Глава втора Анализ на природните туристически ресурси

ДЛС "Шерба" е първото и най-старо стопанство.

В съгласие с чл. 34 от Закона за лова, министерството на земеделието и държавните имоти, в края на 1927 г. назначава комисия, която да определи район и място за устройване на централна развъдна станция за полезен дивеч. Близо три години се водят спорове, в рамките за широко обществено обсъждане къде да се устрои станцията. На 9.VII.1930 г. мястото й е окончателно определенo. То е там, където е сегашната Държавна дивечовъдна станция "Шерба". С това е поставено и началото на летоброенето на държавните ловни стопанства.

През 1932 год. станцията се обособява като самостоятелна стопанска единица. За неин пръв управител е назначен лесовъда Васил Цветков. До 1950 год. тя е ръководена от шест управители, от които двамата - техник лесовъди и четирима - инженер лесовъди. В половин вековната дейност на ДJIC "Шерба" този период може да се нарече период на организация, на търсене на пътища и натрупване на опит, на полагане основите на материалната база на дивечоразвъдната станция.

Вторият период в развитието на "Шерба" като съвременно ловно и дивечоразвъдно стопанство има четвъртвековен път между годините 1950-1975 гoдина. Това е период на стабилизиране, утвърждаване и целенасочени ловностопански мероприятия, на укрепване на материалната база, на по-широкото внедряване на ловната наука в практиката. През това време е ръководено от 6 директори инженер-лесовъди. Трима от тях са били директори в продължение на 21 години, а именно: Васил Стефанов от 1950 до 1959 год., Иван Плугчиев - от 1959 до 1967 rод. и Миладин Милчев - от 1969 до 1973 год.

С обединението на ДЛС "Шерба" и ГС с. Горен чифлик под името Държавно ловно стопанство "Шерба" с. Горен чифлик започва един нов етап, който може да се обособи като трети период в развитието на създадената преди повече от половин век Централна дивечоразвъдна станция "Шерба".

Държавното ловно стопанство получава името си от едноименната местност, разположена в сърцето на стопанството. На север от него се намират ДГС "Провадия" и ДГС "Варна", на запад граничи с ДГС "Цонево",на юг - с ДГС "Айтос" и ДГС "Несебър" и на изток с ДГС "Старо Оряхово". В административно отношение попада на територията на РДГ гр. Варна.

Територията на дивечовъдната станция се намира в Източна Стара планина, в южната част на Варненска област и обхваща горите в землищата на седем села от Община гр. Долни чифлик - Нова Шипка, Венелин, Гроздьово, Горен чифлик, Пчелник, Голица, Булаир, както и незначителни части от горите в землищата на с. Дъбравино, община Аврен и гр. Долни чифлик от едноименната община.

Държавна дивечовъдна станция "Шерба" обхваща част от Камчийска Стара планина, известна в миналото като Коджа (Голям) Балкан - водосборите на реките Доделен, Армера и Пчелнишка, части от горното течение и водосбора на р. Двойница (Суха Камчия), югоизточната и североизтачна част от водосбора на р. Елешница, долното течение на р. Камчия.

Горите на държавна дивечовъдна станция "Шерба" са разположени на територията на община Долни чифлик и незначителна част от територията на община Аврен. Горите на територията на станцията са изключително широколистни и в преобладаващата си част високостьблени. Край река Камчия растат уникални по своя състав и произход лонгозни гори от полски ясен и полски бряст. Срещат се и други видове като дъб, цер, габър, източен бук. Последните няколко десетилетия са създадени култури от бял, черен бор и дугласка.

ДЛС "Шерба" е с комплексна стопанска насоченост, която обединява дейността на ловното и горското стопанство. Това се дължи на факта, че района на стопанството включва местообитания с разнообразен релеф, с богата речна мрежа и водни площи, и се намира в непосредствена близост с морето и долното течение на река Камчия. Обособените в тази обстановка почвено-климатични микрорайони нанасят пъстра мозаечна окраска върху екологичната карта на станцията и осигуряват отлични условия за богато видово разнообразие на дивеча.

От началото до сега стопанството е преминало през няколко периода на развитие, свързани с:

1. Заграждане на станцията, строеж на сгради и ловностопански съоръжения.

