Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 51 - града, надминавайки в своята пропаганда пацифистите. Нов крайна сметка конфликтът се стовари и върху нас. Германия превзе Полша на 1 септември 1939 година. След като Хитлер отказа да се подчини на британския ултиматум да изтегли войските си до 11 часа на 3 септември, ние отчаяни се събрахме край радиото, очаквайки страшната новина. Това бе първата неделя в моя живот дотогава, в която не отидох нацърква. Съдбовните слова на Невил Чем- бърлейн, предадени на живо от кабинета на Даунинг Стрийт 10, донесоха вестта, че ние сме във война. Нормално е в такива случаи да се питаме как стигнахме до такова положение. Всяка седмица баща ми взимаше от библиотеката две книги една сериозна за себе си и някакъв роман за майка ми. Така че започнах да чета книги, до които не биха посегнали момичета на моя възраст. Скоро получих желаните познания по политиката и международните отношения. Изчетох например Предстоящата битка за властта от Джон Стрейчи, излязла през 1932 година. Това бе модерен анализ на комунизма, който предричаше, че в най-скоро време социализмът ще изпревари капитализма. Мнозина от моето поколение възприемаха тази книга като нещо наистина ново и вълнуващо. Но по вътрешно влечение и по възпитание аз винаги съм била истински син консерватор. Колкото и левичарски книги и коментари да бях изчела, никога не съм се разколебавала в своята политическа принадлежност. Вероятно подобно признание звучи старомодно. Независимо че имах го- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 52 - леми приятели в политиката, които се терзаеха от съмнения защо са тук, трябвали да са тук, и независимо от това че ми трябваха години, докато си изясня философските корени на моите убеждения, те винаги са били непоклатими. Сега ми се струва, че съм била доста необичаен случай в това отношение. Левите определяха облика на политическата картина през 30 и те години въпреки ръководната роля на Чърчил през войната. Това личи от характера на публикуваните книги през този период. Левите доста успешно хвърлиха петното за помирението върху десните това най-ярко пролича в така наречените жълти книги от Левия клубна книгата на Виктър Голанц. Особено силно въздействаща бе Виновниците в съавторство с Майкъл Фут, известен с псевдонима „Кейто” след Дюнкерк през 1940 година. Бестселърът на Робърт Брус Локхарт Масло или оръжия излезе през есента на 1938 година, след Мюнхенското споразумение. Пътешествията на Локхарт из Европа го бяха отвели в Австрия (вече под нацистко управление след аншлуса) и в Германия, когато триумфът на Хитлер бе в своя апогей. Авторът пише, че редакторът на германския национален вестник му казал, че Германия иска мирно мир само при нейни условия. Книгата завършва със сцена, в която авторът Локхарт се разбужда от сън от тропота надве хиляди маршируващи нозе и поглеждайки от прозореца в мъгливото утро, вижда, че нацистка Германия е вече накрак. По-оригинален вариант насъщата тема ни предлага Дъглас Рийд в Панаирна безумието. Тази книга силно ме разтърси. Рийд бе свидетел на преследванията на евреите, съпътстващи нацисткия www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 53 - триумф. Описва характера и манталитета – вече перверзен, нестабилен и пресметлив – на нацистките водачи. Анализира и яростно отхвърля политиката на помирение, подет от Великобритания и Франция, която всъщност трасира пътя за Хитлеровия успех. Написана в навечерието на аншлуса, тази книга бе поразително пророчество. Наизлизане от нощта от Ян Валтин, това бе псевдоним на германския комунист Рихард Кребс, баща ми беше заел от нашия бъдещ депутат Денис Кендал. Книгата беше толкова потресаваща, че ми бе забранено да я чета, но напразно. Когато баща ми излизаше, аз я смъквах от лавицата, където я криеше, и поглъщах вцепеняващия разказ за тоталитаризма в действие. Наистина това бе неподходящо четиво заедно шестнайсетгодишно момиче, четиво, изобилстващо със сцени на садистично насилие, чиято достоверност ги правеше още по-смра- зяващи. Чудовищното отношение на нацистите към техните жертви беше най-силната тема. Нов основата й лежеше друг, още по-значителен пласт. Това бе разкритието как комунистите влизат в циничен съюз с нацистите, за да подкопаят крехката демокрация в Германия чрез верига от насилие в края на 20 и началото на те години. Повторение насъщото виждаме в съюза срещу демокрацията, какъвто бе нацистко-съветският пакт от 1939 догодина пакт, който разруши Полша, балтийските държави и Финландия и хвърли света в нова война. Тази книга по безспорен начин затвърди растящата ми увереност, че нацизмът (националсоциализмът) и комунизмът (интернационал – социализмът) представляват двете страни на една и съща монета. |