Да, казва Духът, за да починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях

И ето, един като Човешки Син

Идеше с небесните облаци

И стигна до Стария по дни;

и доведоха Го пред Него.

И Нему се даде владичество,

Слава и царство,

За да Му слугуват

Всичките племена, народи и езици.

Неговото владичество е вечно владичество,

Което няма да премине,

И царството му е царство,

Което няма да се разруши. (Данаил 7:13-14)
Идеята на св. Йоан е ясна: Нека Зверовете да вършат злините си – Човешкият Син се е възнесъл в Облаците и е получил вечно господство над всички хора и народи! Неговото царство никога няма да бъде съборено; никой никога няма да царува след Него. Ясно е също, че това е видение не за някое бъдещо идване на земята, но за следствието от Христовото първоначално Възнасяне в Облаците към Бащата – първоначалната Parousia.⁵¹⁷ Сега Човешкият Син царува като Втори Адам, Цар на царете. Св. Йоан не показва Христос идещ в Облаците, но всъщност вече седнал на Облак, поставен на Своя небесен престол. По-рано (ст. 6) той ни показва седенето на израилевите водачи над Земята; срещу тях седи Христос Господ, възцарен върху Облака на Славата (сравнете Псалм 2:2-6).

Царят не само има корона на Своята глава, но и остър сърп в ръката Си. И друг ангел излиза от Храма, викайки със силен глас на Седящия в Облака: Вземи сърпа си и жъни, защото часът на жътвата е дошъл, понеже Земната жътва е презряла. Първият ангел в тази триада повтаря това, което е казал първият ангел от другата триада (ст. 7): Дойде времето! Този път обаче ударението пада не върху съда, а върху благословението, събирането на избраните. Това, също е свързано с делото на Човешкия Син в Неговата Parousia, когато изпраща Своите “ангели,” Своите апостолски посланици, да съберат избраните (Матей 24:30-31). Думата за събирам буквално е синагога; значението на Неговите думи е, че Израел, който отказа да бъде събран в синагога под Христос (Матей 23:37-38), ще бъде заменен от Църквата като новата Синагога. Първите църкви бяха просто християнски “синагоги” (Яков 2:2), и очакваха наближаващия скоро Ден, когато отстъпилият Израел ще бъде напълно лишен от наследство, а Църквата разкрита като истинскатата Синагога, “събрана” в окончателната новозаветна форма (2 Солунци 2:1). Исус описа Божието царство като голяма жътва (Марк 4:26-29) и каза на Своите ученици: “Ето, казвам ви, подигнете очи си и вижте, че нивите са вече бели за жътва. Който жъне получава заплата [сравнете Откровение 14:13], и събира плод [сравнете Откровение 14:4] за вечен живот; за да се радват заедно и който сее, и който жъне” (Йоан 4:35-36).

Съответно, първият ангел (представляващ своите земни съдружници) призовава Човешкия Син да вземе сърпа Си (споменат седем пъти в този текст) и да пожъне, молещ се в покорство на Христовата заповед: “Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си” (Матей 9:37-38). От Своя Облак-Престол Царят отговаря на молитвата на Църквата: Като хвърля Своя сърп над земята, Той изпраща Своите жътвари; Земята е ожъната и плодът е донесен в Неговото Царство. Образът на сърпа е свързан в Писанието с Петдесятница, празнувана след като житото е ожънато (Второзаконие 16:9), когато Духът се излива в спасение и благословение (Деяния 2).

17-18 Св. Йоан се връща към темата за съда, защото заедно със събирането на Църквата върви и отлъчването на Израел. Битие 21 описва как признаването на Исак като дете на обещанието изисква изгонването на слугинята Агар и нейния син Исмаил; и св. Павел вижда в този разказ алегория за отхвърлянето на стария Израел и признаването на Църквата като “наследник на обещанието.” Той каза това на църквите в Галатия, в които се бяха промъкнали юдаистки учения: “Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната; но този, който бе от слугинята се роди по плът, а онзи, който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези две жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, защото е Майка. . . . А ние, братя, както Исак, сме чада на обещание. Но, както роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. Но какво казва писанинето? ‘Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.’ Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната” (Галатяни 4:22-31). Старият Ерусалим, столицата на отстъпническия, гонителски юдаизъм, беше изгонен, отлъчен от Завета, а Църквата беше призната за законния наследник на обещанието. Християните, родени в Духа, са истинските деца на небесния Ерусалим.