2. Преименуване на станцията на Държавно ловно стопанство "Шерба" с основно предназначение - развъждане и улавяне на дивеч за разселване.

3. Разширение на заградената площ, с което се слага началото на изграждането на интензивна дивечовъдна станция за благороден елен.

4. Обединение на станцията с Горско стопанство с. Горен чифлик под името Държавно ловно стопанство "Шерба" с. Горен чифлик.

5. Следва строеж на сгради, ремонти и разширяване на фуражната база.

IIреименувания на станцията и статути, а именно:

1. С разпореждане № 205 на МС от 4.IХ.1965 г. за преминаване на селата Голица и Булаир към Горско стопанство с. Горен чифлик.

2. Разпореждане № 55 от 19.03.1976 г. за сливане на Горско стопанство с. Горен чифлик с Представително ловно стопанство "Шерба".

3. Със заповед № 3077/15.08.1978 год. на Министерството на горите и горската промишленост се обособява поделение Държавно ловно стопанство "Шерба", което е на пряко подчинение на Министерството на горите и горската промишленост като отделна юридическа структура.

4. Със заловед № 82/14.04.1991 г. на Комитета по горите се преобразува от ГС в Държавно лесничейство "Шерба".

5. Със заповед № 313/27.10.1994 г. на МЗГАР се преобразува от Държавно лесничейство в Горско стопанство "Шepбa".

6. Със заповед № РД 41084/15.12.1999 г. за преструктуриране на ГС "Шерба" в Държавно лесничейство "Шерба".

7. Със заповед № РД 09-677/04.05. 1999 г. на МЗГАР се променя заповед № РД 41084/ 15.12.1999 г. - заличава се частта, отнасяща се до преструктурирането на ГС "Шерба" и същото остава да функционира като Горско стопанство до обособяването му в Държавна дивечовъдна станция.

8. Със заповед № 646/21.12.2001 г. на МЗГ, считано от 2.I.2002 г. ГС "Шерба" се преобразува в ДДивС "Шерба" със статут на юридическо лице.

9.От 2007г. ДДивС "Шерба" се преименува в Държавно ловно стопанство "Шерба".

Предмет на дейността на ДЛС "Шерба" е:

1. Запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча;

2. Изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на биотехнически мероприятия;

3. Възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча;

4. Аклиматизация и реаклиматизация на дивеча;

5. Подобряване нa екстериорните и трофейните качества на дивеча;

6. Ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм.

7. IIолзване на горите от държавния горски фонд за съхраняване качествата на биотиповете и подобряване на местообитанията.
2. Местонахождение на държавната дивечовъдна станция

Територията на дивечовъдната станция се намира в Източна Стара Планина, в южната част на Варненска област и обхваща горите в землищата на седем села от община гр. Долни Чифлик – Нова Шипка, Венелин, Гроздьово, Горен Чифлик, Пчелник, Голица, Булаир, както и незначителни части от горите в землищата на с. Дъбравино, община Аврен и гр. Долни Чифлик от едноименната община.

Дивечовъдната станция е устроена в граници съгласно ТИЗ, протокола от първото лесоустройствено съвещание и съгласно Заповед № РД – 46-25/09.01.2001 на НУГ за обособяване на държавните ловни райони на територията на Горско стопанство “Шерба”. Съгласно тези документи, границите на дивечовъдната станция съвпадат със землищните граници на посочените населени места със следните изключения – територията на юг от р. Камчия в землищкето на с. Дъбравино и на запад от Пчелнишка река в землището на гр. Долни Чифлик се включват вм площта на дивечовъдната станция със споменатата заповед, а горският масив в м. Турсуна в землището на с. Венелин, се изклйчва от нея.

Пътната мрежа в района на дивечовъдната станция е добре развита в северната и равнинн ачаст и по-слабо развита в южната и планинска част. Всички населени места са свързани по между си, с общинския, областния център и с останалата част от страната, с асфалтови пътища, в относително добро състояние.

През територията на дивечовъдната станция преминава и железопътната линия Синдел – Старо Оряхово, по която се намират ж.п. гарите Дъбравино, Горен Чифлик и Пчелник и железопътната линия Карнобат – Варна , на която е разположена жп гара Нова Шипка.

Ежедневно от гр. Провадия и селата Цонево, Гроздьово, Венелин и Буланр има автобуси до Варна или общинския център, гр. Долни Чифлик, и обратно. Във всички сдела са открити телефонни станции или постове, свързани с националната телефонна мрежа.

Наличните съобщителни връзки благоприятстват организацията, управлението, стопанисването и охраната на ггорите в района.
3. Физикогеографска характеристика

Географ ско положение

Държавна дивечовъдна станция Шерба обхваща част от Камчийска Стара Планина, известна в миналото като Коджа Балкан – водосборите на реките Доделен, Армера и Пчелнишка, асти от горното течение и водосбора на р. Двойница, югоизточната и североизточна част от водосбора на р. Елешница, долното течение на р. Камчия между селата Нова Шипка и Венелин, най-югоизточните разклонения на Роякското плато в землището на с. Нова Шипка и южните разклонения на Момино плато, в част от землището на с. Венелин

Формата и е неправилна, с ширина в посока изток-запад по права линия около 25 км и дължина в посока север-юг, приблизително също толкова.

Орография и релеф

Релефът на Камчийска Стара Планина е дело на вертикалните движения на земната кора и свързаната с тях денудация и ерозия през неогена и кватернера. В геоморфоложко отношение, той е сравнително разнообразен – равнинен, хълмист и хълмисто-предпланински. Равен е теренът в м. Лонгоза. Леко хълмиста е северната и североизточна част на станцията – местностите Припека, Гърдана, Драганча, Енев гроб, Курбан тепе, както и земите на север от р. Камчия. Хълмисто-предпланински по разчленен и пресечен, е релефът в западната, централна и южна част на станцията – м. Шерба, Дрянов бурун, Кръста, Камилата и териториите на юг от Главното било на планината.

Най-високата точка на дивечовъдната станция се намира в селскостопанския фонд над отдел 246 – кота 561 м., а най-ниската етам, където р. Камчия напуска нейната територия – 9 мн.в., като денивелацията между тези две точки е 552 м.

Главното Старопланинско било в района на станцията, формира вододела между реките Камчия и Двойница. На територията на ДДС Шерба то навлиза от запад, издигайки се от р. Елешнице до върховете Острата чука и два безименни върха между с. Булаир и м. Гермето, с надморски височини съответно 561 м и 559 м.

В м. Гермето, от Централното било на юг, се отделя тесен и добре изразен хребет, представляващ вододел между реките Двойница и Елешница. След това Главното било продължава на изток, почти без да губи височина, с върховете Голямата чука. От тук то поема в североизточна посока, понижавайки постепенно своята височина, през върховете Фетина чука, Камилата, Вълчев бурун, Лиса могила и Аврена. Тук то вече губи добре изразения си характер и множество разлати била поемат на север, североизток и изток. В този район най-високия връх, попадащ на територията на станцията е в. Курбан тепе /155 м/.

От Главното било на север се спускат три големи била, служещи за вододели между реките Плоска, Доделен, Армера и Пчелнишка. Най-западното , формиращо в по-голямата си част граница между станцията и съседнот ДЛ Цонево започва от връх Дедеева чука и преминава през редица върхове, по известни от които са Паничкин чукар /418 м/, Стоянчева чука /366 м/, Барутна чука /352 м/, Голямата ябълка /262 м/ и Костурка /142 м/. От него на изток се отделят няколко второстепенни била, най-изразените то които са Мурджа /376 м/, Пъстрича /437/, Големия Пъстрич /367 м/ и Малкия Пъстрич /350 м/.

Самостоятелно било в басейна на р. Доделен е Дрянов бурун, с най-характерен връх Бритовска чука, вододел между р.Мурджа и Доделен.

Средното било започва от връх Обесената чука и през върховете Вельова глава , Петльова чука и др. , достига в. Папунка. След в. Вельова глава, наляво към р.Доделен се отделят билата Терзиев рид, Дългия бурун и Папунка, а надясно, към р. Армера – Трънов рид и Комина. От връх Папунка на североизток, след седловината Стублицата , се отделя билото Дуванка, с най-характерен връх Орлов камък. На север поемат две била – Бююк бурун и това на Ланълъшка чука, разделени от големия Бойкин дол, а на северозапад билото Градището, разделено от Бююк бурун с Шейкиров дол.

Самостоятелни и добре обособени била в басейна на р. Армера са Острата чука и Друмева чука.

Дясното било запова от седловината Конски кладенец под в. Камилата, преминава през редица постепенно снижаващи се безименни върхове в м. Нейкин Припек, седловината Калдърмата, връх Кереч баир и свършва в м.Черковището и Кърчанлъка над с. Горен Чифлик.

Една незначителна част от територията на станцията, тази на юг от р. Двойница, е разположена върху територията на Еминския дял на Стара планина ,като най-характерния връх тук е Смрадлицка чука, а най-високите места достигат малко над 450 м.н.в.

Според особеностите на релефа, дървопроизводителната площ на държавна дивечовъдна станция Шерба се разпределя по надморска височина, изложение и наклон на терена, както е показано в таблица 1, 2, 3.

Табл. 1

Разпределение на дървопроизводителната площ по надморска височина

Надморска височина	Площ-ха	%
1-50	1848,4	14,1
51-100	2482,0	19,0
101-150	1584,8	12,1
151-200	1831,1	14,0
201-250	1335,0	10,2
251-300	1943,8	14,9
301-350	1158,8	8,9
351-400	523,7	4,0
401-450	342,9	2,6
451-500	25,4	0,2
Общо	13075,9	100,0

Както се вижда от таблицата, 86 % от дървопроизводителната площ на станцията е разположена до 300 м надморска височина. Незначителните различия в надморската височина на дървопроизводителните площи, говорят за незначителната и роля като фактор за преразпределение на климатичните параметри на мезо-и микроклиматично ниво.

На територията на дивечовъдната станция преобладават терените с малък наклон над три четвърти от дървопроизводителната площ е с наклон до 20 градуса. Много стръмните терени са едва 3 % - това са изключително бреговите земи на дълбоко всечените в пясъчните и варовиците по-големи долове. Налице е сравнително еднообразие и на разпределението на дървопроизводителната площ по наклони на терена

Табл. 3

Разпределение на дървопроизводителната площ по изложение на терена

Изложение	Площ-ха	%
Север	3396,8	26,0
Изток	964,0	7,4
Запад	594,5	4,5
Юг	1725,0	13,2
Североизток	1555,3	11,9
Югоизток	1668,9	12,8
Югозапад	861,9	6,6
Северозапад	2309,5	17,6
общо	13075,9	100,0

На територията на дивечовъдната станция, изложението на терена е с най-голямо значение за формиране локалните особености на мезо и микроклимата.

Преобладават сенчестите изложения – почти две трети от дървопроизводителната площ и този факт предполага по-благоприятен микроклиматичен режим за растящата горско-дървесна растителност и по-висок лесорастителен ефект на заеманите месторастения.

Релефът е основен фактор, преразпределящ светлината, топлината и влагата и затова с важно значение при формиране богатството на почвите и лесорастителните свойства на месторастенията. Така, върху заравнените била и равните терени са формирани типовете равнинни месторастения, по склоновете, острите била и бреговите земи на доловете – склоновите месторастения, а покрай р. Камчия – крайречните.

Хидрография и хидроложки условия

Басейн на р. Камчия

Р. Камчия – най-голямата река протичаща през територията на дивечовъдната станция е р. Камчия, като дължината и тук е около 25 – 30 км. Леглото и е с относително постоянна ширина 30-40 м. Поради извършените през шестдесетте години корекции и изградените диги.

Коритото на реката е средно дълбоко, с много малък наклон. Дебитът е непостоянен, защото се влияе силно от режим ана използване на язовирите Тича и Камчия, построени в най-горните течения на реките Голяма и Луд аКамчия и най-вече на яз. Цонево, построен на р. Луда Камчия в непосредствена близост до станцията.

От притоците на р. Камчия, заслужава да се спомене само един ляв приток, наречен Притока, отводняващ отдели 238-243 в землището на с. Н. Шипка. Десните притоци на р. Камчия на територията на станцията са реките Елешница, Доделен, Армера и Пчелнишка.

