nomics Impact of British Withdrawal from the EU, (National Institute of Economics and Social Research, February 2000). – Бела, интервю в Daily Telegraph, 19 February 2000. – Бела Благодарение на Д.К. - 976 - нето ни от него ще се отрази неблагоприятно върху инвестициите в Обединеното кралство, каквото е заключението на НИИСИ. Данните показват, че външните инвеститори се безпокоят много повече за цената, която плащаме за членството, отколкото от простия факт, че имаме достъп до пазарите на Европейския съюзи тъй като бихме могли много по-успешно да снижим тази цена, ако сме извън него, моето мнение е, че инвестициите не само няма да намалеят, ами ще се увеличат. Мисля също, че едва ли бихме субсидирали земеделието до същото равнище, ако сме вън от Общата селскостопанска политика. А намалението на цените на хранителните стоки, което НИИСИ изчислявана процента, може да е и по-голямо. Преценката на Патрик Минфърд от 1996 (те. преди Лейбъристкото правителство да сложи подписана Великобритания под Социалната харта и пре- ди обещанието му да опита да присъедини страната към Европейския валутен съюз) се оказва подал- новидна: Не можем да говорим за баланс на за и против членството ни в Европейския съюз. Тъй като толкова много сме вложили в това членство, има смисъл да напрегнем усилия, за да го направим успешно. Но ако въпреки усилията, партньорите ни не желаят да се съобразяват с нашите условия, за Благодарна съмна д-р Брайън Хиндли, че ми даде възможност да погледна черновата на допълненията към неговото и на Мартин Хоу издание Better Off Out?: The Benefits of Costs of EU Membership (IEA, 1996). Д-р Хиндли изтъква, че прогнозите за евентуално намаление на инвестициите във Великобритания са силно преувеличени и че според докладна Комисията за международна търговия на САЩ, то ще бъде незначително Бела Благодарение на Д.К. - 977 - да бъде членството ни успешно, тогава можем с чиста съвест да напуснем. 371 Има обаче хора, които смятат, че към въпроса за членството на Великобритания в Съюза не бива да се подхожда по такъв прагматичен начин. Не съм съгласна – може би защото баща ми имаше магазина може би и защото като министър-председател се научих да гледам прагматично на нещата. Ако ни се предлага лоша сделка, ако нямаме реалистичен шанс да я направим добра и ако същевременно губим сила да се самоуправляваме, това е достатъчен аргумент против по-нататъшното ни интегриране в Европа. Така мисля. Съвсем не се впечатлявам например от твърденията, че тъй като сме част от обединена Европа, ще имаме по-голяма относителна тежест. Не е вярно. Вероятността Великобритания да преуспява, като върти на пръст други страни, обвързани заедно с нея в мултинационален колос, е дълбоко отблъскваща е, разбира се, и дълбоко нелиберален аргумент в полза на интеграцията ни в Европа. Винаги е по-добре да си свободен, отколкото да не си. Всеки политик, който твърди обратното, трябва да бъде гледан с подозрение. Второ тия, които стоят на такава позиция, приемат за истина, че е налице пълно съответствие между интересите на Великобритания и интересите на другите европейски страни. Казвам още веднъж това не е вярно. Както вече се опитах да покажа Великобритания е наистина различна. Всъщност 371 Minford, Britain and Europe: The Blanace Sheet, p. 33. – Бела Благодарение на Д.К. - 978 - вярвам, че ако биха имали волята да изследват въпроса честно и интелигентно, европейските политици сигурно биха открили, че интересите на техните народи са не само различни, но и конфликтни в някои съществени отношения. Но, разбира сена ев- роконтинента това ще бъде прието като ереси ев- роинквизицията много бързо би подпалила клади за политически погребения. Така или иначе, както Дьо Гол добре разбираше, икономическите в геополи- тическите интереси на Великобритания са уникални. Те в никакъв случай не могат да се сравняват с интересите на Европа. Да си затваряме очите пред този факти да търсим слепешката най-ниския европейски показател, значи да грешим непростимо. Трето и последно, много е съмнително дали когато Европа говори с един глас (както толкова често ни уверяват, някой изобщо слуша. Реномето на Европа като сериозен играч на международната сцена не е за завиждане. Тя е немощен гигант, чиито усилия да бъде приемана сериозно предизвикват усмивки. Валутата й е слаба, икономиката й елени- ва и скована, прекомерно зависеща все още от скрития протекционизъм. Тя има намаляващо по брой и застаряващо население и (с изключение на Великобритания) доста невнушителни въоръжени сили. А също (заедно с Великобритания) и доста объркана дипломация. Има подобри начини да се подобри международният авторитетна Великобритания от участие в обща европейска политика за външни отношения и сигурност, а камо ли пък в обща европейска отбрана. >