Живот и политика

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 170 -
тези свободи на собствения си народ, няма да
има никакви угризения да ги отнеме и на
други народи.
Ние вече знаехме, че човешките права ще бъдат обектна обсъждания с далечен прицел в тъй наречената трета кошница (Сътрудничество в хуманитарните и други области) на хелзинкския пакет. Аз обаче не се доверявах на добрите съветски намерения и наистина, тъй като цялата им система се основаваше на репресиите, не беше ясно как Съветите ще отговорят на новите изисквания. Подозирам, че мнозина от онези, които присъстваха в Хелзинки, и то не само в лагера на комунистите, щяха да гледат на начинанията във връзка с човешките права като на възвишена риторика, а не като на ясни условия, които трябва да се спазват. Затова отбелязах
Ние трябва да работим за пълно отслаб-
ване на напрежението, но по времена нашите
преговори с Източния блок не бива да прие-
маме думите или жестовете като истински за-
менители на разведряването. Никакъв слове-
сен порой, излязъл от общата конференция,
няма да означава каквото ида било, ако не е
придружен от позитивни действия, чрез които
съветските лидери да покажат, че присъщото
им отношение наистина е започнало да се
променя.
Ето защо ние така силно подкрепяме
всички онези европейски и американски гово-
рители, които твърдяха, чене може да има
никакъв сериозен напредък към мир, докато

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 171 -
не се забележи поне малък прогрес в свобод-
ното движение на хора и идеи.
Реакцията към тази реч потвърди, че на мен се гледа като на бяла врана. Хелзинкското споразумение се посрещна с широко одобрение. Можех да си представя поклащането на умните глави по адресна моето импулсивно вероломство. Реджи
Модлинг веднага дойде да ме види на Флъд Стрийт ида ми изкаже както яда си, чене съм се консултирала с него преди произнасянето на такава реч, така и несъгласието си с нейното съдържание. Аз не отстъпих. Наистина, очевидното задоволство на г-н Брежнев от резултатите в Хелзинки ме убеди, че трябва отново да се върна към тази тема той ги нарече логически завършек на политическите следствия от Втората световна война. С други думи, той гледаше на него – или вероятно не на последно място на задължението да не се променят границите в Европа освен чрез мирни средства и по споразумение – като на признаване и узаконяване на съветското господство в Източна Европа, което бяха извоювали по насилствен пъти чрез измама в края на войната. Сега срещата в Хелзинки от 1975 година се разглежда в благоприятна светлина, тъй като дисидентите от Съветския съюзи Източна Европа използваха нейните разпоредби като програма, която да защитават по времена продължителната си борба с комунистическата държава. И действително, превръщайки въпроса за човешките права във въпросна договорни задължения, а не на вътрешен закон, срещата дадена дисидентите лост, който те използваха с пълна сила. С тяхната храброст обаче ня-

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 172 - маше да се съобразят кой знае колко, ако не беше последвалото решително възобновяване на отбранителното производство отстрана на западните страни и най-вече на САЩ. Това ограничи експанзията, която бе дала на съветския комунизъм психологическия престижна историческа неизбежност, оказа външен натиск върху комунистическите режими, който ги накара да се откажат от вътрешни репресии, и даде кураж на буржоазните съпротивителни движения срещу комунизма. Този двустранен натиск – откъм възродения Запад и откъм дисидентите унищожи напълно предимствата, които бяха предоставени на Съветите от Хелзинки под формата на законности признание от Запада. Без всичко това Хелзинки щеше да бъде просто още една крачка по пътя към поражението. Нищо чудно, че след речта си за Хелзинки не бях поканена в Съветския съюз, както бяха поканени някои други лидери на опозиции. Въпреки това смятах, че беше важно да задълбоча практическите си познания за комунистическата система. Ето защо, когато получих покана да посетя Румъния, аз приех. Вече имах някакви познания за тази страна още от времето, когато бях министър на образованието. Колкото и невероятно да звучи, бе започнало редовното провеждане на англо-румънски семинар по въпросите на образованието, свикван ежегодно ту в Букурещ, ту в Кеймбридж. Моят румънски колега Мирче Малита бе изтъкнат математик. Както и други културни събития в условията на комунизма, до голяма степен тези семинари имаха политически и дипломатически цели. Иначе казано, аз не подлагах на съмнение културното богатство на Румъния не само в Букурещ, известен като Париж

Изтегляне 5.86 Mb.

Сподели с приятели: