Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 185 - неприятно, но временно събитие, трябваше да си помислят отново. Към мене не само се отнасяха сериозно най-могъщите фигури на свободния свят предупрежденията, които отправих в речта сив Хелзинки, вече започнаха да изглеждат далеч не толкова ексцентрични, а напротив – твърде прозорливи. В края на септември кубинците, действайки като съветски маши, започнаха да изпращат войски в Ангола. През декември сенатът на САЩ подкрепи политиката на президента Форд за осигуряване на помощи за антифашиските сили там, след което съпротивата срещу МПЛА се срути. По времена коледните празници разсъждавах и четох допълнително по тези въпроси и реших, че трябва да произнеса още една реч. Речта, която произнесох в кметството на Кен- сингтън на 19 януари, понеделник, засягаше същите въпроси, както и миналогодишната реч в Челси, но отделяше по-голямо внимание на отбраната и съдържаше още по-силни думи по адресна съветската заплаха. Тя отправяше обвинение към лейбъристкото правителство, че е компрометирало нашата отбрана точно в момент, когато стратегическата заплаха за Великобритания и за нейните съюзници от експанзионистка сила е по-опасна, отколкото когато ида било след края на последната световна война. Предложих също така анализ на съветските намерения, който се отличаваше от този на защитниците на разведряването. Русия се управлява от диктатурата на търпеливи, гледащи надалеч мъже, които бър- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 186 - зо превръщат страната си във водеща морска и военна сила в света. Те не правят това един- ствено за самоотбрана. Една огромна страна като Русия няма нужда да строи най-мощния флот в света само за да брани собствените си граници. Не. Руснаците са ориентирани към световно господство и бързо си набавят сред- ствата, необходими, за да станат най-мощната имперска нация, която светът някога е виж- дал. Хората от съветското Политбюро няма за- що да се тревожат за приливите и отливите на общественото мнение. Те поставят оръдията преди маслото, докато ние поставяме всичко друго на първо място, а едва на последно място – оръдията. Предупредих за нарушения баланс между силите на НАТО и на Варшавския договор в Централна Европа, където последните ни превъзхождаха със 150 000 души, почти с 10 хил. танка и с 2600 бойни самолета. Но аз подчертах, че отбраната на Западане би могла да бъде гарантирана единствено в Европа линиите за снабдяване на НАТО също трябваше да бъдат защитени. Това означаваше, че ние не можехме да си затворим очите пред онова, което подкрепяните от Съветския съюз сили вършеха в Ангола. При всички случаи, ако на тях им се позволи да действат така, както действаха в Ангола, те можеха да си направят извода, че подобни техни действия ще бъдат толерирани навсякъде другаде по света. Реакцията на речта, и то сред най-мислещата част от британската преса, беше много по-благо- приятна, отколкото реакцията на речта в Чел си. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 187 - Дейли Телеграф озаглави редакционната си статия Истината за Русия. Таймс отчете, че Западът има комплекси. Руската реакция също не закъсня. Съветското посолство изпрати писмо до Реджи Мод- линг, а посланикът се обади във Външно министерство, за да протестира лично. Потоци от неописуеми хули се изляха от страниците на различни съветски пропагандни органи. А някакъв апаратчик от централата на Красная звезда , вестникът на Червената армия, чието въображение надхвърляше преценката му, пръв пусна по мой адрес определението ж ж е е- л л я я з з н н а а т т а а л л е е й й д д и и”. Едно от нещата, които защитава свободните общества от тоталитарната пропаганда, е това, че тоталитаристите са склонни да оценяват западния начин на мислене като огледално отражение на собствения си начин на мислене. Ето защо понякога при анализа те допускат изключително груби грешки. Това бе една от тях. След като прочете публикацията на Красная звезда, Гордън Рийс изпадна в екстази веднага дотича дами разкаже за нея. Усетих, чете безвъзвратно ме бяха издигнали върху пиедестал като техен най-силен европейски противник. Никога не сами правили по-голяма услуга. Няколко дни по-късно посетих британската армия нарека Рейн, където моята реч в Кенсингтън ми осигури топло посрещане. Снимаха ме как карам танк – нещо, което неми донесе никакви неприятности у дома. Но онова, което външният свят не знаеше, бе, че по времена това посещение кариерата ми едва не приключи по-драматично, отколкото през ноември 1990 година. |