ГЛАВА ВТОРА: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПРИМОРСКО КАТО ДЕСТИНАЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ

Територията на общината обхваща шест землища: на град Приморско и на селата Китен, Ново Паничарево, Ясна поляна, Веселие и Писменово. Площта на отделните землища е както следва:

Община Приморско не е от големите по територия административно териториални единици, но затова пък в нейните предели има значителни природни ресурси и исторически паметници, както и хора, пренесли през вековете пламъка на българското родолюбие, книжовност, култура и жажда за свобода.

По своите количествени параметри (обща площ и население) общината попада в групата на малките общини.

Център на общината е град Приморско. Градът се намира на 450 километра от столицата София и на 50 километра от град Бургас. Приморско е обявен за национален туристически морски курорт през 1953 година. Туризмът и обслужващата го сфера са най-динамично развити в структурата на общинската икономика. Предлагат се условия за различни видове туризъм - не само рекреационен, но и културен, селски, риболовен, ловен, спортен, екотуризъм и др. Поради привлекателността на курортните селища има засилен инвестиционен процес и развитие на строителната индустрия. Природата е дарила Приморско с разнообразни и уникални природни ресурси. От първостепенно значение за развитието на туризма са плажовете с обща площ 1045 хил. кв. м., отделно само защитените дюни са 523 хил. кв. м.

Приморско е български морски курорт и важен туристически и икономически център на Южното Черноморие. Разположен е в залив във формата на полумесец, осеян от най-чистите, най-дългите и най-големите плажове и дюни на българското Черноморие. Легловата база на хотелите възлиза на над 500 000 легла. Конгломерацията включва старата градска част на град Приморско, новата част на града (новия квартал), с.о. Узунджата, комплекса ММЦ Приморско и Китен. През 80-те години БКП обединява Приморско, ММЦ Приморско и Китен в град (1981 г.), като се застъпва идеята новото населено място да носи името Лазурен бряг. Крахът на БКП и последвалите промени в политическия живот на България водят до разединение на два отделни града. През 80-те години на 20-ти век тук се намира най-голямата туристическа леглова база в България (по това време - над 180 почивни станции, хотели и къмпинги). Към днешна дата конгломерация Приморско притежава най-голямата туристическа леглова база (над 1000 хотела и частни квартири), с по-добра визия, климат, инфраструктура и озеленяване сравнена с базата на Слънчев бряг. През зимния период се обитава от 7526 постоянни жители. През летния сезон по неофициални данни цифрата надминава 350 000 жители. Неизбежното естественото обединение на конгломерацията и екологичночистата природа обуславят региона като ключов и най-важен туристически център на Южното Черноморие.

Община Приморско е първата община – рожба на демокрацията в Бургаска област. Тя е създадена доброволно по волята на хората от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и село Ново Паничарево през 1997 година (Указ № 258 от 18.07.1997 година на Президента на Република България). Впоследствие, към общината доброволно се присъединяват: село Китен (април 2001 г.) и село Веселие (април 2002 г.).

Транспортно – географското разположение на общината е много добро. През нея преминава път Е87 от Бургас за Малко Търново. В непосредствена близост до територията на общината преминава път 98, който е свързан с град Приморско чрез отсечката: път 98 – Ново Паничарево – Ясна поляна – Приморско.

За по-нататъшното развитие на транспортните връзки на общината с останалите градове от България и Европа допринася изградената автогара (транспортен терминал) в град Приморско, предстоящото пускане в експлоатация на модерна автогара в село Китен и на летище за малки самолети и чартърни полети в землището на общината.

Общината се намира в близост с Международното летище Бургас и с най-голямото пристанище на Черно море - Пристанище Бургас.

Най-голямата придобивка и предимство на община Приморско е, че тя граничи с Черно море и че плажната ивица на общината е най-дългата и най-широката от всички общини на Южното Черноморие.

На 15 май 1879 година на полуостров Кюпрюбурун (гръцко име Зонарита) е създадено селището Кюприя от четирима души заселници от странджанските села Заберново и Ургури (Българи). През 1885 година село Кюприя е включено в съставна община с център село Ново Паничарево. В началото на 1910 година село Кюприя се отцепва от тази община и се превръща в самостоятелна община. На 25.01.1910 година се провеждат първите общински избори и за кмет на село Кюприя е избран Станчо Костадинов (1844 – 1956) изиграл съдбовна роля за развитието на селото.

При подмяната на имената на селищата в България от чужд произход през1934 година, село Кюприя е преименувано в село Приморско (Указ на Н.В.Цар Борис III, “Държавен Вестник”, 1934 година).

През 1939 година в село Приморско е построено пристанище. Чрез него местните хора са търгували с Турция и Гърция, изнасяйки въглища, дърва, минни подпори и траверси. От 1922 година до 1944 година – района на село Приморско и село Китен е бил традиционен износител на траверси за БДЖ.

Важно събитие за живота на хората не само от село Приморско, но и за цялата страна е изграждането на Международния Младежки Център – Приморско (Решение на Президиума на Народното Събрание № III 5052 от 02.07.1955 година и Писмо на Министерския Съвет №49 от 21.03.1956 година). Строителството започва през пролетта на 1957 година от Старозагорското поделение на Строителни войски с командир генерал-майор Делчо Делчев (тогава полковник).

През 1967 година започва строителството на язовир “Ясна поляна”, което завършва през 1974 година. От това крупно хидросъоражение се доставя вода за 28 селища в Бургаска област.

По случай 1300 години България с Указ №2190 от 16.10.1981 година на Държавния съвет на НРБ, село Приморско е обявен за град.

Историята на село Китен е вървяла паралелно с тази на град Приморско, но носи в себе си своето специфично обаяние, което обогатява региона.

През 1931 година на полуостров Урдовиза пристигат заселници от Източна Тракия и построяват 14 малко къщи “тип шаронски” по програмата на французина Рене Шарон. Погледнати отдалеч къщичките наподобявали китка и от 1932 година селището носи името Китен (красив, прекрасен).

През 1962 година село Китен получава статут на национален курорт.

Интересна е и съдбата на голямото странджанско село Ново Паничарево. То е основано през XIV век при голямото преселение на българи от родопския край. Първото му наименование е Чинакчи (Паница) и се е намирало в местността Юртя. По-късно поради икономически причини се премества в местността :Старото село” и приема името Паничарево. След Освобождението, през1881 година се установява на трето място, където се намира и сега с наименованието Ново Паничарево. Тогава в селото идват и много заселници от Странджанския край.

През време на Илинденско – Преображенското въстание в построената през 1881 година църква “Свети Троица” се е провеждала всеки ден църковна служба за успех на въстаналите българи срещу турския поробител.

Най-старото писмено сведение за село Ясна поляна (Алан Кайряк) е намерено в данъчния регистър от 1488 година. От него личи, че село има само българско население. Такова то се е запазило през цялото петвековно османско робство.

След Освобождението в селото идват преселници – българи от Източна Тракия. Това се извършва на три вълни:

• 
  Първата вълна е от българи населяващи селата – Заберново, Калово, Кондолово, Граматиково и Бяла вода, които съгласно клаузите на Берлинския договор, останали в Турция;
  
• 
  Втората вълна идва след Илинденско – Преображенското въстание от селата – Стоилово, Бръшлян, Малко Търново;
  
• 
  Третата вълна бежанци е след Балканската и Първата световна война. Това са българи от Южна Странджа и Одринско.
  

Така след руската Ясна поляна се ражда и нейната българска съименница. В първата се е родил и живял великия руски писател, мислител и моралист Лев Николаевич Толстой, а в българската, странджанската Ясна поляна, е направен първия опит в България за практическо прилагане на неговата идейно – ценностна система.

През 60-те години на миналия век при обработка на оригинални данъчни регистри в Ориенталския отдел на народната библиотека “Кирил и Методий” – София е открито сведение за село Саръ Муса (днес село Веселие). От него става ясно, че през 1731 година в селото е имало 30 български къщи с 150 души, всичките българи, от които са събирани данъци. Предполага се, че селото е носело името на някой си турчин Саръ Муса (саръ значи жълт, а Муса е името на турчина), който е основал селото.

Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 година от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и село Ново Паничарево и доброволното присъединяване към тях на селата Китен (2001 г.) и Веселие (2002 г.).

Благодарение на реалните възможности на местното самоуправление, на широкото участие на хората в обсъждането, приемането на решения и на тяхното изпълнение и поощряване инициативата на частния бизнес, през годините 1997 – 2003 година, който период с основание може да бъде наречен “Златна ера” за община Приморско, се наблюдава възходяща тенденция в развитието на общината.

Синтезирана, макар и твърде обобщена представа за условията на живот и човешко развитие дава индексът на човешко развитие. Индексът включва три основни компонента: доход, измерен чрез брутния вътрешен продукт на 1 жител в паралел с покупателната способност, продължителност на живота и образованост – (комбиниран индекс за грамотността на възрастното население и коефициентите на записване в различната степен на образование). Предимствата на този индекс са, че той интегрира различни измерения на развитието и осигурява възможност за сравнение на различни териториални равнища.

Според Националния доклад за развитието на човека през 2003 година в България, издание на ООН, община Приморско се намира на 18 място по общински индекс на човешкото развитие сред 269 общини на България и на 70 място по брутен вътрешен продукт.

По стойностите на индекса на човешко развитие община Приморско е на 1 място сред малките общини в България, на 1 място сред всички общини от Югоизточния планов регион и на 1 място сред общините – членки на Асоциацията на Българските Черноморски Общини.

По индекс на очакваната продължителност на живот (0.764) – общината се нарежда на второ място в област Бургас. По индекс на грамотност (0.982) – общината е на първо място в област Бургас.

По комбиниран образователен индекс (0.921) е на второ място в областта.

По индекс на разполагаемия доход (0.698) е на първо място в област Бургас. Впрочем, този индекс на разполагаем доход е един от най-високите в страната.

Тези данни показват, че е налице умело балансиране на различните измерения на човешкото развитие в община Приморско, което я нарежда на челни позиции сред общините в Република България.

За 2010г. курорта Приморско е привлякъл най-много български туристи. Градът е предпочитана дестинация заради благоприятния климат, прекрасната си природа, историческите и културни паметници на територията му, гостоприемното местно население и не на последно място различните атракции предлагани на турситите, които го правят подходящ както за спокойна семейна почивка, така и за интезивна почивка с много партита, емоции и незабравими мигове.

В релефа на общината се очертават две основни структури с характерните за всяка една от тях хоризонтална и вертикална разглежност:

а) Ниска крайбрежна зона:

б) Полупланинска зона във вътрешността на Странджа планина.

Релефът в източната част на общината, където е землището на град Приморско и село Китен и където е съсредоточено близо 62% от населението на общината е равнинен, а в западната част, където се намират селата Писменово, Ясна поляна , Ново Паничарево и Веселие е хълмист и нископланински.

Крайбрежната зона се характеризира със заоблени форми и красиви и широки плажни ивици.

Релефът на нископланинската част е характерен с дълбоки долове и стръмни откоси с надморска височина до 40 метра надморско равнище. Средната надморска височина на общината е 16 метра над морското равнище.

В северозападната част на общината се издигат малко на брой върхове с височина по-голяма от 200 метра и със скални образования от андезит и сианит. Сред тях са Калето и Букът.

На запад от град Приморско се намира хълма Узунжа, с който завършва третото поред най-високо разклонение на Странджа планина в този край.

Релефът на община Приморско е уникален с разнообразието и красотата си. Сред неговите забележителности особено се открояват плажните му ивици, които са с площ 1190 хиляди квадратни метра защитени дюни и плажове.

Плажовете и дюните са териториално локализирани в няколко съсредоточия:

• 
  Аркутино;
  
• 
  Устието на река Ропотамо;
  
• 
  „Перла”;
  
• 
  „Стомополу”;
  
• 
  Приморско – север;
  
• 
  Приморско – юг;
  
• 
  „Дяволския залив”;
  
• 
  „Магнолиите” (преди ММЦ);
  
• 
  Китен – север (Атлиман);
  
• 
  Китен – юг.
  

Релефът на Община Приморско е уникален с разнообразието и красотата си.Примамлив е защото привлича туристите заради съвкупността от планина и море.

Климатът на общината е умерено континентален с подчертано Черноморско и Средиземноморско влияние, характерен с мека и къса зима и продължителни и прохладно лято. При надморска височина средно от 16 – 40 метра, атмосферното налягане се движи от 712 до 783 мм.

Средната температура за територията на общината през последните 10 години е 13.4° С, а годишната амплитуда в района е една от най-ниските в страната - 19°С.

Обикновено пролетта настъпва в общината 20 – 25 дни по-рано от другите райони в страната. Средната температура за месец април е 10.7° С, като голяма част от дните през този месец са с температура от 11 - 16°С.

Лятото е слънчево и топло с освежаващ вятър през деня и сравнителни високи нощни температури. Средната юлска температура е 24°С, при средно 1 – 2 дни от месеца с температура по-ниска от 20°С и 5 – 6 дни с температура по-висока от 25°С. Максималните температури рядко надвишават 32 - 33°С.

Есента е значително по-топла от пролетта, което позволява да се удължи туристическия сезон. Средната температура през месец октомври е 16°С. През месец ноември се наблюдава задържане на температурата над 10°С до втората десетдневка на месеца, а над 5°С е температурата до средата на месец декември.

Независимо, че зимите в общината са меки и къси, местното население помни и опустошителни и мразовити зими като тези през 1918, 1928 и 1929 г., когато снежната покривка достига 120 см., температурата пада до -35°С и морето замръзва на километър навътре.

Господстващите ветрове в общината по местни названия са: югът – топъл и силен вятър, който духа откъм Беломорието, топи снеговете и предизвиква наводнения; бялъс – топъл, опустошителен вятър, който духа откъм Мраморно море, изсушава почвата през ранната пролет и пречи на посевите; морскиет – бриз, влажен източен вятър, който през лятото непрекъснато духа през деня от морето към сушата, а през нощта, в обратна посока; йесникът – североизточен вятър, който разкъсва облаците, прогонва мъглите и времето се изяснява; горнйе – е силен, студен западен вятър и пурйас – студен северен вятър, който духа през зимата.

Валежите имат есенно – зимен максимум и летен минимум, като годишната им стойност е 500 литра на квадратен метър. Снежната покривка е краткотрайна със средна продължителност 15 – 17 дни и дебелина 5 – 10 см.

От месец май до месец октомври има слънцегреене с продължителност 1700 слънчеви часа.

Неблагоприятни са силните дъждовни и гръмотевични бури в края на летния сезон, обикновено в края на месеците август и септември.

Климатът в Община Приморско е обещаващ за туристите,защото те могат да посещават общината и през лятото,когато е топло и същевременно прохладно и през зимните месеци,когато могат да се насладят на снега и приятното време.

Водният потенциал на територията на общината се формира от повърхностните и подземните води. Водоносните хоризонти са формирани основно в алувиалните терасни образования на реките: Ропотамо, Дяволска река, Росенска река, Церовска река, река Китенска, Дуденска река и Писменска река. Общо водните течения и водните площи заемат площ 6 613.517 декара, което представлява – 1.89% от площа на общината.

В хидроложко отношение сравнително добре е изучена терасата на река Ропотамо. Тук съществуват добри условия за акумулиране на подземни води под формата на безнапорен приток на пресни и слабо солени подземни води със статично водно ниво на дълбочина 2.0 до 3.1 метра. Ресурсите на потока се изчисляват на 99 куб. дм/сек. Подземните води от терасата на река Ропотамо с малки изключения са пригодни за питейно, техническо и селскостопанско водоснабдяване, както и напояване. Експлоатационните ресурси на потока от терасата на река Дяволска възлизат на 8 куб. дм/сек.

При сондажи, проведени през 1951 година на река Росенска в землището на село Веселие се разкрива подземна река със значителен дебит. През 1952 година е направена помпена станция на 1 километър от селото и с тази вода са водоснабдени село Веселие, село Росен и село Ново Паничарево.

За територията на общината са характерни сезонни, грунтови, междупластови (безнапорни и напорни) и пукнатини подземни води с инфилтрационен генетичен цикъл.

Грунтовите води се подхранват от атмосферните и повърхностните води. Нивото им е ограничено от развитието на грунда и се колебае под влияние на вертикалното движение на влагата в зоната на аерация. В зависимост от формите на терена нивото на грунтовите води варира в границите от 0.00 до 3.00 м. Те са формирани главно в пясъчните хоризонти и тези на блатните глини и се подпират на изток от морето. Целият този водоносен комплекс се дренира от блатото “Стамополу” на север през пясъчната коса от морето на изток. Водите на блатото са слабо засолени.

В централната част на общината протича река Ропотамо, образувана от сливането на реките Росенска и Церовска. Долното течение на реката на разстояние6 до 8 километра е много бавно, тихо и дълбоко с ширина на коритото от 15 до 60 метра. В тази част реката е плавателна за малки лодки. Водата почти до местността “Долап гечим” е солена под влияние на морските приливи и отливи. Модулът на оттока във водосбора на устието е сравнително благоприятен – 5.9 литра/сек/кв.км. Водният режим на река Ропотамо е неблагоприятен за стопанска дейност, защото водната маса преминава през зимата, а през лятото водните количества са минимални – 0.072 куб.м/сек.

През територията на общината преминават и по-малките реки: р. Дяволска, р.Росенска, р.Церовска, р. Дуденска, р.Писменска, р. Китенска, които представляват интерес основно за развитието на туризма, за опазване на биологичното равновесие и разнообразие, за водоснабдяване и напояване.

В резултат на младото потъване на крайбрежието, приустиевите части на река Ропотамо и река Дяволска са удавени. Техните лимани са отделени от морето с пясъчни коси.

Типични лагуни за странджанското крайбрежие са: Алепу, Аркутино и Стамополу. Това езерно образование и свързаните с него влажни зони придават характерен, неповторим облик на ландшафта. Блатото е гъсто обрасло с блатна растителност и бреговете му не са ясно очертани. Дълбочината на блатото не надвишава 1 метър, а дъното му е покрито с дебел слой тиня. Установено е, че при силни щормове морската вода навлиза в пределите на блатото и водата му слабо се осолява. Сладководните басейни не са замърсени с химически вещества.

На територията на общината има един микроязовир “Ново Паничарево” със завирен обем 1.9 милиона кубически метра и язовир “Ясна поляна” със завирен обем 35 милиона кубически метра.

Язовир “Ясна поляна” събира водите на река Дуденска, която извира от Странджа планина, недалеч от село Дуденово.

Към този основен източник с помпени станции се прехвърлят в язовира водите и на река Зеленковска и на микроязовира в село Ново Паничарево, който се пълни от река Церовска.

Язовирът е основният снабдител с питейна вода на Южното черноморско крайбрежие с дебит .3 куб.м/сек през зимата и до 1 куб.м/сек през лятото.

Поради това, че язовирът е в непосредствена близост до село Ясна поляна и в близост с град Приморско, стената му е изградена като хидросъоражение от първи клас сигурност.

Природна даденост с доминираща роля за развитието на общината има Черно море. Основно преимущество на крайбрежните води е тяхната чистота, както и по-високата им температура (с 1-2 градуса) в сравнение с водите на северното Черноморие.

Друг благоприятен фактор е ниската соленост на Черно море – 18 промила, както и слабо изразените приливи и отливи, а също така и липсата на опасни обитатели.

В общината има и минерален извор, който се намира близо до къмпинг “Атлиман”. Водите идват от дълбочина 700 метра. Изворът е канализиран и изследван. Установен е химически състав (нитрати, хлориди – 277 мг./куб.дм. Водата от извора се използва предимно за пиене. Лекува болести на стомашно – чревния тракт

През общината преминават реки,които представляват интерес основно за развитието на туризма,за опазване на биолоичното равновесие и разнообразиеза водоснабдяване и напояване.Единствено водният режим на река Ропотамо е неблагоприятен за стопанска дейност,защото водната маса преминава през зимата,а през лятото водните количества са минимални..