Изготвил: Научен ръководител

2. Концепция за устойчив туризъм.................................................................10

3. Устойчиво развитие на туризма в България..............................................15
ГЛАВА ВТОРА: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПРИМОРСКО КАТО ДЕСТИНАЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ
1.Местоположение, граници и обхват.............................................................24

2.Туристически потенциал на дестинацията......................................................

2.1.Природни туристически ресурси...................................................................

2.1.1Релеф...........................................................................................................30

2.1.2 Климат.......................................................................................................31

2.1.3 Води...........................................................................................................33

2.1.4 Биогенни ресурси.....................................................................................35

2.2 Антропогенни ресурси ..................................................................................

2.2.1 Културно-историческо наследство…………………………….……....38

2.2.2 Бит, традиции,обичаи..............................................................................44

2.2.3 Събития……………………………………………………………….....46

3.Териториални и регионални аспекти на туризма...........................................

3.1Суперструктура............................................................................................49

3.2 Обща и специализирана инфраструктура.................................................51

2.Видове форми на устойчив туризъм...............................................................

2.1 Екотуризъм.................................................................................................62

2.2 Културен туризъм......................................................................................64

2.3 Спортен туризъм........................................................................................65

3 Устойчиво развитие на морския туризъм...................................................68

4. Перспективи за устойчиво развитие на туризма в дестинацията – визия, цели и стратегия...............................................................................................69
Заключение………………………………………………………………..…76
Приложение………………………………………………………………….78
Използвана литература…………………………………………………….83

Увод

Нарастващото значение на туристическата дейност за човечеството и разпространението и във всички кътчета на нашата планета пораждат редица предизвикателства пред съвременното общество. Най-важното сред тях е постигането на устойчиво развитие на туризма на местно, регионално, национално и международно

равнище. Целта е да се осигури туристическа практика, която задоволява интересите и повишава благосъстоянието на местното население, като същевременно съхранява природните и социално-културните ресурси на местната среда за бъдещите поколения.

Общините в България, в ролята си на основни териториални административни структури, трябва да играят решаваща лидерска роля в процеса на разработване и реализиране на програми за развитие на устойчив туризъм.

Туризмът е изключително важен отрасъл за развитието на икономиката на всеки регион и е един от основните фактори за устойчив растеж. Туристическата индустрия може да промени облика на един регион и стандарта на живот на хората от този регион, и това е показателно за районите с развита инфраструктура, туристическа суперструктура и добре рекламиращи своя продукт. Границата с Черно море, наличните природни, културни и исторически дадености на община Приморско я правят атрактивна туристическа дестинация. Развитието на туристическите дейности трябва да съчетава в себе си дългосрочна икономическа ефективност с устойчиви практики, щадящи околната среда и социална съвместимост.

Основната цел на настоящата дипломна работа е анализ на устойчивото развитие на туризма в община Приморско чрез идентифициране на действителните потребности и възможности за развитие на туристическия потенциал в общината.

За постигането на тази цел са поставени следните основни задачи:

1. 
   дефиниране на устойчивото развитие на туризма в теоретичен план.
   
2. 
   разкриване на възможностите за развитие на обшина Приморско като дестинация на устойчив туризъм чрез характеризиране на:
   

- туристически потенциал на дестинацията;

- териториалните и регионалните аспекти на туризма.

3. 
   анализ на проблемите и перспективите за развитие на устойчив туризъм в община Приморско.
   

Една от най-важните особености на нашето съвремие е изострянето и сложното преплитане на глобалните проблеми, които имат многообразни социално-икономически, демографски и екологични измерения, но засягат най-вече отношенията между природата и обществото. Става очевидно, че не можем да си позволим да използваме енергията, горските, земните, растителните и животинските ресурси, да регулираме нарастването на градовете и да произвеждаме промишлена продукция така, както сме го правили преди.

Задълбочаването на глобалните проблеми, както и една или друга насока на усилията за решаването им, води до значителни промени в количествените и качествените характеристики на целия комплекс от планетарни, регионални и локални социално-икономически параметри на общественото развитие. Поради това, са необходими не само обединените усилия на всички държави, но и промяна в нагласите и моделите на поведение на правителствата, бизнеса, групите и индивидите, комбинирана с развитие на науката и нов начин на приложение на технологиите. Необходима е и обща методологическа основа, чрез която да се балансират приоритетите в развитието на съвременната цивилизация. Тази необходимост предизвиква появата на концепцията за устойчиво развитие.

В основата на теорията за устойчиво развитие стои схващането, че със средствата на материално-техническия прогрес и най-модерните открития в областта на

науката и технологиите ще стане възможно да се поставят под контрол всички кризи, независимо дали са икономически, социални екологични или демографски. Нещо повече – привържениците на тази концепция твърдят, че още при наличието на първите индикации за очертаваща се криза, тя ще може да се предотвратява. Макар че идеята за устойчивото развитие е широко пропагандирана и в бившите социалистически страни, всъщност тя е истинска рожба на развитото индустриално капиталистическо общество. Тя е сърцевината на идеологията на късния капитализъм и съдържа в себе си дълбоката вяра в непрекъснатия “линеен” прогрес като обществена закономерност. Днес същата теза служи и като идеологическа основа на развиващите се световни процеси. Много от защитниците на глобализма споделят схващането, че благодарение на устойчивото развитие драстично ще бъдат намалени различията между богати и бедни страни, а благосъстоянието на хората в световен мащаб значително ще нарасне.

