Живот и политика

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 25 - Нашата религия учеше не само на музика и на приятно общуване – тя беше и стимул за интелекта. Нашите свещеници бяха хора със силен характери с авторитетни възгледи. Основните политически тежнения сред методистите и другите неокомфор- мисти в Грантъм клоняха наляво и дори към пацифизма. Методистите в Грантъм се прочуха с организирането на така нареченото Допитване замира от 1935 година, като разпространиха сред електо- рата дебел въпросник и всички повсеместно заявиха, че гласуват замира. Няма данни доколко са се трогнали Хитлер и Мусолини от този вот замира ние в семейство Робъртс имахме свои виждания по въпроса. Намирахме Допитването замира за глупава идея, която целеше да се поеме в национален мащаб част от вината за забавения процес на превъоръжаването, необходимо за възпиране и крайна победа над диктаторите. Така че по този въпроси по други, ние, като непоклатими консерватори, бяхме елиминирани. Нашият приятел, преподобният
Скинър, беше ентусиаст по отношение на Допитването замира. Той бе най-милият и най-светият човек, той ни ожени с Денис в параклиса Уесли в Лондон. Но личните качества не са заместителна политическото твърдоглавие. Проповедите, които слушах всяка неделя, оказваха огромно въздействие върху моето формиране. Един гостуващ проповедник от конгрегацио- налистката църква, преподобният Чайлд, бе първият, който ме посвети в напредничавата за времето си идея, че каквито ида са греховете народи- телите, те не бива да се прехвърлят върху децата. Още си спомням как отхвърли фарисейската тенденция да се заклеймяват като незаконни извън-

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 26 - брачните деца. В града познавахме деца без бащи когато слушахме преподобния Чайлд, почувствахме се виновни, задето сме смятали тези деца за по- различни. Времената се променят. Отхвърлихме клеймото на незаконното раждане не само отде- цата, но и от майката – но може би броят на тези деца нарасна. Длъжни сме по някакъв начин да съчетаем християнското милосърдие с разумна социална политика. След като войната избухна и смъртта сякаш се приближи до всеки един от нас, проповедите станаха още по-дълбокомислени. Точно след Битката за Британия един проповедник ни каза следното винаги малцина спасяват множеството същото е и с Христос, и с апостолите. Вдъхнови ме темата и на друга проповед историята показваше как хора, родени в най-тежките моменти на голяма криза, се оказват способни да преодолеят следващи кризи. Това бе доказателство за благосклонността на Божието провидение и основа за вяра и оптимизъм в бъдещето, колкото и мрачни да изглеждат нещата. Ценностите и добродетелите, на които ни учеше църквата, предано се практикуваха в моя дом. Наблягаше се например на трудолюбието. В моето семейство никога не сме знаели що е лентяйство първо защото безделието е грях, второ – защото имаше толкова много работа, и трето – защото просто си бяхме работливи. Както споменах, винаги помагах в магазина. Но от мама се научих какво значи да въртиш едно домакинство така, че всичко да е като по ноти, нищо че голяма част от деня тя прекарваше зад тезгяха. Вярно е, че преди войната имахме прислужница, а след войната една жена идваше два-три пъти в седмицата само за чистене,

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 27 - но въпреки това мама вършеше повечето домакинска работа сама, а тя беше много повече, отколкото в един съвременен дом. Тя ме научи как да гладя безупречно мъжки ризи, как да изопвам бродерията, без да я повредя. Грамадни плоски ютии се грееха над огнището и бях посветена в тайната как да придавам блестящо завършен видна бельото, като поставям върху ютията мъничко парченце восък от свещ. Необичайно за онова време, нов моята гимназия задължително учехме домакинство
– от прането до управлението на семейния бюджет. Така че бях двойно подготвена как да се оправям с домакинското всекидневие. Освен дневното и седмичното чистене на къщата на Норт Парейд се провеждаше и голямо пролетно чистене тогава се почистваше всяко кътче, където иначе парцалът не достигаше. Килимите се изваждаха навън и се изтупваха. Махагоновите мебели (винаги чудесно качество, които майка ми купуваше на разпродажби от търг, се измиваха с разтвор отвода и оцети после се полираха отново. Ала тъй като по това време се правеше и годишната инвентаризация на магазина, не ни оставаше секунда да си поемем дъх. У дома нищо не се прахосваше и винаги се простирахме според възможностите си. Най-лоша характеристика беда кажеш за някои, че живеят нашироко. Но тъй като бяхме свикнали на по-суров режим, успяхме да се справим с дажбите през войната, макар че си записвахме рецептите от радиото за приготовлението на такива блудкави приумици като картофената баница на лорд Ултън”, икономично ястие, наречено на министъра на продоволствието по времена войната. Майка ми беше прекрасна готвачка, много пъргава и организирана. Два

Изтегляне 5.86 Mb.

Сподели с приятели: