Изготвил: Научен ръководител

В Странджанската част (Черноморските дялове на Странджа планина) се срещат дъб, бук, бял дъб, келяв габър, цер, драка, клен, бряст и червена хвойна. Има и изкуствени насаждения от бял и черен бор.

Характерен тип растителност за Южнопричерноморска област са заливните гори – лонгози, които представляват смесени широколистни гори, предимно от благун, полски бряст и остролист ясен, между които се развиват клен, габър, дива круша, дива ябълка, летен дъб и много лиани: павет, дива лоза, скрипка.

За пясъчните плажове и дюни е характерна псамофилна растотелност: крайморски ветрогон, млечка, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама. По-навътре в крайбрежието се срещат глог, къпина, драка, които представляват преходна растителност към горския пояс.

Пясъчната лилия, която се среща по пясъчната ивица на Аркутино и до устието на река Ропотамо е терциерен реликт и защитен вид.

В блатото Аркутино сред водната и блатна растителност включени в Червената книга или защитени видове са: бяла и жълта, безкоренчеста волфия и блатното кокиче.

Други защитени видове са ефедрата и морския пелин, които са лечебни растения.

В района на община Приморско се срещат приблизително 1120 вида растения. този брой не се включват културните растения и плевелите, а само онези, които са се “заселили” тук по силата на природните закони. Естествената флора на района се е запазила почти навсякъде (едва 24.76% от площа на общината са земеделски земи).

Горите в общината са разположени на площ от 250 368.040 декара или 71.39% от общата площ. В местността Тополова каба и Дудино растат две вековни дървета на възраст 370 години, които са обявени за защитени обекти.

В населените места на община Приморско са създадени 10 парка и градини с обща площ 210 000 квадратни метра, като на 1 човек от общината се пада по 34.03 квадратни метра изкуствено създадена зелена площ. Това е показател, който нарежда общината на първо място сред общините на Черноморското крайбрежие.

Основната цел на реконструкцията на растителността в тези паркове е да се разнообрази видовия състав. Подбора на растенията се извършва въз основа на биологичните им изисквания към условията на местостареене. Акцентирано е върху екзотични, вечнозелени растителни видове.

През последните години в Приморско и Китен се засаждат и нетрадиционни видове: палма “Трахикарпус”, маслина, нар, смокиня.

За по-голяма екологична комфортност на новите жилищни квартали, хотели и почивни станции, декоративната дървесина и храстовидната растителност е така композирана, че да ги предпазва от шум и прах.

В населените места на общината са създадени над 10 парка, което е показател който нарежда общината на първо място сред общините на Черноморското Крайбрежие.

В община Приморско се среща голямо разнообразив от животни. В страндажанската част на общината от влечугите се срещат жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок, слепок,голям стрелец, смок мишкар, шипоопашата и шипобедрена костенурка. От бозайниците - дива свиня, сърна, лисица, чакал, дива котка, вълк, сив хомяк, мишевиден сънливец, белка, златка. Птици - кълвачи, дрозд, синя гарга, бекасини, сойка, авлига, славей, чинка, кос, грабливи птици.

В южночерноморската част на общината, по крайбрежните скали се срещат множество безгръбначни - миди, мамарци, охлюви, морски рак, лигия, специфични насекоми като хирономиди и хищните мухи. В малките водни басейнчета, образувани по скалите от дъждовна или морска вода се развиват съобщества от разнообразни безгръбначни, пригодени за живот в това местообитание. Крайбрежната пясъчна ивица също е населена с безгръбначни.

Крайбрежните скали се използват за гнездене от белият ангъч и корморана, скалният гълъб и скалният дрозд, алпийският и черният бързолет, керкенезът. Направо върху пясъка гнезди морският дъждосвирец, а най-разпространена е сребристата чайка.

Черноморските езера и блата са орнитологично важни места. Тук гнездят тръстиковият дрозд, блатното и мочурливо шаварчета, зеленоглавата патица, сивата патица, лятното бърне, няколко вида чапли, малкият воден бик, блестящият ибис и лопатаря, черната рибарка и черноглавата чайка. Край сладководните блата се срещат и белочелата и зеленоногата водни кокошки.

Фауната на Черно море е около три пъти по-бедна от тази на Средиземно море. Установени са:

• 
  около 30 вида зоопланктон;
  
• 
  около 650 различни вида червеи;
  
• 
  640 вида ракообразни;
  
• 
  200 вида мекотели;
  
• 
  180 вида риби (140 вида се срещат по Българското крайбрежие);
  
• 
  4 вида бозайници - 3 вида делфини и тюлен-монах;
  
• 
  150 вида от други таксономични групи.
  

В землището на общината се намират следните защитени територии:

Биоразвитието на общината е много добро. То трябва да бъде запазено, не само заради изчезването на определени видове, но и за да се избегне продуктивността, причинена от някои недобре функциониращи екосистеми.

Културата е неотменна характеристика на миналото и на съвременния облик на Община Приморско. Животът и делото на десетки видни български книжовници и революционери от възрожденския и предосвободителния период от Странджанския край и Източна Тракия, позволяват селищата от Общината да станат люлка на родолюбиви и просветни идеи, а живеещите в тях хора да имат гордост и самочувствие, че са носители на значими идеи и културни традиции.

На територията на Община Приморско функционират следните културни институции: 7 читалища и 5 библиотеки с 28 350 книги.Читалищата са седем, тъй като в с. Ясна поляна са регистрирани две читалища. В с. Ясна поляна има музейна сбирка посветена на Толстоистката колония, както и на идеите на Лев Николаевич Толстой.

Културната дейност в Община Приморско, както и в преобладаващата част от малките общини в България е организирана предимно на базата на художествената самодейност.

В общината функционират 26 състава за художествена самодейност. Голяма популярност и много почитатели има фолклорния ансамбъл “Приморско”, певчески танцов състав “Приморие”, битовата група за автентичен фолклор с. Ново Паничарево, танцовия състав гр. Китен, групата за автентично пеене с. Ясна поляна, съставите от с. Писменово, гр. Китен, с. Ново Паничарево, с. Веселие и с. Ясна поляна за провеждане на обичая “Лазаруване” и мн. др.

Доказателство за богатото културно наследсто в община Приморско е културният календар (виж Приложение 1).

Независимо от юридическата самостоятелност на читалищата в общината, изхождайки от тяхната възрожденска роля - както в миналото, така и сега - съхранили вярата, обичаите, традициите, бита, развивайки и обогатявайки самодейността и фолклора ни, основните приоритети, заложени в Програмата за управление и развитие на община Приморско 2011-2015 г. са в следните направления:

• 
  Постройка и преустройство на читалище „Самообразование” гр. Приморско – реализиране на проект по мярка 321 на Европейската програма за развитие на селските райони 2017-2013 г., финансиран изцяло с европейски средства.
  
• 
  Активна подкрепа на културната дейност, осъществявана от самодейните колективи в читалищата и клубовете на пенсионера;
  
• 
  Организиране на прегледи на художествената самодейност и иницииране от наша страна на провеждането на фолклорни прояви и събития, на които да се представят местните традиции;
  
• 
  Съхраняване богатото културно и духовно наследство на Община Приморско;
  
• 
  Изграждане на исторически музей, в съответствие с прието решение на сесия на Общински съвет
  
• 
  Активна политика пред институциите и централната изпълнителна власт за възстановяване и опазване на най - ценните исторически паметници в Община Приморско, като условие за развитие на историческия туризъм и заедно с ловния, риболовния и екотуризма превръщането им във важен отрасъл за общинската икономика.
  

Най – ранните исторически сведения за територията на общината са получени от потъналите селища при устието на река Ропотамо – III-то хилядолетие преди Новата ера. При археологически разкопки през 1922 година около кладенчето „Качъка” са открити също останки от праисторическо езерно селище: каменни шила, каменно длето, чук от камък, а в по-горните пластове глинени гърнета и други керамични продукти от по-късна епоха. Тракийските племена населявали земите на крайбрежна Странджа II – I хил. преди Новата ера били наричани “тини” и „скирмиани”. Известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. Останките от техните селища, гробници и светилища, които се откриват в района на Приморско, говорят за една висока култура и развити обществени отношения. Безспорно най-интересната част от тази култура е свързана с представи и вярвания на траките. Голямата наситеност на култови паметници в тази територия:

Централно място сред култовите паметници заема светилището “Беглик Таш”. То е създадено в средата на природните скални феномени и олицетворява култа към Слънцето. С оформянето на неговата структура и добавянето на ритуални символи и знаци траките са изразявали своите религиозни представи за усъвършенстването и обезсмъртяването на човека, които са в основата на така наречения Тракийски орфизъм.

Тази тракийска религия, която се оформя в края на бронзовата епоха най-общо се персонифицира от Орфей – митичния тракийски цар. Важна е ролята на Великата богиня – майка, която сътворява природата. Чрез свещен брак със Слънцето – божественото мъжко начало, се ражда техният син – смъртният герой Орфей. Той трябва да извърши своите подвизи и изпитания за да получи безсмъртие. Вероятно този ритуален цикъл на орфическото посвещение са извървели тракийските поклонници почти 16 столетия в светилището :Беглик Таш”.

От времето на Траките са останките на внушителна крепост, намираща се западно от връх “Китка”, на десния бряг на река Ропотамо.

По време на римското владичество (I – IV век след Новата ера) в днешните земи на общината е съществувало римско селище, доказателство за което е намерения хромел от бял варовиков шуплест морски камък.

От времето на гръцката колонизация са намерените каменни останки при устието на река Ропотамо, известни като “Вълчановото кале”, които се идентифицират с мястото на късното антично селище Ранули и съществувалата до XIV век крепост с име Ропотамо.

В историческите карти от XIV и XV век приустието на река Ропотамо е означавано с името “Castro Ropotamo”. Историческите хроники често посочват реката като гранична зона между териториите на Византийската империя и Българското средновековно царство. Това определя и важното стратегическо и стопанско значение на тази крепост и поселенията свързани с нея.

В епохата на Средновековието и ранното османско владичество тук съществували важни религиозни средища. По запазените топоними в района на река Ропотамо: като “Свети Димитър” и “Света Параскева”, можем да предположим, че те са свързани с развитието на едноименни църковни комплекси или манастири.

Археологическите проучвания в залива “Света Параскева” дадоха възможност за пълното изясняване на архитектурния план и строителните периоди на средновековна църква. Тя е еднокорабна с форма на стегнат кръст и кръстокуполно покритие.

Откритите в нея археологически предмети, останки от две погребения датират функционирането и от X до XVII век, когато е била опожарена от турците. Около църквата са открити следи от други постройки и аязмо, което е доказателство за това, че църквата е част от средновековен манастир, чийто патрон вероятно е Света Параскева.

В българските земи през Средновековието култа към великомъченицата Света Параскева Епиватска бил широко разпространен. Нейните мощи били пренасяни в редица балкански градове в това число и столицата Царевград Търнов. Затова тя станала по-популярна като Света Петка Търновска или Българска.

През османското владичество култът към светицата имал важна обединителна роля за поробения български народ. Тя била възприемана като покровителка на дома и стопанството и затова с особена почит се ползвал зимния празник на светицата – 14 октомври. С него българите отбелязват завършека на стопанската година и окончателното прибиране на реколтата от полето. Старите българи казват: “Дойде ли Петков ден, значи е дошла зимата”

Крепостта Урдовиза, разположена в най-източната част на Китенския полуостров се свързва с античното селище Тонзу, споменавано от старогръцкия географ Клавдий Птоломей и просъществувало под името Урдовиза до средата на XIV век. Крепостта е била построена за охрана на древния Понтийски път, който е започвал от устието на река Дунав и преминавайки по черноморското крайбрежие, достигал до Цариград. При завладяването на Българското царство от османците, крепостта Урдовиза попада в отделната привилегирована област “Хасекията” – част от свещенните имоти на султан Мехмед I. Тази област се намирала югозападно от днешно Приморско и включвало териториите на10-15 села, сред които са Китен, Ясна поляна, Писменово и др. Съществува легенда, че “Хасекията” е създадена по заповед на турския султан, който бил омаян от красотата на този край и се влюбил в мома от село Урдовиза. Той поискал де вземе момата в харема си, като обещал да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала съседните на Урдовиза села, които могат да се обиколят с кон за един ден – от изгрев слънце до залез слънце, да получат привилегии, като не плащат данъци. Девойката сама обиколила обширната територия около Урдовиза и когато при залез слънце стигнала до един залив до днешния град Приморско се хвърлила в морето заедно с коня си. Това място днес е известен туристически обект и носи името “Атлиман” (Ат –кон, лиман – залив). В друга легенда се разказва, че Урдовиза е била голяма българска крепост с владетелка Мария. Тя предала крепостта доброволно на турците срещу условието – де се даде особен статут на селата от района.

Има и десетки други разкази и легенди от това време,открити, умело подбрани и вълнуващо поднесени в “Спомените” на Станчо Костадинов, “Пътеводител на Българското Черноморие” на Хр. Томов и К. Андонов, “Село Заберново” на Г. Горов, “Приморско – Проучвания, Бит и Фолклор” на Димо Станчев, “Странжанската Ясна поляна ” на Христодоли Арсова и Жельо Димитров и др.

По-важното в случая не е емоционалния и чисто познавателен сантимент към историята на региона от годините на османското робство, колкото привилегиите, които местното население от областта “Хасекията е успяло да извоюва.

Ето какви са били някои от тези привилегии:

1. 
   В селата от областта е забранено да се заселват и да живеят хора отвън, независимо от народността им.
   
2. 
   Обработваемата земя е бащина собственост и се предава по наследство на най-големия син.
   
3. 
   Жителите са освободени от данък за притежаваната земя и добитък, а са плащали само данък “Баджа парасъ”, съответстващ на данъка в българската държава – “Данък комин (димнина)”.
   
4. 
   Хасекийските села, съгласно фермана са управлявани не от турци, а от Съвет на старейшините – българи, наричан Дернек.
   

Руско – турската война (1877 – 1878) не донася така желаната свобода на хората от Странжанския край и “Хасекията”. Съгласно решенията на Берлинския договор, много български села остават в пределите на Турция. До 1912 година границата с Турция е минавала на 4 километра от село Кюприя (Приморско) през залива Атлиман, а в село Алан Кайряк (днес Ясна поляна) е имало граничен контролно пропусквателен пункт. Хиляди жители на Странжанския край напускат селата си и се заселват не само в днешните земи на общината, но и във вътрешността на България. Те са и първите които се включват в подготовката и провеждането на Илинденско – Преображенското въстание (1903 г.).

Днес от камбанарията на изминалото време, можем да направим извода, че странжанските заселници, със своя бит, култура, трудови навици и поведение придават окончателно облика на съществуващите села или в новосъздадените от тях села в района. Нещо повече,много от тези селища имат обща историческа съдба, обща култура и родствени връзки.

За запазване на местните бит, култура и традиции в община Приморско, през 2013 г. е разработен проект „Развитие на туристическа атракция за демонстриране на местния бит и култура чрез закупуване на национални тракийски носии за Детски танцов състав „Приморче" и Фолклорен Ансамбъл „Приморско" към Народно читалище „Самообразование" гр. Приморско". Целта на проекта е да развие туристическа атракция, демонстрираща местният бит и култура, като се подпомогне закупуването на национални тракийски костюми /носии/ за танцьорите от Детски Танцов Състав ,,Приморче" и Фолклорен Ансамбъл ,,Приморско" към Народно Читалище ,,Самообразование - 1919 г." гр. Приморско.

Векове наред по тези земи е царувала една от най-древните в културно отношение световни цивилизации – тракийската, оставила и до днес множество археологически паметници и находки. Поради близостта си до старата столица на Византия – Константинопол, християнството навлязло и се възприело в Странджа много рано, дори преди да си „отиде“ езичеството. Макар, че местните жители тук многократно са се преселвали и въпреки силното гръцко присъствие по тия места, населението в този район е успяло да запази българският си етнографски облик и странджанските обичаи. Странджа е съхранила и един уникален по своята същност фолклор, като от поколение на поколение тук са се предавали културата, обичаите и нравите на местните жители.

Известните в този регион обреди са традиционни само за този край на България и нямат аналог в българската обредност. Те са:

• 
  Кукеров ден - Кукерският обичай води началото си от древната Тракийска култура и е съхранил всички магически ритуали насочени към измолване на плодородието. Редица антични автори ги описват още в края на 1 хил. Пр. Хр. като Дионисиеви вакханали. Кукерските игри се празнуват в края на месец февруари, в събота преди Месни Заговезни, и имат карнавален характер, наподобявайки карнавалните игри в древността, посветени на бога на веселието Дионис. Само в Странджа този празник се проявява в най-старинната си форма “бял кукер”, т.е. кукер без маска, с открито лице. Обичаят е свързан с вярата, че осигурява плодородие и изобилие. Всички моменти в него са част от магическите му функции, олицетворяващи оплождането на природата и раждането й за нов живот. Освен оплождащи функции, отделните обредни действия по време на празника Кукеровден имат за цел да прогонят злите сили, лошите духове и всичко негативно, събрано през зимата. Кукеров ден се състои от три основни обредни действия и всяко едно от тях има определена цел:
  
  • 
    първото е тричане на кучета – вярва се, че триченето премахва заболяването бяс по животните.
    
  • 
    второто е кукеровите игри – маскираната дружина трябва да прогони лошото и злите духове както от хората, така и от самото село.
    
  • 
    третото действие се нарича паликош – ритуалът е свързан с вярата в пречистващата сила на огъня и прогонването на злите сили, с осигуряването на плодородие, здраве и дълголетие.
    

• 
  Филек - Филеците са типично странджански игри. Най-обичани били от младежите и се провеждали по време на Великите пости. От Тодоровден до Лазаровден (42 дни) всяка неделя на момите и момците се дава възможност в самостоятелни игрови действия да установят близост, да изберат своя бъдещ партньор и да изразят предпочитанията си.
  
• 
  Нестинарство - Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени).
  

За съхраняване на бита, традициите и обичаите в общината от съществено значение е ежегодното провеждане на празниците на селищата в община Приморско:

• 
  гр. Приморско – 24.05
  
• 
  с. Ново Паничарево – 30.05
  
• 
  с. Ясна поляна – 11.06
  
• 
  гр.Китен – 12 и 13.06
  
• 
  с. Писменово – 01.08
  
• 
  с. Веселие – 03.08
  

Обектът представлява едноетажна постройка с П-образна форма. Откритите пространства са разделени функционално на зона за преминаване на туристическия поток и зона за демонстрация на занаяти и отдих. В средата ще е разположена сцена за разиграване на традиционни занимания. Чрез рампи комплексът ще бъде достъпен за хората с двигателни увреждания.

„Посетителски комплекс с традиционни занаяти" е част от бъдещата стратегия за развитието на интегриран селски туризъм в община Приморско. Краен срок за неговото изграждане е през лятото на 2015 г.
Фиг.3 Визуализация на „Посетителски комплекс с традиционни занаяти", с. Писменово, обшина Приморско


2.2.3 Събития

Ежегодно събитие в гр. Приморско е Националния конкурсен фестивал за автентичен фолклор „Странджа пее и танцува”. Фестивалът се провежда през месец септември и е част от поредица мероприятия, провеждащи се в гр. София и гр. Приморско.

Фестивалът е включен в културната програма на гр. Приморско и културния календар на Министерство на културата и се провежда със съдействието на кмета на общината.

Освен създаване на празнично настроение, целта на фестивала е да привлече младите хора към съпричастност за съхраняване на изконно българското - обичаи, бит, нрави, отколешни традиции, културно наследство, което запазва нашата идентичност в Европейското семейство. Това събитие дава шанс за изява на значителен брой деца, млади хора и възрастни, допринася за по-добра приемственост между поколенията и повишава мотивацията им да се занимават с конструктивна творческа дейност. Не на последно място, фестивалът е поле за размяна на творческа информация и творчески опит.

Друго събитие, превърнало се в традиция в община Приморско е Международният младежки фолклорен фестивал „Приморско”. Всяка година град Приморско се превръща в притегателен център за млади любители на фолклора от цял свят. Във фестивала участват многобройни колективи от страни като: Русия, Казахстан, Полша, Украйна, Сърбия, Литва, Естония, Беларус, Латвия и др. и разбира се България. Организатори на мероприятието са Община Приморско и фондация „Европа“. До този момент във фестивала са взели участие над 100 колектива от 55 държави от петте континента. Фестивалът е включен в културната програма на гр. Приморско и се провеждат със съдействието на кмета на общината. Основна цел на събитието е размяна на творческа информация и развитие на постиженията в дадените танцови стилове и музикални направления. Възрастовата група на фестивала е от 14 до 25 г.

През 2013 г. в Община Приморско е организиран първият фестивал на екстрeмните спортове – “X point”. Фестивалът се организира с финансовата подкрепа на община Приморско и под патронажа на кмета на общината д-р Димитър Германов. Събитието се провежда на северния плаж в Приморско.

Целта на фестивалът е да популяризира здравословния начин на живот чрез екстремните спортове, да събере на едно място хора със сходни интереси, търсачи на различното, отворени за нови усещания и приятели.

Цялостния подход към фестивала цели да увлича посетителите и да ги превърне в участници, които искрено да се забавляват, чрез дейности, свързани със спорта, музиката, природата и здравословния начин на живот.

За всички събитието носи непозната тръпка,естествен приток на адреналин и нов начин на разтоварване, далеч от порочните практики сред младото поколение. Организаторите имат за цел да създадат основи на една различна култура, която да игнорира влечението на подрастващите към дрогата, склонността им към насилие, незаинтересоваността им към проблемите на обществото и обезценяването на музиката и изкуството. Фестивалът е широко отразен в националните медии. Тъй като спортовете, които се представят, са много атрактивни и интересни за младото поколение, посещаемостта е най-вече от млади хора.

Намерението на организаторите е да превърнат фестивала в ежегодно събитие, посещавано от младежи и хора от всички възрастови групи от цяла Европа.

Събитието е отразено в календарите за екстремни спортове от световен и европейски мащаб. Предвидени са състезания по акробатичен парапланеризъм, болдеринг, кайтсърф регата, слаклайн и демонстрации с ролери, скейборд, сърф, уейкборд и парапланеризъм.

Лице на фестивала през 2013 г. е Веселин Овчаров, съотборник на Феликс Баумгартнер и първият български състезател в отбора на Ред Бул. От няколко години присъстващ в топ десет на световния парапланеристки елит.

Фестивалът е с продължителност 3 дни и с посещаемост от около 5000 човека на възраст от 10 до 60 години.

Всяка година в Приморско се провежда национално оф-роуд състезание, което се организира съвместно и под патронажа на Кмета и Общинския съвет на Община Приморско.

Удобното транспортно положение на Приморско, традиционността на мероприятието и съчетанието на Събора с прекрасната природа на черноморското крайбрежие са предпоставки тук да се събират между 8000 и 10000 посетители. Организира се и изключително зрелищно като регламент състезание тип Траял с високопроходими автомобили. По своята същност това е преминаване за време при строг регламент на изключително трудни като релеф естествени и изкуствени препятствия.

Друг много интересен момент е и Оф-роуд изложението, на което традиционно се представят водещите в България фирми за доставка на оф-роуд оборудване и преработка на автомобили, много от официалните вносители на високопроходими автомобили, мотоциклети и ATV, а също така и фирми, представящи различно комуникационно, навигационно и въобще оборудване за автомобилите и свободното време.

По традиция се прави и рок-концерт, както и множество конкурси - за най-добре тунингован джип, за майсторско шофиране, състезание за теглене на джип, демонстрации по майсторско шофиране и др.

Кои са характерните особености на община Приморско, които влияят пряко или косвено на развитието й?

В област Бургас са категоризирани 104 хотела в регистъра на Министерство на икономиката. Легловата база в тях е 15 531 легла. Всички останали средства за подслон са категоризирани в общините и са с по-ниска категория. Преобладават леглата в частни квартири. Броят им е около 100 000 легла.

Материално техническата база (МТБ) в туризма е концентрирана по черноморските общини: Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево.

Основните видове средства за настаняване на територията на област Бургас са:

• Хотели

• Мотели

• Почивни бази

• Вили и къщи за почивка

• Частни квартири

• Общежития

• Къмпинги

• Младежки лагери

Основна роля в развитието на община Приморско, като част от Бургаска област играят туризмът и търговията, съсредоточени главно в общинския център (53% от заетите лица работят в тази сфера). В следващия важен за общината отрасъл - селското стопанство- са заети около 14%, а в промишлеността и строителството – по 7 % от заетите.

Основните средства на община Приморско за настаняване са концентрирани в Приморско и Китен с общ брой легла 56 533:

• 
  Брой легла в хотели – 7 394 легла;
  
• 
  Брой легла в къмпинги – 2 005 легла;
  
• 
  Брой легла в бунгала – 228 легла;
  
• 
  Брой легла в семейни пансионати – 268 легла;
  
• 
  Брой легла в части квартири – 34 127 легла;
  
• 
  Брой легла в почивни станции – 12 511 легла;
  
• 
  «Абена» АД клон ММЦ – Приморско – 2 705 легла.
  

Броят на общинските пътища е 13, а дължината им е 51 километра. Дължината на уличната мрежа в град Приморско е 21 километра, а на град Китен - 10.5 километра. Само през последните 4 години с 40% е нараснала дължината на асфалтираните улици и с 30% на тротоарите на територията на град Приморско и селата. От ремонт и реконструкция се нуждае част от уличната настилка в Приморско – Китен, Приморско – Писменово, Приморско – Ясна поляна и Ново Паничарево. Би могло да се помисли и за изграждане на воден път Приморско – Бургас, който до 1945 година е бил традиционен за региона.

Най ниска гъстотата на пътната мрежа е в Община Приморско, което се дължи на малката й територия, планинския характер на по-голямата част от нея и черноморското крайбрежие. По-ниска от средната за страната е гъстотата на пътната мрежа и в общините Карнобат и Руен, като в последната тя е изцяло третокласна:

Единсвено община Приморско от Бургаска област няма изградено пристанище на своя територия.

Общината с най-висока телефонна плътност в област Бургас е Приморско - 58.67 %. Обшина Приморско се нарежда на 3-то място по степен на телефонизация сред общините в област Бургас:

Табл.7 Степен на телефонизация на общините в област Бургас



Източник: БТК ЕАД

Към настоящия момент в Бургаска област са монтирани 189 199 телефонни поста, от които 125 200 аналогови и 63 999 цифрови или е постигната 33.83 % цифровизация в Бургаска област.

Общините с най - висок процент на цифровизация са Приморско - 100 %, Несебър - 94.33 % и Поморие - 68.86 %.

Във връзка с подобряване на инфраструктурата и подобряване на благоустройството в населените места, в Програма за управление и развитие на община Приморско 2011 г. – 2015 г. са заложение следните основни приоритети:

• 
  Активно партньорство с държавните институции за извършване на ремонт и реконструкция на пътища, минаващи през общината; Финализиране на изграждането на детелината на пътя Приморско-Китен.
  
• 
  Поетапен ремонт на уличната мрежа в населените места - текущи ремонти чрез средства от общинския бюджет и търсене на възможности за финансиране от европейските програми; Изграждане на инфракструктура в новият квартал на Приморско.
  
• 
  Осигуряване на средства по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. - по мярка 321: „Изграждане на битово-фекална канализационна система с ПСОВ в с.Веселие“ на стойност 5 566 244 лв. и „Реконструкция на водопроводна мрежа на с. Веселие“ на стойност 2 714 826 лева.
  
• 
  Реализация на интегриран инвестиционен проект във водния сектор на агломерация Приморско-Китен на стойност 42 419 124 лв., обхващащ реконструкция, модернизация и разширение на съществуващата ПОСВ-Китен, с цел оптимизирано обслужване на агломерацията през туристическия сезон, подобряване работата на съоръжението, увеличаване на дела на населението от агломерацията обхванато от канализационна мрежа, както и увеличаване на дела на съществуващата канализиция да поеме водните количества и товари. Намаляване на загубата на вода във водопроводната мрежа и намаляване на инфилтрацията към канализационната система;осигуряване на необходимите количества качествена питейна вода при поносими икономически параметри.
  
• 
  Изграждане на кръгово движение на входа на град Приморско, озеленяване, поставяне на герба на града и изграждане на модерно осветление.
  
• 
  Осигуряване на средства по „Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.“ по мярка 322 „Реконструкция и благоустройство на ЦГЧ -кв.69 и кв.33а – Морска градина на гр. Приморско и цялостна реализация на проекта, включващ оформяне на площадно пространство пред сградата на общинска администрация и благоустрояване на морската градина.
  
• 
  Разработване и реализация на проект „Инсталиране на соларно улично осветление на територията на Община Приморско” -програма финансирана от фонд „Козлодуй”-проекта включва закупуване и инсталиране на соларни улични лампи на територията на община Приморско
  
• 
  Разработване и реализация на проект „Ремонт на дом за възрастни хора с физически увреждания с.Ясна поляна” по програма „Красива България”. Проекта предвижда извършване на СМР, включващи ремонтни работи /АС и инсталации/, ремонт на покривна конструкция, ремонт на ВиК и електроинсталация, подмяна на котел и ремонт на отоплителна инсталация.
  
• 
  Поставяне на ново, съвременно ниво управлението на сметосъбирането и сметоизвозването. Търсене на възможност за внедряване на разделно сметосъбиране. Изграждането на депо за бяла техника. Рекултивация на съществуващо сметище.
  
• 
  Осигуряване на инвестиции за възстановяване, обновление и развитие на обществените места, централните площадни пространства в отделните селища, зелените площи и парковете;
  
• 
  Осигуряване на целеви средства от държавния бюджет за брегоукрепване на свлачищни участъци в Приморско, Китен и р. Дяволска
  
• 
  Предприемане на конкретни действия за преминаване на Пристанище Приморско от държавна в общинска собственост и модерното му стопанисване.
  
• 
  Извършване на дейности по залесяването и ефективно стопанисване на общински гори, както със собствени средства, така и със средства осигурени от различните фондове;
  
• 
  Реализация на проект по програма за развитие на селските райони 2007-2013г.“ мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“. Проекта обхваща възстановителни дейности и дейности по превенция срещу пожари в гори и земи от горския фонд.
  

Очакваните резултати са обновяване и развитие на транспортната инфраструктура, създаване на условия за устойчиво развитие на туризма. Подобряване на жизнените и екологични условия в Община Приморско.

В общината има изградена пречиствателна станция от механично – биологичен тип за отпадъчните води. В град Приморско и село Китен е изградена канализационна система смесен тип. В селата Писменово, Ново Паничарево, Ясна поляна и Веселие всяка година се изграждат по 2 – 3 километра канализационна мрежа. Необходимо е да се завърши водоснабдяването в новите квартали, да се извърши цялостно обновление и реконструкция на амортизираната водопроводна мрежа и да се доизгради канализационната мрежа в селата.

Захранването на общината с електрическа енергия става от Националната електропреносна мрежа посредством две подстанции с мощност 400 и 120 кВ. Общината все още не разполага с необходимите трансформаторни постове, съответстващи на нуждите на потребителите.

Състоянието на уличното осветление е добро. Правилно е решението на кмета и на Общинския съвет, да се премине към енергоспестяващи осветителни тела.

Техническото ниво на вътрешната кабелна мрежа в някои от селата е незадоволително, тъй като електрическите кабели са монтирани преди 30 години и са с малка квадратура и мощност.
Основна мярка за устойчиво развитие на туризма в община Приморско, заложена в Общинския план за развитие за периода 2007 г. – 2013 г. е подобряване на туристическата инфраструктура и достъпа до туристическите обекти.

Тази мярка е насочена към разнообразяване и подобряване на туристическата инфраструктура и атракциите за посетители в общината и подобряване достъпа до природни и културни забележителности. Заложените в плана дейности са:

• 
  Разширяване на мрежата от туристически и екомаршрути;
  
• 
  Изграждане на места за отдих и спорт;
  
• 
  Изграждане на инфраструктура и съоръжения за рафтинг, лов, катерене, пешеходен туризъм, пътуване с каруци;
  
• 
  Изграждане на информационни пунктове, пътепоказатели, заслони и др.
  

ПРОЕКТ 1. Изграждане на функционални и модерни подстъпи:

• 
  към Северен плаж
  
• 
  към Южен плаж.
  

Друга мярка, свързана със специализираната туристическа инфраструктура е разширяване на мрежата от туристически и екомаршрути и изграждане на екопътеки.

За целта са разработени следните проекти:

ПРОЕКТ 1. Изграждане на екопътеки до скалният феномен „Лъвската глава” , Църквата „Св.Параскева” , „Маслен нос”, Беглик Таш.

ПРОЕКТ 2. Изграждане на екомаршрути в с.Писменово, с.Ясна Поляна, с.Ново Паничарево, с.Веселие.

ПРОЕКТ 3. Изграждане на велопътека „Приморско – Китен”;

ПРОЕКТ 4. Изграждане на център за наблюдение на птици в лиман „Стамопулу”

Всяка година Приморско е посещавано от милиони чуждестранни и български туристи. Градът е предпочитана дестинация заради благоприятния климат, красивата си природа, историческите и културни паметници на негова територия, гостоприемното местно население и не на последно място различните атракции предлагани на туристите, които го правят подходящ както за спокойна семейна почивка, така и за интензивна почивка с много партита и емоции. Силно развит туризъм и строителство. Инфраструктурата на Приморско е добре оформена, има редовни автобуси до съседните курорти и градове, редовна линия до столицата и редица дестинации в чужбина, аквапарк, ресторанти предлагащи българска традиционна кухня, заведения за бързо хранене, пицарии, кафета, барове, дискотеки, бистра, снек барове и магазини. Атракции като кайт сърф, водни ски, водни пързалки, сърф, скутери, джетове, риболов, разходка с лодка и яхта, плажен волейбол, тенис кортове и много други са само част от забавленията за почиващите туристи.