Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 188 - Кренли Онслоу, един от говорителите на партията по въпросите на отбраната, Ричърд Райдър и аз бяхме поканени на борда на стар двумоторен транспортен самолет с пропелери, за да прелетим от британската база в Райндален до Орлингхаузен, където трябваше да останем през нощта. (Първоначално бе решено да летим с хеликоптер, но атмосферните условия не бяха достатъчно подходящи) Малко след излитането извадих проекта за речта си и започнах да работя върху него. Малко по-късно забелязах, че има някакво с нарушение в шумното боботене на двигателите. В кабината беше студено. Отвън се стелеше гъста ледена мъгла, а след като се вгледах по-внимателно, забелязах и скреж върху крилата на самолета. В този момент един от екипажа дойде да каже, че има някакъв проблеми затова се налага да се върнем в Райндален. От поведението ме почувствах, че става дума за нещо сериозно, и затова настоях да науча какво ето. Оказа сече при толкова гъста мъгла пилотът не може да бъде сигурен за пътниците. Но имаше и още нещо. Очевидно в момента летяхме на сляпо сред планинските вериги. Поради това пилотът поддържаше минимална скорост, която беше почти отвъд определените възможности на самолета, като по този начин се надяваше да попадне в участък с по-слаба мъгла ида ни измъкне от бедата. За зла участ уредът, който измерваше скоростта, себе повредил. Спрях да работя върху речта, прибрах я внимателно в куфара, облегнах се назад, затворих очи и се замислих за неща, по-важни дори и от политиката. Криво-ляво успяхме да се върнем в Райн- дален. Никога друг път не бях изпитвала такова об- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 189 - лекчение, след като почувствах твърда почва под краката си. Ако стоях на твърда почва (метафорично казано, това донякъде се дължеше и на обстоятелството, че следях отблизо речите и писанията на Александър Солженицин, публикувани след изгонването му от Съветския съюз през 1974 година. За пръв път го срещнах и чух през март 1974 година по времена интервюто, което даде пред Майкъл Чарлтън в телевизионното предаване Панорама на БиБиСи . Интервюто ми направи силно впечатление запазих записа от него сред книжата си и по-късно редовно го преглеждах, когато имах нужда от вдъхновение. По онова времена Запад властваше възгледът, че накрая, в процес на сближаване, съветската система ще се превърне в нещо немного различно от западното общество, което на свой ред ще еволюира по посока на социалната демокрация. Солженицин отправяше предизвикателство към този утвърден възглед. Според него истинският въпрос е не далии как съветската система ще се промени, а по-скоро как самият Запад ще оцелее. И то не заради силата на комунизма, а по-скоро поради слабостите и страхливостта на западните лидери. В продължение на няколко години, преди да се разгори борбата на дисидентите в СССР, се забелязваха реални, макари бавни промени. Сега обаче западните нации бяха допуснали драматично отклоняване на везните във вреда на свободата. Критиката на Солженицин по адресна хелзинкския процес накара моята критика, която в предшестващите години бе предизвикала толкова вълнения, да из- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 190 - глежда като обикновена баналност. Солженицин питаше С какво бихте обяснили обстоятелството, че през последните няколко месеца от Съвет- ския съюз не пристигаха почти никакви нови- ни за продължаващите гонения на дисиденти Простете, но аз сам ще отговоря на този въ- прос. Журналистите преклониха глава пред духа на Хелзинки. Със сигурност зная, че за- падните журналисти в Москва, които получиха правото да се придвижват свободно като от- плата затова и вимето надухана Хелзинки, повече не приемат информация за нови прес- Изтегляне 5.86 Mb. Сподели с приятели:
|