Изгревът на Запада: Европа на нациите – резултати от масовата преса
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Екохуманизъм е клон от екологичното движение, който се основана на ценностите на човеколюбието, но ги пренася и към другите живи същества – изисква човеколюбиво отношение не само към човешките същества, но и към животните, а също и към всичко живо въобще, 19, 20
Еманципация в Древния Рим е акт за придобиване на права, обикновено свързан с освобождаване от робство и/или приемане на пълноправно римско гражданство. В преносен смисъл еманципация е всеки акт за придобиване на права, както и осъзнаването, че трябва да имаш права, а също и борбата за права на обезправени групи – чужденци, друговерци, поробени народи, заклеймени раси, бедни класи, жени, потиснати, преследвани, безогледно експлоатирани или поставени в неравноправна ситуация хора, колонизирани държави. 8, 13, 36 Ентропия е процесът на загуба на енергия при работа на подредени, структурирани системи, в следствие на което системите с течение на времето, поради невъзможност цялостно да си възвърнат отделената от тях в средата енергия, се износват, амортизират се или остаряват. Така подредеността им все повече се развива към безредие, тъй като енергията им вече не достига, за да поддържат добре уравновесената си структура, докато в края на този процес системата престава да функционира и се разпада или умира напълно, 31 Жив символ в учението на Карл Юнг е символен образ, който се съпреживява или се изживява като нещо живо, защото съживява психичния живот, защото вълнува, в състояние е да предизвика силни чувства, да стимулира мисълта и да мотивира действията и поведението на човека или на общности и групи. Според Юнг живите символи обикновено не обозначават нищо, което съществува извън света на човека, извън човешкия дух, душа, въображение и мисъл – те изразяват „по най-точния начин“ идеи, представи, идеали, изживявания, копнежи и въжделения. Тези феномени, независимо дали са мечти, понятия, мисли, приказни слова, вярвания или вдъхновяващи чувства, или пък всичко това заедно, съществуват само вътре в нас самите, а „живият символ“ е най-удачния им израз при споделянето им с другите. Жив символ в общуването може да бъде искрената усмивка, закачливото намигане или пък кръстния знак при вярващите хора, но също и герои от приказките и митовете, както и представи от религията и философията – например Буда, Христос, Бог, нирвана, ин-ян, Възкресение, разум. За който вярва в будизма, Буда е жив символ – той го възприема като жив и съществуващ, макар и да е „невидим за очите“, а същото е и с онзи, който вярва в разума – за него разума съществува, въпреки че е невидим. Аналогично за онзи, който вярва в зодиите, зодиакът съществува, а за онзи, който вярва, че има природа, природата съществува като самостойно живо същество, сякаш почти личностно и почти одушевено. По същия начин за онзи, който се е развълнувал или затрогнал дълбоко от съдбата на Ромео и Жулиета, тези шекспирови художествени герои се превръщат в определена степен и в живи символи - поне в определи мигновения те стават за обикналия ги подобни на живи същества, които сякаш наистина е познавал. А също така и „самодивите в бяла премяна“ могат да бъдат изживени като жив символ, като почти реални живи същества от онзи, който е очарован и запленен от техния вълшебен приказен образ. 15, 37 Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|