Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 28 - пъти седмично правеше голямото печене – хляб, сладки, кейкове, пайове. Нейният домашен хляб беше прочут, както и нейните грантъмски джинджи- филени кифлички. Преди войната в неделя на обяд се сервираше печено месо, което в понеделник се дояждаше на студени късове, а ако оставаше, във вторник се превръщаше на кюфтета. През войната обаче неделното печено бе заменено от почти безмесно задушено или макарони със сирене. Малките провинциални градчета в онези години имаха своя самостоятелна мрежа от частна благотворителност. В дните преди Коледа в нашия магазин се приготвяха повече от 150 колетчета в тях слагахме месни консерви, коледен кейк и пудинг, конфитюри чай – всичко това се изкупуваше за победните семейства от най-могъщата обществена и благотворителна институция в Грантъм, Ротари клуб. От голямото печене на мама винаги имаше нещо, което разпращахме на самотни или болни възрастни хора. Като бакали ние имахме представа за материалното положение на нашите клиенти. Дрехите за нас никога не бяха проблем. Майка ми беше професионална шивачка и тя изработваше всичките ни рокли. В онези дни много бяха популярни чудесните кройки на „Вог” и „Бътърик”, а на разпродажбите в Грантъм и Нотингъм можехме да намерим платове с превъзходно качество на намалени цени. Така че похарчените пари си струваха и според грантъмските стандарти се обличахме направо модерно. В годината, когато татко стана кмет, мама уши на сестра ми и на мен нови рокли – тази на сестра ми беше от синьо кадифе, а моята – от тъмнозелено за себе си мама направи дълъг тоалет от черно копринено моаре. Но по времена Благодарение на Д.К. - 29 - войната пестеливостта бе станала направо маниакална. Дори мама и аз зяпнахме от учудване, когато наша близка ни каза, че никога не хвърляла конците от тропоските, аги използвала неколкократно Смятам, че това е мой дълг, каза тя. След което ние последвахме примера й. Не бяхме методисти само на думи. Разполагах с по-малко свободно време от другите деца. Но ми доставяше удоволствие да си правя дълги разходки, често пъти сама. Грантъм лежи в малка падина, заобиколена от хълмове, и пейзажът е много по-различен от иначе равнинния Линкън- шър. Обичах тази прелестна природа, обичах да съм сама с мислите сив този приказен кът. Понякога излизах от града по Манторп Роуд поемах напряко на север и се връщах по Грейт Норт Роуд. Друг път се изкачвах по Холс Хил; през войната бяхме освободени от училище за една седмица, за да събираме там шипки и къпини. Когато имаше сняг, там се пързаляхме с шейни. Не се занимавах много със спорт, макар че от малка се научих да плувам и от времена време играех хокей в училище. У дома се развличахме с популярните игри като Монополи и Пит – шумна и весела имитация на Чикагската стокова борса. След години посетих борсата в Америка и с това приключи моят борсов живот. Всъщност с пристигането на киното в Грантъм животът ми просветна. За щастие наши клиенти бяха семейство Кембъл, които притежаваха три киносалона в Грантъм. Понякога ме канеха у тях да слушам грамофони така се запознах с дъщеря им Джу- ди; тя стана преуспяваща актриса, участваше с Но- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 30 - ел Кауард във военновременната комедия Смях и изпълняваше прочутата песен Славей пее на площад Баркли”. Познанството ни със семейство Кем- бъл направи отношението на родителите ми към киното по-благосклонно. Бяха доволни, че ходя на добри филми. За щастие в тази категория попадаха и мюзикълите на Фред Астер и Джинджър Ро- джърс и филмите на Алекзандър Корда. Мама и татко рядко идваха сменна кино, макар че понякога на празници отивахме на театър в Нотингъм или в някое от тамошните големи кина така че обикновено на кино ходех сама или с мои връстници. Но и тук съществуваха ограничения. Поправило всяка седмица филмът се сменяше но някои прожекции не събираха достатъчно публика и не можеха да се задържат шест дни, затова от четвъртък се прожектираше нов филм. Доста хора отиваха на втория за седмицата филм, но у дома на подобно разточителство се гледаше с мрачно неодобрение. Може би тези ограничения имаха и щастлива страна, тъй като бях запленена от романтичния свят на Холивуд. Това бяха златните му години. За 9 пенса получавах удобно място в затъмнения салона на екрана първо се появяваха рекламни сцени от предстоящите прожекции, следваха новините и оп- тимистично-жизнерадостен коментар на „Бритиш Мувитон”, после идваше някое кратко поучително филмче от рода на Докъде води престъпността и накрая започваше главният филм. Предлаганите прожекции обхващаха целия диапазон от приключенски филми като Четирите пера или Барабанът до изтънчени комедии като Жените (с всички прочути актриси) и сълзливите мелодрами като Далас с Барбара Стануик или нещо с Ингрид Бергман. |