Устойчивото развитие е сравнително нова концепция, формирала се през 80-те и утвърдила се през 90-те години на миналия век. Корените й са в края на 60-те и началото на 70-те години, когато започва да се мисли за границите, които природната среда поставя на човешката дейност, макар че нейни аналози могат да се открият и в по-далечното минало на прединдустриалната епоха. Някои индиански племена, например, са преценявали всяко свое по-важно решение и действие от гледна точка на въздействието му върху седем следващи поколения. Това, което я превръща в действително нова концепция, е нейното глобално значение, съчетаването на различни цели, принципи и механизми за реализация по един цялостен начин.

Най-популярната дефиниция на устойчивото развитие е формулирана в доклада на Световната комисия по околна среда и развитие „Нашето общо бъдеще“ (известен като доклад „Брунтланд“): устойчиво е развитието, „което удовлетворява нуждите на настоящето, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди“. Централната идея тук е съобразяването на задоволяването на човешките потребности с ограничеността на ресурсите, както и равнопоставеността между сегашното и бъдещите поколения.

Тъй като тази дефиниция е твърде обща, появяват се и редица други определения, насочени към конкретизиране на понятието в различни аспекти. Те до голяма степен отразяват и еволюцията на самата концепция, а именно: „процес на промяна, в който експлоатацията на ресурсите, насоките на инвестициите, ориентацията на технологичното развитие и институционалната промяна са във взаимна хармония и подобряват както сегашния, така и бъдещия потенциал за задоволяване на човешките потребности и желания“. Популярно е определението „устойчиво е това развитие, което гарантира постоянен растеж на качеството на живота и усъвършенстване на личността“.

Същностните характеристики на устойчивото развитие, които се съдържат в явен или неявен вид в неговите дефиниции и принципи, могат да бъдат обобщени така:

Първо. Цялостен, комплексен поглед към проблемите и всеобхватност; разумно използване на ресурсите и средата, постигане на баланс между естествената и изкуствената среда за осигуряване на възможностите за развитие на човечеството и индивидите.

Второ. Отговорност пред бъдещето, дългосрочно ориентиран стратегически подход към развитието.

Трето. Постигане на баланс между икономическите, социалните и екологичнитеизмерения, равнопоставеност на целите в трите области и интегриране на съответните политики.

Четвърто. Постигане на ресурсосъхраняващ управляван растеж; равновесие между използване и опазване при възобновимите ресурси, минимално използване на невъзобновимите ресурси, съобразяване с асимилационната способност на средата за поемане на отпадъци и емисии.

Пето. Равенство и справедливост при достъпа до генериращите благополучие ресурси и при разпределението на ползите и разходите, в т.ч. и чрез отчитане на външните ефекти.

Шесто. Обединяване на усилията, партньорство, споделена отговорност между различни институции и групи и на различни равнища (от местно до глобално), широко участие на всички заинтересовани както при определянето на принципите на политиката и необходимите действия, така и при тяхното реализиране.

Седмо. Необходимост от цялостна промяна на обществото, на установените модели на поведение, стопанска дейност, потребление и управление.

Тези основополагащи идеи звучат много привлекателно, но съвсем не са толкова ясни и непротиворечиви, колкото изглежда на пръв поглед. Например, изискването за „цялостен, комплексен поглед” към проблемите на взаимоотношението между общество и природа се натъква на сериозни възражения, почерпени от историята на човешкото познание: всеки намерен отговор на даден въпрос е в основата на поредица следващи въпроси, т.е. хоризонтът на „всеобхватността” непрекъснато се измества някъде напред.

Освен това, идеята за „отговорност пред бъдещето” предпоставя нашата способност да имаме точно познание за това бъдеще. Въпреки целия напредък на различните области на прогностиката, ние не сме в състояние да създадем такова познание. Единственото,което днес можем, е да предполагаме - с различна степен на вероятност - как ще изглежда бъдещето. Нещо повече, съществуват безкрайно много фактори, които влияят на бъдещето - една част от тях ние въобще не познаваме, на други не можем да влияем. Това означава, че и отговорността е само предполагаема, което от своя страна може да породи парадокса,че предполаганото днес „добро за бъдещето”, утре може да се окаже несъществено илидори вредно.

По-нататък предложенията да се установи баланс или да се осигури „ресурсосъхраняващ управляван растеж” често ни отвеждат в задънената улица на администрирането, на упованието на задължителни инструменти, на принудата. Този

подход има редица странични ефекти и като цяло е неефективен. Алтернативата е да се търси вариант на пазарно регулиране по принципа на търсенето и предлагането, но както ще видим по-нататък, това е сложна задача.

