Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън


Да, казва Духът, за да починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях



страница18/39
Дата24.07.2016
Размер9.18 Mb.
#2945
ТипИзложение
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   39

Да, казва Духът, за да починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях. Отново има контраст със съдбата на поклонниците на Звяра, които няма да имат почивка ден и нощ от своите мъчения. Търпеливите светии са насърчавани да продължат във вярност, защото тяхната вечна почивка идва и техният труд ще бъде възнаграден. Библейкото устояване е предопределено от наградите на вечността, не от скърбите на настоящето. Библейската надежда отива отвъд битката. Това не означава, че Библията заповядва отвлечено пренебрежение към този живот; но тя също не насърчава възглед, който е само или главно насочен към този свят. Нашата греховна склонност е да отиваме винаги само в едната посока, но Бог ни призовава да бъдем и в този свят, и в отвъдния. Библейската вяра ни призовава да работим с всички сили в този свят за господство (Битие 1:28; Еклесиаст 9:10), и в същото време ни напомня постоянно за нашата вечна надежда, нашата окончателна почивка.
Човешкият Син, Жътвата и Гроздоберът (14:14-20)
14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.
15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.
16 Онзи, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп и рече: Простри острия си сърп и обери гроздето на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.
20 И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете и върху едно разстояние от хиляда и шестотин стадии.
14-16 Тези стихове съставляват централната точка на целия раздел, стихове 6-20. Видяхме три ангела, правещи изявления за Земята на Израел (ст. 6-13); още три ще се появят, за да извършат символични действия върху Земята (ст. 15, 17-20); и в центъра е бял Облак, а седящ на Облака е Един като Човешки Син, имащ златна корона на главата Си. Това е познатият Облак на Славата, с който Христос е облечен в 10:1; сега той е бял, а не черен като на Синай (Изход 19:16-18; сравнете Софония 1:14-15). Причините св. Йоан да говори за облака в този контекст могат да бъдат разбрани от неговата връзка с Човешкия Син. Отнасянето е към пророчеството на Данаил за Идването на Месията за Неговото въвеждане като Цар на вселената – видение, което следва неговото пророчество за Зверовете със седем глави и десет рога:
Гледах в нощните видения,

И ето, един като Човешки Син

Идеше с небесните облаци

И стигна до Стария по дни;

и доведоха Го пред Него.

И Нему се даде владичество,

Слава и царство,

За да Му слугуват

Всичките племена, народи и езици.

Неговото владичество е вечно владичество,

Което няма да премине,

И царството му е царство,

Което няма да се разруши. (Данаил 7:13-14)
Идеята на св. Йоан е ясна: Нека Зверовете да вършат злините си – Човешкият Син се е възнесъл в Облаците и е получил вечно господство над всички хора и народи! Неговото царство никога няма да бъде съборено; никой никога няма да царува след Него. Ясно е също, че това е видение не за някое бъдещо идване на земята, но за следствието от Христовото първоначално Възнасяне в Облаците към Бащата – първоначалната Parousia.517 Сега Човешкият Син царува като Втори Адам, Цар на царете. Св. Йоан не показва Христос идещ в Облаците, но всъщност вече седнал на Облак, поставен на Своя небесен престол. По-рано (ст. 6) той ни показва седенето на израилевите водачи над Земята; срещу тях седи Христос Господ, възцарен върху Облака на Славата (сравнете Псалм 2:2-6).

Царят не само има корона на Своята глава, но и остър сърп в ръката Си. И друг ангел излиза от Храма, викайки със силен глас на Седящия в Облака: Вземи сърпа си и жъни, защото часът на жътвата е дошъл, понеже Земната жътва е презряла. Първият ангел в тази триада повтаря това, което е казал първият ангел от другата триада (ст. 7): Дойде времето! Този път обаче ударението пада не върху съда, а върху благословението, събирането на избраните. Това, също е свързано с делото на Човешкия Син в Неговата Parousia, когато изпраща Своите “ангели,” Своите апостолски посланици, да съберат избраните (Матей 24:30-31). Думата за събирам буквално е синагога; значението на Неговите думи е, че Израел, който отказа да бъде събран в синагога под Христос (Матей 23:37-38), ще бъде заменен от Църквата като новата Синагога. Първите църкви бяха просто християнски “синагоги” (Яков 2:2), и очакваха наближаващия скоро Ден, когато отстъпилият Израел ще бъде напълно лишен от наследство, а Църквата разкрита като истинскатата Синагога, “събрана” в окончателната новозаветна форма (2 Солунци 2:1). Исус описа Божието царство като голяма жътва (Марк 4:26-29) и каза на Своите ученици: “Ето, казвам ви, подигнете очи си и вижте, че нивите са вече бели за жътва. Който жъне получава заплата [сравнете Откровение 14:13], и събира плод [сравнете Откровение 14:4] за вечен живот; за да се радват заедно и който сее, и който жъне” (Йоан 4:35-36).

Съответно, първият ангел (представляващ своите земни съдружници) призовава Човешкия Син да вземе сърпа Си (споменат седем пъти в този текст) и да пожъне, молещ се в покорство на Христовата заповед: “Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си” (Матей 9:37-38). От Своя Облак-Престол Царят отговаря на молитвата на Църквата: Като хвърля Своя сърп над земята, Той изпраща Своите жътвари; Земята е ожъната и плодът е донесен в Неговото Царство. Образът на сърпа е свързан в Писанието с Петдесятница, празнувана след като житото е ожънато (Второзаконие 16:9), когато Духът се излива в спасение и благословение (Деяния 2).

17-18 Св. Йоан се връща към темата за съда, защото заедно със събирането на Църквата върви и отлъчването на Израел. Битие 21 описва как признаването на Исак като дете на обещанието изисква изгонването на слугинята Агар и нейния син Исмаил; и св. Павел вижда в този разказ алегория за отхвърлянето на стария Израел и признаването на Църквата като “наследник на обещанието.” Той каза това на църквите в Галатия, в които се бяха промъкнали юдаистки учения: “Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната; но този, който бе от слугинята се роди по плът, а онзи, който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези две жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, защото е Майка. . . . А ние, братя, както Исак, сме чада на обещание. Но, както роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. Но какво казва писанинето? ‘Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.’ Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната” (Галатяни 4:22-31). Старият Ерусалим, столицата на отстъпническия, гонителски юдаизъм, беше изгонен, отлъчен от Завета, а Църквата беше призната за законния наследник на обещанието. Християните, родени в Духа, са истинските деца на небесния Ерусалим.

Затова втори ангел излиза от храма, който е в небето, за да помага в жътвата със своя остър сърп. В началото това изглежда просто продължение на първата жътва, но св. Йоан прави лека промяна, връщайки се към началото на този раздел на Откровение, за да развие неговата символика за гнева. Христос нареди на Своите ученици да се молят не само за обръщането на Израел, но и за неговото унищожение; и така в 6:9-11 виждаме светиите събрани около златния олтар на тамяна, принасящи своите проклинащи молитви за въздаяние. Скоро след тази сцена, в началото на виденията на Тръбите, ангел взема кадилник с молитвите на светиите, напълва го с огън от олтара и го хвърля върху Земята; “и настанаха гръмове и гласове и светкавици и земетресение” (8:3-5). Сега, в края на частта за Тръбите, св. Йоан вижда същия ангел, този, който има власт не просто “над огън,” както го предават повечето преводачи, но над огъня, огънят, горящ върху олтара; и той идва точно от олтара на молитвите на светиите, за да осъди, да донесе историческия отговор на поклонението и молитвите на Църквата. Той също се моли за жътва – но този път тя ще бъде жътва на нечестивите, “гроздовете на гнева” (подобно на това Йоил 3:13 съчетава образите на жътвата и на гроздобера). Така този трети ангел призовава втория ангел, държащ сърпа, и казва: Вземи своя остър сърп, и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. Божието лозе, Израел, е узряло за съд.


Любезният ми имаше лозе на много тлъсто бърдо.

Окопа го и очисти го от камъните,

И насади го с отбрана лоза.

Съгради кула всред него,

Изкопа още и лин в него;

И очакваше сладко грозде,

Но то роди диво.

И сега, ерусалимски жители и юдови мъже,

Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

Какво повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих?

Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво?

И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си;

Ще махна плета му, и то ще се похаби;

Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

И ще го запустя; не ще да се подреже, нито прекопае,

Но ще произведе глогове и шипки;

Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд над него.

Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом

И Юдовите мъже са градината, която Го зарадва;

И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, -

Правда, но ето вопъл. (Исая 5:1-7)
19-20 Лозето е осъдено: Ангелът хвърли своя сърп в Земята, и събра гроздето от Земята, и го хвърли в голямата винена преса на Божия гняв, за да произведе веществото, което ще бъде изливано от чашите в глава 16. Многократните споменавания на Земята (шест пъти в стихове 15-19), заедно с образа на гроздето от Земята, наблягат, че това е съд върху Земята на Израел. Преглеждайки обширните библейски споменавания на идеята за лозе, Карингтън заключава: “Не изглежда възможно да предполагаме, че св. Йоан е мислил да приложи тези думи за някоя друга страна, освен за Израел, или за някой друг град, освен за Ерусалим. Те отразяват думите на св. Йоан Кръстител, с които започна цялото християнско пророческо движение, А и брадвата лежи вече при корена на дървото. Това, което е условно при Кръстителя, е абсолютно в Откровение. Израел е отхвърлен.”518

Образите от този текст се основават на пророчеството на Исая за унищожението на Едом, където Бог е описан като човек, който смачква гроздове с винена преса. Той обяснява защо Неговата дреха е изцапана със “сок”:


Аз сам изтъпках лина,

И от племената не бе с Мене ни един човек;

Да! Стъпках ги в гнева Си,

И смазах ги в яростта Си,

Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми,

И изцапах цялото Си облекло.

Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми,

И годината Ми за изкупване настана.

Аз разгледах, но нямаше кой да помага,

И зачудих се, но нямаше кой да подкрепя;

Затова, Моята мишца Ми изработи спасение,

И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

Аз стъпках племената в гнева Си,

Опих ги с яростта Си,

И излях кръвта им в земята. (Исая 63:1-6)
И линът беше изтъпкан извън Града, а кръвта потече от лина дори до юздите на конете, върху едно разстояние от хиляда и шестотин стадии. За съжаление такива преводи като New American Standard Version, заради буквалистки презумпции, предават тази мярка в съвременна американска мерна единица: двеста мили. Макар че този превод наистина дава добра представа за мащабите на кръвопролитието, той напълно пропуска важното символично число хиляда и шестотин, число, което отново означава Земята: четири на квадрат (Земята), умножено по десет на квадрат (големина). Хиляда и шестотин стадии е малко повече от дължината на Палестина: Така цялата земя на Израел е представена като наводнена с кръв в идещия съд над целия народ. Потоците на течащата кръв стават голямо Червено Море, достигащо до юздите на конете като повторение на удавянето на Фараоновите коне и колесници (Изход 14:23, 28; 15:19; ср. широката употреба на образи от Изхода в следващата глава). Захария пророкува за ден, когато всички неща в Земята ще бъдат святи, когато Земята ще се изпълни с чисти поклонници, когато СВЯТ НА ГОСПОДА ще бъде написано дори на “звънците на конете” на Израел (Захария 14:20-21). Но Бог е издигнал на хълма Сион нов, чист Израел, в който обещанията ще се изпълнят. Старият Израел е станал отстъпник и нечист, а конете му плуващи в кръв.

Кръвопролитието покрива Земята, но все пак е извън Града. Историческото изпълнение на това е било, от една гледна точка, когато “Галилея беше изпълнена навсякъде с огън и кръв,” когато войските на Веспасиан и Тит са нахлули през страната. Цялата Земя, без Ерусалим, е била залята със смърт и опустошение.519 Но в теологично отношение изпълнението на този текст трябва също да е свързано с жертвата на Христос, защото това беше окончателното проливане на кръв “извън Града.” В старозаветната жертвена система “телата на онези животни, чиято кръв се внася в святото място от първосвещеника като принос за грях, се изгарят извън лагера. Затова и Исус пострада извън портата, за да може да очисти хората чрез Своята собствена кръв. Затова нека да идем при Него извън лагера, носейки Неговия укор. Защото нямаме траен град, но търсим Града, който идва” (Евреи 13:11-14). Затова мястото за съд е било извън града, където са били изхвърляни телата на пожертваните животни; и където е било Мястото на Съда, където Христовата кръв беше пролята от бунтовния Израел. И така, в тази многослойна образност кръвта течаща извън Града принадлежи на Христос, пожертвуван извън лагера; и трябва да бъде също и кръвта на отстъпническия Израел, изхвърлен и отлъчен от “горния Ерусалим” и лишен от наследство от Бащата. Това е върховно изявяване на учението за Ограниченото Изкупление: Кръв ще се лее – ако кръвта не е на Христос, пролята заради нас, тогава ще бъде нашата! “През 70 г. от Хр. Лозето на Израел е отрязано и смачкано в Лина; но това опустошение е кулминацията на процес, който трае повече от четиридесет години; той започна извън Града, когато Един, Когото те презряха и отхвърлиха, стъпка сам Лина, и от племената нямаше никой с Него. Именно тогава Ерусалим падна.”520



Част пета

ЗАВЕТНО НАСЛЕДЯВАНЕ И ПРИЕМСТВЕНОСТ:
СЕДЕМТЕ ЧАШИ
(Откровение 15-22)

Въведение
Както видяхме, последната част на Откровение съответствува на посланието на Христос към ангела на църквата в Тиатира, което говори за Неговия съд над “Езавел,” Лъженевястата; и както посланието до ангела на църквата в Лаодикия, тя говори срещу икономически богатата, но все пак бедна църква (юдаизма), която Христос ще избълва от Своите уста. Тази част също съответствува на последното от четирите живи създания, човекът-херувим, и (според реда на св. Йоан), последната четвърт на зодиака, управлявана от съзвездието на Водолея; съответно, символът на съда в този раздел е, че ангелите изливат Божия гняв от своите Чаши.

Също отбелязахме, че последният раздел на Откровение отговаря на петата и последна част на заветната договорна структура: уреждане на наследството. Това се занимава с продължителността на Завета, лишаването на незаконните членове от наследство и наследството на онези, които са верни на своите клетвени задължения (ср. Второзаконие 31-34).521 Мойсей започва тази част на Второзаконие със заповеди за продължаване на Завета в бъдещето. Той възлага на народа (31:1-6), на Исус Навиев (31:7-8) и на свещениците (31:9-13) задължението да следват програмата на Завета и да осигурят неговото предаване на бъдещите поколения. Тогава (31:14-15) Бог се яви в Облака на Славата при вратата на Скинията, за да се срещне с Мойсей и Исус Навиев, и им каза да научат децата на Израел на Песента на Свидетелството. Той казва на Мойсей: “Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тези хора ще се подигнат да блудствуват след чужди богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях. И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат. . . . И сега, напишете си тази песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тази песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните. . . . И като ги постигнат много злини и скърби, тази песен ще говори против тях като свидетел” (31:16-21).

Както показва Клайн, Песента на Свидетелството (Второзаконие 32) е “заветният съдебен процес на Яхве срещу неговия неблагодарен и неверен народ, пророчески произнесен чрез Мойсей, ‘Божият човек’ (вижте Второзаконие 33:1, ‘човекът на [някого]’ е название за посланиците на великите царе).”522 Като първообраз на Заветен съдебен процес, самата Песен е структурирана според стандартната форма на договорния документ. Така имаме познатата структура:


  1. Встъпление (32:1-4)

  2. Исторически пролог (32:5-14)

  3. Описание на бунта срещу заветните постановления (32:15-18)

  4. Санкции:

    1. Проклятия срещу нарушителите на завета (32:19-25)

    2. Благословения за Остатъка чрез изкупителен съд (32:26-43)

  5. Уреждане на наследството (32:44-34:12)523

Мойсей и Исус Навиев научиха хората на Песента на Свидетелството (32:44); тя би могла да се нарече “Песента на Мойсей и на Исус Навиев.” Така в съответствуващата пета част на Откровение, св. Йоан започва с изявление на Божията слава в “Светилището на Скинията на Свидетелството,” където Бог дава заветно поръчение на седем ангели-свещеници; като хорово съпровождане на всичко това Остатъкът пее “Песента на Божия служител Мойсей и Песента на Агнето.” Агнето, както знаят всички читатели на св. Йоан, е Исус, гръцката форма на еврейското име Йешуа; затова песента е “Песента на Мойсей и на (по-великия) Исус.”

В Откровение 15 и 16 Скинията се отваря и свещениците са изпратени да излеят своите съдби от Чашите върху Израел като наказание за неговото блудство – главното престъпление, което стана повод за създаването на първоначалната Песен на Свидетелството (Второзаконие 31:16). Тук трябва да отбележим един важен елемент, който свързва глави 15-22 като една литературна единица. След като седемте ангели са излели своите чаши с гнева, един от същите седем ангела идва, за да покаже на св. Йоан “съда над Великата Блудница” (17:1). По-късно, в последното видение на книгата, друг от тези ангели на Чашите показва на св. Йоан антипода на Блудницата: “Невястата, Жената на Агнето” (21:9). Очевидно виденията свързващи Блудницата и Невястата са продължение на раздела от пророчеството за Седемте Чаши.

Както Бог обяви в Мойсеевата Песен на свидетелството, Той е Ревнивият Съпруг, измамен от неверността на това “извратено поколение” (Второзаконие 32:5, 16, 20-21; сравнете Матей 17:17; Деяния 2:40). Наказанието, което изпраща, ще бъде вече обявеното във Второзаконие 28:49-57: страшен враждебен народ ще се надигне, за да погуби Израел, нанасяйки отмъщението върху Божията отстъпила “съпруга” (Второзаконие 32:21-25).524 Тази тема е взета и разширена в Откровение 17-18, където Блудницата е погубена заради нейната невярност. Но Остатъкът е спасен; и както видяхме, този “остатък” е в края на краищата по-голям от своя първообраз, преобразен в голямо множество, което никой не може да изброи, силно надвишаващо стария Израел (Откровение 7). Бог гарантира продължението на завета чрез установяването на трансцендентен Нов Завет. Разграничавайки Своите истински наследници, Той ги включва в Невястата на Агнето, Новия Ерусалим; и Невястата и Младоженецът се срещат в святата вечеря, Сватбената Вечеря на Агнето (Откровение 19:1-10).

След като изпълни Песента на свидетелството, Мойсей очертава бъдещето на дванадесетте племена в последно Завещание (Второзаконие 33; сравнете Откровение 21:12), което прогласява Идването на Господа в спасение (32:2), и ликува в свещеническата и царска власт, която Бог ще даде на Своя народ:
Няма подобен на есурунския Бог,

Който за помощ на тебе се носи на небесата,

И на облаците във великолепието Си.

Вечният Бог е твое прибежище;

И подпорка ти са вечните мишци:

Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби!

Тогава Израил ще се засели сам в безопасност;

Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино;

И небесата му ще капят роса.

Блажен си ти Израилю;

Кой е подобен на тебе, народе, спасяван от Господа,

Който ти е щит за помощ

И меч за твоето превишаване?

Ще ти се покорят неприятелите ти;

И ти ще стъпваш по височините им.

(Второзаконие 33:26-29; сравнете Откровение 19:11-22:5)


Накрая Господ взема Мойсей на върха на планината Нево, показвайки му Обещаната Земя, но отново му казва, че той няма да може да води народа в нея; неговото място трябва да бъде заето от Исус Завоевателя (Второзаконие 34:1-9). Независимо от това положението на Мойсей остава уникално, защото “не се издигна вече в Израил пророк като Мойсей, когото Господ познаваше лице в лице” (Второзаконие 34:10). Но посланието на св. Йоан в Откровение е, че (както Мойсей пожела) всички Господни хора са пророци (Числа 11:29). Християните, бивайки “слуги” като Мойсей (Откровение 15:3; 19:2, 5), не са по-долу дори от ангелите в своите привилегии в светилището (19:10), но имат пълен достъп до Бога, упражнявайки същата открита свобода на говорене (сравнете Евреи 10:19), каквато имаше той. Пред Божия небесен Престол “Неговите слуги ще Му служат, и ще гледат лицето Му, и Неговото име ще бъде на челата им” (Откровение 22:4).

15

СЕДЕМ ПОСЛЕДНИ ЯЗВИ
Победната песен (15:1-4)
1 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божия гняв.
2 И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тези, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.
3 И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето, казвайки:

Велики и чудесни са Твоите дела,

Господи Боже Всемогъщи;

Праведни и истинни са Твоите пътища,

Царю на вековете.
4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави?

Защото само Ти си свят;

Понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Теб,

Защото се явиха Твоите праведни съдби.


1 Св. Йоан сега ни казва за друго знамение в небесата, велико и чудно. Два пъти преди това той ни показва голямо знамение в небето: Жената облечена със слънцето (12:1), и големия червен Змей (12:3). Както казва Фарър, “сякаш всичко в 12-14 е разгръщане на тази могъща битка, и следващото действие веднага започва.”525 Това ново знамение въвежда кулминацията на книгата: седем язви, които са последните, защото в тях се изчерпва Божият гняв. Няма причина да приемем, че това трябва да бъдат “последните” язви в пълен, абсолютен и универсален смисъл; по-скоро, според изрично ограничените цел и обхват на книгата Откровение, те съставляват окончателното изливане на Божия гняв, Неговия велик космически Съд срещу Ерусалим, премахвайки старозаветния световен ред веднъж завинаги. Както Тръбите, тази последователност от осъждения трябва да бъде изпълнена от седем ангели (както ще видим в следващата глава, има няколко съответствия между прогласяванията на Тръбите и възлиянията от Чашите. Това начално твърдение е малко или повече е заглавието за осталата част от книгата и е обяснено в следващите стихове.

2 Видението започва: Св. Йоан вижда нещо като стъклено море, кристалното Море пред Престола на Бога (4:6), съответствуващо на сапфирената “настилка” видяна от Мойсей на Святата Планина (Изход 24:10), синята кристална “твърд,” през която Езекиил преминава в своето възнасяне в Облака на Славата (Езекиил 1:26), и медното Море (Легена) в Храма (3 Царе 7:23-26). Но в това видение Морето вече не е синьо, а червено: Стъклото е смесено с огън. Образът свързва това видение с последната сцена от Глава 14, голямата река от кръв, която тече по цялата дължина на Земята, едно истинско Червено море, през което праведните биват избавени, но в което техните врагове са погубени. Сега св. Йоан изобразява светиите ликуващи около брега като Мойсей и израилтяните след първоначалното пресичане на Червеното море (Изход 14:30-31; 15:1-21), победоносни над чудовището от дълбините; буквално, те са побеждаващите или победителите, “защото се подчертава същностния характер на ‘победителя,’ а не на факта на завоеванието.”526 Описанието на тяхното завоевание е трикратно: Те победиха Звяра и образа му и числото на неговото име.

При брега, до ръба на купела, победителите отдават хваление: Стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи, те съставляват народа на новия свещенически Храм, който стои до очистващия Леген, чрез който са били осветени. Св. Павел описва освобождението от Червеното море като “кръщение” на Божия народ (1 Коринтяни 10:1-2), и Скръбта наистина е огненото кръщение на Църквата: “Така големият стъклен съд на морето е видян ‘изпълнен с огън.’ В това, през което израилтяните преминават за спасение, техните гонители влизат за унищожение; Фараон и неговите войски загинаха в завърналите се води. И така знаем, че огненото кръщение трябва да падне върху хората на Антихриста; видението за купите [Чашите] ще ни покаже как става това.”527

Още една интересна страна на образа за Легена идва от историята на Летописеца за освещаването на Храма от цар Соломон: “Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си. Защото Соломон беше направил меден леген,528 който беше пет лакътя дълъг, пет лакътя широк и пет лакътя висок, който беше положил всред двора, и като застана на него, падна на коленете си пред цялото Израилево събрание и простря ръцете си към небето,” за да изпълни молитвата на посвещението (2 Летописи 6:12-13). Това не беше големият Леген в най-южния край на Храма (чиито размери са записани във 2 Летописи 4:2-5), а един от няколкото медни легена, направени от Соломон (сравнете 2 Летописи 4:6, 14). Соломон застана на това “море” пред Олтара и принесе своята молитва, благодарейки на Бога за Неговите могъщи дела, призовавайки Неговите праведни съдби и молейки Го за обръщането на всички народи (2 Летописи 6:14-42; сравнете Откровение 15:3-4). Непосредствено след това четем: “Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето, та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома. И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му” (2 Летописи 7:1-2). Подобно на това, в края на молитвата на светиите, стоящи до Морето седемте ангела получават чаши пълни с огнен гняв, който ще падне върху Земята, за да погълне отстъпилия Израел като взеизгаряне; Облакът изпълва Храма, и никой не може да влезе, докато всеизгарянето не изгори напълно (Откровение 15:5-8).

