Изгревът на Запада: Европа на нациите – резултати от масовата преса
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| „Културата на културните“ е може би най-младата жива в общуването ни символно-системна свръх-реалност, започнала да се формира и да се проявява с ясен облик едва в началото на 80-те години на ХХ век, като свързана и с идеите за „разведряване“ на Студената война, за „размразяване“ на „Желязната завеса“, за „перестройка“ на тоталитарните режими с оглед на повече човечност в обществата навсякъде по света, с каузата за глобални човешки права и с борбата срещу диктаторските хунти по всички краища планетата, с идеята за общопланетарно опазване на биологичното, етническото, езиковото и културното многообразие. По това време тя беше определяна и с лейбъла „уърлд-култура“, свързана беше с дейността на световни организации като Грийпийс, Амнести интернешънъл, Юнеско и Лекари без граница. В сферата на ангажираното с хуманизъм художествено творчество можем да я разпознаем и в инициативите на Боб Гелдоф за „общопланетарни“ концерти срещу световната бедност и глада, за траен мир в обществата и за прекратяване на „войната срещу природата“, за освобождаване на политически затворници – например на Нелсън Мандела. В това отношение песента на Питър Гейбриъл „Бико“ от 1980 година, семпла и наситена с южноафрикански ритми, излязла и под лейбъла му „WORLD Records“ за „етническа музика“ от целия свят, посветена на убийството на Стивън Бико от полицията на Апертейда, може да се определи и като програмна за живата символика на единна култура на културните на общопланетарното човечество с цялото му етническо, езиково, цивилизационно и културно многообразие. Но тази символика не се разпространяваше глобално само пряко „идеологически“, а също и подтекстово – като контекстуални глобално-общочовешки ценности – например в превърналите се в жива съвременна легенда кино-епоси на Лукас и на Спилбърг. В зората на новото хилядолетие тя продължи и в саги – глобални „кинематографеми“ като „Хари Потър“, „Матрицата“ и „Властелинът на пръстените“. Но се оформи също и като общопланетарни обществени институции и мрежи за каузи от нов тип – например в лицето на движението на алтерглобалистите - за всечовешка справедливост и за защита на човешкото достойнство навсякъде по света, в „инди-движението“ на независимите творци (впрочем основано още от Чарлс Чаплин), в Световния социален форум, във форумите за бъдещето на катастрофалните промени в климата. Във всеки случай след първото десетилетие на новото хилядолетие символите на общопланетарна „култура на културните“ вече бяха дотолкова разпространени и ясно разпознаваеми, че Жил Липоведски посвети отделна своя книга на това значимо явление, което назова като култура „монд“ – La Culture-monde - култура-„свят“. В произведенията си Липовецки често изтъква и парадоксалния характер на всяка мета-цивилизационна глобална „хипер-модерна“ смислотворяща парадигма, която прилича на култура толкова, колкото международния елементарен и често развален бизнес-английски (иронично назоваван и като „глобиш“) прилича на език, а по отношение на ценностната система съчетава екстремен нарцисизъм с радикална етичност и меркантилен хедонизъм със всеотдайна саможертвеност за оцеляването на човечеството и на планетата. Парадоксалният характер на трудно-съвместимите дихотомии в световната „култура на културните“ обаче всъщност само потвърждава, че тя вече се е оформила и като самостойно действена символна системност в съвременността ни. Алтернативната „култура на културните“ от целия се свят се утвърждава също и като жива символика на устояването на човечността и на общочовешкото достойнство срещу глобалната варваризация на обществата, срещу масовата дехуманизация и срещу безконтролните международни криминални и пара-криминални мрежи на ултра-капитализма във финансите и в политиките. Мета-цивилизоваността ѝ противостои на мета-варварството в планетата-„глобално село“, а тази кауза бързо структурира и символната ѝ живост.
РЕЧНИК:
Аватари: от санскрит अवतार, снизхождане – в хиндуизма аватара е въплъщение на невидимо божество в конкретен видим образ – например в човек, в животно или във фантастично създание. В интернет-културата под „аватар“ се разбира изкуствено конструираният образ (понякога и анимационен), с който сме избрали публично да представяме себе си пред останалите потребители в мрежата. Често като близък синоним на „аватар“ се използва също и думата „икона“ (в Източноправославното християнство иконата е художествен образ, чрез който символно се представя невидимото, непознаваемото, святото и божественото). В интернет пространството в повечето случаи е „просто приятна игра“ да представяш себе си пред другите не със собственото си истинско лице, а с „аватар“ или с „икона“ – с конструирано от самия теб изображение, свързано с „невидимото“ – с ценностите и символите, с които се себеидентифицираш, с идеалния образ, който би желал да си или който смяташ, че символизира дълбоката ти същност. Но тази игра понякога има и неподозирано по-дълбоки психологически следствия. Възможно е идентифицирането с аватара ни да ни промени – може би не непременно видимо, но като самосъзнание и като поведение. Възможно е дори отчасти „да се слеем“ с конструирания от нас самите идеал-аватар, да го превърнем частично в истина, в „истински“ за нас самите, а и по отношение на облика, в който се себепредставяме пред другите. 13, 36 Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|