Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 979 - В В Ъ Ъ З З М М О О Ж Ж Н Н О О С С Т Т И И Т Т Е Е Какво трябва да направим Очевидният избор е да се опитаме да запазим колкото е възможно повече от уговореното досега и същевременно да излезем от (и в бъдеще да не влизаме в) споразумения за механизми, които накърняват нашите интереси и ограничават свободата ни на действие. Всеки разумен човека най-вече всеки разумен консерватор) би се надявал, че тази политика ще даде добри резултати. Та нали един от традиционните аспекти на консерватизма е нежеланието да се допускат ненужни промени. Призовах например за такъв вариант в реч, произнесена в Хага през 1992 г. : Защо всяка европейска инициатива да изисква участието на всички членове на Европейската общност Ще стигнем до момент (сигурно след разширението, когато само някои от нейните членове ще искат да се при- движат напред към нов етап от интеграцията. Трябва да си поставим за цел да из- градим многопистова Европа, в която групи ad hoc 372 от различни държави (каквато е Шен- генската група) да работят поточно опреде- лени проблеми на различни нива на сътруд- ничество и интеграцията. При такава структу- ра ще отсъства чиновническата подреденост. 372 Ad hoc (лат.) – зададения случай. – Бел. ред. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 980 - Тя обаче ще бъде удобна за разнообразието на посткомунистическа Европа. 373 Три години по-късно, след като бях започнала да пиша по-изчерпателно по европейските проблеми, следях вече с още по-голяма загриженост развитието на нещата. Това, на което още тогава сложиха началото и което е твърдо на дневен реди сега, а именно да се създаде двуредна Европа (в която някои страни – Франция, Германия и други – ще се интегрират по-бързо от останалите, откриваше според мен пред Великобритания шанса да се предоговорят някои от условията на нашето членство. То обаче би изисквало решителност да не се отстъпва от най-същественото – че опитите да се създаде твърдо ядро от някои страни няма да накърняват фундаментални британски интереси. Че на тези страни няма да бъде позволено да налагат на други членове на Европейския съюз своите приоритети като например Единния пазар. Цената на британското съгласие за промени в договора – твърдях аз – би следвало да бъде разопаковането на известен брой постановки, като отнасящите се дона- шите бюджетни вноски и Общата селскостопанска политика, които действаха в ущърб на нашите интереси. По времето, когато повдигнах този въпрос, беше ли предложението ми реалистично Трудно е да се каже. Разбира се, споразуменията от Маастрихт бяха вече факти всекиму бе станало ясно, че приказките за тяхната деценрализираща роля са Реч пред Световен форум, Хага, 15 май 1992 г. (Collected Speeches, № 51). – Бела Благодарение на Д.К. - 981 - въздух под налягане. Маастрихт даже полагаше договорната основана единна валута, макар Великобритания да беше заявила неучастието си. Ако веднъж единната валута тръгнеше към осъществяване, огромна нова стъпка към европейския федерализъм щеше да бъде направена. У нас, слава Богу, на власт още беше консервативно правителство, тъй че каквито и резерви да имах по отношение на неговата пристрастност към европейските въпроси, поне знаех, че то ще си остане под силния вътрешнопартиен натиск против федерализма. Същевременно обаче аз вече бях започнала да настоявам за по-дълбока промяна във взаимоотношенията ни с Европейския съюз с цел да се запази или да се възстанови, зависи как го схващате) законният суверенитет на Великобритания. Настоявах да се измени Законът за европейските общества от 1972 г Наред с някои други, по-подробно изложени предложения, аз тогава призовавах да се изработи списък на защитени сфери, в които само парламентът да има право да законодателства и в които да се включват нашите конституционни постановки и националната отбрана. Убедена съм, че ако бяха приети, предложенията ми можеха да положат основите наедно цялостно предоговаряне на условията на нашето членство в Европейския съюз. Правителството на Мейджър обаче застана на друга позиция. А и така или иначе, промените, за които настоявах, нямаше да получат мнозинство в парламента. След общите избори през 1997 г. обаче, когато Уйлям Хейг стана лидер на Консервативната партия, позицията беше изменена. Хейг разбираше, че нещата трябва да се преосмислят внимателно. Но по това време Консер- |