Затова дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в огненото жупелно езеро, където са Звярът и Лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове

Проф. Беркхоф обобщава новозаветните сведения относно Съдията в Последния ден: “Естествено, последният съд, като opera ad extra на Бога, е дело на триединния Бог, но Писанието го приписва конкретно на Христос. Христос в Своята роля на Посредник ще бъде бъдещият Съдия, Матей 25:31-32; Йоан 5:27; Деяния 10:42; 17:31; Филипяни 2:10; 2 Тимотей 4:1. Такива текстове като Матей 28:18; Йоан 5:27; Филипяни 2:9-10 правят съвсем видно, че честта на съдененето на живите и мъртвите е поверена на Христос като Посредник, като награда за Неговото изкупително дело и като част от Неговото възвишаване. Това може да се смята за една от царските почести на Неговото царуване. В качеството си на Съдия, Христос спасява Своя народ напълно: Той завършва тяхното изкупление, оправдава ги открито, и премахва последните последствия от греха.”⁶⁹⁴

С това се съгласяват големите общоцърковни изповеди на вярата:
Апостолска изповед на вярата:

[Исус Христос] се възнесе в небето,

И седна отдясно на Бога Баща Всемогъщия;

От където ще дойде да съди живите и мъртвите.

Той се възнесе в небесата,

И седна отдясно на Бащата;

И отново ще дойде със слава да съди живите и мъртвите;

Чието царство няма да има край.
Te Deum Laudamus:

Ти седна отдясно на Бога в славата на Бащата.

Ние вярваме, че Ти ще дойдеш да бъдеш наш Съдия.

Затова молим Теб, помогни на Твоите слуги, които Си изкупил с Твоята скъпоценна кръв.

Нека да се броят заедно с Твоите светии във вечната слава.

О, Господи, спаси Своя народ, и благослови Своето наследство.

Управлявай ги, и ги възнеси завинаги.
Атанасиева изповед на вярата:

Той се възнесе в небето; седна отдясно на Бащата, Бога Всемогъщ; от където ще дойде да съди живите и мъртвите.

При Чието идване всички хора ще възкръснат в своите тела и ще дават отчет за своите дела.

И тези, които са правили добро, ще отидат във вечен живот; а тези, които са вършили зло, във вечен огън.

Това е вселенската вяра; която, която ако някой не вярва истински и твърдо, не може да се спаси.
Наблегнах върху тази идея, защото стана популярно в някои иначе видимо ортодоксални кръгове да се приема еретичната форма на “претеризма,” която отрича всяко бъдещо физическо Възкресение или Съд, твърдейки, че всичко това се изпълнява при Възкресението на Христос, новорождението на Църквата, идването на Новия Завет и разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр.⁶⁹⁵ Каквото и да се каже за онези, които се придържат към такива идеи, ясно е, че те не са в съгласие с всяка призната форма на ортодоксално християнство. Единната, свята, католическа и апостолска Църква винаги и навсякъде е настоявала върху учението за Последния Съд в края на времето. Нейното включване във всички исторически изповеди на Вярата е универсално свидетелство за нейната важност като основна част от вярата.

Св. Йоан извисява нашето чувство за благоговение пред страшното величие на Съдията: От Чието лице земята и небето побягнаха, и не се намери място за тях. Отнасянето е към Псалм 114, който ни показва, че в светлината на Крайния Съд можем да видим значението на неговите предшестввеници в предварителните исторически осъждения:

Якововият дом из люде другоезични,

Юда стана светилище на Бога,

Израил Негово владение.

Морето видя и побягна;

Йордан се възвърна назад:

Планините се разиграха като овни,

Хълмовете като агнета.

Що ти стана, море, та си побягнало?

На тебе, Йордане, та си се възвърнал назад?

На вас, планини, та се разиграхте като овни?

На вас, хълмове – като агнета?

Трепери, земьо, от присъствието Господно,

От присъствието на Якововия Бог,

Който превърна канарата във воден поток,

Кременливият камък във воден извор. (Псалм 114)

Св. Йоан ни казва, че е видял хора от всякакво съсловие и положение, големи и малки, стоящи пред Престола. И едни книги се разгърнаха; разгърна се и друга книга, която е Книгата на Живота, членският списък на завета, в която са написани имената на избраните (сравнете 3:5; 13:8; 17:8). Функцията на Книгата на Живота в този контекст е просто да открие, че имената на “мъртвите” не са записани там.

Вярно е, че не се спасяваме чрез дела (Ефвсяни 2:8-9), но също е вярно, че не се спасяваме без дела (Ефесяни 2:10; Филипяни 2:12-13). Християнинът е “оправдан само чрез вяра” – но истинската оправдаваща вяра никога не е сама, както заявява Уестминстърската изповед на вярата: “Вярата, която по такъв начин приема и уповава на Христос и на Неговата праведност, е единственото средство за оправдание – но тя не съществува сама в оправдания човек, а винаги е съпътствувана от всички други спасителни благодатни дарове и не е мъртва, а действена вяра, в чиято основа е любовта” (xi.2). По подобен начин, Джон Мъри пише: “Оправданието е само чрез вяра, но оправдан човек само с вяра ще бъде уродливост, която никога не същесвува в царството на благодатта. Вярата действува чрез любов (сравнете Галатяни 5:6). И вяра без дела е мъртва (сравнете Яков 2:17-20). Живата вяра е тази, която оправдава, и живата вяра съединява с Христос оради Неговата смърт и със силата на Неговото възкресение.”⁶⁹⁷