Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 42 - лучи стотици писма от приятели, съдружници и дори от стари опоненти, след което излезе със следното (изявление Макари да паднах отвисоко, паднах изправен на краката си. Бях доволен, когато бях вътре, сега съм доволен, че съм вън. Когато след години нещо подобно се случи и с мен, а баща ми отдавна беше покойник, опитах се да последвам примера му и по същия начин да напусна общественото поприще. Подобна реакция трябваше да се очаква. Още като момиче аз и баща ми споделяхме един основен общ интерес – жажда за повече знание в областта на политиката и обществените дела. Всеки ден четяхме Дейли Телеграф, Методист Рикордър, Пикчър Поуст ; всяка седмица – Уикли на Джон О'Лъндън, а като малки – детския Чилдрънс Нюзпейпър . От времена време четяхме и Таймс После дойде денят, когато баща ми купи първото радио – един Филипс, каквито все още се срещат в непретенциозни антикварни магазини. Знаех за намерението му и тичах по целия пътна връщане от училище, трепереща от вълнение. Не останах разочарована. Радиото промени живота ни. Оттогава не само Ротари клубът, църквата и магазинът определяха ритъма на нашето всекидневие, а и новините по радиото. Пък и не само новините. По времена войната, след неделния бюлетин, в 9 часа идваше предаването Послеслов , кратка беседа по актуални теми най-чест автор беше Джон Бойнтън Пристли, който притежаваше уникалния талант да представя левите възгледи като стабилна, земна, реалистична, доморасла северняшка философия понякога предаването водеше американският журналист Куентин Ренълдс, който с презрение нари- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 43 - чаше Хитлер Мистър Шикългрубер”, това е всъщност неговото фамилно име. Интерес будеше и Мо- зъчен тръст , едночасова дискусия по злободневни въпроси между четирима интелектуалци. Най-изве- стен от тях беше професор СЕ. Джоуд; всеки негов отговор започваше с думите Зависи какво разбирате под В петък вечер имаше коментари от Норман Брикет в рубриката Срещи . Обичах комедията ИТМА с все още валидните й пустословия и с нейните герои като мрачната чистачка Мона Лот и ключовата й фраза живея само защото е толкова весело. И за нас, както и за много други семейства, тази безпрецедентна непосредственост на радиопредаванията придаваше някаква изостреност на великите събития – особено по времена войната. Помня как цялото семейство седяхме на коледната трапеза и слушахме обръщението на краля през 1939 година. Знаехме какви усилия полага той, за да превъзмогне говорния си дефект, знаехме, че предаването е на живо. Мислех си колко ли е нещастен, задето не може да се наслади на коледната вечеря заради това радиопредаване. Когато избухна войната, бях почти четиринадесетгодишна, достатъчно голяма и добре информирана, за да знам как се стигна дотук ида следя неотклонно събитията през следващите шест години. Не така добре разбирах развитието на политическата обстановка през те години. Но някои неща ми бяха ясни. Годините на Депресията – най-стра- хотната икономическа катастрофа, резултат от пагубна монетарна политика не се бяха почувствали толкова осезателно в Грантъм, както в околните земеделски райони или както в градовете на север, www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 44 - силно зависими от тежката индустрия. Повечето фабрики в нашия град продължиха да работят – най- голяма бе фабриката за локомотиви и парни двигатели „Ръстън и Хорнсби”. Дори привлякохме свежи инвестиции, донякъде благодарение на усилията на баща ми „Ейвлинг-Барфорд” построиха фабрика за производство на парни валяци и трактори. Семейният ни бизнес също не се разклати хората винаги имат нужда от храна, а ние добре въртяхме нашите магазини. В града единствено се почувства разлика между онези, които бяха на заплати, или заетите в бюрокрацията, както казваме днес, и онези, които нямаха твърд доход тяхното положение се утежни, тъй като работа трудно се намираше. На път за училище минавах покрай Бюрото на труда, където се виеха безкрайни опашки хората търсеха работа или чакаха помощите за безработни. За радост никой от близките ни приятели не беше без работа, но познаваме и безработни. Няма да забравя нещо, което на всички ни правеше впечатление колко спретнати и чистички бяха децата на безработни семейства. Родителите им явно с готовност правеха всякакви жертви вимето на децата. Дори най-бед- ните жители на градчетата из Ийст Мидланд държаха на своята независимости се уповаваха единствено на себе си. А това ще рече, чете си оставаха част от обществото, другите помагаха ненатрапчиво с каквото могат, и така нашето общество си оставаше сплотено. Сега още по-добре си давам сметка какво свястно и почтено градче беше Грантъм. Така чене израснах с чувството на деление и конфликт между класите. Дори през годините на Депресията много неща ни обединяваха. Едно от тях с положителност беше монархията. Моето се- |