Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| tator, 27 May 2000. – Бела Благодарение на Д.К. - 963 - Няма процедура завръщане назад. Затова, когато влизате, трябва да сте сигурни” 357 Аз съм сигурна. Не бива да влизаме. Има следователно много сериозни принципни причини – политически и правни – поради които Великобритания не трябва да се обвързва с еврото. Но не по-малко сериозни саи икономическите причини от практическо естество. От тази категория не на последно място е опитът, който Великобритания извлече от Европейския валутен механизъм (ЕВМ). След като лирата стерлинг следваше като сянка германската марка (в рамките на някаква неофициална, а според мени самоволна, измислена от ЕВМ политика, това, което стана, беше задържане на лихвения процентна прекалено ниско равнище и съответно покачване на инфлацията. Лирата стерлинг официално се включи в ЕВМ през октомври 1990, те. само месец, преди да напусна Даунинг Стрийт. Аз обаче дадох ясно да се разбере, че когато определяме лихвените проценти, ние ще се ръководим най-вече от разбиранията си за нашите вътрешни условия. По-късно нещата се промениха. Отношението към ЕВМ стана такова, каквото европейците искаха още от самото начало – да бъде нещо като прелюдия към Икономическия и валутен съюз. Поддържането на определен паритет в разменните курсове се превърна в приоритет над всякакви други икономически съображения. Една катстрофална закостенялост. Когато немците повишиха лихвения си процент, за да посрещнат разходите по обединението с 357 The Times, 26 April 1997. – Бела Благодарение на Д.К. - 964 - Източна Германия, тези по-високи лихви се прехвърлиха чрез ЕВМ и у нас, за да задълбочат и удължат рецесията. Така най-сетне на черната (а защо не на бялата) сряда – 16 септември 1992 – британското правителство оттегли лирата от ЕВМ, ала едва след като беше похарчен резерв в размерна милиарда лири стерлинги, а лихвеният процент бе стигнал числото 12, при обявени 15 процента за следващия ден. Противно на мрачните предсказания, лирата не се срина. И не само не се срина, ами икономиката тръгна нагоре, макар същото да не можеше да се каже за рейтинга на консервативното правителство с оглед на икономическата му компетентност. Ако тогава Великобритания бе член на Европейския валутен съюз, последиците за нашата икономика щяха да бъдат още по-тежки, защото усмирителната риза щеше да е още постегната. Нямаше да има никакъв начин да отслабим натиска върху нашата индустрия чрез снижаване на лихвения проценти намаляване на стойността на валутата ни. Щяхме да бъдем приклещени между свръхрестрик- тивна монетарна политика и неподходящ разменен курс. Щяхме да се мъчим да се справим със задълбочаващата се рецесия, но нямаше да имана какво друго да разчитаме освен на единствената възможна (и определено нежелателна) мярка – да намалим субсидиите, да ограничим имиграцията ида орежем работните заплати и надници. Имали правителство, което би искало подобно нещо Има наистина проблеми, върху които стопяващото се малцинство от британски ентусиасти за подмяна на лирата стерлинг с европейското евро би следвало сериозно да се замисли. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 965 - Вярно е, че никога не може да има идеална лихва или идеален разменен курс, задоволяващи цяла Европа. Защото икономиките на европейските държави не си приличат. Но извън тези неща, специално за Великобритания трудностите са много по- големи, защото нашата икономика е фундаментално различна от икономиките на повечето ни съседи от континента. Британската икономика е (а и за предвидимото бъдеще ще си остане) много по-чувствителна от икономиките на държавите от Европейския континент към промените в лихвените проценти. Това се дължина факта, че ние (противно на тях) имаме висока степенна варираща ипотечна задлъжнялост, дължаща сена традиционния стремеж към собствено жилище. Друга причина да твърдя, че Великобритания е икономически различна, е фактът, че цикълът на бизнеса у нас не следва този от континента той е много по-близо до бизнеса в Съединените щати. Великобритания е крупен производителна петрола Европа не е. Ние много повече от европейците зависим от т. нар. невидими приходите. от приходи, които идват от услуги и вложения. И защото (както ще се обоснова по-нататък) по-го- лямата част от нашата търговия е със страни извън Европа и следователно плащанията ни не са в евро. Което пък ще рече, че нямаме какво да спечелим, ако се отървем от разходите, свързани с непостоянния разменен курс на еврото. Всъщност, ако вкараме нашия разменен курс в този на Европа, значи да улесним нестабилността на лирата стерлинг по отношение на щатския долар, с който нашата валута по традиция се движи. И накрая, в отговорна онези, които казват, че ще е много хубаво, ако има об- |