Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Смисъл в историята
Отново виждаме, че историята има смисъл. Бог има цел. Той дава дарове на бунтовниците, но не защото е благоразположен към тях. Той уважава Своя Син, а Неговият Син умря за целия свят (Йоан 3:16). Той умря, за да спаси света, тоест да му даде време, живот и видими благословения. Той не умря, за да даде хипотетично обещание за новораждане на “съдовете на гнева” (Римляни 9:22), но умря, за да стане Спасител в същия смисъл, който е описан в първата част на 1 Тимотей 4:10 – не специален спасител, но поддържащ, възпиращ спасител. Бог се отнесе милостиво към Адам и семейството на Адам, защото беше благоразположен към Своите избрани хора, онези, които получават благословенията на спасението. Но това спасение е явно историческо по своята същност. Христос умря във времето и на земята за Своите хора. Те са новородени във времето и на земята. Затова Той запазва земята и дава на всички хора, включително и на бунтовниците, време. По отношение на Божието възпиране върху пълната извратеност на хората, да разгледаме Неговото проклятие върху земята (Битие 3:17-19). Човекът трябва да се труди с пот на челото, за да яде. Земята дава плодовете си, но само чрез труд. Все пак, общото проклятие включва и обща благодат. В един свят на оскъдност хората са принудени да си сътрудничат един с друг, ако искат да увеличат приходите си. Те може да са убийци в сърцата си, но трябва да възпират своите емоции и да си сътрудничат. Разделението на труда прави възможно специализирането на производството. Това, от своя страна, помага за увеличаване на благосъстоянието за всички онези, които се трудят. Хората биват възпирани чрез оскъдността, която изглежда като едностранно проклятие. Но не е така; тя е също толкова и благословение. Това е смисълът на общата благодат; общото проклятие и общата благодат вървят заедно. Кръстът е най-добрият пример за единството на благодатта и проклятието. Христос беше напълно проклет на кръста. В същото време, това беше Божие действие на несравнима благодат. Справедливостта и милостта бяха свързани на кръста. Христос умря, по този начин преминавайки през общото за всички хора проклятие. Но чрез тази смърт Христос умилостиви Бога. Това е източникът на общата благодат на земята – живот, закон, ред, власт – както и източникът на специалната благодат. Общото проклятие на кръста – смъртта – доведе до специалната благодат за Божиите избрани, но то също е източникът на тази обща благодат, която прави историята възможна. Христос пострада от “първата смърт,” но не за да спаси Своите хора от първата смърт и не за да спаси неновородените от втората смърт на огненото езеро. Той пострада от първата смърт, за да изпълни наказанието за греха – първата смърт (което Адам не плати веднага, тъй като не умря физически в деня, когато съгреши) и втората смърт (Божиите избрани никога няма да загинат). В даден момент в бъдещето Бог ще престане да възпира злото в хората (2 Солунци 2:6-12). Както Той предаде Израел на техните похоти (Псалм 81:12; 106:15), така ще предаде и неновородените, които сега са възпирани от част от злото, което иначи биха извършили. Това не означава задължително, че неновородените тогава ще смажат Божиите хора. Всъщност, то означава точно обратното. Когато Бог престана да възпира Израел, Израел беше разпръснат. (Наистина, за известно време нещата вървяха зле за Божиите пророци.) Но самото действие на освобождаването им от Неговото възпиране позволи на Бога да ги остави да напълнят чашата на своето нечестие. Крайният резултат на освобождаването на Израел от Бога беше тяхното изпадане в нечестие, бунт и безсилие (Деяния 7:42-43). Те бяха разпръснати от асирийците, вавилонците и накрая от римляните. Християнската църква стана наследник на Божието царство (Матей 21:43). Римляните също бяха предадени на своите собствени страсти (Римляни 1:24, 26, 28). Макар че отне три века, те в крайна сметка бяха заместени от християните. Империята се срути. Християните събраха парчетата. Когато Бог престане да възпира хората от злото, което те могат да извършат, това подпечатва тяхната обреченост. Отделени от възпирането, те нарушават действието на закона, написано в сърцата им. Отделени от Божия закон, хората губят Божието средство за обществено господство. Хората, които считат себе си под закон, могат да използват закона, за да постигнат своите цели. Антиномистите се втурват презглава към безсилие, защото, отричайки, че са под закона и възпирането на закона, те отхвърлят жизненоважното средство за външни завоевания и видими благословения. Те се разбунтуват и биват унищожени. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|