Затова втори ангел излиза от храма, който е в небето, за да помага в жътвата със своя остър сърп. В началото това изглежда просто продължение на първата жътва, но св. Йоан прави лека промяна, връщайки се към началото на този раздел на Откровение, за да развие неговата символика за гнева. Христос нареди на Своите ученици да се молят не само за обръщането на Израел, но и за неговото унищожение; и така в 6:9-11 виждаме светиите събрани около златния олтар на тамяна, принасящи своите проклинащи молитви за въздаяние. Скоро след тази сцена, в началото на виденията на Тръбите, ангел взема кадилник с молитвите на светиите, напълва го с огън от олтара и го хвърля върху Земята; “и настанаха гръмове и гласове и светкавици и земетресение” (8:3-5). Сега, в края на частта за Тръбите, св. Йоан вижда същия ангел, този, който има власт не просто “над огън,” както го предават повечето преводачи, но над огъня, огънят, горящ върху олтара; и той идва точно от олтара на молитвите на светиите, за да осъди, да донесе историческия отговор на поклонението и молитвите на Църквата. Той също се моли за жътва – но този път тя ще бъде жътва на нечестивите, “гроздовете на гнева” (подобно на това Йоил 3:13 съчетава образите на жътвата и на гроздобера). Така този трети ангел призовава втория ангел, държащ сърпа, и казва: Вземи своя остър сърп, и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. Божието лозе, Израел, е узряло за съд.

Окопа го и очисти го от камъните,

И насади го с отбрана лоза.

Съгради кула всред него,

Изкопа още и лин в него;

И очакваше сладко грозде,

Но то роди диво.

И сега, ерусалимски жители и юдови мъже,

Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

Какво повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих?

Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво?

И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си;

Ще махна плета му, и то ще се похаби;

Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

И ще го запустя; не ще да се подреже, нито прекопае,

Но ще произведе глогове и шипки;

Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд над него.

Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом

И Юдовите мъже са градината, която Го зарадва;

И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, -

Правда, но ето вопъл. (Исая 5:1-7)
19-20 Лозето е осъдено: Ангелът хвърли своя сърп в Земята, и събра гроздето от Земята, и го хвърли в голямата винена преса на Божия гняв, за да произведе веществото, което ще бъде изливано от чашите в глава 16. Многократните споменавания на Земята (шест пъти в стихове 15-19), заедно с образа на гроздето от Земята, наблягат, че това е съд върху Земята на Израел. Преглеждайки обширните библейски споменавания на идеята за лозе, Карингтън заключава: “Не изглежда възможно да предполагаме, че св. Йоан е мислил да приложи тези думи за някоя друга страна, освен за Израел, или за някой друг град, освен за Ерусалим. Те отразяват думите на св. Йоан Кръстител, с които започна цялото християнско пророческо движение, А и брадвата лежи вече при корена на дървото. Това, което е условно при Кръстителя, е абсолютно в Откровение. Израел е отхвърлен.”⁵¹⁸

Образите от този текст се основават на пророчеството на Исая за унищожението на Едом, където Бог е описан като човек, който смачква гроздове с винена преса. Той обяснява защо Неговата дреха е изцапана със “сок”:

И от племената не бе с Мене ни един човек;

Да! Стъпках ги в гнева Си,

И смазах ги в яростта Си,

Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми,

И изцапах цялото Си облекло.

Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми,

И годината Ми за изкупване настана.

Аз разгледах, но нямаше кой да помага,

И зачудих се, но нямаше кой да подкрепя;

