Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 196 - по отношение на външната му политика, аз го харесвах и очаквах с нетърпение новата ни среща. По времена разговорите в Белия дом президентът бе нетърпелив да обясни и обоснове наскоро подетата от него инициатива за забрана на ядрените опити. Въпреки че бе изпипал подробностите и освен това притежаваше способността да убеждава, той не успя да ме убеди. Тъй като вярвах, че наличието на ядрено оръжие действа като жизненоважен възпиращ фактора и разбирах, че за да бъдат надеждни, ядрените оръжия трябва да се подлагат на опити, не можех да се присъединя към подобна политика. Не можех да се съглася с подхода на президента Картър, а всъщност и на Сайръс Ванс и Ен- дрю Иънг, американския посланик на Обединените нации, който те бяха предпочели при уреждане на въпроса с Родезия. Американците настояваха силите на родезийската национална сигурност да бъдат розобличени. Аз обаче знаех, че това никога няма да се приеме от бялото население, което все още се радваше на военно превъзходство над въоръжените бойци, реални гаранции за мир. Американците обмесляха и идеята за налагане на санкции срещу Южна Африка, но това ми си струваше също толкова неоправдано, тъй като, ако искаха да принудят Иан Смит да направи компромис, те трябваше да имат подкрепата на южноафриканското правителство. Поне по този конкретен проблем неми сена- ложи да се сблъскам с враждебни изказвания отстрана на посолството – нещо, което беше доста странно, предвид това, че новият посланик Питър Джей бе зет на Джим Калахан. След обявяването на www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 197 - това назначение се чуха гръмки обвинения все- мейственост. Лично аз обаче харесвах Питър Джей и му се възхищавах. Неговите схващания за моне- тарната икономика можеха да го направят желан член на кабинета в сянка. Но макари да беше така, трябва да призная, че изпитах някакво палаво удоволствие да цитирам откъс от речта на Джим Калахан пред конференцията на Лейбъристката партия от предшестващата година като увод към собствената ми реч пред Британско-американската търговска палата. Там лейбъристкият министър – председател бе казал следното Ние мислехме, че бихме могли да се из- мъкнем от рецесията и растящата безрабо- тица, като намалим данъците и увеличим дър- жавните разходи. Заявявам ви напълно искре- но, че тази възможност повече не съществува и че ако е съществувала досега, е било за сметка на по-висока инфлация и по-голяма безработица. Публична тайна беше това, че този нехарактерен с разумността си пасаж бе подготвен не от някой друга от Питър Джей. На практика единственото недоразумение, с което се сблъсках по времена пътуването сив САЩ, възникна поради откритото несъгласие между Джим Прайър и Кийт Джоу- зеф относно доклада на лорд Скармън за аферата „Грънуик” и по отношение на правилната политика спрямо затворените предприятия. Журналистите проявяваха към този въпрос по-голям интерес, отколкото към резултатите от моите разговори във Вашингтон. Затова, за да успокоя страстите, се нало- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 198 - жи да изляза с две изявления. Важните неща обаче можеха да бъдат отсети едва след моето завръщане. Междувременно несигурността за насоката на американската политика и за размахана съветските амбиции все повече насочваше вниманието към онези страни, които с усилие балансираха между двата блока. Сред тях особено значение имаше Югославия. След като маршал Тито 44 скъса със Сталин през 1948 година, Югославия заемаше неправилно, но твърде важно място. След ужасяващите ранни репресии и масови убийства, Тито и неговите съратници донякъде бяха станали по-либерални, тъй като обстоятелствата ги бяха принудили да потърсят на Запад финансова помощи сигурност. Това постепенно придвижи Югославия в псевдока- питалистическа и квазилиберална посока. В това отношение можеше да има по-голям напредък, ако всяко действие на Тито небе посрещано с раболепен възторг от някои британски социалисти. Всъщност той притежаваше талант на илюзионисти успя да убеди както Изтока, така и Запада, а може би дори и част от общественото мнение в самата Югославия, че страната е важен играч в голямата международна игра. Важен момент в това отношение беше формирането по идея на Тито на тъй нареченото Движение на необвързаните, включващо страни от третия свят. Към средата на седемдесетте години икономическите проблеми на страната се задълбочиха. Югославяните бяха финансирали потребителски бум 44 Йосип Броз Тито (1892–1980) – югославски революционери политически деец от хърватски произход, ръководител на бивша Югославие (1945–1980) . – Бел. ред. |