Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 167 - различни от политическия елит в нашите страни, намаляването на напрежението със Запада наистина би довело до един помирени по-стабилен свят. Бедата бе в това, че никой от хората, които наистина познаваха съветската система, не вярваше, че нещата наистина стояха така. Системата се основаваше върху идеология, която чрез груби манипулации и насилие налагаше своя печат върху всяка личности институция в нея. Свидетелство затова беше жестокостта, с която тя се разправяше с незначителното малцинство, дръзнало дай се противопостави. Съдбата на дисидентите не беше нещо, което просто събуждаше у Запада съчувствие или възмущение тя бе показател за природата и целите на системата, която гледаше на дисидентите като на заплаха за собственото си съществувание. Небе необходимо да чуеш Александър Солже- ницин 32 , за да научиш истината на Съветския съюз, макар че, както ще поясня, неговите думи оказаха мощно въздействие върху мен. Човек трябваше само да прелисти Правда за да разбере от мрачния й тон по какъв начин съветските лидери оценяват разведряването и произтичащите хелзински инициативи Мирното съвместно съществуване не оз- начава крайна борбата между двете световни обществени системи. Борбата ще продължи. до пълната и окончателна победа на комуниз- 32 Александър Исаевич Солженицин (1918–2008) – руски писател, дисидент, обществени политически деец, изпратен на заточене, впоследствие изгонен от страната, лауреат на Нобелова награда за литература, автор на Архипелаг Гулаг”. – Бел.ред. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 168 - ма в световен мащаб. (Правда, 22 август 1973 година.) С други думи, не се очертаваше никакъв отказ от разрастването на съветската мощи от комунистическата революция в световен мащаб. Ако подобни твърдения отразяваха действителните намерения на съветите, а имаше неизброими свидетелства, чете имаха основание, всяко отслабване на външния натиск щеше просто да им предостави по- големи ресурси и възможности да ни погребат. Ако трябваше да отправя предизвикателство към установените схващания по тези въпроси, аз се нуждаех от експертна помощ. По-голямата част от експертите обаче се бяха ориентирали към съвето- ложката синекура, която се ползваше с официална подкрепа, присъстваше на конференции заедно с утвърдени съветски академици, изпълняваше журналистически поръчки и страдаше от голяма доза професионална комплексираност. Джон О'Съливан от Дейли Телеграф обаче ми спомена за Робърт Конкуест, британски историк и смел критик на СССР. Помолих го дами помогне и двамата заедно написахме речта, която произнесох в Челси на 26 юли, събота, 1975 година. Събитието бе организирано няколко дни предварително. Не споменах нищо за намеренията си нито пред Реджи Модлинг, нито пред когото ида било от кабинета в сянка, тъй като знаех, че ще срещна единствено неодобрение и заплахи, които несъмнено щяха да изтекат навън, особено ако нещата тръгнеха зле. Започнах с очертаването на огромния военен дисбаланс между Запада и Съветския съюзна фона на отслабването на западната мощ. Обърнах спе- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 169 - циално внимание на начина, по който бе изградена съветската марина, и описах съветския военноморски флот като глобална сила с повече ядрени подводници, отколкото останалите флоти в света, взети заедно, и с повече военни кораби, отколкото бяха необходими за защитата на морските граници и на търговското корабоплаване. Опитах се да докажа, че нищо не беше по-важно за нашата сигурност, отколкото американските ангажименти към Европа, като добавих, че една изолационистка Великобритания ще предизвика изолационизъм у Америка. След това се заех със самото Хелзинкско съвещание. Цитирах думите на Леонид Брежнев, казани през 1972 година, за да илюстрирам действителните съветски намерения. Брежнев твърдеше, че мирното съвместно съществуване по никакъв начин не води до отслабването на идеологическата борба. Напротив, ние трябва да сме подготвени към засилването на тази борба като по-остра форма на конфронтация между системите. Обърнах също така внимание назначението на човешките права като още един показател за характера на режима, за който ставаше дума Изтегляне 5.86 Mb. Сподели с приятели:
|