Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Предназначение
От своето изгнаничество на остров Патмос св. Йоан отправя Откровението към църквите в седем големи градове на Мала Азия. Тези седем града, свързани чрез път във формата на полукръг, който минавал през вътрешността на провинцията, служили като пощенски станции за техните райони. “Така посланик от Патмос е слизал в Ефес, пътувал е на север през Смирна към Пергам, а от там на югоизток през другите четири града, оставяйки копие от книгата във всеки град за по-нататъшно разпространение в района. Числото ‘седем,’ разбира се, е използвано постоянно в символизма на книгата Откровение, но този факт не трябва да скрива обстоятелството, че книгата е адресирана до седем действителни църкви в градове, идеално разположени, за да служат като разпространителски центрове.”35 Мала Азия е важна цел по две причини: Първо, след падането на Ерусалим провинция Азия ще стане най-влиятелният център на християнството в Римската империя: “Провинция Азия израства като област, където християнството било най-силно, с център в Ефес.”36 Второ, Азия е център на култа на поклонението пред Цезаря. “Надпис след надпис свидетелстват за лоялността на градовете към Империята. В Ефес, Смирна, Пергам и всъщност в цялата провинция църквата се сблъсква с империализма, който е популярен и патриотичен и носи характеристиките на религия. Никъде култът към Цезаря не е бил толкова популярен, както в Азия.”37 След смъртта на Юлий Цезар (29 г. пр. Хр.), в Ефес е построен храм, почитащ го като divus (бог). Цезарите, които го последват, не чакат смъртта, за да си осигурят такива почести, и започвайки от Октавиан, претендират за своята божественост, излагайки своите божествени титли в храмове и на монети, особено в градовете на Азия. Октавиан променя своето име на Augustus, титла на върховна власт, достойнство и почит. Той е наричан Божия Син, и като богочовешки посредник между небесата и земята принася жертви на боговете. Навсякъде е прогласяван за Спасител на света, и надписите върху негови монети са откровено месиански – тяхното послание изявява, както пише Щауфер, че “спасението не може да се намери в никой друг, освен в Август, и че няма друго име, дадено на хората, чрез което те могат да се спасят.”38 Тази поза е обичайна за всички Цезари. Цезар е Бог; Цезар е Спасител; Цезар е единственият Господар. И те претендират не само за титлите, но и за правата на божества. Облагат с данък и конфискуват собствеността по своя воля, вземат съпругите (и съпрузите) на гражданите за свое удоволствие, причиняват недостиг на храни, имат власт за живот и за смърт над своите поданици, и като цяло се опитват да управляват всяка част от живота в Империята. Философията на Цезарите може да бъде обобщена с един израз, използван все повече с течение на времето: Цезар е Господ! Това е главният проблем между Рим и християните: Кой е Господ? Франсис Шефър посочва: “Нека не забравяме защо християните са били убивани. Те не са били убивани, защото са се покланяли на Исус. . . . Никой не го е било грижа кой на кого се кланя, стига само поклонникът да не нарушава единството на държавата, съсредоточено в официалното поклонение пред Цезаря. Причината християните да бъдат убивани е, че те са били бунтовници. . . . Те са се покланяли на Исус като на Бог и са се покланяли само на безграничния личностен Бог. Цезарите не са търпели това поклонение само на един Бог. Това е било смятано за предателство.”39 За Рим, целта на истинския морал и благочестие е подчинението на всички неща на държавата; религиозният, благочестив човек е този, който признава във всеки момент от живота централното място на Рим. “Функцията на Римската религия е била прагматична, да служи като спойка за обществото и да подсилва държавата.”40 Така, Ръшдуни отбелязва, “рамката на религиозните и семейни дела на благочестие е била самият Рим, централната и най-свещена общност. Рим строго е контролирал всички права на сдружаване, събиране, религиозни събрания, клубове и улични събрания, и не е търпял възможни съперници на своята централна роля. . . . Само държавата е можела да организира; гражданите не са можели, без да бъдат обвинени в заговор. Само на това основание силно организираната християнска Църква е била обида и оскърбление за държавата, и нелегална организация, лесно подозирана в заговорничество.”41 Свидетелството на апостолите и на ранната Църква не било нищо друго освен обявяване на война срещу претенциите на Римската държава. Св. Йоан твърди, че Исус е единородният Божий Син (Йоан 3:16); че Той е всъщност “истинският Бог и вечен живот” (1 Йоан 5:20-21). Апостол Петър заявява скоро след Петдесятница: “И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хора, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12). “И така, сблъсъкът на християнството с Рим е бил политически от римска гледна точка, макар и религиозен от християнска гледна точка. Християните никога не са били принуждавани да се покланят на римските езически богове; те само са били молени да признаят религиозното първенство на държавата. Както отбелязва Франсис Леге, ‘Чиновниците на Римската империя по време на гонение са искали да принудят християните да жертват не на някой езически бог, а на Гения на Императора и на Щастието на града Рим; и винаги на християнския отказ се е гледало не като на религиозно, а като на политическо престъпление. . . .’ Проблемът е бил този: трябва ли императорският закон, държавният закон, да управляват държавата и църквата, или държавата и църквата, императорът и епископът са под Божия закон? Кой представлява истинския и върховния ред, Бог или Рим, вечността или времето? Римският отговор е бил Рим и времето, и затова християнството е представлявало предателска вяра и заплаха за политическия ред.”42 Обвинението, представено от юдейските гонители в един съдебен процес срещу християни през първи век, е, че “те действат против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус” (Деяния 17:7). Това е основното обвинение срещу всички християни в Империята. Полицейският началник умолявал възрастният епископ на Смирна, св. Поликарп, да се откаже от тази крайна позиция: “Какво лошо има да кажеш, че Цезар е Господ?” Св. Поликарп отказва и бива изгорен на клада. Хиляди стават мъченици точно по тази причина. За тях Исус не е “Бог” в някакъв изтънчен, лишен от практическо значение смисъл; Той е единственият Бог, върховен Владетел във всяка област. Никоя част от действителността не може да бъде освободена от Неговите изисквания. Нищо не е неутрално. Църквата се противопоставя на Рим с непреклонната претенция за имперската власт на Христос: Исус е единородният Син; Исус е Бог; Исус е Цар; Исус е Спасител; Исус е Господ. Има две империи, и двете се стремят към абсолютна власт над света; и те са в неумолима война.43 За църквите в Азия е било необходимо да осъзнаят напълно това, с всички негови последствия. Вярата в Исус Христос изисква абсолютно подчинение на Неговото Господство, за всяко нещо, без компромис. Изповядването на Христос означава конфликт с тоталната държава, особено в провинциите, където официалното поклонение пред Цезаря е било задължително за изпълнението на всекидневните дела. Отказът да бъдат признати претенциите на държавата би довел до икономически трудности и бедност, а често до затвор, мъчения и смърт. Някои християни са се опитали да направят компромис, като прокарват небиблейско разграничение между сърцето и поведението, като че ли някой може да има вяра без дела. Но Христовото Царство е универсално: Исус е Господар на всичко. За да Го признаем истински за Господ, ние трябва да Му служим навсякъде. Това е главното послание на Откровение за християните в Азия, което те отчаяно се нуждаят да чуят. Те са живеели в самото сърце на престола на Сатана, престола на поклонението пред Цезаря; св. Йоан пише, за да им напомни за техния истински Цар, за тяхното положение с Него като царе и свещеници, и за необходимостта да устоят в Неговото върховно Слово. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|