Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 45 - мейство, както и много други бяхме много горди с Империята. Защото Империята беше въвела законност, добро административно управление и ред вземи, където те бяха непознати. С романтично прехласване мислех за тези далечни страни и континенти, както и за облагите, които им предлагаше Империята. Бях още дете, когато слушах удивителния разказна един методистки мисионер за работата му из Централна Африка сред примитивни племена, които той научил на четмо и писмо на собствения им език. След години сериозно се реших да постъпя в Държавното ведомство в Индия. За мен Индийската империя беше най-великото британско постижение. (Не ме блазнеше да стана чиновник във Великобритания) Но обсъждайки своето намерение с баща си, той предвидливо каза, че докато порасна, за да постъпя в Индийското държавно ведомство, най-вероятно то вече няма да съществува. Така и излезе. Що се отнася до външнополитическата сцена през те години, спомените на всички, не само наедно дете, бяха силно повлияни от последвалите събития. Бях съвсем малка, но знам, че родителите ми изразяваха безпокойство от безсилието на Лигата на народите и от неуспеха й да окаже помощна Абисиния, когато бе превзета от Италия през 1935 година. Нямахме никакво доверие в диктаторите. Тогава обаче знаехме твърде малко за идеологията на комунизма и на фашизма. Но за разлика от много други консерватори по убеждение, баща ми ожесточено отхвърляше доводите, изтъквани от някои последователи на Франко, че фашистките режими трябва да се подкрепят, защото единствено те могат да смажат комунизма. Ние бяхме убедени, че www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 46 - свободното общество е по-добрата алтернатива и на фашизма, и на комунизма. Това убеждение скоро се превърна в моя позиция. Далеч преди избухването на войната ние имахме изградено мнение за Хитлер. С неразбиране и отвращение гледах по кинопрегледите митингите на наперените кафяви униформи, толкова чужди и далечни на деликатното саморегу- лиране на собствения ни обществен живот. Но и много четяхме за варварствата и нелепостите на нацисткия режим. Това съвсем не означаваше, че гледахме по друг начин на войната с диктаторите за нас тя бе мрачна перспектива, която трябваше да бъде избяг- ната. На тавана ни имаше куфар, пълен със стари списания едно от тях поместваше прочута картина от Първата световна война – върволица британски войници, ослепени от газа иприт, които крачат към превързочния пункт, всеки положил ръка на рамото на предишния, за да го води. С надежда за най- доброто, ние се подготвяхме за най-лошото. Още през септември 1938 година – времето на Мюнхен – мама и аз купихме метри черен плат за затъмняване на прозорци. Баща ми активно работеше по организирането на противовъздушната отбрана награда. Както обичаше да казва след време, ПВО означавало Пренебрегвай Всичко Останало, защото тази дейност му отнемаше толкова време, чене му оставаха сили за нищо друго. Може би най-изкривеният мит за те години беше това, че десните сили, а не левите бяха най- ентусиазираните привърженици на помирението. Изхождайки не само от живота сив силно политизирано дясноориентирано семейство, но и от спомена си, че лейбъристите всъщност гласуваха срещу во- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 47 - енната повинност, дори след като германците нахлуха в Прага, не можах да преглътна това. Важно е във всеки случай да си припомним, че атмосферата навремето бе толкова силно миролюбива, че правеше избора на практически политически решения твърде ограничен. Мащабът на този проблем пролича на парламентарните избори през 1935 година. Те насочиха моите политически интереси и станаха моя политически прощъпалник, нищо че бях само на десет години. Вече е станало ясно, че бяхме семейство със силни политически интереси. И въпреки сериозното чувство на дълг, което лежи в основата й, политиката беше забавна работа. Бях още малка, за да агитирам в полза на баща сив местните избори, но ми бе поверено да сгъвам яркочервените изборни дипляни, в които се възвеличаваха заслугите на кандидата на консерваторите сър Виктър Уоръндър. Лепкавите ми пръсти се обагриха в червено и някой каза Ето това е червилото на лейди Уоръндър”. Аз не се и съмнявах в това, колко е важно сър Виктър да бъде избран. В самия ден на изборите ми възложиха отговорната задача да тичам между щаба на консерваторите и избирателния пункт (нашето училище) с информация захода на гласуването. Нашият кандидат спечели, макари с по-малко гласове от предишния път – от 16 000 разликата падна нагласа. Тогава не разбирах разговорите за превъоръжаването и за Лигата на народите, но изборите наистина бяха оспорвана битка, спечелена – въпреки опозицията – от ентусиастите на Допитването замирана фона на инвазията в Абисиния. По-късно, в юношеските си години, яростно спорех с други кон- |