Йосиф флавий за падането на ерусалим

“Божията сила върху тези нечестиви окаяници”

Затова се впуснаха с голяма сила срещу римската стена, която ги обкръжаваше, за да изтласкат онези, които я пазеха, и да я пробият и да излязат; но когато видяха, че онези, които преди им бяха верни, са си отишли (както наистина те бяха избягали навсякъде, където голямото им нещастие ги принуди да бягат), както и онези, които бягаха пред останалите, им казаха, че западната стена беше напълно разрушена, докато други казаха, че римляните са влезли, а други, че са близо и ги търсят, които неща бяха само повелята на страха, който заблуждаваше погледа им, те паднаха върху лицата си и силно оплакаха своето собствено безумно поведение; и така се изплашиха, че не можеха да бягат; и тук може просто да се мисли за Божията сила върху тези нечестиви окаяници и за щастието на римляните; защото тези тирани сега напълно се лишиха от увереност, която имаха в своята собствена сила, и сами слязоха от въпросните кули, които никога не биха могли да взети със сила, нито дори по някой друг начин, освен чрез глад.

И така римляните, след като положиха толкова големи усилия за по-слабите стени, с добър късмет получиха това, което никога не биха могли да вземат чрез своите бойни машини; защото три от тези кули бяха твърде силни за всички механични бойни машини; за които сме говорили преди.

5. Така сами оставиха тези кули, или всъщност бяха изхвърлени от тях от самия Бог, и избягаха веднага към тази долина, която беше под Силоам, където отново се съвзеха от смъртния страх, под който бяха за малко, и се втурнаха яростно срещу онази част от римската стена, която беше от нея страна; но тъй като тяхната смелост беше твърде подтисната, за да направи техните атаки да имат достатъчна сила, а силата им беше сега съкрушена от страх и скръб, те бяха отблъснати от стражите, и разпръсвайки се на разстояние един от друг, слязоха в подземните пещери.

Така римляните, бивайки сега господари на стените, поставиха своите бойни машини на стените и възклицаваха радостно за победата, която бяха спечелили, считайки края на тази война за много по-лек от нейното начало; защото когато стигнаха до последната стена без никакво кръвопролитие, трудно можеха да повярват на това, което се оказа истината; но като не видяха никой, който да им се съпротивява, усъмниха се какво би могла да означава тази необичайна тишина. Но когато с извадени мечове влязоха на групи по улиците на града, убиха безмилостно онези, които срещнаха, и запалиха домовете, откъдето бяха избягали юдеите, и изгориха всеки човек в тях, и опустошиха много от останалите; и когато стигнаха до къщите, за да ги плячкосат, те намериха там цели семейства мъртъвци, и горните стаи пълни с трупове, които бяха на умрелите от глада; тогава се ужасиха от тази гледка и излязоха без да докосват нищо. Но макар да имаха това състрадание към онези, които бяха умрели по този начин, нямаха същото все още живите, но прободоха всеки, когото срещнаха, и задръстиха дори улиците с техните мъртви тела, и направиха целия град да потече с кръв, до такава степен, че пожарът на много от къщите беше потушен с кръвта на тези хора.

И наистина стана така, че макар убийците да се оттеглиха вечерта, пожарът се увеличи силно през нощта; и докато всичко гореше, дойде осмият ден на месец Горпией [Елул] върху Ерусалим; град, който беше подложен на толкова много нещастия по време на обсадата, че ако се беше наслаждавал на също толкова щастие от своето основаване, той със сигурност би бил завистта на света. Нито той заслужи тези скръбни нещастия за нещо друго, както заради това, че роди такова поколение от хора, които станаха причината за неговото падане.