Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 48 - серватори затова, дали Болдуин носи вината за подвеждане на електората по времена предизборната кампания, както недоказано се твърдеше, като бе скрил от хората надвисналите над страната опасности. Всъщност, ако националното правителство небе избрано отново на тези избори, нямаше да има начин да се активизира превъоръжаването, ас положителност лейбъристите не биха могли да направят и толкова. Както и Лигата на народите не би могла да предотврати една голяма война. Посрещнахме Мюнхенското споразумение от 1938 година със смесени чувства, което важеше и задруги хора, противопоставили сена помирението. Тогава като чели бе невъзможно да не бъдеш теглен в две посоки. Но вече знаехме достатъчно за режима на Хитлер и за евентуалните му намерения много неща ни се изясниха вкъщи от обстоятелството, че Хитлер смаза Ротари клуба в Германия докато Ротари според татко заслужаваха най-голяма почит. Разбрахме, че диктаторите не можели да търпят „взводчетата на Бърк”, доброволните формирования, които помагаха за изграждането на гражданското общество – както не можеха да търпят правата наличността, гарантирани от закона. Доктор Яух, от немски произходи най-добрият лекар в града, получаваше пространна информация от Германия, която споделяше с баща ми, а той обсъждаше после всичко с мен. Аз имах точно определено мнение за Хитлер. Недалеч от нас имаше магазинче за риба и пържени картофи, където ме пращаха да купувам вечеря всеки петък. Опашката бе добро място за дебати. Така веднъж разговорите се завъртяха около Хитлер. Някой подхвърли, че Хитлер поне вдъхнал на www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 49 - Германия самоуважение и накарал влаковете да се движат точно по разписание. Аз пламенно оборих казаното, с което събудих удивлението и несъмнено раздразнението на по-възрастните. Съдържателката на магазина се засмя и каза О, тя винаги спори Родителите ми осезаемо усетиха бруталното отношение на Хитлер към евреите. В училище ни насърчаваха да си кореспондираме с деца от други страни. Аз си пишех с едно момиченце от Франция, Колет уви, не продължих контактите си с нея. Сестра ми Мюриъл обаче си пишеше седна австрийка от еврейски произход. Казваше се Едит. След като Хитлер анексира Австрия през март 1938 година, бащата на Едит, банкер, се обърна към моя баща с молба дали не може да приеме дъщеря му, тъй като човекът отлично съзнаваше какво предстои. Ние нямахме нито времето (грижехме се за магазините си, нито средствата сами да посрещнем подобна отговорност баща ми обаче получи подкрепата на грантъмските ротарианци и Едит пристигна при нас, като отсядаше за известно време у различни ротариански семейства, докато се уреди да замине присвои роднини в Южна Америка. Беше седемнадесет- годишна, висока, красива, добре облечена. По всичко личеше, че произхожда от богато семейство и говореше много добре английски. Тя ни разказваше какъв ужас е да си еврейка при антисемитски режим. Един факт от разказите на Едит особено ме потресе евреите, казваше тяги карали да търкат улиците с четка и сапун. Искахме да се сложи крайна извратеностите на Хитлер, та дори с война, ако това е единствената възможност. От тази гледна точка споразумението в Мюнхен не беше никаква гордост. С това споразу- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 50 - мение Великобритания ставаше съучастник в чудовищната несправедливост, извършена над Чехословакия. Когато посетих Чехословакия петдесет години по-късно в качеството сина министър-предсе- дател, аз се обърнах към Федералното събрание в Прага с думите Ние ви предадохме в 1938 година, когато катастрофалната политикана помирението позволи на Хитлер за ликвидира вашата независимост. Чърчил побърза да отхвърли Мюнхенското споразумение, но то ще остане завинаги един срамен спомен. Британската външна политика е най- слаба, когато се заема с преразпределението на територии на чужди държави. Ала ние отлично си давахме сметка за плачевната неподготвеност на Великобритания и Франция да водят мащабна война, а по времена Мюн- хенската криза войната изглеждаше толкова близо, че с подписването на споразумението ние просто си отдъхнахме, че няма да се бием. За жалост обаче някои бяха подведени от германската пропаганда и вярваха, че Хитлер действа за спасението на судет- ските немци от чешко господство. Ако в този момент бяхме влезли във война, нямаше да имаме подкрепата на всички наши доминиони. Но когато Хитлер продължи да раздробява Чехословакия през март 1939 година, вече всички повярваха, че помирението е пълен провали че войната е неизбежна, ако искаме да сразим амбициите на Хитлер. Но дори тогава, както вече изтъкнах, лейбъристите гласуваха против военна мобилизация. И в Грантъм имаше силни антивоенни настроения много методисти се противопоставиха на официалната кампания за привличане на войници от май 1939 година и до избухването на войната говореха на митинги из |