Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

Книгата Откровение е част от Библията. На пръв поглед това може да не изглежда блестящо проникновение, но това е нещо, което е изключително важно и почти повсеместно пренебрегвано в съвременната практика на коментари. Защото когато осъзнаем, че Откровение е библейски документ, ние сме принудени да зададем централния въпрос: Каква книга е Библията? И отговорът е този: Библията е книга (Книгата) за Завета. Библията не е Енциклопедия на религиозното познание. Нито е сборник от морални разкази, или поредица от разкази по личностна психология за Велики Герои от Далечното Минало. Библията е писменото откровение на Бога за Него самия, разказ за Неговото идване при нас в Посредника, Господ Исус Христос; и тя е разказ за отношение между него и Църквата чрез Завета, който Той е установил с нея.

Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

Целта на пророчеството не е “предсказване,” но оценка на етичния отговор на човека към Божието Слово на заповед или обещание. Затова пророчеството на Йона за Ниневия не “се сбъдна”: Ниневия се покая за своето нечестие, и злото беше отменено. Както другите библейски писания, Книгата Откровение е пророчество, със конкретна заветна насоченост и смисъл. Когато бъде пренебрегнат заветният контекст на пророчеството, посланието, което св. Йоан се стреми да предаде, се изгубва, и Откровение става нищо повече от средство за прокарването на есхатологичните теории на някой набеден коментатор.

Имаме малко повече от един милиард жители на земята. . . . Но от този милиард около петстотин милиона (половината) са жени, оставайки средно около петстотин хиляди население от мъжки обитатели; и от този брой около половината са малолетни, което оставя около двеста и петдесет милиона пълнолетни мъже по земята днес. Но от този брой пълнолетни мъже около една пета са на преклонна възраст – твърде стари, за да се бият. Това са статистически факти. Това оставя точно Йоановите двеста милиона воюващи мъже по земята. И след като сме доказали нещата математически, ние смятаме, че това е доста достоверно.⁴⁵

Но Мартин едва сега започва. Той продължава своето изложение, вземайки ужасяващото описание на войниците в 9:17-19: “И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тия три язви, – от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, – беше избита една трета част от хората. Защото силата на конете беше в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.” Докато съвременните апокалиптици гледат на това като на лазери и ракетни установки, Мартин има друго обяснение – такова, което е било в съответствие с военното изкуство по негово време, когато Бъфало Бил се е биел със сиусите като главен съгледвач на Пета кавалерия на Генерал Шеридън:

Йоан говори за съвременния начин за воюване от коня, където ездачът е приведен напред, което от неговия поглед и гледано отдалеч, би изглеждало като голяма грива на лъв; човек наведен към врата на своя кон. При бой с огнестрелни оръжия, той трябва да се наклони напред, за да натисне спусъка, за да не застреля собствения си кон, на който язди. В Йоановите дни стойката е била съвсем различна. . . . Сега, искам да попитам моите мили слушатели, това не е ли изпълнено толкова буквално пред нашите очи? Не използват ли всички народи този начин на водене на война? Не убиват ли хората с огън, пушек и жупел? . . . Не знаете ли, че точно това е възпламененият барут? . . .

Ако не гледаме на Книгата Откровение като на заветен документ – т.е. ако настояваме да я четем предимно или като предсказание за ядрените оръжия на двадесети век, или като полемика срещу Рим от първи век – нейната приемственост с останалата част от Библията ще бъде изгубена. Тя става есхатологично приложение, възглед за “последните дни,” който в основата си почти не е свързан с посланието, целта и загрижеността на Библията. Но след като разберем характера на Откровение като Заветен съдебен процес, то престава да бъде “странна,” “необяснима” книга; то вече не е неразбираемо, или подлежащо на разкодиране само с пълния Ню Йорк Таймс Индекс. В своите главни теми поне, то става толкова достъпно за нас, както Исая и Амос. Книгата Откровение трябва да бъде разбирана още от началото в нейния характер като библейско откровение. Схващането само на тази единствена тема може да означава “качествен скок” в тълкуванието; защото, както изяснява Геерхардус Вос в своите новооткривателски изследвания на библейската теология, “Откровение е свързано изцяло със съдбата на Израел.”⁴⁷