Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 54 - Особено силно въздействие ми оказа книгата на американеца Хърбърт Ейгар Времена величие, която излезе през 1944 година. Тя предлагаше необичайно силен анализ на това как моралният упадък на Запада позволи появата и възхода на Хитлер и последвалата война. Книгата призоваваше към възцаряване на либерално-демократичните ценности на западното общество и към вграждането в него на леви обществени структури в разумна степен тъкмо това неми допадаше чак толкова. Важният извод, който си направих от книгата на Айгар, бе, че борбата срещу Хитлер е важна за човешката цивилизация и за съдбата на човечеството тази борба далеч надскача конфликта на национални интереси, битката за сфери на влияние, за достъп до ресурси или каквато ида е друга област от силовата политика, колкото и значима да е тя сама по себе си. Ейгар пишеше и за необходимостта от разрешаването на така наречения негърски въпрос тази необходимост според него е част от моралното възраждане, което трябва да настъпи след участието във войната. Дотогава нищо не бях чувала за този проблем. Бях виждала чернокожи при посещението сив Лондон, нов Грантъм нямаше такива. Веднъж наши приятели поканиха на чай у дома си двама американски военни от поделението край Грантъм – единия чернокож, другият бял – и с огромно удивление забелязали напрежение помежду им, дори враждебност. Ние не по-малко се изненадахме, когато ни го съобщиха. Подобни предразсъдъци не съществуваха нитов нашето поведение, нитов нашето мислене. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 55 - Както много други момичета по времена войната и аз прочетох биографията, която Барбара Картланд 5 написа засвоя брат Роналд Картланд, млад, енергичен идеалист, депутат на Консервативната партия, който се бори срещу помирението и падна убит при Дюнкерк през 1940 година. Макари романтична, книгата е поразителен заветна един човек, който никога не сее съмнявал, че войната е не само необходима, но и правилна, и чието мислене през целия му кратък живот е било посветено намира ето на това се възхищавах. Внушението обаче, че войната има и морално значение, което лежи в основата на съпътстващите я страх и страдание, или на материалните затруднения и монотонност, както бе при нас в Грантъм, най-запомнящо бе предадено в Последният враг на Ричард Хилъри. Авторът е млад пилоти описва битка, отнела живота на много негови другари, а година по-късно и неговия собствен животно тази битка, казва той, се води и в сърцата на хората. Тя е битка за по- добър живот, най-простичко и невинно казано. Поколението, което за разлика от Ричард Хи- лъри оцеля след войната, имаше желание да разчисти и подреди нещата със себе си, страната си и света. От контактите си със своите по-възрастни колеги в политиката се убедих, че никой, който бе участвал във войната, небе излязъл от нея непроменен. Може би по-рядко си даваме сметка, че войната бе оказала дълбоко въздействие (макари не така силно) върху хора като мен, достатъчно голе- 5 Барбара Картланд (1901–2000) – плодовита английска писателка, автор на голям брой романтични повествования и биографии, предимно с исторически сюжети. – Бел.ред. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 56 - миза да разбират този глобален конфликт, макар да не взимахме пряко участие него. Израсналото във войната поколение винаги е сериозно и трезвомислещо. Но всички гледаме с различни очи на тези катастрофи и тяхното въздействие върху нас е различно. Така например на мен никога неми хрумна – за разлика от много други – че поуката от войната е, че държавата трябва да поеме в свои ръце живота на нацията, като създава духна колективизъм и всеобщи стремежи и във военно, и в мирно време. Моите поуки бяха по-различни. Първата бе, че преди войната хората в Грантъм живееха почтени пълноценен живот, чиито ценности се определяха от самото общество, а не от държавата. Второ – след като една културна, развита християнска страна като Германия допусна да бъде превзета от Хитлер, тона човешката цивилизация никога не бива да се гледа като на непроменима даденост, тя непрестанно трябва да се подхранва, а това ще рече, че добрите и достойни хора трябва да отстояват нещата, в които вярват. Трето – извлякох си неоспоримото политическо заключение, че помирението с диктаторите ни докара до война а то бе продиктувано от почтени, но неправилни стремежи като пацифизма на методистите в Грантъм, но и от корумпирани цели. И във великите, и в малките дела никога не бива да се отказваме от мъдростта на здравия разум. И накрая признавам, че като патриот бях убедена, че като изключим великото ръководство на Уинстън Чърчил (за което слушахме по радиото, британският народ нищо повече не можеше да направи. Животът ни в Грантъм по времена войната – до постъпването ми в Оксфорд през 1943 година – |