Р. Елешница – тя е най-пълноводният от всички притоци на р. Камчия в района, но протича само частично през територията на станцията. Извира на територията на ДЛ Айтос и служи за граница на ДДС Шерба и ДЛ Айтос в горното си течение, след приемането на десния си приток Герова река. От водосбора и в този участък, изцяло на територията на станцията, попадат само няколко къси и сравнително стръмни дола, по-големи от които са само Долината и Хамбарлъка. Под м. Язлара, реката навлиза на територията на ДЛ Цонево. В най-долната част от течението си р. Елешница служи за граница между община Долни Чифлик и Дългопол, като малка част от водосбора и отдели 249 – 254, отново попада на територият ана дивечовъдната станция. Най-големият и десен приток тук е Смидовски дол, извиращ над м. Бункера и вливащ се в яз. Елешница

Р. Елешница не пресъхва през лятото, но е с много променлив дебит и добре изразен пороен характер в горното си течение.

Р. Доделен – получава се от сливането на Мечи и Михов дол в м. Царевичака и тече отначало в северна посока. Приема последователно редица къси и стръмни долове, по-големи от които са: от ляво – Мурджа, Студения осен, Пъстричов дол, Стръмния пъстричов дол, а от дясно – Дълбоки дол, Клепалски дол, Шербенски дол. След резиц(денцията, реката плавно завива на североизток и приема няколко големи десни притока – Шейкиров дол, Бойкин дол и Буков дол. В този участък на нея е изграден язовир с местно значение, под който реката е почти пресъхнала. В най-долното и течение, непосредствено над с. Горен Чифлик, е направена корекция на леглото и, водите и са вкарани в канал, който се влива в р. Камчия между отдели 21 и 22. Реката пресъхва в отделни много сухи години.

Р. Армера – получава се от сливането на Костов дол и Друмев дол, в подножието на Острата и Друмева чука. В м. Трите кладенеца приема най-големия си приток, Бялата вода и променя посоката си от север на североизток. Прочита през с. Горен Чифлик и водите и са хванати в същия канал, като тези на р. Доделен. Реката има добре изразен пороен характер, но пресъхва често през лятото, тъй като тече, в голямата си част, във варовит терен. На реката е разположен водопадът Орлов камък, обявен за защитена местност.

Няколко по-големи дола в района на с. Гроздьово се вливат направо в р. Камчия, най-големия от окито се получава от сливането на доловете Мечата стока и Шипченското кладенче. Всички тези долове са с непостоянен оток и пресъхват през лятото.

Басейн на р. Двойница

Една малка част от територията на ДДС Шерба попада във водосборния басейн на р. Двойница. Тя извира от територията на ДЛ Несебър и протичайки около 7-8 км през землището на с. Голица, отново навлиза в него. Най-големите и притоци на територията на станцията са Смрадликата, Комаров дол, Пиздица и Лесков дол, всички, както и самата Двойница с непостоянен оток и пресъхващи през лятото. Терените обикновено са стръмни и много стръмни, тъй като доловете и р. Двойница са дълбоко всечени в палеогенските пясъчници.

Оточният режим на р. Камчия се характеризира с два максимума – през м. Януари и м. Май и два минимума – през м. Август и октомври.

Досега не е имало системни ипродължителни целогодишни или сезонни наблюдения на нивото на подпочвените води в Лонз(гоза. Частични наблюдения за един вегетационен период, са направени при устройството на Държавната гора през 1970 г., т.е. шест години след окончателното прекратяване на заливанията. Резултатите са показали, че в някои отдели и подотдели, то е все още относително високо през юни – 1-1.2 м., макар и на повечето места през юли и август вече да е под два метра. При устройството от 1988 г. , 18 години след първите проучвания, то вече е под 3,5 м. През м.октомври, в същите и някои други отдели и подотдели. Сега по данни на станцията, нивото на подпочвените води през лятото е 7-10 м.

При проливни валежи през лятото и есента водите попиват трудно в уплътнените глинести почви, стичат се бързо по склоновете и изпълват доловете. Реките Елешница, Армера, Доделен, Пчелнишка и Двойница прииждат и излизат от коритата си, повреждайки пътищата, затлачвайки водоизточниците и наводнявайки разположените в равнината села и работни земи.

Свличанията и срутваният аса рядко явление, с незначителни размери и не причиняват сериозни материални щети.

В района на станцията няма многообройни и големи извори. Тъй като централната и част е разположена върху варовити основни скали, попилите в почвата води се дренират естествено. В палнинската част има само няколко и то карстови извори, най-големият и известен от които е в м. Шерба.

Единственият естествен по-голям воден басейн на територият ана станцията е било Венелинското блато, разположено на северния бряг на р. Камчия. Понастоящем то е превърнато в рибарници, но не е загубило напълно значениет оси на влажна зона.

Построен иса два микроязовира с местно значение, по един на р. Доделен и Пчелнишка, водите на които се използват з анапояване. През последното десетилетие обаче те са напълно пресъхнали в следствие засушаването на климата у нас.

Климатични условия

Климатичните условия са решаващ фактор за горскорастителното райониране и за формирането на различни типове месторастения.

Според класификацията на Събев, Станев¹, районът на държавно дивечовъдна станция Шерба , съобразно географското си положение, попада в Европейско-континенталната климатична област, Умерено-континентална климатична подобласт, а съобразно надморската си височина – в Източния кличатичен райно на Дунавската хълмиста равнина – южна част.

Данни за температурния режим на въздуха са поместени в табл.4

Континенталния характер на климата в района е смекчен и се доближава до този на Северното Черноморие. Зимата е сравнително мека-средната януарска температура е 0,1 , а лятото не етака горещо – средната юлска температура е 21,6 . Абсолютната максимална температура е 39,3 , а абсолютната минимална -30,2 .

Периодът с устойчиво задържан е на температурата над 10  е 203 дни.

Табл. 4

Средната зимна температура на дълбочина 2 см, в почвата е около -0,5 . Всяка зцима почвата замръзва на дълбочина около 20 см, като в отделни много студени зими, тя може да замръзне на дълбочина до 40 см.

Пролетта е относително хладна. Този факт се дължи не толкова на прякото топлинно влияние на Черно море, а на честите нахлувания на студен въздух от североизток. Данните за устойчиво задържане на температурата над 5 и 10  са представени в горната таблица. Най-ранната дата на последния пролетен мраз е 25.03, най-късната 20.05, а средната 12.04, когато е приблизително средната дата на устойчивото задържане на температурата над 10 .

Въпреки малката надморска височина на района, лятото не е горещо – средната ююлска температура е 21-23 . Средната от годишните абсолютни максимални температури е 36  за ниските части на района и 34 - за високите.

Есента в района е по-топла от пролетта, което говори за известно климатично влияние на Черно море. Средната дата на първите есенни слани е 23.10 , а средната дата на последните слани е 12.04. средната продължителност на периода без слани е 193 дни.

Годишната сума на валежите 550 – 650 мм, очертава района като един от най-сухите в страната. Средния брой на засушаванията с продължителност над десет дни за десетгодишен период за района е както следва: за зимата 15, за пролетта 15-17, за лятотот 19-22 и за есента 22. в някои години лятно-есенните засушавания траят по 20-24 дни и повече.

Годишният ход на валежите им аконстинентален характер – летен максимум и зимен минимум. В южната част на станцията, поради орографското въздействие на Стара Планина, се забелязва тенденция към изравняван ена сезонните валежи.

Снежната покривка е неустойчива, което се дължи на относително високите зимни температури. Често тя бива отвята и от силните ветрове, духащи в района. Първата снежна покривка се образува средно към 13.12., а последната 08.03. общият брой на дните със снежна покривка е 81, а средната височина на снежната покривка е 10 см.

Средната месечна абсолютна влажност на въздуха за района е: януари 5,7 мм, април – 9,8 мм, юли – 18,4 мм, откомври 12 мм. Средната годишна абсолютна влажност на въздуха е 11,7 мм.

Под влияние на Черно море, средната относителна ва(лажност на въздуха е голяма и достига 79 %, а годишната амплитуда на относителната влажност на въздуха е малка и е 11-15 %. По месеци средната относителна влажност на въздуха е както следва: януари-70 %, април – 55-60%, юли – 45-55 %, октомври – 45-55 %, с максимум през декември и минимум през юли-август.

Честите и силни ветрове не са характерен елемент в климатичните условия за района на станцията. Силни североизточни ветрове духат понякога през зимата. Преобладават западните ветрове, а само през месеците април и май, преобладаващи са източните.

Климатът на територията на държавна дивечовъдна станция Шерба е с уменеро континентален характер, формиран при наличие на определено влияние на Черно море. Макар и засушлив в края на лятото и началото на есента, той благоприятствува растежа на редица ценни дървесни видове, от които е формирана естествената растителност в района благуна, зимния дъб, цера, източния бук, габъра, липата.

Посочените данни и описаните особености на отделните климатични елементи разпределението на валежите по сезони и месеци, засушаванията, мразовете, снежната покривка, продължителността на вегетационния период и др. трябва да се имат в предвид при провеждането на различни горскостопански мероприятия, а именно: при залесяването - за определяне на чина на почвоподготовката, избор на дървесните видове и сезона, при сечите – за времето, интензивостта и повтаряемостта; при проектирането и провеждането на противопожарните мероприятия, ловностопанска и странична дейност и др.

Растителност

Съгласно възприетото горскорастително райониране на България , районът на ДДС Шерба попрада изцяло в Горнотрайкиската горско-растителна област, подобласт Източна Стара Планина

Според надморската си височина, дивечовъдната станция попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто –предпланински пояс на дъбовите гори.

В зависимост от местоположението, надморската височина и хидроложките условия, територията на дивечовъдната станция попада в два подпояса:

-подпояс на крайречните и лонгозни гори – тук са включени горите от поречието на р. Камчия и части от поречията на р. Доделен, Армера, Пчелнишка и Притока

-подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори – обхваща горите в останалата част на дивечовъдната станция.

Подпояс на крайречните и лонгозни гори

В този подпояс попадат 1460,9 ха. Насаждения, което е 11,3 % от общата залесена площ на дивечовъдната станция.

Гора Лонгоза – поречието на р. Камчия

Естествената растителност е представена от най-вече от високопродуктивни семенни насаждения от полски ясен, без изключение от първи бонитет и с висока сортиментна структура. Насажденията са основно чисти, смесените с полски бряст или бяла топола са по-малко. Единично в сместа, на места участват и летния дъб, бялата върба и черната топола. Пълнотата е сравнително ниска – обикновено 0,5 – 0,6, по-рядко 0,7 иш по-висока. Съвсем ограничено се срещат смесени насаждения от бяла върба и бяла топола, в изолирани преовлажнени участъци по периферията на гората.

Строежът на естествените ясенови насаждения е сложен – те са двуетажни, като вторият етаж е основно от полски бряст и полски клен, а млади ясенови екземпляри в него се срещат по-ограничено.

Множго са разновъзрастните насаждения, но в тях дърветата от различни възраст формират общ склоп. Дървета с диаметър над 80 см, са почти толкова високи колкото и 35-40 годишни екземпляри с диаметър 26-30 см.

Тревната покривка е особено гъста и висока, в насажденията където е отстранен втория етаж, подлеса и са изведени пробирки или първите фази на възобновителните сечи.

Здравословното състояние на гората е добро

Създадените култури са най-вече от черен орех и І-214, както и от полски ясен. Със значително по-малки площи са създадените култури от чинар, летен дъб, полски бряст, бреза, явор, сребролистна липа, обикновен орех. Като спътници на черния орех, ясена, липата са използвани явор, шестил, полски клен, махалебка, липа, габър, копривка, райска ябълка, джанка идр. Видове.

Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори

В района на северо т река Камчия, естествената растителност е представена главно от издънкови церови гори с единично участие на благун, а по доловете и на габър.

По стръмните дсолове в този район, гората еп редимно от източен бук, на значителна възраст. Производителността и сортиментната структура на насажденията са относително ниски. Поради скално-урвестите терени тези насаждения са останали неусвоени при изевждането на възобновителните сечи в съседните насаждения.

В басейните на р. Армера и Доделен, гората е сходна по произход, стореж и дървесен състав. В басейна на Армена, вън от територията на базата за интензивно развитие и ползване, са извеждани стопански мероприятия на значителни площи. Част от гората е успешно възобновена – м. Комина, м. Конски кладенец, но върху по-голямата част от площта гората е застаряла ,както е и на територията на Базата за интензивно развитие и ползване, попадаща в басейна на р. Доделен.

Билата и горните части на склоновете са заети от смесени дъбови гори – благуново-церови или церово-благунови по по-сухите места, а в най-високите части благуново-зимен дъбови с единично участие на цер. Те са предимно престарели 140-160 г., с ниска производителност – четвърти и пети бонитет, правостъбленост около 50 %. Подлес от келяв габър с участие на глогт, дрян, мъждрян има на много места, най-често до 20-30 % и по-рядко с по-голямо покритие, като правило в по-сухите и отцедливи места.

Доловете и долните части на склоновете са заети от смесени надаждения с преобладание на източен бук и габър. Чистите букови и габърови насаждения са с по-малка площ, а в сместа участват с до 3-4 десети дъбовете, липите, брекинята, планинския ясен, шестила и явора, дивата череша. Производителността на източния бук е относително ниска, той рядко надхвърля трети бонитет, а поради биологичните особености на този вид сбежисти и клонести стъбла, сортиментната структура не отговаря на заеманите месторастения

Насъжденията от габър са предимно млади и средновъзрастни, правостъблени, с вмисока пълнота и добър растеж, първи, втори бонитет. В състава им, до две-три десети участват бук, липи, цер, благун, п ланински ясен и др.

На много места в района, п редимно в средата на склоновете и по северните изложения, където нито бука, нито дъбовете са успели да вземат надмощие, са разпространени смесени широколистни насаждения без преобладание и с богат дървесен състав, често с по над десет широколистни дървесни вида – планински ясен и бряст, трите вида липи, посочените дъбове, източен бук и габър, брекиня, скоруша, полски клен, шестил, явор, дива череша, маждрян, турска леска, като всеки вид съобразно екологическите си изисквания заема по-добре или по-слабо овлажнени места.

Природната среда и благоприятните атмосферни условия гарантират богатството на стадата.

Основни видове дивеч на територията са: благороден елен и елен лопатар, сърна, дива свиня и муфлон. “Шерба” предлага ловни трофеи от благороден елен над 9 кг., муфлон над 70 см. и дива свиня – над 18 см. Успешно се ловува на бекаси и фазани. Сред хищниците предмет на лов са: чакал, лисица и дива котка. Този обект е защитен.

В ДДС „Шерба” се срещат северно европейски, средноевропейски и степни видове животни. Основните видове дивеч са: благороден елен – 250 бр., елен лопатар – 25 бр., сърна – 65 бр., дива свиня – 150 бр., муфлон – 50 бр. и др. (по данни, предоставени от ДДС „Шерба”). От тях еленът лопатар и муфлонът са аклиматизирани видове. Срещат се също чакал, лисица, белка, язовец, черен пор, яребица, пъдпъдък, гургулица и др. Ограничено са представени вълк, катерица и др. По време на прелета се срещат и голяма белочела гъска, зеленоглава патица, зимно и лятно бърне, предимно по поречието на р. Камчия и язовирите. Монголският фазан се отглежда и се разселва край р. Камчия. Естествено разпространените риби са представени от шаран, кефал, клен, каракуда, уклей. Извършват се зарибявания с червеноперка, шаран, каракуда. Върху 2 500 ха заградена площ, превърната в дивечови ниви, интензивно се развъждат и подхранват различни видове животни, а също и се аклиматизират животни, докарани от други места

За осъществяване на организиран ловен туризъм ДДС „Шерба” разполага с ловен дом и ловна хижа, предлагащи необходимите удобства. Ловният дом има 5 апартамента с 3 и 4 легла и трапезария за 15 души. Ловната хижа е с 4 апартамента с капацитет за 12 души. На дивечовите ниви са изградени 400 чакала, които са действащи.

Предлага се лов на диви свине чрез гонка, а също и лов на бекас, фазан и др. Гарантирани са ловни трофеи от благороден елен (над 7 кг.), муфлон (над 70 см.), дива свиня (над 18 см). Официалният ценоразпис е определен от Министерството на земеделието и горите и е в сила за всички ДДС в страната. Данните за осъществения ловен туризъм не се оповестяват.

Макар че броят на животните в момента е достатъчен за осъществяването на посочените дейности, то основен проблем остава бракониерството, срещу което се води успешна борба. Друг проблем е, че преобладават младите животни, които все още не са подходящи за обстрел.

Освен ловен туризъм, ДДС „Шерба” предлага и екотуризъм, фотолов, пикници за малки групи, организиране на екскурзии за посещение на забележителности по Северното Черноморие. За пикници се използва яз. “Рибарска среща”, който разполага с покрита беседка.