Затова, Моята мишца Ми изработи спасение,

И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

Аз стъпках племената в гнева Си,

Опих ги с яростта Си,

И излях кръвта им в земята. (Исая 63:1-6)
И линът беше изтъпкан извън Града, а кръвта потече от лина дори до юздите на конете, върху едно разстояние от хиляда и шестотин стадии. За съжаление такива преводи като New American Standard Version, заради буквалистки презумпции, предават тази мярка в съвременна американска мерна единица: двеста мили. Макар че този превод наистина дава добра представа за мащабите на кръвопролитието, той напълно пропуска важното символично число хиляда и шестотин, число, което отново означава Земята: четири на квадрат (Земята), умножено по десет на квадрат (големина). Хиляда и шестотин стадии е малко повече от дължината на Палестина: Така цялата земя на Израел е представена като наводнена с кръв в идещия съд над целия народ. Потоците на течащата кръв стават голямо Червено Море, достигащо до юздите на конете като повторение на удавянето на Фараоновите коне и колесници (Изход 14:23, 28; 15:19; ср. широката употреба на образи от Изхода в следващата глава). Захария пророкува за ден, когато всички неща в Земята ще бъдат святи, когато Земята ще се изпълни с чисти поклонници, когато СВЯТ НА ГОСПОДА ще бъде написано дори на “звънците на конете” на Израел (Захария 14:20-21). Но Бог е издигнал на хълма Сион нов, чист Израел, в който обещанията ще се изпълнят. Старият Израел е станал отстъпник и нечист, а конете му плуващи в кръв.

Кръвопролитието покрива Земята, но все пак е извън Града. Историческото изпълнение на това е било, от една гледна точка, когато “Галилея беше изпълнена навсякъде с огън и кръв,” когато войските на Веспасиан и Тит са нахлули през страната. Цялата Земя, без Ерусалим, е била залята със смърт и опустошение.⁵¹⁹ Но в теологично отношение изпълнението на този текст трябва също да е свързано с жертвата на Христос, защото това беше окончателното проливане на кръв “извън Града.” В старозаветната жертвена система “телата на онези животни, чиято кръв се внася в святото място от първосвещеника като принос за грях, се изгарят извън лагера. Затова и Исус пострада извън портата, за да може да очисти хората чрез Своята собствена кръв. Затова нека да идем при Него извън лагера, носейки Неговия укор. Защото нямаме траен град, но търсим Града, който идва” (Евреи 13:11-14). Затова мястото за съд е било извън града, където са били изхвърляни телата на пожертваните животни; и където е било Мястото на Съда, където Христовата кръв беше пролята от бунтовния Израел. И така, в тази многослойна образност кръвта течаща извън Града принадлежи на Христос, пожертвуван извън лагера; и трябва да бъде също и кръвта на отстъпническия Израел, изхвърлен и отлъчен от “горния Ерусалим” и лишен от наследство от Бащата. Това е върховно изявяване на учението за Ограниченото Изкупление: Кръв ще се лее – ако кръвта не е на Христос, пролята заради нас, тогава ще бъде нашата! “През 70 г. от Хр. Лозето на Израел е отрязано и смачкано в Лина; но това опустошение е кулминацията на процес, който трае повече от четиридесет години; той започна извън Града, когато Един, Когото те презряха и отхвърлиха, стъпка сам Лина, и от племената нямаше никой с Него. Именно тогава Ерусалим падна.”⁵²⁰

Също отбелязахме, че последният раздел на Откровение отговаря на петата и последна част на заветната договорна структура: уреждане на наследството. Това се занимава с продължителността на Завета, лишаването на незаконните членове от наследство и наследството на онези, които са верни на своите клетвени задължения (ср. Второзаконие 31-34).⁵²¹ Мойсей започва тази част на Второзаконие със заповеди за продължаване на Завета в бъдещето. Той възлага на народа (31:1-6), на Исус Навиев (31:7-8) и на свещениците (31:9-13) задължението да следват програмата на Завета и да осигурят неговото предаване на бъдещите поколения. Тогава (31:14-15) Бог се яви в Облака на Славата при вратата на Скинията, за да се срещне с Мойсей и Исус Навиев, и им каза да научат децата на Израел на Песента на Свидетелството. Той казва на Мойсей: “Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тези хора ще се подигнат да блудствуват след чужди богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях. И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат. . . . И сега, напишете си тази песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тази песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните. . . . И като ги постигнат много злини и скърби, тази песен ще говори против тях като свидетел” (31:16-21).

Както показва Клайн, Песента на Свидетелството (Второзаконие 32) е “заветният съдебен процес на Яхве срещу неговия неблагодарен и неверен народ, пророчески произнесен чрез Мойсей, ‘Божият човек’ (вижте Второзаконие 33:1, ‘човекът на [някого]’ е название за посланиците на великите царе).”⁵²² Като първообраз на Заветен съдебен процес, самата Песен е структурирана според стандартната форма на договорния документ. Така имаме познатата структура:

1. 
   Встъпление (32:1-4)
   
2. 
   Исторически пролог (32:5-14)
   
3. 
   Описание на бунта срещу заветните постановления (32:15-18)
   
4. 
   Санкции:
   
   1. 
      Проклятия срещу нарушителите на завета (32:19-25)
      
   2. 
      Благословения за Остатъка чрез изкупителен съд (32:26-43)
      
5. 
   Уреждане на наследството (32:44-34:12)⁵²³
   

Мойсей и Исус Навиев научиха хората на Песента на Свидетелството (32:44); тя би могла да се нарече “Песента на Мойсей и на Исус Навиев.” Така в съответствуващата пета част на Откровение, св. Йоан започва с изявление на Божията слава в “Светилището на Скинията на Свидетелството,” където Бог дава заветно поръчение на седем ангели-свещеници; като хорово съпровождане на всичко това Остатъкът пее “Песента на Божия служител Мойсей и Песента на Агнето.” Агнето, както знаят всички читатели на св. Йоан, е Исус, гръцката форма на еврейското име Йешуа; затова песента е “Песента на Мойсей и на (по-великия) Исус.”

В Откровение 15 и 16 Скинията се отваря и свещениците са изпратени да излеят своите съдби от Чашите върху Израел като наказание за неговото блудство – главното престъпление, което стана повод за създаването на първоначалната Песен на Свидетелството (Второзаконие 31:16). Тук трябва да отбележим един важен елемент, който свързва глави 15-22 като една литературна единица. След като седемте ангели са излели своите чаши с гнева, един от същите седем ангела идва, за да покаже на св. Йоан “съда над Великата Блудница” (17:1). По-късно, в последното видение на книгата, друг от тези ангели на Чашите показва на св. Йоан антипода на Блудницата: “Невястата, Жената на Агнето” (21:9). Очевидно виденията свързващи Блудницата и Невястата са продължение на раздела от пророчеството за Седемте Чаши.

Както Бог обяви в Мойсеевата Песен на свидетелството, Той е Ревнивият Съпруг, измамен от неверността на това “извратено поколение” (Второзаконие 32:5, 16, 20-21; сравнете Матей 17:17; Деяния 2:40). Наказанието, което изпраща, ще бъде вече обявеното във Второзаконие 28:49-57: страшен враждебен народ ще се надигне, за да погуби Израел, нанасяйки отмъщението върху Божията отстъпила “съпруга” (Второзаконие 32:21-25).⁵²⁴ Тази тема е взета и разширена в Откровение 17-18, където Блудницата е погубена заради нейната невярност. Но Остатъкът е спасен; и както видяхме, този “остатък” е в края на краищата по-голям от своя първообраз, преобразен в голямо множество, което никой не може да изброи, силно надвишаващо стария Израел (Откровение 7). Бог гарантира продължението на завета чрез установяването на трансцендентен Нов Завет. Разграничавайки Своите истински наследници, Той ги включва в Невястата на Агнето, Новия Ерусалим; и Невястата и Младоженецът се срещат в святата вечеря, Сватбената Вечеря на Агнето (Откровение 19:1-10).

След като изпълни Песента на свидетелството, Мойсей очертава бъдещето на дванадесетте племена в последно Завещание (Второзаконие 33; сравнете Откровение 21:12), което прогласява Идването на Господа в спасение (32:2), и ликува в свещеническата и царска власт, която Бог ще даде на Своя народ:
Няма подобен на есурунския Бог,

Който за помощ на тебе се носи на небесата,

И на облаците във великолепието Си.

Вечният Бог е твое прибежище;

И подпорка ти са вечните мишци:

Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби!

Тогава Израил ще се засели сам в безопасност;

Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино;

И небесата му ще капят роса.

Блажен си ти Израилю;

Кой е подобен на тебе, народе, спасяван от Господа,

Който ти е щит за помощ

И меч за твоето превишаване?

Ще ти се покорят неприятелите ти;

И ти ще стъпваш по височините им.

(Второзаконие 33:26-29; сравнете Откровение 19:11-22:5)

Велики и чудесни са Твоите дела,

Господи Боже Всемогъщи;

Праведни и истинни са Твоите пътища,

Царю на вековете.
4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави?

Защото само Ти си свят;

Понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Теб,

Защото се явиха Твоите праведни съдби.

При брега, до ръба на купела, победителите отдават хваление: Стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи, те съставляват народа на новия свещенически Храм, който стои до очистващия Леген, чрез който са били осветени. Св. Павел описва освобождението от Червеното море като “кръщение” на Божия народ (1 Коринтяни 10:1-2), и Скръбта наистина е огненото кръщение на Църквата: “Така големият стъклен съд на морето е видян ‘изпълнен с огън.’ В това, през което израилтяните преминават за спасение, техните гонители влизат за унищожение; Фараон и неговите войски загинаха в завърналите се води. И така знаем, че огненото кръщение трябва да падне върху хората на Антихриста; видението за купите [Чашите] ще ни покаже как става това.”⁵²⁷

Още една интересна страна на образа за Легена идва от историята на Летописеца за освещаването на Храма от цар Соломон: “Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си. Защото Соломон беше направил меден леген,⁵²⁸ който беше пет лакътя дълъг, пет лакътя широк и пет лакътя висок, който беше положил всред двора, и като застана на него, падна на коленете си пред цялото Израилево събрание и простря ръцете си към небето,” за да изпълни молитвата на посвещението (2 Летописи 6:12-13). Това не беше големият Леген в най-южния край на Храма (чиито размери са записани във 2 Летописи 4:2-5), а един от няколкото медни легена, направени от Соломон (сравнете 2 Летописи 4:6, 14). Соломон застана на това “море” пред Олтара и принесе своята молитва, благодарейки на Бога за Неговите могъщи дела, призовавайки Неговите праведни съдби и молейки Го за обръщането на всички народи (2 Летописи 6:14-42; сравнете Откровение 15:3-4). Непосредствено след това четем: “Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето, та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома. И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му” (2 Летописи 7:1-2). Подобно на това, в края на молитвата на светиите, стоящи до Морето седемте ангела получават чаши пълни с огнен гняв, който ще падне върху Земята, за да погълне отстъпилия Израел като взеизгаряне; Облакът изпълва Храма, и никой не може да влезе, докато всеизгарянето не изгори напълно (Откровение 15:5-8).

Друг съответствуващ текст на този е Захария 12, който изобразява Ерусалим като опияняваща чаша за народите (Захария 12:2; сравнете Откровение 14:8-10), огнен леген, който ще погълне езичниците (Захария 12:6; Откровение 15:2). Иронията на Откровение, както видяхме многократно, е, че Израел от първи век сам е заел мястото на езическите народи в пророчествата: Той е погълнат в огнен леген – Огненото Езеро – догато Църквата, като е преминала през всеизгарянето, наследява спасение.

Йоановият текст на Песента на Мойсей всъщност не цитира нито от Изход 15, нито от Второзаконие 32, макар някои от неговите изрази да съдържат далечен отзвук от втората; обаче, както отбелязва Фарър, “за св. Йоан е характерно, че той се задоволява да направи само препратката; красивият псалм, който слага в устата на светиите, е сбор от изрази от целия псалтир и от други места.”⁵³⁰ Едерсхайм разглежда връзката между тази сцена и Съботните служби в Храма: “Това е Съботата на Църквата; и като в Събота, освен псалма за деня [Псалм 92] при редовната жертва, те пеят на допълнителната съботна жертва [28:9-10], сутринта Песента на Мойсей от Второзаконие 32, а вечерта тази от Изход 15, така че победоносната Църква празнува своята истинска Съботна почивка като пее същата ‘Песен на Мойсей и на Агнето,’ само че с думи, които изразяват пълното значение на Съботните песни в Храма.”⁵³¹

Главна част от посланието на св. Йоан в Откровение е идването на Новия Завет. В своята теология (както в останалата част на Новия Завет), Църквата е naos, Храма. Авторът на посланието към евреите показва, че Мойсеевата Скиния беше подобие на небесния Оригинал и сянка на Църквата в Новия Завет (Евреи 8:5; 10:1); св. Йоан извежда заключението, показващо, че тези две, небесният Модел и окончателната форма се сливат в новозаветната епоха: Църквата се събира в небесата. И ако Храмът е Църквата, Свидетелството е Новият Завет, Свидетелството на Исус (1:2, 9; 6:9; 12:11, 17; 19:10; 20:4).