Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 22 - а обхващаха общонационални проблеми и международната политика. Една от непредвидените последици на умереността и сдържаността, които проповядва методистката религия, е това, че методистите са склонни да посвещават повече време и внимание на храненето. Популярна беше фразата да наредиш богата трапеза и много от обществените събития се провеждаха като чайни сбирки или вечери. А освен това имаше непрекъснато някакви църковни начинания, чиято цел беда се доставят приятни изживявания на младите хора или да се събират благотворителни фондове с различно предназначение. Признавам обаче, че музикалната страна на методизма ми допадаше най-силно. На годишнините на неделното училище пеехме специални химни. Концертите от коледни песни на Девическото училище на Кестивън и Грантъм (ДУКГ), както и предшестващите ги седмици на репетиции бяха събития, за които копнеех. Хорът към нашата църква беше изключителен. През година подготвяхме някоя ора- тория:„Месия” на Хендел, Сътворението на Хайдн, Илияна Менделсон. Канехме професионални певци от Лондон, които изпълняваха най-трудните солови партии. Ала най-силно впечатление ми правеше онова богатство от скрити музикални таланти, което сериозното обучение и добрата подготовка изваждаха на бял свят. Моето семейство се числеше към музикалното общество и три-четири пъти годишно се изнасяха камерни концерти. Бяхме музикална фамилия. От петгодишната ми възраст родителите ми са медали да уча пиано майка ми също свиреше. Оказах се доста възприемчива, за щастие имах превъзходни учители и някол- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 23 - ко пъти печелих награди на музикални фестивали. Пианото, на което се учех, беше изработено от чичото на моя баща, Джон Робъртс, в Нортамптън. Той бе майстори на църковни органи. Веднъж му гостувах, тогава бях на десети изгарях от трепет, когато ми позволи да посвиря на единия от двата органа, които той бе изработил в подобното на пещера помещение в двора. За жалост обаче на шестнайсет-годишна възраст реших да прекратя уроците по музика, защото трябваше да зубря за приемните изпити в университета. Все още съжалявам, че така и не намерих време да се захвана отново с пианото. Но така или иначе аз бях тази, която свирех вкъщи, а баща мис красивия си басов гласи майка ми (контраалта понякога и приятели, пееха вечер незабравими стари песни – Град свещен, Изгубената струна, Гилбърт и Съливан и др. Несъмнено обаче най-вълнуващото събитие от моето детство беше посещението ми в Лондон. Бях дванадесетгодишна. Потеглих с влака, наглеждаше ме една мамина приятелка, и пристигнах нагара Кингс Крос, където ме посрещнаха преподобният Скинър и съпругата му те бяха наши семейни приятели и щяха да се грижат за мен. Първото ми впечатление от Лондон беше зашеметяващо. Самата гара Кингс Крос представляваше една гигантска, бълбукаща от оживление пещера но градът носеше всичкия ослепителен блясък на търговска и имперска столица. За първи път в живота си видях хора от други страни, в традиционни национални костюми от Индия или от Африка. Гъмжилото от пешеходци и автомобили беше смайващо и въодушевяващото сякаш излъчваше някакво електричество. Лон- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 24 - донските сгради пленяваха по друга причина посивели от саждите внушаваха някакво покоряващо мрачно великолепие, което непрестанно ми нашепваше, че се намирам ц центъра на света. Семейство Скинър ме разведоха навсякъде. Храних гълъбите на Трафалгар Скуеър, возих се в метрото – доста отблъскващо преживяване заедно дете посетих зоологическата градина, където яхнах един слон и отстъпих с отвращение пред влечугите – ранно предзнаменование за бъдещите ми отношения с Флийт Стрийт; Оксфорд Стрийт ме разочарова – бе толкова по-тясна от булеварда в моето въображение посетих катедралата Сейнт Пол, където Джон Уесли се молел в деня на неговото покръстване и разбира се, посетих Парламента и Биг Бен, които истински ми харесаха минах дори дори по Даунинг Стрийт, но за разлика от младия Харълд Уилсън не проявих далновидността да се фотографирам пред № 10. Всички тези преживявания бяха възхитителни. Но най-върховното събитие беше посещението ми в театър „Катфорд” в Люишъм; гледах Зигмунд Ром- бърг в прочутия мюзикъл Пустинна песен. Цели три часа живях в някакъв друг свят, прехласната, както и самата героиня, от дръзновенията на Червената сянка бях толкова запленена, че си купих партитурата и свирех мюзикъла у дома, дори прекалено често. Трудно ми беда се отделя от Лондън и от семейство Скинър, които бяха всеотдайни домакини. Благодарение на тяхната любезност успях да надникна в онова, което Талейран нарича Изтегляне 5.86 Mb. Сподели с приятели:
|