дядо ми. Но фактически, Авенир имаше властта, той беше онзи, който правеше нещата да се случват.

Бяха трудни дни, но аз почти не участвах. Бях момче. Бях недъгав. И беше очевидно, че какъвто и курс да поемеше царството, то щеше да го поеме и без мен. Аз бях изолиран. Не трябваше да участвам в управлението.

Е, това скоро нямаше никакво значение, защото не мина много преди царството да се отнеме от нашата фамилия. Защото, след седем години, когато аз бях на дванадесет, цялата земя се отвърна от нас и последва Давид.

И така са нещата вече петнадесет години от тогава – на власт е Давид.

КАКЪВ ЧОВЕК БЕШЕ ДАВИД? Как Давид и аз се срещнахме?

Никога не бях срещал Давид до преди три месеца, когато се преместихме тук. Моето ранно мнение за него беше горчиво. От това, което ми беше казано, той и моя баща Йонатан са се познавали на времето. Когато били млади, те били най-добри приятели. Сражавали се рамо до рамо. Но нещо трябва да се е случило, защото до времето когато аз съм се родил, Давид беше обявен за човек извън закона и се считаше за предател.

Имаше две обяснения за това. Някои казваха, че моя дядо Саул изпитвал болна ревност към Давид и се опитал да го убие – че мразел Давид без причина, и че Давид трябвало да бяга, за да се защити.

Други казваха, че дядо ми виждал през външността на Давид и знаел, че под повърхността си той кроял предателски планове за това как да вземе царството за себе си и да го отнеме от баща ми Йонатан.

Аз бях склонен да вярвам на второто обяснение – това, че Давид е бил заговорничещ предател – поради две причини. Първо, по времето на битката в която баща ми беше убит, Давид живееше с врага във Филистия. Според докладите, които получавахме, той дори се предложил като доброволец на филистимците в битката, но те го отхвърлили. Второ, скоро след битката и поражението на Израил, докато ние се опитвахме да се прегрупираме на север, Давид се върнал в южната част на земите ни и се коронясал за цар над южните племена.

Така че, моето предварително мнение за него беше негативно. И то се потвърди седем години по-късно, когато аз бях на дванадесет. По онова време Авенир, нашия лидер беше отишъл на юг, за да преговаря за постигане на консолидация между нашата северна част на царството и южната част на царството, начело с Давид. Докато бил там, той бил подмамен на едно тайно събрание и бил убит от един от Давидовите генерали. Няколко дни по-късно Исвостей беше убит на север. Чух, че убийците били екзекутирани от Давид, но кой знае дали това е било истинска правда или Давид просто е затворил устите на привържениците си след като са му свършили мръсната работа. „Мъртвите не говорят.”…

Както и да е, със смъртта на Авенир и Исвостей, Давид стана цар над цялата земя, и така си останаха нещата за последните петнадесет години.

Но трябва да призная, че независимо от това, което мислех за Давид, царството се развиваше добре. Имаше голяма експанзия на територията, неспирна последователност от победи, стабилност, благоденствие. Говореше се дори за династия – династия, основана от Давид. Разказваше се, че Давид сънувал сън в който Бог му обещал синове, които да царуват след него – династия. Имаше и обещание за някакъв Велик бъдещ Давидов Син.

По време на всички тези събития аз бях оставен в тази най-северна провинция – явно забравен. Махир беше любезен – аз се ожених за неговата дъщеря и ние имаме малък син. Аз правех всичко, което беше по силите ми за да бъда от полза и за себе си и за другите – малко счетоводство за Махир, малко дърводелство. Не съм добър, но ценя високо качествения дървен материал (оглежда наоколо палата).

„ЦАРЯТ ИСКА ДА ТЕ ВИДИ…“

И това ме връща около три месеца назад, когато това се случи. Един ден Сива се появи с посланието: „Давид иска да те види.”.

Аз не бях виждал Сива около десет години. Сива отговаряше за управлението на имота на баща ми и на дядо ми. Той също беше избягал отвъд реката, но беше се върнал когато нещата се стабилизираха под властта на Давид. Той живееше близо до нашата стара домашна област, и от това, което бях чул, той си живееше добре.

Той дойде при мен и ми каза, че Давид иска да ме види… Това звучеше злокобно. Защо Давид ще иска да ме вижда? (Осветлението намалява.) Той ще ме убие! Установяването на династия изисква елиминирането на всички потенциални съперници. А аз съм последния жив член от Сауловата фамилия. При положение, че Йонатан, чичовците ми и Исвостей са мъртви, аз съм последния, който би могъл да прояви претенции към трона и да възстанови изгубеното наследство. Освобождавайки се от мен, последния потенциален враг, Давид ще гарантира бъдещето на династията си.

