Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 982 - вативната партия вече не беше на власт. Лейбъристкото правителство на Тони Блеър пое управлението, решено да тласне Великобритания още по- далеч по пътя към федерализма. Страната ни прие Социалната харта, право за неучастие в която беше осигурено по времето на Джон Мейджър. Господин Блеър обяви принципната си поддръжка за отмяната на лирата стерлинг в полза на еврото, макари да остави неясен въпроса кога може да стане това. Но което беше по-сериозно от всичко останало, отдавнашната съпротива на Великобритания срещу интеграцията ни в европейската отбрана беше заменена със съгласие. Договорите от Амстердам и Ница придвижиха напред федералисткия проект. И за непосредственото бъдеще Великобритания ще се управлява от правителство, което е готово на нови компромиси с нашия суверенитети което е твърдо против каквито ида било опити за възстановяването му. При тези обстоятелства, като се има предвид скоростта, с която федералисткият проект сега се движи в Брюксел и другите европейски столици, вече не е реалистично да се мисли, че което ида е бъдещо консервативно правителство би било способно да издейства предо-говаряне на условията на нашето членство в Европейския съюзи същевременно да го поддържа при съществуващите структури. Дори сега ще е необходима колосална промяна във Франция или Германия, а също и безпрецедентен дипломатически пробив отстрана на Великобритания, за да може да се оформи някакъв достатъчно ефективен съюз, който да забави, спре или върне развитието назад. Не може да се предполага, че такова нещо би се случило в следващите www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 983 - пет години. Затова си мисля, че приказките за различна геометрия, пластове, писти, гъвкави клаузи и всичко останало са вече излишни. Никой не ще бъде убеден. А, общо взето, не е и нужно. Следователно къде се намираме сега, когато става дума да се договорим с останалите страни – членки на Европейския съюз, за подобри уславия на нашето членство В действителност позицията ние доста добра. Горчива е за определени среди истината, че Европейският съюз има от нас по- голяма нужда, отколкото ние от него. Работата е там, че ние сме се оплели в Европа по начин, който не ни позволява да използваме както трябва силата си. Само помислете за следващите три наши преимущества при бъдещи преговори. Първо, ние сме голям вносител на стоки от другите страни – членки на Съюза – от порядъка на 16 милиарда долара през 1998 г. 374 Като човек, който вярва в свободната търговия, разбирам, че търговията е дейност, при която се облагодетелстват всички участници в нея. Факт е обаче, че европейският внос във Великобритания е от огромно значение за европейските компании и техните работници. От този износ за Великобритания зависят хиляди работни места на континента. Ако поискаме да променим търговските си отношения с Европейския съюз, работниците там ще упражнят натиск върху властите да държат пазарите ни отворени независимо колко ядосани Търговска статистика на Обединеното кралство за 1998 г, Национално статистическо управление. – Бела Благодарение на Д.К. - 984 - може да са политиците. А това значи също да бъдат държани отворени и техните пазари. Европа не може да си позволи търговска война с Великобритания – даже и Световната търговска организация да го допусне. Второ, Европа ще продължи да търси достъп до нашите води и рибни ресурси. Както вече изтъкнах, нашият принос в Общата селскостопанска политика е значителен и само вероятността да пресъхне кранчето ще е достатъчна, за да се видят партньорите ни в чудо. Но по силата на условията за нашето присъединяване към Европейската общност те се ползват и от друго богатство, което от икономическа гледна точка е изключително важно, особено за Испания. Това са нашите рибни богатства. Може би най-лошата сделка, която Великобритания сключи с влизането сив Европейската общност, бе свързана с риболова. По силата на условия, измислени от шестте от ЕИО в последния момент, с цел да се сложи ръка върху рибните богатства на четирите кандидатстващи за членство страни (Великобритания, Норвегия, Ирландия и Дания, европейските държави поставиха рибата в категория, наречена общ ресурс, до която всички страни Съвсем не искам да кажа, че официалните споразумения не- премено ще гарантират свободна търговия с Европа. Европейските немитнически бариери (като антидъмпинговото облагане или заплахата от такова облагане, с които се защитавана- пример производството на компютри и на други трайни стоки, ще ни пречат. Но идеална свободна търговия няма, както изобщо няма идеални неща. Благодарна съмна Патрик Мин- фърд, че ми напомни тази житейска истина. – Бела Благодарение на Д.К. - 985 - членки ще имат равен достъп. (Норвежците така се разгневиха от тази клауза, че отхвърлиха присъединяването на два пъти – веднъж през 1972 ги втори път през 1994 – и оттогава благоденствието им бурно расте сега тесана трето място в Европа подял на брутния си национален продукт наглава от населението) Няколко години по-късно националните териториални води за риболова бяха разширени от 12 на 200 морски мили. След като Испания с нейния огромен риболовен флот се присъедини към Европейската икономическа общности след като десетгодишният преходен период свърши, неблагоприятните последици от всичко това за Великобритания се разкриха с пълна сила. Риболовът се превърна в масово унищожение на ценно природно богатство и опитите на Европа за регулиране на риболовната индустрия се провалиха. Те даже се оказаха противопоказни и причиниха повече вреда, отколкото полза, след като абсурдната система от квоти доведе дотам, че големи количества мъртва риба трябваше да бъдат изхвърляни обратно в океана – което, разбира се, имаше и вредни екологични последици. Британският риболовен флот драстично намаля – броят на британските кораби за дълбоководен риболов се стопи от некол- костотин на само 14 – а съдът призна за законни нахлуванията на испанските рибари в наши води мимо волята на британския парламент В процеса „Фактортейм” от февруари 2001 г. Европейският съд уважи иск срещу Великобритания за 55 милиона лири стерлинги в полза на испански риболовци с мотива, че според Закона за търговското мореплаване от 1988 британското правителство е дискриминирало чуждестранен партньор. Искът беше заведен срещу Великобритания от консорциум на испан- |