Друг съответствуващ текст на този е Захария 12, който изобразява Ерусалим като опияняваща чаша за народите (Захария 12:2; сравнете Откровение 14:8-10), огнен леген, който ще погълне езичниците (Захария 12:6; Откровение 15:2). Иронията на Откровение, както видяхме многократно, е, че Израел от първи век сам е заел мястото на езическите народи в пророчествата: Той е погълнат в огнен леген – Огненото Езеро – догато Църквата, като е преминала през всеизгарянето, наследява спасение.



3 Видяхме в увода към пета част, че Песента на Мойсей . . . и Песента на Агнето се отнасят за Песента на Свидетелството, на която Мойсей и Исус Навиев (= Исус, Агнето) научиха децата на Израел при границата на Обещаната Земя (Второзаконие 31-32). Образът обаче е взет от Изход 15, който описва Мойсеевата победна песен при поражението на Фараона и неговата войска в Червеното море (две други библейски версии на Мойсеевата песен в Изход са Исая 12 и Авакум 3). Важно е да отбележим, че и двете песни на Мойсей са здраво основани в историята: И двете прогласяват, че спасението, което Бог дава, е Неговата победа в този свят над езичниците от този свят. Тези светии чрез Христос са победители, във времето и на земята. Както казва Р. Дж. Ръшдуни, “Земята е на Господа, и е област на Неговата победа. Въпросът на битката не е бягство от историята, както въплъщението и изкуплението не са бягство от историята. Бог Син не влезе в историята за да я предаде. Той дойде да изкупи Своите избрани, да наложи Своите царски права, да изяви плодовете от Своята победа и да пресъздаде всички неща според Своята върховна воля.”529

Йоановият текст на Песента на Мойсей всъщност не цитира нито от Изход 15, нито от Второзаконие 32, макар някои от неговите изрази да съдържат далечен отзвук от втората; обаче, както отбелязва Фарър, “за св. Йоан е характерно, че той се задоволява да направи само препратката; красивият псалм, който слага в устата на светиите, е сбор от изрази от целия псалтир и от други места.”530 Едерсхайм разглежда връзката между тази сцена и Съботните служби в Храма: “Това е Съботата на Църквата; и като в Събота, освен псалма за деня [Псалм 92] при редовната жертва, те пеят на допълнителната съботна жертва [28:9-10], сутринта Песента на Мойсей от Второзаконие 32, а вечерта тази от Изход 15, така че победоносната Църква празнува своята истинска Съботна почивка като пее същата ‘Песен на Мойсей и на Агнето,’ само че с думи, които изразяват пълното значение на Съботните песни в Храма.”531



Сигурно е невъзможно да проследим напълно препратките към старозаветната Песен, но вече съм посочил поне някои от тях: Велики и чудни са Твоите дела, О, Господи Боже Всемогъщи (Изход 34:10; Второзаконие 32:3-4; 1 Летописи 16:8-12; Псалм 92:5; 111:2; 139:14; Исая 47:4; Еремия 10:16; Амос 4:13; сравнете Откровение 1:8); св. Йоан изяснява, че светиите не просто правят общо изявление, а конкретно говорят за “великите и чудни” окончателни съдби, в които “гневът на Бога се изчерпва” (15:1). Праведни и истинни са Твоите пътища (Второзаконие 32:4; Псалм 145:17; Осия 14:9); отново, Бог е наречен “праведен и истинен” специално по отношение на Неговите спасителни съдби, освобождаващи Църквата и погубващи Неговите врагове (сравнете 16:7). “Във време на скърби по земята, когато светската власт като че ли тържествува над Църквата, тя често бива подвеждана към съмнение относно величието на Божиите дела, правдата и истината на Неговите пътища; да се съмнява дали наистина Той е цар над езичниците. Сега това съмнение е потушено; то бива опровергано от делата; облаците, които закриват Божията слава от нейните очи, са напълно премахнати.”532 Ти, Царю на народите (Псалм 22:28; 47:2, 7-8; 82:8; сравнете 1 Тимотей 1:17; 6:15; Откровение 1:5; 19:16); като Господар на всички народи, Той движи земните войски, за да изпълни Своите цели в осъждението; Той ги смазва заради техния бунт; и ги води към покаяние.

