Живот и политика



Pdf просмотр
страница58/315
Дата16.01.2023
Размер5.86 Mb.
#116266
ТипАнализ
1   ...   54   55   56   57   58   59   60   61   ...   315
Маргарет Тачър - Живот и политика
www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 179 -
Schadenfreude
35
, се долавяше и очевидно разяждащо безпокойство, че самата Америка, която преживяваше дълбока, макари по различна криза заради загубата във Виетам и заради травмата от Уотър- гейт, можеше да има същата съдба. Обсъдих ситуацията с Норман Ламонт, отдавнашен мой поддръжник, чиито делови контакти с
Ротшилдови му позволяваха да ме осведомява за всичко, което ставаше в Сити и в чужбина, и който току-що себе завърнал от Съединените щати след разговори с политици, официални лица и общественици. Впечатлението ми (което се оказа правилно) бе, че доверието към администрацията на Форд е започнало леко да нараства това й позволяваше да започне да се безпокои за положението във Великобритания. Министър-председателят, който наскоро посети Вашингтон, не направи нищо за подобряване на отношението към нас с изявлението си, че нашите трудности са грубо преувеличени. Очаква-
35
Злорадство (нем.) – Бел. пр. Типичен пример в това отношение беше една статия в Уол
Стрийт Джърнъл (20 август 1975 година, която ми бе докладвана. Тя започваше така Надали на някого трябва да се обяснява, че Великобритания е болникът на Европа. Навсякъде могат да се открият предостатъчно доказателства затова. Статията описваше нашето положение – съкращаването на производството, ръста на инфлацията, кризата на индустрията, падащия (и относително нисък) стандартна живота. Авторът размишляваше Всичко това е много любопитно, тъй като Великобритания не беше доведена до това състояние следвоенна загуба, земетресение, епидемия, суша или каквото ида било природно бедствие. Британското неблагополучие е резултат от нейните собствени дела. Тя беше докарана до това състояние от съзнателно водената политикана нейното правителство, с която народът мълчаливо се съгласяваше – Бела Благодарение на Д.К.

- 180 - нията бяха за нещо по-различно и по-сериозно. Бях твърдо решена да се погрижа затова.
Гордън Рийс излетя за Ню Йорк, за да уреди срещите със средствата за информация. Точно преди да напусна Лондон, той се обади дами каже, че очакванията за моето посещение са много големи. Налагаше се да преработя първата сиреч (за Института за социално-икономически изследвания, която трябваше да се превърне в тежка аеропланна бомба, а не както бе предвидено – да мине незабелязано покрай основната реч, която щях да произнеса по-късно във Вашингтон. Ето защо се наложи в последната минута заедно с Адам Ридли трескаво да преписваме речта и тази прибързаност пролича в текста. В по-голямата частна речта верният тон бе намерен. Започнах с анализ на американските коментари относно плачевното състояние на съвременна Великобритания, като се спрях много обстойно на тях. След това обърнах внимание на онова, което наричах прогресиращ консенсус – доктрината, според която държавата трябва да бъде активна в много направления ида осигурява равенство в планирането на общественото благосъстояние и в преразпределението на богатството и доходите. Последва подробен анализ на последствията от тази намеса, водеща до прекомерно данъчно облагане, обезсърчаване на предприемачеството, намаляване на печалбите, ограбване на спестителите чрез инфлация, отрицателни лихвени проценти и очевидно необуздано нарастване на обществения сектори на обществените разходи. За съжаление пасажът за ограниченията на обществените разходи, изискващи твърди, болезнени решения като ограничаване броя на хемодиали-


www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 181 - заторите, звучеше така, сякаш беше пришит с бели конци и към първоначалния варианти към финалната версия, публикувана от Централата на Консервативната партия. Фактически броят на хемодиа- лизаторите вече бе доста ограничен в резултат от необмислена намеса на лейбъристите в здравеопазването. Въпреки това, ако го заявях откровено, и то в напълно негативен дух, можех да си взема белята. При тази прибързана подготовка, която с Адам едва смогнахме да извършим, пасажът остана в текста. За щастие, когато в Ню Йорк Гордън видя екземпляр от речта, той веднага оцени потенциалната вреда и отстрани думите, които можеха да породят обида. Всички материали, които пускахме в печата, обикновено минаваха през формалната процедура на проверка преди обнародване, така че
Гордън успя да се обади на Флийт Стрийт ида каже на редакторите, че въпросната страница, макари включена в предоставения от Централата материал, не е била използвана и затова не бива да се отпечатва. Редакторите имаха респект към Гордън, за да се подчинят а тъй като вече се предвиждаше на първа страница на Сън да доминират думите Нека мрат, казва Маги”, ние се разминахме с неприятностите на косъм благодарение на това, че в последния момент заглавието беше разменено с доста по-мек израз. На практика от двете страни на Атлантика обърнаха най-голямо внимание на основното послание в речта. Когато се завърнах, бях атакувана от лейбъристкото правителство, че уронвам престижа на Великобритания в чужбина. На практика посланието, което отнесох в Америка, беше надежда, че Великобритания и най-вече нейният нацио-




Сподели с приятели:
1   ...   54   55   56   57   58   59   60   61   ...   315




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница