Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 34 - Както всички водещи бизнесмени в Грантъм и моят баща бе ротарианец. Девизът на Ротари клуба Дългът над личността беше гравиран в сърцето му. Говореше често и красноречиво за функциите на ротарианството, а речите му се отпечатваха в местния вестник. Ротари клубът непрестанно набираше средства за различна благотворителна дейност. Баща ми активно участваше в тази дейност не само чрез църквата, но и в качеството сина градски съветник и на човек с личен авторитет. Аз самата се радвах много на детската коледна забава, организирана от Лигата на състраданието, където отивах с красива рокля, изработена от мама, и събирах средства за нуждаещи се деца. Освен дома и църквата друг жалон в живота ми беше училището. И тук имах голям късмет. Основното училище на Хънтингтауър Роуд се ползваше с добро име в града. Помещаваше се в нови сгради и имаше превъзходни преподаватели. Още преди да тръгна на училище, родителите ми ме бяха научили да чета и четенето ми доставяше радост дори в тази ранна възраст. Живи и непосредствени са спомените ми от училище. Няма да забравя един момент, когато сърцето ми едва не спря бях напет годинки и учителката ме накара да произнеса по букви УВИВАМ. Не сбърках никъде, носи помислих Все на мен ми дават най-трудните примери. По-късно, в часовете по родинознание, се сблъсках с тайнствеността на поговорките. Вече имах логично и донякъде буквално мислене – може би не съм се променила много в това отношение ето защо ме объркваше и смущаваше метафоричният елемент във фрази като Първо се озърни, после се хвърли струваше ми се много по-подходящо да www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 35 - се каже Огледай се и тогава премини – твърде практичен съвет, предвид опасното шосе, което пресичах на път за училище. И подобно на всички други деца във всички времена аз с победоносен вид изтъквах противоречието между горната поговорка и тази Който се колебае, губи Бях в последния класна началното училище, когато се запознах с творчеството на Киплинг; той почина през януари 1936 година. Неговите стихове и разкази веднага ме омагьосаха и молех родителите си дами подарят за Коледа книжка на Кип- линг. Стиховете му, сами по себе си удивително достъпни, предлагаха на детето досег до един по-про- сторен свят – по-скоро до цели световете разказваха за империята, за труда, за нашата история, за животинското царство. Също като холивудските филми след години, Киплинг ни даваше възможност да надникнем в романтичните възможности на живота вън от Грантъм. Тогава вече четях много повече от своите съученици, безспорно под въздействието на моя баща, което ясно пролича при следния случай. Бях написала съчинение за Киплинг и пламнах от искрено детско възмущение, когато ме обвиниха, че съм преписала думата носталгия от някоя книга, а аз всъщност я бях употребила съвсем естествено, непринудено и уместно. След училището на Хънтингтауър Роуд преминах в девическото училище на Кестивън и Грантъм. То бе в другата частна града за обяд се прибирах вкъщи, тъй като излизаше по-икономично, отколкото да се храня в училище, така че изминавах наден напред-назад по четири мили. Униформите ни бяха в яркосиньо и в морскосиьно, затова ни наричаха сините момичета. (Когато камденското деви- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 36 - ческо училище бе евакуирано за известно време през войната от Лондон в Грантъм, на тях им викаха зелените момичета) Директорката ни мис Уилямс бе дребничка, почтена дама с прошарени коси, която бе създала училището през 1910 година, бе въвела и затвърдила някои традиции. Например всички момичета задължително да изучават четири години домакинство безспорният авторитетна мис Уилямс доминираше над всичко. Възхищавах се от изисканите тоалети, които мис Уилямс подбираше за специални случаи – годишния празник или връчването на награди тогава тя се появяваше спре- цизно ушити рокли от красива коприна и изглеждаше изключително елегантна. Но тя беи рядко практична жена. Съветваше ни никога да не купуваме коприна с посредствено качество, когато за същите пари можем да си вземем първокласни памучни материи. Не мечтайте за евтино кожено палто, едно добре ушито вълнено палто ще бъде по-до- бра покупка. Правилото беше да се търси най- доброто качество в рамките на материалните възможности. Учителите ми имаха силно развито чувство за своето призвание и бяха високо ценени от гран- тъмското общество. Училището ни не беше голямо – само 130 момичета – така че можехме добре да се опознаем и с преподавателите си, и помежду си. Повечето момичета бяха от семейства от средната класа, която обаче обхващаше широк диапазон от професии в града и селата. Най-близката ми приятелка пътуваше по десет мили наден от селото, където баща й беше строител. От времена време им гостувах. Родителите й, амбициозни също като моите да дадат на детето си добро образование, ниво Благодарение на Д.К. - 37 - деха на разходки из околността, учеха ни да разпознаваме дивите цветя, видовете птички и техните песни. Имах вдъхновяваща учителка по история, мис Хардинг, тя ме накара да обикна предмета й, но за съжаление не продължих да се занимавам с историята. След толкова години в съзнанието ми изплува като жива оценката на мис Хардинг за битката при Дарданелите, когато в ролята сина мини- стър-председател посетих бойното поле край Галиполи. Безспорно обаче най-могъщо влияние върху формирането на академичните ми интереси имаше мис Кей, преподавателката ми по химия, науката, която исках да следвам. Дори преди войната небе- ше необичайно някоя ученичка от девическо училище да прояви склонност към науката. Вроденият ми порив към науката се изостряше от съобщения за нови открития, като например раздробяването на атома и разработването на пластмасите. Беше ясно, че се открива нов научен свят и аз мечтаех да стана част от него. Освен това знаех, че ще трябва сама да си изкарвам прехраната, а нима има по-вълну- ващо поприще от науката. Тъй като на баща ми му се беше наложило да прекъсне училище на тринайсетгодишна възраст, той бе решен да компенсира своите пропуски чрез мен, като аз използвам всички възможности за образование. И двамата посещавахме лекции по международното положение, които катедра на Нотин- гамския университет редовно изнасяше в Грантъм. След лекцията се даваше време за въпроси и отговори в тази жива дискусия аз вземах също уча- |