4 Кой няма да се бои от Теб, о Господи, и да прославя Твоето име? (Изход 15:14-16; Еремия 10:6-7; сравнете Откровение 14:7); на език, който е по-познат за нас, това означава: Кой няма да се обърне? Кой няма да служи на Бога, да Му се покланя и да Му се покорява? Ясният извод (който ще се изяви в следващото изречение), е, че преобладаващото мнозинство от всички хора ще дойде в спасението, което Бог е дал в Исус Христос. Това е великата надежда на старозаветните бащи, както изобилно потвърждават многобройни текстове. Защото само Ти си свят (Изход 15:11; 1 Царе 2:2; Псалм 99:3, 5, 9; Исая 6:3; 57:5, 15; Осия 11:9; сравнете Матей 19:17; 1 Тимотей 6:16). Божията “святост” в Писанието често се отнася не толкова за Неговите етични качества, колкото за Неговото уникално величие, Неговата абсолютна трансцендентност и “отделеност.” Но именно тази “непостижимост” се заявява тук като истинска причина за Неговото присъствие, Неговата близост, Неговата достъпност за всички народи. Учението бива положително прогласено: Защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби (1 Летописи 16:28-31; Псалм 2:8; 22:27; 65:2; 66:4; 67:1-7; 86:8-9; 117:1; Исая 26:9; 66:23; Еремия 16:19); обръщането на всички народи е крайната цел и неизбежният резултат от Божиите съдби. Падането на Израел, казва св. Йоан на Църквата, ще доведе спасението на света (а св. Павел продължава логиката: следователно падането на Израел трябва да доведе в края на краищата до неговото собствено възстановяване в завета; Римляни 11:11-12, 15, 23-32).
Светилището е отворено (15:5-8)
5 И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;
6 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени с чисти и светли ленени дрехи, и препасани през гърдите със златни пояси.
7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.
8 И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.
5 Сега сцената се променя, и ни се показва Храмът на скинията на свидетелството в небесата, “истинската Скиния” (Евреи 8:2), божественият Модел, на който Скинията на земята беше “подобие и сянка” (Евреи 8:5; 9:11-12, 23-24; 10:1; Изход 25:9, 40; 26:30; Числа 8:4; Деяния 7:44). Св. Йоан е много внимателен да използва тук правилните технически изрази за своите образи, основани на старозаветния ред. Основният договорен документ на Завета беше Декалогът; той често е наричан Свидетелството, подчертавайки неговия юридически характер като запис на Заветната клетва (Изход 16:34; 25:16, 21-22; 31:18; 32:15; сравнете Псалм 19:7; Исая 8:16, 20). Скинията, в която се пазеше Свидетелството, беше наричана Скинията на свидетелството (Изход 38:21; Числа 1:50, 53; 9:15; 10:11; Деяния 7:44). Както видяхме, в Откровение Храмът (на гръцки naos) е Светилището, или Святото място (сравнете 3:12; 7:15; 11:1-2, 19; 14:15, 17).

Главна част от посланието на св. Йоан в Откровение е идването на Новия Завет. В своята теология (както в останалата част на Новия Завет), Църквата е naos, Храма. Авторът на посланието към евреите показва, че Мойсеевата Скиния беше подобие на небесния Оригинал и сянка на Църквата в Новия Завет (Евреи 8:5; 10:1); св. Йоан извежда заключението, показващо, че тези две, небесният Модел и окончателната форма се сливат в новозаветната епоха: Църквата се събира в небесата. И ако Храмът е Църквата, Свидетелството е Новият Завет, Свидетелството на Исус (1:2, 9; 6:9; 12:11, 17; 19:10; 20:4).



6-7 Седемте ангела, които имат седемте язви, излизат от Храма, за да извършат Проклятията, прогласени от Тръбите. Като свещеници на Новия Завет, тези ангели-служители са облечени в лен, чист и светъл, и препасани със златни пояси около гърдите, по образа и подобието на своя Господ (1:13; сравнете Изход 28:26-29, 39-43; Левит 16:4).

Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   39




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница