Живот и политика



Pdf просмотр
страница62/315
Дата16.01.2023
Размер5.86 Mb.
#116266
ТипАнализ
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   315
Маргарет Тачър - Живот и политика
ледвания на дисиденти в Съветския съюз. Как-
во означава духът на Хелзинки и духът на раз-
ведряването за нас, които се намираме вътре
в Съветския съюз Укрепване на тоталита-
ризма.
Както вече отбелязах, съживяването на западния морали готовността за самоотбрана промени това разпределение насилите. Ала думите на Сол- женицин остават интересно свидетелство за разяждащия ефектна Хелзинки в условията на разведряване. Изборите в Съединените щати в края на 1976 година обаче доведоха в Белия дом президента
Джими Картър, за когото човешките права стояха на първо място в неговата външна политика. Човек поне можеше да бъде сигурен, че нямаше да допусне грешката на предшественика си, който бе отказал да се срещне със Солженицин от страх да не обиди Съветския съюз.


www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 191 - Много скоро президентът Картър бе подложен на изпитание. През януари 1977 година текстът на Харта 77” – манифеста на чешките дисиденти – беше внесен нелегално в Западна Германия и отпечатан. След един месец Джими Картър писа лично до професор Андрей Сахаров
39
, съветски ядрен физики водещ дисидент. Промяната в тона беше окуражаваща. Не след дълго обаче ме разтревожиха два други аспекта на външнополитическия подходна Кар- търовата администрация. Първо, въпросите на човешките права се третираха, без да бъдат взети под внимание по-широките политически и стратегически съображения и като чели с някакъв морален наивитет. Дори и най-идеалистично настроеният защитник на политиката, вдъхновявана от морални съображения, трябва да бъде практичен. Имаше много режими, които накърняваха човешките права
– например някои военни правителства в Латинска Америка и Близкия изток – които може би бяха по- малко потиснически, отколкото тоталитарната алтернатива. Нещо повече, първото задължение на една свободна държава, и то не спрямо самата себе си, а спрямо страните, които не са свободни, е да оцелее. Ето защо е безсмислено да се извиняваме, ако подкрепяме някои неспасяеми режими уж заради някакви по-значими западни интереси, въпреки че би трябвало винаги да използваме влиянието си ида смекчаваме най-тежките прояви на подобни режими. За нещастие непрецизното мислене и несъ-
39
Андрей Дмитриевич Сахаров (1921–1989) – съветски ядрен физик, един от създателите на съветската водородна бомба, правозащитник, критик на комунистическия режим, дисидент.
– Бел.ред.


www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 192 - гласията на администрацията на Картър ни накараха да се въздържим от подобен умерен подход. Както ще видим, това, че Картър постави ударението върху човешките права в Иран, помогна за де- стабилизирането на шаха и за неговата замяна с един далеч по-потиснически и антизападен режим – този на аятолах Хомейни
40
. Както сочи Паскал, първият принципна морала е да се мисли ясно. В този случай несправянето със задачата за ясно мислене доведе до много по-тежки последствия както за човешките права, така и за западните интереси. Втората насока на критиката ми засягаше факта, че политиката за човешките права в крайна сметка трябваше да бъде защитена със сила. В условията на седемдесетте години това изискваше от Съединените щати да бъдат достатъчно силни във военно отношение, за да устоят на заплахата, която Съветският съюз представляваше за свободния свят. И все пак президентът Картър бе страстен привърженик на разоръжаването и демонстрира това както с ранната отмяна на стратегическите бомбардировачи В, така и с освежаващия тласък, който дадена САЛТ–2 (Преговорите за съкращаване на стратегическото въоръжаване, започнати със Съветите по инициатива на Форд. По ирония обаче президентът Картър откри, че може да предприема действия за подобряване на човешките права единствено срещу страни, свързани със Западано не и срещу страните, които бяха враждебни и достатъчно силни, за да го пренебрегнат.
40
Саид Рухолах Мосави Хомейни (1902–1989) – шиитски духовник, идеен ръководител на Ислямската революция в Иран през 1978–1979 г. върховен водач на Иран (1979–1989).
– Бел.ред.




Сподели с приятели:
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   315




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница