Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс
Изтегляне 483.51 Kb. Pdf просмотр
|
| е моментът, когато виждаш един човек, когато усещаш неговия дух, неговата индивидуална атмосфера, излъчване- то, което носи. Първата вълна отминава. Ти си шокиран от неговата красота, от това, че той е съвършен. След този момент идва втората вълна. Ти се влюбваш в един прекрасен човек, влюбваш се в неговата душевност. Втората вълна ти внушава това първо чувство, което си получил при идеализа- цията на външната картина. В писмовния контакт ти от- криваш, че неговото „аз“ е твоето „аз“. Той вижда своя об- раз в теб и ти своя образ в него. Това е.“ Влюбването е мигът на една среща, една психологическа бездна, удар на мълния... Скромно съществуване. Еднообразие. Умора. Безразличие. Безтрепетен живот. И неочаквано, без значение от къде, едно писмо. Интуитивно, немотивирано, нещо те тегли към този, който го е написал. Отговаряш. Очакваш ново писмо. Пак от- говаряш. Пак очакваш. Думите са излишни. Откриваш един нов свят. Започва една история, най-хубавата, най-вярната. Тя променя живота ти, дава стойност на дните ти, на работата 27 ти, на самочувствието ти, на лицето ти. Ти разцъфтяваш. Чер- тите ти стават нежни, излъчването – светло. Хората долавят промяната. Те ти казват: „Ти си влюбен!“ И ти ставаш добър, търпелив, милосърден, помирен с другите, спокоен, силен. 17. В палитрата на вълненията, от празника на очите до плахите докосвания, от мигновението на нежността до мълча- нието на прегръдката, има само една истина – ти ангажираш цялото си същество, мислите си, очакванията си, страховете си в едно друго същество по невидимите пътища на съдбата. Човек може да избяга от конфликтите на света само в една любов. Първата крачка на бягството е красотата на влюбва- нето. Не се плашете, че казвам бягство. Това е завръщане при хармонията у себе си, която сте открили, защото сте обича- ни и обичате. Преходните събития ви изглеждат маловажни. Вие си казвате: „Животът е кратък. Остарявам. Живял ли съм или не съм живял?“ Преходните неща, фойерверките, го- лемите думи, големите планове, големите илюзии, надбягва- нията и амбициите, гоненето на ветровете и минаването под дъгата правят ли ви щастливи, ако нямате любов? Някой би казал: „Ние не живеем във времето на романтизма“. Така е, но „човекът обича да обича“, признава Св. Августин. Вре- мената отминават, милиони хора изживяват трепетите на лю- бовта. Кой би имал смелостта да ги уверява, че това не е ва- жно за един човешки живот? Кой би твърдял, че времената не са за любов? Любовта принадлежи на живота. Никой не може да коригира живота, да слага рамка на живота, да вкаменя- ва живота в концептуални декорации. Тайната на влюбени- те е жертвоприношение, смисъл, приобщаване към доброто. Колко тънко един католик, един писател – отново Франсоа Мориак – докосва неизразимото в човешката душа, истина- та на влюбените: „Остава само тишината“. Не копнеете ли за тази тишина в шума на всекидневието? Становището, 28 че влюбването е невъзможно и безсмислено, че принадлежи единствено на младостта, не може да бъде обосновано от психологически и социологически основания. Спомняте ли си Гьоте, Пабло Казалс, Балзак, Хемингуей? 18. Във времето на влюбването – това е вратата към лю- бовта, която не би трябвало да се променя с годините – вие по свой начин изживявате това пролетно тайнство. Обобще- нията изглеждат абсурд и все пак вие признавате един факт. Погледнете се в огледалото. Чертите на лицето ви, одухотво- реността, усмивката, фигурата изглеждат други. Нещо е про- менило живота ви, нещо ви е докоснало с трепета на красота, нещо ви е дало вътрешно движение, свежест, разлистване на духа. Ницше и Вагнер, Бах и Бетховен отвеждат към света на ценностите, към върховете на европейската култура, но има една книга, която ме удивлява, която ме изпълва с чувство на преклонение пред средновековното изкуство – „Песента на Изтегляне 483.51 Kb. Сподели с приятели:
|