Призивът за „равенство и справедливост при достъпа до генериращите благополучие ресурси” е благороден, но, както е известно, тези основополагащи ценности се намират в сложни взаимоотношения. Равенството и справедливостта не се намират в идеална хармония, а понякога влизат в пряко противоречие. Освен това възниква въпросът кой дефинира конкретните параметри на равенството и справедливостта.

Ключовият принцип за партньорство и „споделена отговорност” между различни институции и групи и на различни равнища (от местно до глобално) е може би едно от

най-уязвимите места на популярните версии на концепцията за устойчивото развитие.Проблемът е в това, че тази формулировка много често на практика води до липса на отговорност. Няма как да избегнем обстоятелството, че „истинската” отговорност е винаги индивидуална или поне достатъчно конкретизирана.

Накрая, трудно може да се оспори главната цел на устойчивото развитие – по-качественото задоволяването на човешки потребности и стремежи. В същото време не можем да се абстрахираме от трудностите, свързани с идентифицирането на тези потребности и стремежи. Тук възникват множество въпроси, като: „Кой ще се ангажира с конкретното идентифициране на потребностите и интересите?”, „Кой ще се нагърби със задоволяването им?”, „Кои потребности ще са приоритетни и кой ще решава това?”, „Кои интереси ще са приемливи и кои не?” и още много, много подобни. Добра, макар и хумористична илюстрация на проблема ни дават гледните точки на дон Кихот и Санчо Панса от популярната реклама – докато свободата е всичко за първия, то „саламът” я измества изцяло за втория.

Един от основните недостатъци на наложилото се разбиране за „политиката за устойчиво развитие” е, че в нея се влага рестриктивен дух, тя имплицитно се свързва с все по-голямо ограничаване на свободата на индивида. Това – в определен смисъл - е изгодно за властимащите – при ограничена свобода се управлява по-лесно, поне в краткосрочен план. За съжаление, подобен подход е приемлив и за много по-широк кръг хора – тези, които не искат да носят отговорност за живота си и за собственото си щастие.

Налагането на устойчивото развитие като доминираща парадигма в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век е следствие от новите политически тенденции, в които на дневен ред излизат именно проблемите на околната среда. И ако тези проблеми започват да се оформят като приоритет в развитите страни още от 60-те години насам, то по-голямата част от развиващите се страни не крият своята загриженост, че залегналите в международните споразумения мерки и изисквания в областта на околната среда могат да се превърнат в сериозна „спирачка” за тяхното развитие и модернизация. Тези проблеми добиват съвсем конкретни измерения по време на конференцията на ООН за развитие през 1972 г. в Стокхолм, където развиващите се страни явно заплашват да се оттеглят от участието, ако техните проблеми не се вземат под сериозно внимание.

Най-ясната формулировка на тези опасения може да бъде намерена в един доклад, който е изготвен главно от експерти на развиващите се страни за участието в конференция „Фунекс”, Швейцария. Тази конференция представлява по същество среща на експерти и е свикана по предложение на генералния секретар на конференцията в Стокхолм Морис Стронг. Окончателната декларация на конференцията представлява първи опит за интегриране на приоритетите за околна среда с тези на развитието. Макар интеграцията да не е напълно успешна на политическо ниво, то тя подготвя почвата за т.нар. консенсус за устойчиво развитие, появил се години по-късно.

Концепцията за устойчиво развитие възниква като резултат на осъзнаването на необходимостта от конструктивни идеи за преодоляването на негативните явления в съвременното общество, застрашаващи човечеството от екологична катастрофа и социална дезорганизация. В този смисъл тя е своеобразен отпор на съществуващите в обществото норми съдържащите се в тях образци и модели на поведение. Едновременно с това теорията за устройство и развитие въплъщава в себе си нови ценности и нови принципи на регулиране на процесите в областта на икономиката, социалната сфера и околната среда. В този смисъл „устойчиво развитие” е сложно понятие, което консолидира традиционните схващания за взаимовръзката между човека и природата, придавайки им ново значение, съответстващо на модерната социална теория и практика.

Новото в концепцията за устойчивото развитие е, че тя залага на системния подход към основните ценности и формулирането на нормативни принципи, които са база на консeнсус за целите не “развитието”.

В теоретичните изследвания, посветени на връзката между общата концепция за устойчиво развитие и конкретното й приложение в сферата на околната среда, няма единно разбиране и единно становище¹. Мненията се движат по широка скала от общо одобрение през известен скептицизъм до пълно отричане, изразяващо се в разбирането за определена утопичност при възприемането на този модел. Многобройните критики често се свеждат до отхвърляне на самото съчетание между “устойчивост” и “развитие”, тъй като етимологично едното изключва другото. Въпросът е обаче какво съдържание се влага в комбинацията между двете понятия, а то е, че на базата на устойчивостта, т.е. стабилността, се осигурява поемането на задължения от страна на държавите, правителствата и международните организации за извършването на позитивни действия, насочени към постигане на желаното състояние на социалната система на регионално, национално и глобално равнище².

Други автори подлагат на остра критика термина „Устойчиво развитие”. Според Шнайдер той води до объркване, многобройни интерпретации и недоразумения по отношение на съдържанието, което се влага в термина „устойчивост”³.

Всъщност концепцията за устойчиво развитие и проекцията й върху околната среда е концентриран израз на новото разбиране за връзката между човека и природата. Става въпрос за ориентирана към човека стратегия, при която, от една страна се осигурява естествено придобитото от него право на благоприятна околна среда, а от друга, самият човек се обвързва със задължението да съхрани природното разнообразие, част от което е и той самият. Освен това икономическият растеж и новите технологии се подчиняват на принципите на хуманизма. Разбира се, много е трудно да се очертае в детайли сложната конфигурация на връзката между икономическото развитие и опазването на околната среда и контекста на концепцията за устойчиво развитие. Това обаче не означава, че не могат да бъдат определени параметрите на процеса. Водещо значение има отговорът на въпроса в какъв свят живеем и какъв свят ще оставим за бъдещите поколения. В този дух са изработени и документите на международните организации, чиято активност е концентрирана върху осигуряването на устойчивото развитие. Водещи институции в тази насока са Комисията по устойчиво развитие към ООН, Международния изследователски център по развитие, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната банка за възстановяване и развитие, Европейският съюз и обособените в неговата структура специализирани звена.

В този смисъл развитието на туризма и на всички сфери на икономиката също трябва да са подчинени на основните принципи, залегнали в концепцията за устойчиво развитие.
2. Концепция за устойчив туризъм
Разработването на концепция за устойчиво развитие на туризма е необходимо, за да се представи решение за предотвратяването и отстраняването на отрицателните последствия от ускореното развитие на туризма, особено като приоритетен сектор на икономиката, както и за запазване или увеличаване на конкурентноспособността и атрактивността на туристическата дестинация.

Концепцията за устойчиво развитие на туризма е теоретична конструкция, изградена на принципите за устойчиво развитие на туризма. Тя не трябва да се разглежда като твърдо установен модел или като стратегия за постигане на устойчиво развитие на туризма. Концепцията е подход за проверка и приложение на принципите за устойчиво развитие на туризма. Тези принципи могат да се обобщят в четири групи, всеки от който произтича от съответните общи принципи на устойчиво развитие на туризма⁴:

1. Запазване и усъвършенстване качеството на околната среда и средата за живеене в туристическата дестинация;

2. Запазване и повишаване качеството на туристическия продукт – преживявания, услуги и инфраструктура;

3. Удовлетворение и зачитане интересите на всички ключови участници и обществени групи;

4. Интегриране на местното население /жители и фирми/ в процеса по вземане на решение и разпределение на създадени блага директно или индиректно от туризма

Концепцията за устойчиво развитие на туризма е необходима за да се определят и решават (в т.ч. превантивно) конкретните локални екологични и социални проблеми, директно или косвено причинени от туризма, като се отчита, че той не е единствената икономическа и социална дейност, която ги създава. Идеята е да се предотврати разрушаването на природния и социален капитал, което се отнася най-вече за дестинации, които имат вече разработена туристическа инфраструктура, масов туристически поток и предлагат продукт, тясно обвързан със съществуващата природа и социални ценности.

Приложението на принципите за устойчиво развитие, заложени в концепцията, обаче, е затруднено от проблема как да се “отдели”⁵ развитието на туризма от разрушителната или неефективната експлоатация на природния и социалния капитал, така че:

• 
  ограничаването или спирането на туристическата дейност да не лиши местното население от приходи и постигнат стандарт на живот, а туристите от възможности за рекреация;
  
• 
  бъдещото поколение да не бъде лишено от използване на природен и социален капитал поради безвъзвратното им унищожаване за целите на туризма.
  

Концепцията за устойчиво развитие на туризма, базирана на ключова детерминанта се реализира в различна степен съгласно своебразния контекст на средата на съответната туристическа дестинация. Постигането на концепцията и действието на нейния специфичен механизъм изисква анализ и оценка на туристическата дестинация - на нейната позиция спрямо идеята за устойчиво развитие.

Анализът и оценката на туристическата дестинация включва, както оценяване на взаимодействието между туризма и средата, така изследване на общата среда за постигане на концепцията за устойчиво развитие на дестинацията. Основните направления на анализа са:

• 
  Характеристика на туристическата дестинацията и ключови фактори за развитието на туризма;
  
• 
  Въздействие на туризма върху околната среда;
  
• 
  Природна среда и устойчивото развитие;;
  
• 
  Икономическа среда и устойчивото развитие;
  
• 
  Социална среда и устойчивото развитие;
  
• 
  Правно-институционална среда и устойчиво развитие.
  

В същото време обаче, това понятие третира и урбанизираните райони, селата, културното и архитектурно наследство - следователно обхваща по-обширна проблематика в сравнение с екотуризма.

Устойчивият туризъм има за цел не само да влияе върху туристите по време на пътуването им, а и да формира култура за опазване на ресурсите още в емитиращите туристичски центрове. Това е еволюцията в туризма, която интегрира интересите на посетителите (туристите) с тези на представителите на общността-домакин.

Устойчивият туризъм предполага всички дейности в зоната на посрещане да са съобразени с пределния капацитет на природните ресурси, т.е. да се спазва принципа за оптимално и икономично използване на ресурсите.

В съответствие с това, могат да бъдат изведени следните основни дефиниции на устойчивия туризъм:

1. 
   Форми на туризъм, които удовлетворяват нуждите на потребителя, туристическата индустрия и общността-домакин днес, без да игнорират възможността за удовлетворяване нуждите на следващите поколения утре.
   
2. 
   Икономически ефективен туризъм, който не унищожава ресурсите, определящи бъдещото му развитие и особено тези на природната и социалната среда.
   
3. 
   Туризъм, който се развива динамично с отчитане на наличния капацитет на легловата база, параметрите на природната среда и интересите на местното население.
   

Концепцията за устойчиво развитие е широко възприета като база за планиране и управление на модерния и бъдещия начин на живот. През 1992 год. Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието (Декларацията от Рио) очертава основните насоки на “Дневен ред 21 век” – обстоен план за действие, приет от 178 правителства, включително и от правителствата на България, Гърция и Румъния. Инициативата е задълбочена и разширена по време на Световната среща за устойчиво развитие (World Summit on Sustainable Development) в Йоханесбург, през 2002 г., в края на която е приет план за изпълнение с акцент върху публично-частното партньорство.

Устойчивото развитие налага запазване на потенциала на планетата Земя да поддържа живота в цялото му разнообразие.Устойчивото развитие има за цел защита на околната среда,постигане на социално равенство и качество на живота,културно разнообразие и динамична, жизнена икономика, която предоставя работни места и просперитет за всички.
Устойчивото развитие е всеобща цел на Европейския съюз. Стратегията за устойчиво развитие на Европейския съюз е актуализирана през 2006 г. Стратегическите документи, разработвани от страните-членки в посока утвърждаване на устойчиви практики, допълват приетата в Лисабон Стратегия за икономически растеж и заетост (Лисабонската стратегия), като тези основни документа на ЕС признават, че икономическите, социалните и екологичните цели могат взаимно да се допълват и развиват и трябва да бъдат развивани успоредно.

Трите стълба на устойчивият туризъм са:

• 
  Икономическа ефективност.
  
• 
  Природосъобразност;
  
• 
  Социална поносимост;
  

Устойчивият туризъм следователно отразява постигането на крайната цел на устойчивото развитие, т.е. постигане на разумно съотношение между въздействието на човека във всяка една област и последиците от това въздействие върху околната среда. В този смисъл, устойчивият туризъм е залегнал в основата на разумно устойчиво усвояване, използване и възстановяване на специфични туристически ресурси в хармония със заобикалящата го среда. Конкретните основания за включване на туризма в рамките на устойчивото развитие могат да бъдат намерени в следните аспекти:

- ценността на природните дадености, които използва туризмът е с непреходен характер. Тя принадлежи на бъдещите поколения и нейното съхраняване следва да се осъществява в дългосрочен план. Туризмът по природа предполага позитивно въздействие върху територията на която се развива, която трябва да се пази. Унищожаването на ресурсите, които са предпоставка за развитието на туризма води до унищожение и на самия туризъм. Ефективното развитие на туризма зависи от постигнатата хармония между интересите на туристите и потребностите на общността, която ги посреща, и от притегателната сила на територията, която се посещава. Средата, в която се развива туризмът търпи множество проблеми от екологичен, икономически, социален и дори битов характер. Посочените основания имат обективен характер и могат да бъдат отчитани в туристическата дейност само чрез съчетаване на усилията на различните равнища в дългосрочен план. Очевидно е, че изучаването на възможностите за устойчиво развитие не може и не трябва да се извлича само от туристическия бизнес и неговите представители. Усилията на международните организации рефлектират върху провеждане на световна конференция по проблемите на устойчивия туризъм, на която се приема харта на устойчивия туризъм. Тази харта съдържа 18 принципни позиции, които трябва да дадат отговор на въпроса за оснвните действия, които следва да се приемат за неговото развитие. Тези действия се изразяват в:

- управление на туризма, което гарантира опазване на ресурсите, от което зависи и неговото развитие;

- опазване на природата и на културния капитал, включително в специално защитените територии;

- контрол върху всеки ефект върху националното културно наследство и традиционното поведение на местното население, за да се избягват определени негативни въздействия;

- критериите за качество по отношение на ресурсите и тяхното опазване, степента на задоволяване потребностите на туристите и тези на местното население следва да се заложат като приоритетни цели при разработването на стратегии и проекти за туристическо развитие. Туризмът следва да се развива на основа на потенциалните възможности на локалната икономика, да се интегрира в нея и да се допринася за позитивното й развитие чрез съвместно зачитане и подпомагане на всички участващи в процеса, обществени и частни организации чрез използване на подходящи механизми за коопериране усилията на локално, национално и международно равнище.

- стимулиране и партниране от страна на правителствата, неправителствени организации, туристически предприятия и компетентни лица при създаване на подходящи изследователски звена, разпространение на ноу-хау, трансфер на знания и технологии, подпомагащи развитието на устойчив туризъм.

Концепцията за устойчивото развитие на туризма в България е систематизирана в Националната стратегия за устойчиво развитие на Република България. Настоящата национална стратегия за устойчиво развитие на туризма обхваща периода 2009-2013г. Тя систематизира визията, стратегическите цели, приоритетите, специфичните цели, задачите, дейностите и проектите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности. Стратегията представлява платформа за координирани съвместни действия на всички заинтересовани от туризма страни за усвояване на туристическия потенциал на страната.

Според визията на националната стратегия за развитие на устойчив туризъм:

• 
  България ще бъде добре позната и предпочитана от български и чуждестранни туристи привлекателна и модерна целогодишна туристическа дестинация, със специфичен облик и характерна национална идентичност на средата (природна, архитектурна и културна), със запазени културни традиции и уникално съчетание на съхранени природни ресурси;
  
• 
  Туризмът в България ще бъде проспериращ сектор, допринасящ за прилагането на принципите на устойчивото развитие във всичките му аспекти – опазване на околната среда, просперитет на местните общности и икономически растеж.
  
• 
  Туристическият сектор в страната ще бъде изграден върху успешни дългосрочни партньорства на национално, регионално и местно ниво, между всички заинтересовани страни – националните, регионалните и местните власти, бизнесът, неправителствените организации, местните общности и международните партньори.
  

България развива последователна и целенасочена туристическа политика, базирана на партньорство между държавните и общинските институции, неправителствените организации, частния сектор и обществото, която генерира работни места, създава добри възможности за развитие на предприемачество, дългосрочни икономически и социални ползи, и увеличава приходите от туризъм.

Основната цел за развитието на туризма за периода до 2013 г. е повишаване на конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор на България чрез ефективно използване и съхранение на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с потребностите за устойчиво развитие на туризма.

Основната цел може да се достигне чрез реализиране на следните стратегически

цели:

1. 
   Позициониране на България като туристическа дестинация в по-висок клас на световния туристически пазар като качество и добавена стойност.
   
2. 
   Подобряване на инфраструктурата на национално, регионално и общинско ниво.
   
3. 
   Eдинно прилагане на международни стандарти и най-добри европейски практики и въвеждане на иновации по отношение на продукти, технологии и човешкия фактор в туристическия сектор в България.
   
4. 
   Съхраняване, опазване и подобряване качествата на туристическите ресурси, в това число природни, културни и антропогенни.
   

Постигането на горецитираните специфични икономически показатели, е възможно чрез повишаване на приходите от туризъм в резултат на:

• 
  Увеличаване дела на специализираните видове туризъм - доразработване и утвърждаване на нови туристически продукти (културно-исторически, балнеология – СПА и уелнес, еко и селски туризъм, религиозен, конгресен, приключенски, голф, яхтен);
  
• 
  По-широко включване в туристическото развитие на слабо използвания потенциал на преобладаващата част от територията на страната чрез постепенно, но последователно налагане на регионален подход, осигуряващ мобилизиране и интегриране;
  
• 
  Провеждане на ефективна и масирана национална реклама в чужбина, както и на вътрешния пазар, изработване на рекламни стратегии и послания, съобразени с приоритетите, идентифицирани в настоящата стратегия, в т.ч. чрез използване на големи туристически райони за диверсифицирано и цялостно представяне на възможностите на страната на туристическите пазари;
  
• 
  Увеличаване броя на туристите като цяло и относителния дял на по-високо платежоспособните чуждестранни и български туристи благодарение повишаване качеството и добавената стойност на туристическите услуги;
  
• 
  Увеличаване дела на пътуванията на български граждани вътре в страната;
  
• 
  Ограничаване износа на БВП за конкурентни и други дестинации и намаляване на дебитната част на туризма в текущата сметка на платежния баланс.
  