Аз не желаех да виждам Давид, но каруцата ме чакаше там. Нямах избор. Можех да помоля Махир за помощ, но това само би довело до наказание за него заради намесата му в царските дела. Целунах жена си за сбогом. Никой от нас не мислеше, че ще се видим отново.

По пътя, там в каруцата попитах Сива: „Как Давид научи за мен?”

„Един ден той ми прати вест да дойда при него в палата. Когато стигнах там, той ме попита дали някой от наследниците на Йонатан е все още жив? Аз му казах за теб.”

„Защо? Защо не си държа езика зад зъбите?”

„Защото се боях, че така или иначе, той ще научи и тогава ще ме накаже за това, че не съм му казал. Освен това, той каза, че намеренията му към теб са добри.”

„Глупак! Каква възможна причина би имал той за да ми прави добро? Той може да има само полза от смъртта ми… Аз отивам на моята екзекуция.”

ЧУДОТО НА ЗАВЕТНАТА МИЛОСТ

През останалата част от пътя яздехме в мълчание докато стигнахме в Ерусалим. (Пауза на удивление.) Бях чувал за новата столица, която Давид бил построил, но това беше невероятно. Какви непробиваеми крепости! И палата – никога не бях виждал такъв палат!

Бях заведен вътре и ми беше казано „да стоя тук” в някаква чакалня, докато Сива влезе през няколко врати. Той се върна само след няколко минути и ме насочи през вратите. През тях влязох в голяма стая. В другия й край седеше някой. Това очевидно беше Давид. Докато куцах към него, той ме наблюдаваше мълчаливо с пронизващ поглед.

Мислех си: „Той ще ме убие. Аз съм заплаха за неговото царство, за стабилността на династията му. Но ако ще ме убива, аз ще го затрудня колкото мога. Няма да му доставя удоволствието от това да изглеждам бунтар, който заслужава да бъде елиминиран.”

Така с огромна трудност (коленичейки) аз преклоних колената си пред него и му се поклоних за да покажа с жеста си, че той е мой Цар.

Чух гръмогласен глас: „Мемфивостее!”.

С все още наведена глава казах: „Аз съм Ваш покорен слуга!”

Тогава чух: „Не бой се!”.

Погледнах нагоре… очите му се усмихваха и лицето му изглеждаше любезно.

Каза ми: „Стани и седни до мен на трона.“

„Баща ти” – продължи той – „беше мой най-голям приятел. Когато бяхме млади и двамата знаехме, че царството ще бъде отнето от Сауловия дом и че аз ще бъда този, който ще царува. По онова време баща ти ме накара да се закълна, че когато това се случи, аз никога няма да го нараня. Той ме накара да обещая, че когато Бог ме благослови и аз бъда утвърден за цар, аз никога няма да вдигна ръка срещу някой от неговите потомци.

Преди тридесет години аз направих завет с баща ти, тържествено обещание, че когато това време дойде, аз ще действам милостиво към всеки от неговите наследници.

Потърсих те и те доведох тук, за да изпълня това свое обещание. Връщам ти всичката земя и имотите на баща ти и на дядо ти. Нивите, добитъка, овощните градини, сградите – всички те са твои. Всички приходи, които имотите произвеждат са твои. Ти можеш да ги управляваш както желаеш. Сива ще се върне на служба като твой слуга, както е бил слуга на баща ти и на дядо ти. Неговите синове и слуги ще работят земята и ще ти дават плодовете и приходите от нея.

Ти ще бъдеш напълно свободен. Ще можеш да влизаш и да излизаш когато пожелаеш, за това, което работата ти изисква. Но, аз искам ти да доведеш жена си и момчето тук в палата и да бъдеш част от моето семейство.“

Това беше преди три месеца. Днес аз съм богат човек и съм член на Давидовото семейство.

Той е цар, който не ми дължеше нищо. Но реши да ме потърси и да ме издигне.

Какво бях аз за него? Не можех да му предложа нищо. Фактически в неговите очи аз бях един потенциален враг. Бях враждебен на управлението му.

Но, той ме доведе в палата си, възстанови наследството, което бях изгубил, и ме направи част от семейството си. Оттогава аз споделям смеха и любовта на неговия дом.

В ОЧАКВАНЕ НА БЪДЕЩИЯ ДАВИДОВ СИН

(Става и излиза, като спира на всеки няколко стъпки за да каже още едно от следващите изречения.)

Спомняте ли си онзи сън, който Давид сънува – че синовете на неговите синове ще управляват дотогава докато дойде един „Велик Давидов Син“? Аз се чудя дали някога ще има такъв Давидов Син, който да бъде поне малко като баща си? (Стъпки)

Мислите ли, че някога ще има Давидов Син, който ще потърси врага си и ще го издигне, който ще възстанови наследството му, което е било изгубено? (Стъпки)

Ще вземе ли той един недъгав човек и да го направи син на царя?

Ако го направи, то пожелавам ви и вие да го срещнете.