Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 16 - ниците по Летящия шотландец, когато профучаваше край нас. Най-много ми беше мъчно, че си нямахме градинка. Чак след Втората световна война баща ми купи къща пак на Норт Парейд с дълга градина отпред няколко години преди това тази градина бе грабнала сърцата на цялото ни семейство. Живот над магазина не е само гола фраза. Който го е живял, знае, че той е нещо по-различно. Най-напред човек е винаги като на работа. Хора хлопат на вратата ти по всяко времена нощта или в празници, ако са свършили вкъщи запасите от бекон, захар, масло или яйца. Знаехме, че живеем от обслужването на клиентите затова беше безсмислено да се оплакваме, пък и никой него правеше. Разбира се, поръчки от този род се изпълняваха с предимство. Баща ми и неговите помощници (на Норт Парейд работеха трима, на Хънгтингтауър – още един-двама) обикновено излизаха и събираха тези извънредни поръчки. Но понякога това вършеше и мама, като взимаше Мюриъл имен със себе си. В резултатна това сестра ми и аз познавахме половината град. Разбира се, и думане можеше да стане да затворим магазина за дълга семейна ваканция. Обикновено летувахме на местния морски курорт Скег- нес. Майка ми и баща ми бяха принудени да почиват по различно време татко обикновено ползваше седмица отпуска, за да се наслади на любимата си играна кегли и участва в турнира в Скегнес. Когато живееш над магазина, можеш да прекарваш много повече време заедно с родителите си, отколкото другите деца. Бяхме заедно с татко на закуска, на обяд, на чай и навечеря. Имахме повече възмож- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 17 - ности да разговаряме, отколкото в другите семейства, за което съм безкрайно благодарна. Баща ми беше специалист в работата си. Стремеше се винаги да зарежда с най-висококачествени стоки, което веднага проличаваше в магазина. Зад щанда имаше три реда красиви махагонови чекмеджета с лъскави медни дръжки, в които държахме подправки, а над тях бяха подредени големи лъскави черни кутии с чай. Понякога ми възлагаха да размервам чая, захарта и бисквитите от големите чували и кутии, в които пристигаха. В една прохладна задна стая, която наричахме старата фурна висяха бутове бекон, които трябваше да бъдат обезкостени и нарязани на късове. Из къщата сено- сеха приказни аромати на подправки, кафе и пушена шунка. Родих се в семейство, което беше практично, сериозно и много религиозно. И мама, и татко бяха заклети методисти баща ми дори бе много търсени уважаван в града и околностите като непрофесионален проповедник. Беше наистина убедителен, а проповедите му носеха дълбоко интелектуално послание. Един ден обаче страшно се изненада, когато го попитах защо пред аудиторията говори спа- сторския глас. Явно не е съзнавал, че го прави. Този глас вероятно бе изразна някакво несъзнателно преклонение пред библейската мисия, съвсем различен от прозаичните нотки, с които водеше текущите си дела в бизнеса и в кметството. Животът ни се въртеше около методистката религия. Всички отивахме на неделната сутрешна служба в 11 часа, но преди това аз ходех нане- делно училище. Неделното училище продължаваше www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 18 - и следобед. По-късно, към дванайсетата ми годишнина, акомпанирах на пиано на по-малките дечица, които пееха псалми. А после родителите ми обикновено посещаваха и неделната вечерна служба. Това ми идваше много и дори на няколко пъти се опитвах да се измъкна. Но когато казвах на баща си, че приятелките ми вместо нацърква отиват на разходка и аз искам да съм с тях, той отвръщаше Никога не върши нещо само защото другите го вършат. Това бе един от любимите му изрази винаги го използваше в отговорна желанието мида се науча да танцувам или да отида на кино или на излет. Каквито и чувства да са ме обземали навремето, те се оказаха полезни за мен, както са били и за баща ми. Чувството за дълг у баща ми имаше и по-мека страна, нещо, което не важи за всички. Животът на бедните хора в годините преди Втората световна война беше непосилен не че беше по-лесен за онези, които се трудеха упорито и бяха успели да заделят някоя друга пара ида постигнат нестабилно обществено положение. Те живееха на ръба на бръснача, във вечен страх, че ако някакво злощастие ги настигне или ако отхлабят малко своето усърдие и пестеливост, ще изпаднат в дългове и мизерия. Тази несигурност често превръщаше иначе добросърдечни хора в сурови и безпощадни. Спомням си един спор между баща ми и един познат от енорията на тема блудния син на общ приятел, който след като бе пропилял парите на родителите си и останал без пукнат грош и с жена и малко дете на ръце, отново похлопал на вратата на фамилния дом. Нашият познат беше непреклонен младежът за нищо не ставал, никога за нищо него бивало и |