възприемането на 12-те основни принципи за устойчиво развитие на туризма:

1) Икономическа жизнеспособност: подобряване конкурентноспособността на туристическата дестинация и на заинтересованите страни, така че да се гарантира продължителния им просперитет в дългосрочен план;

2) Местен просперитет: нарастване влиянието на туризма и приносът му за просперитета на местната общност;

3) Качество на заетостта: превръщане на туризма в стимул за развитие на човешките ресурси на местно и регионално ниво в зависимост от уникалната специфика на дестинациите;

4) Социално равенство: разпространение на икономическите и социалните ползи от туризма сред цялата приемаща общност, включително подобряване на възможностите за достъп до услуги и увеличаване на приходите за местното население;

5) Удовлетворение на посетителите: осигуряване безопасно и удовлетворително преживяване за посетителите;

6) Местен контрол: осигуряване възможност на местните общности за участие в процеса на планиране и вземане на решения относно управлението и бъдещото развитие на туризма в съответната област;

7) Социално благоденствие: подобряване качеството на живот в местното население и на достъпа до ресурси;

8) Културно богатство: опазване, съхранение и развитие на културно-историческото наследство, традиции и особености на приемащата общност;

9) Физическа цялост: опазване качеството на околната среда;

10) Биологично разнообразие: съхранение на естествената природа, природните местообитания и видове, чрез минимизиране вредното въздействие върху тях;

11) Ефективно използване на ресурсите: намаляване използването на невъзобновяемите природни ресурси, използвани в процеса на развитие и управление на туристическата суперструктура.

12) Запазена природа и чиста околната среда: намаляване урбанизацията на природните територии, ограничаване замърсяването на въздуха, водата и почвите и генерирането на отпадъци от предприятията от туристическия сектор и от посетителите.

Реализирането на заложените цели, предполага извършването на дейности, допринасящи за устойчиво развитие на туризма. Това означава спазване на следните изисквания:

• 
  При разработването на отделните дейности и инвестиционни предложения следва да се обръща особено внимание на съхранението на естествената природа, природните местообитания и видове, чрез минимизиране вредното въздействие върху тях, с цел опазване на биологиното разнообразие.
  
• 
  Дейностите по изпълнение на Стратегията следва да бъдат съобразени с поставените режими и изисквания за опазване на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.
  
• 
  Да се дава приоритет на дейностите, свързани с развитието на екотуризъм и селски туризъм като основна форма на устойчивия туризъм.
  
• 
  При избора на дейности като критерии да бъдат отчитани опазването на биологичното разнообразие и природната среда.
  
• 
  Да се стимулира изграждането на малки семейни хотели и къщи за гости, на нискоетажно строителство, което е в храмония с околния пейзаж и природата.
  

1. Диверсификация на националния туристически продукт, повишаване качеството на предоставяните услуги и защита на правата и сигурността на потребителите;

2. Ефективни маркетинг и реклама на България като туристическа дестинация и на туристическите райони.

3. Разработване на отговарящо на съвременните нужди туристическо райониране и използване на туристическите райони за наблюдение, планиране и насочване на туристическото развитие, осъществяване на маркетингова и рекламна дейност на вътрешния и външните пазари, формиране на подходящи организационни структури, координация на предлагането и прилагане на регионално диференцирана държавна туристическа политика на стимулиране и регулиране;

4. Увеличаване на информираността на българските граждани за възможностите за практикуване на туризъм в България и ангажиране на туристическия бизнес в изработването на адекватен за българския пазар туристически продукт;

5. Подобряване междуинституционалната координация за синхронизиране дейностите по изграждане положителен образ на България;

6. Въвеждане на съвременни стандарти за прилагане на енергоспестяващи технологии (и мерки за енергийна ефективност) в туристическите дейности и прилагане на стандартите за съхраняване и опазване на околната среда и използване на технологии за добив на електрическа енергия от слънцето;

7. Изграждане и развитие на съвременна инфраструктура, отговаряща по капацитет на изградената материална база в страната;

8. Стимулиране ролята на туризма като решаващ фактор за развитието на пазара на труда, въвеждане на съвременни изисквания за обучение и квалификация на кадрите и система от стимули за намаляване на текучеството в бранша;

9. Създаване на съвременна интегрирана институционална система за управление на дейностите, свързани с туризма, модернизиране на административните процеси, създаване на условия за равнопоставеност на участниците и прозрачност на действията на административните структури. Развитие на формите на публично-частно партньорство.

За реализирането на формулираната визия и постигането на поставените във връзка с нея цели и приоритети за развитието на туризма в страната се прилагат следните стратегически подходи:

А. Оптимизиране на модела за развитие на българския туризъм и на туристическия продукт на България с оглед постигането на висок и устойчив икономически растеж (продуктови стратегии);

Б. Укрепване на пазарните позиции на българския туризъм и модернизиране на комуникационната и търговска политика. Формиране на разпознаваем брандинг на България и на българския туризъм (маркетингова стратегия);

В. Повишаване качеството на туристическото обслужване и осигуряване на публичния и частния сектор с квалифициран персонал (стратегия на качеството, кадрите и технологиите);

Г. Регионализация на туристическата политика за осигуряване на цялостно представяне и използване на туристическия потенциал на страната и съобразен с капацитета на територията и съвременното ниво на усвояване количествен растеж на туризма, постигане на по-балансирана териториална структура на туристическия отрасъл и по-широко териториално разпространение на ползите от туристическото развитие (пространствена стратегия).

Д. Институционално и нормативно адаптиране на българския туризъм към туризма в страните от ЕС и възприемане на стандартите, приети в напредналите туристически страни. Подобряване на бизнес средата (институционална стратегия). Разширяване на българското присъствие в международните туристически организации.

Стратегическото планиране на устойчивото развитие на туризма е динамичен и непрекъснат процес и той не приключва с приемането на определен стратегически или програмен документ. Това в пълна мяра важи и за създаването и приемането на настоящата Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България. Като важна последваща задача на ръководството на Държавната агенция по туризма в рамките на този процес е създаване на механизми и инструменти за управление и изпълнение на стратегията в рамките на целия период на действието й (2009-2013 г.). Правилното насочване и обвързване на усилията на заинтересованите органи и звена и добрата функционална и институционална организация на самото изпълнение на стратегията по същество предопределя постигането на заложените в нея стратегически цели и водещи приоритети.

Функционалната и институционалната организация на изпълнението включва определена последователност от стъпки, осъществяването на които гарантира правилно подреден във времето и добре организиран и координиран процес на изпълнение.

Конкретните стъпки изискват създаването на механизми и инструменти за:

• 
  Информационно осигуряване на процеса на създаване, приемане и изпълнение на стратегията;
  
• 
  Институционално изграждане на звената - участници в изпълнението на
  

• 
  Оперативна координация и управление;
  
• 
  Наблюдение, оценка и контрол на изпълнението. Определяне на индикатори;
  
• 
  Актуализация и изпълнение на стратегическия документ;
  
• 
  Осигуряване на партньорство, публичност и прозрачност в процеса на създаване, приемане и изпълнение на документа като основа за засилване на демократичността и усъвършенстване на управлението на туристическата дейност на национално равнище.
  

Законодателната рамка трябва да отразява и новите изисквания към всички участници в развитието на туризма, посочени в документите на международните туристически организации.

Необходимо е да се създадат нови условия за изграждане и ползване на общата и туристическата инфраструктура, както и рамка и параметри на маркетинговата отговорност за провежданата пазарна, продуктова, дистрибуционна и промоционална политика от частният и публичният сектор, съобразно специфичната роля на всеки един от посочените субекти. Без стратегическа грижа за потребителите (туристите) не е възможно да се развива успешна дейност, в който и да е сектор на стопанския и обществения живот. Изследването на пазарите, сегментирането и изборът на целеви пазари, предоставянето на необходимата, профилирана информация за туристите, управлението на туристическото потребление чрез управление на туристическите потоци и създаването на разнообразни, индивидуализирани туристически продукти, на основата на технологични иновации, заедно с политиката на подготовка и привличане на висококвалифициран персонал са жалоните за развитие на устойчив, качествен туризъм в страната. Трябва да очертаят и възможностите за нов вид партньорство на основата на клъстерните структури. Клъстерът, който най-общо се възприема като система от взаимно свързани туристически и/или тилови предприятия, организации и институции за създаване на комплексни туристически продукти и благоприятна среда за развитието на туризма на базата на взаимен интерес при подялба на факторните, пазарните, институционалните, конюнктурните форсмажорните и др.п. рискове представлява благоприятна възможност за създаване на различни съюзи, алианси, пулове и маркетингови консорциуми, които извеждат сътрудничеството в конкурентна среда на ново качествено равнище.

Друга важна стъпка за насърчаване на развитието на качествен туризъм в Република България е подобряване на управлението на туристическия бизнес на мениджърско равнище. Тя би била възможна при създаването на условия за ангажиране в бизнеса на висококвалифицирани специалисти, мотивирани да работят за създаването на доволни клиенти, знаейки че доволният клиент поддържа печалбата и разрастването на бизнеса, защото се завръща в туристическия обект или най-малкото го популяризира сред други потенциални туристи, споделяйки положителните си преживявания.

С особена сериозност трябва да се погледне на провеждането на политика за превръщането на туристическия потенциал на страната в туристически продукт. Туристът би се съгласил да посети конкретен туристически обект, воден от неговата природна, културно-историческа или битова привлекателност, но така също и от създадените условия за лесен достъп и комфорт по време на пътуването и пребиваването в съответната туристическа дестинация. Българският туристически бизнес трябва да положи значителни усилия да възприеме съвременните стандарти за качество за да бъде конкурентноспособен на международния пазар.

Туризмът става невъзможен без уникалността и привлекателната сила на природните, културно-историческите, народностните, събитийните и традиционно-битовите ресурси на всяка туристическа дестинация. Ето защо особено внимание при насърчаване на развитието на качествен туризъм в Република България трябва да се отдели на опазването и съхраняването на туристическия потенциал на страната.

Приемането на стратегия за устойчиво развитие на българския туризъм и съответните политики за нейното осъществяване би осигурило синхрон в управлението на туризма в Република България и би повишило значително ефекта от действията на държавата, бизнеса и публичния сектор за неговото насърчаване без да се смесват правомощия, компетенции и отговорности.