Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 164 - които да доведат до най-благоприятен изход) – аз смятах, че неговите перспективи бяха отслабени от вътрешните проблеми на Никсън, предизвикани от аферата „Уотъргейт”. Стратегията на разведряването събуждаше умен сериозни съмнения. Инстинктът ми подсказваше, че това бе един от онези смекчени чуждестранни термини, които скриваха грозната реалност, която лъсваше, ако нещата се кажеха на прост английски език. Трудно можеше да се открие разлика между успокояване и разведряване, ако се анализира утвърденото съдържание на този термин, възникнал в условията на американската парализа вследствие на аферата „Уотъргейт”, и избирането на конгрес, доминиран от ултралиберални демократи, и на катастрофалното положение на Южен Виетнам. Независимо от множеството реверанси, които бяха направени пред тази концепция и които не позволяваха тя да бъде атакувана пряко, аз все пак направих каквото можах. Това не беше изразна моето предпочитание да се говори по-просто: то бе резултат от убеждението ми, че твърде много хора на Запад биваха приспивани с вярата, че начинът им на живот е гарантирани то точно когато над тях бе възникнала смъртна опасност. Първото условие за среща и преодоляване на тази заплаха бе Западът да направи внимателна преценка на събитията второто, също важно условие, беше да обединим волята си за промяна на те Kissinger, Diplomacy (New York, 1994), стр. 717. Това, разбира сее едно прекалено опростено описание на концепцията. Книгата Diplomacy съдържа по-пълно и задълбочено изложение на идеите на д-р Кисинджър. – Бела Благодарение на Д.К. - 165 - зи събития. Дори в тежкото икономическо положение, в което се намираше Великобритания, като част от НАТО и под ръководството на Съединените щати, ние все още имахме възможност да се отбраняваме. Но не можехме за се надяваме, че винаги ще бъде така. В един моментна спадне просто относителен, а абсолютен, не просто ограничен в една икономическа сфера, но разпространен във всички сфери на икономиката, отбраната, политиката и общественото съзнание – всичко можеше да стане необратимо. Бяха необходими спешни действия, а всяко избързване криеше риск. Ето защо и първата ми значителна реч по международните въпроси беше риск. Събитията продължаваха да потвърждават моя анализ. През март правителствената Бяла книга по въпросите на отбраната обяви резки съкращения (с над 4700 милиона лири) на бюджета за отбраната през следващите 10 години. Същия месец Александър Шелепин, бивш шеф на КГБ, а понастоящем отговарящ за профсъюзите в Съветския съюз, пристигна във Великобритания като гостна КП. Следващия месец Сайгон падна в ръцете на севернови- етнамските комунисти сред сцени на хаос, които посипаха още сол враните на Америка. Кубински съветници започнаха да пристигат в подкрепа на комунистическата фракция на МПЛА в Ангола. Но именно онова, което чух и прочетох за подготовката на Хелзинското съвещание, ме накара да произнеса тази реч. Идеята за Хелзинки идваше от Съветите и бе топло посрещната от западногерманския канцлер Брант като принос към Ostpolitik ; малко по-късно тази идея влезе в дневния редна Никсъновата ад- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 166 - министрация. Западът искаше Съветите да влязат в преговори за намаляване на тяхното военно надмощие в Европа – тъй нареченото взаимно балансирано намаляване на въоръженията (ВБНВ) – ида зачитат човешките права на своите граждани. Но какво искаха Съветите Това беше най-интересният за момента въпрос, защото, както предполагаха скептиците, в случай че Съветите така или иначе не възнамеряваха да спазват постигнатите споразумения, те все пак не биха се захванали да преговарят, ако не очакваха за себе си някакъв важен резултат. Спечелването на авторитет можеше да бъде единственият отговор. Ако Съветския съюзи неговите сателити – най-вече потенциално по-крехките режими в Източна Европа – успееха да получат международно одобрение, те щяха да се чувстват по- сигурни. Но дали ние желаехме те да се чувстват по- сигурни Може би една от най-експлоатираните слабости на тоталитарната диктатура е параноичната несигурност, произтичаща от липсата на съгласие със самия режим, което води до неефикасности дори до парализа при вземането на решения. Ако Съветите се чувстваха по-сигурни, ако техният но- воизвоюван авторитет им даваше по-голям достъп до кредити и технологии, ако към тях се отнасяха с толерантности уважение, а не с подозрителна враждебност, то как биха се възползвалите от тези предимства Оттук, разбира се, произтичаше и следващият въпрос какъв беше същественият подтикна Съветския съюз Ако съветските лидери бяха разумни хора и въпреки известното си тесногръдие все пак се поддаваха на убеждаване, ако не бяха много |