Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 161 - телната загуба на г-н Кол на изборите през октомври година. Контрастът между двамата ме заинтригува. И двамата бяха огромни типични германци. Но г-н Щраус беше деен интелектуалец, притежаваше жизнерадостно остроумие и съвършена ораторска дарба. На него нему достигаше предпазливостта на Хелмут Кол в сравнение с Хелмут Шмит той беше доста по-импулсивен, а немного справедливата репутация на екстремист по-късно му донесе поражение. Това беше бляскаво събитие в замъка Клесхайм, на което австрийците – духовните родители на ЕДС – се проявиха като неподражаеми домакини. За ментова беше добра възможност да се изявя в един толкова важен момент. Както споменах, третият важен за Европа въпрос беше ролята на страните от Европейската общност по отношенията Изток-Запад. Независимо от това, че този въпрос започва да ме занимава скоро след като станах лидер, аз имах възможност да го разгледам единствено в речта си от 23 юни, петък, 1978 година, подготвена с помощта на Хю Томас на конференцията на католиците. Темата бе Принципите на външната политика и обхващаше широк спектър проблеми, включително и необходимостта от разширяване на демокрацията като средство за намаляване на опасността от война. Най-голямо внимание привлече онази част от речта, която анализираше политическата роля на Европейската общност. Аз не разглеждах ЕИО само като икономическа цялост според мен тя имаше по-широка стратегическа цел. Като зона на демокрация, стабилности приоритет, непосредствено граничещ с доминираната от Съветския съюз Източна Европа, тя беше едновременно пример за западния начин на www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 162 - животи магнит, който привличаше политици и народи далеч от комунизма. Нещо повече, западноевропейските държави не трябваше да се подмамват да уреждат отношенията си със Съветския съюзи неговите сателити единствено върху икономическа основа, а по-скоро трябваше да имат предвид, че трансферът на технологии и нисколихвени кредити сакато смазочно масло за руската военна машина. Ние трябва да разглеждаме отношенията си със Съветския съюз като едно цяло. Снабдяването с кредити, зърно и технологии от Запада, преговорите по различни аспекти на сигурността и разоръжаването, активността на Съветския съюзи на неговите сателити в Африка, Азия и Тихия океан – всичко това са елементи от една обща картина. Докато не се научим, както сее научил Съветският съюз, да гледаме на картината като наедно цяло, ние винаги ще бъдем в по-неблагоприятна пози- ция. За да стане ясно как стигнахме до това разбиране, е необходимо да разгледаме в по-общ план равновесието Изток–Запад. > И И З З Т Т О О К К – – З З А А П П А А Д Д Сред първите чужди държавници, с които се срещнах след избирането миза лидер, беше Хенри www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 163 - Кисинджър 28 , държавен секретар при Джералд Форд. С годините уважението ми към д-р Кисин- джър постепенно се засили, и макар да тръгваха от различни изходни точки, нашите анализи на международните събития все повече се покриваха. По онова време обаче ме безпокоеше насочването на западната политика към Съветския съюза Хенри Кисинджър бе всепризнат импресарио на тази ориентация. Напълно признавах важността на отварянето към Китай, постигнато по времето на Ричард Ник- сън 30 в надпревара със Съветския съюз. Трайното отделяне на Китай от Съветския съюз бе един от най-съществените елементи от победата в студената война. Що се отнася до обвързването – тоест до признаването на взаимната обвързаност на различните проблеми при двустранните отношения между държавите (или както казва Хенри Кисинджър, до създаването на система от поощрения и наказания, Хенри Алфред Кисинджър (р. 1923) – американски политик от немско-еврейски произход, държавен секретар на САЩ (1973–1977), Нобелов лауреат за мир за приноса муза прекратяване на Виетнамската война. – Бел. ред. 29 Джералд Рудолф Форд (1913–2006) – ми американски президент (1974–1977), републиканец, дошъл в Белия дом след оставката на Ричард Никъсн вследствие аферата Уотър- гейт. – Бел. ред. Ричард Милхаус Никсън (1913–1994) – ми американски президент (1969–1974), републиканец, приключил войната във Виетнам, сключил търговско споразумение с Китай, напуснал поста след аферата с подслушвания Уотъргейт; наследил в Белия дом Линдън Джонсън (на поста 1963–1969), сменен от своя вицепрезидент Джералд Форд. – Бел. ред. |