Глава XIX ПОМНЕТЕ, ЧЕ НИКОЙ НИКОГА НЕ БИЕ МЪРТВО КУЧЕ

През 1929 година в Америка се случило събитие, предизвикало невиж­дана сензация сред деятелите в областта на образованието. Учени от всички краища на страната се устремили към Чикаго, за да станат оче­видци на това събитие. Няколко години преди това млад човек, наречен Роберт Хатчинс, си проправил път към Йелския университет, работей­ки като келнер, дьрвосекач, репетитор и продавач на въжета за пране. Сега, когато са изминали само осем години от началото на неговата дей­ност, той встъпвал в длъжността президент на четвъртия по значи­мост университет на Америка - Чикагския университет. На колко е годи­ни? На тридесет. Невероятно! Възрастните професори клатели глави. В научния свят се разбушували страсти около новия вундеркинд. Кри­тикували го от всички страни. Упреквали го за какво ли не - той е твър­де млад и неопитен, неговите идеи за образованието са нелепи. Даже вес­тниците взели участие в нападките срещу него.

В деня на встъпването на Роберт Мейнард Хатчинс в длъжността пре­зидент на университета негов приятел казал на баща му: „Бях потресен, като прочетох в уводната статия на днешния вестник нападките про­тив вашия син”.

Да,- отговорил Хатчинс старши,- това ви се струва жестоко, но пом­нете, че никой никога не бие мъртво куче .

Наистина, колкото по значителен е човек, толкова повече удовлетво­рение получават хората, които го оскърбяват.

И така, когато ви нападат или несправедливо ви критикуват, помне­те, че често са прави, защото това придава на вашия оскърбител чувс­тво на особена значимост. Често това свидетелства, че вие нещо сте постигнали и заслужавате внимание. Много хора изпитват жестоко чув­ство неудовлетворение, оскърбявайки онези, които са по образовани от тях или са преуспели повече

Шопенхауер е казал преди много години: "Долните хора изпитват ог­ромно удоволствие, когато намират недостатъци и безразсъдни пос­тъпки у великите хора”.

Как мислите, кой американец са наричали лицемер и почти убиец? В един вестник поместили карикатура, изобразяваща го на гилотината. Хората подсвирквали след него, когато минавал по улиците на кон. Кой е бил това? Джордж Вашингтон.

Но това се случило преди много години. Може би от тогава човешка­та натура поне малко се е усъвършенствала? Е, какво пък, да видим. Пред нас е примерът на адмирал Пири - изследователят достигнал север­ният полюс на 6 април 1909 година. Той извършил това пътешествие на нарти, запрегнати с кучета. Целият свят възторжено посрещнал извес­тието за този подвиг. Много хора в течение на векове са страдали и уми­рали за достигането на тази цел. Сам Бири едва не умрял от студ и глад. Осем от пръстите на краката му били така силно измръзнали, че се на­ложило да ги ампутират. На главата му се струпали толкова много бед­ствия, че той се страхувал да не се побърка. Обаче висшестоящите мор­ски чинове изгаряли от завист заради това, че Бири получил признание и висока оценка по целия свят. И те го обвинили, че събирал пари за про­веждане на научни експедиции, а сам той "Живял за свое удоволствие и се развличал в Америка". По всяка вероятност те наистина така си мисле­ли, та нали можем да уверим себе си в каквото си искаме, ако поискаме. Техният стремеж да унищожат Бири и да му попречат да действува бил толкова силен, че само пряката заповед на президента Мак-Кинли му поз­волила да продължи своята дейност в Арктика.

Би ли бил подложен Бири на такива оскърбления, ако се е бил занима­вал с някаква авторска работа в министерството на военноморските сили във Вашингтон? Не. Неговата дейност не би била толкова важна. че да предизвика завист.

Ако сте склони да се безпокоите заради несправедливата критика, из­пълнявайте правило първо:

ПОМНЕТЕ, ЧЕ НЕСПРАВЕДЛИВАТА КРИТИКА ЧЕСТО СЕ ЯВЯВА ЗАМАС­КИРАН КОМПЛИМЕНТ. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ НИКОЙ НИКОГА НЕ БИЕ МЪРТВО КУЧЕ.

Веднъж беседвах с генерал-майор Смадел Батлър, когото наричаха Ста­рецът Всевиждащото око. Казваха му още старият адски дявол Баттлър"! Помните ли го? Той беше най-колоритният и безгрижен гене­рал, който някога е командвал морската пехота на Съединените щати

Той ми разказа, че на млади години страшно мечтаел за популярност. Искало му се на всички да прави приятно впечатление. В онези дни даже най безобидната критика причинявала дълбоки страдания. Но той ми призна, че тридесетгодишната служба го е направила дебелокож. Как ли само не ме оскърбяваха и хулеха, спомняше си Батлър. Наричаха ме нех­ранимайко, змия и мръсник. Оскърбяваха ме специалисти в тази работа. Наричаха ме с всички съчетания на непочтени ругатни, които съществу­ваха на английски език. Вие мислите, че съм обръщал внимание на това? Нищо подобно! Когато чувам, че някой ме ругае, аз даже не си обръщам главата, за да видя кой е той".

Може би Батлър - старецът Всевиждащото око, е станал твърде без­различен към критиката, но е ясно едно: болшинството от нас приемат незначителните обиди и оскърбления твърде близко до сърцето си.

Даже ако се окаже, че един от шест ваши най-близки приятели ви е ок­леветил, направил ви е за смях, излъгал ви е, забил ви е нож в гърба, не се опивайте от жалост към себе си. По-добре си спомнете, че именно това се случило с Исус Христос. Един от дванадесетте най-близки негови при­ятели го предал срещу подкуп, равен при съвременното парично изчисле­ние приблизително на деветнадесет долара. Друг от дванадесетте му най-близки приятели открито се е отрекъл от Христос в онзи момент, когато той изпаднал в беда, и три пъти заявил, че никога него е позна­вал. Един от шест! Ето какво се случило на Христос. Защо вие и аз тряб­ва да очакваме по-добър резултат?

Ще ви кажа направо: аз не настоявам за това, че трябва да игнорира­ме всякаква критика. Далеч съм от това. Говоря да игнорираме само нес­праведливата критика.

Когато покойният Матю С. Браш беше президент на американската международна корпорация на Уолстрийт 40, аз го попитах бил ли е той чувствителен към критиката. Ето какво каза той: „Да, на млади години аз много болезнено реагирах на нея. Това страстно желание всички сътрудници в нашата организация да ме считат за съвършенство, тревожех се, ако не го изразяваха. Обикновено се стараех да умилостивя онзи, кой­то пръв се изказваше срещу мене, но самият факт, че съм подобрил от­ношенията си с него предизвикваше гняв от страна на друг сътрудник. С него аз също се опитвах да си подобря отношенията, което на свой ред предизвикваше недоволството на други недоброжелатели. Накрая се убедих: колкото повече се старая да умиротворявам и умилостивявам своите обидчии, за да избегна критика по свой адрес. толкова повече вра­гове придобивах. В края на краищата си казах: Ако ти се издигнеш над тълпата, теб ще те осъждат. И ти си длъжен да привикнеш към това. Това много ми помогна Оттогава спазвам правилото да правя всичко, което е по силите ми, а след това разтварях своя чадър, за да ме предпа­зи от дъжда на несправедливата критика и дъждовните струи да не се оттичат във врата ми”.

Изказвайки се пред група студенти в Пристън, Чарлз Шваб признал, че един от най-важните уроци в живата той получил от един стар немец работещ в неговия стоманодобивен завод. Веднъж немецът започнал разгорещен спор с други работници на военна тема и те го хвърлили в реката. Когато влезе в кабинета ми,- разказвал мистър Шваб,- той беше целият мокър и мръсен. Аз го попитах какво е казал на хората които са го хвърлили в реката, а той отговори: "Само се смеех".

Мистър Шваб направил от думите на стария немец свой девиз "Само се смей"!

Този девиз е особено полезен, когато вие станете жертва на неспра­ведливо осъждане. Може да се отговаря на човек, който ви нагрубява в отговор, но какво може да се каже на човек, който само се смее.

Линкълн едва ли би издържал напрежението на гражданската война, ако не беше разбрал, че да се опитваш да отговаряш на своите яростни кри­тици - това е безумие. Той накрая казал: "Ако бях се опитал да прочета всички нападки срещу мен без да говоря за това, да им отговарям, то с нищо друго не бих могъл да се занимавам . Аз правех всичко което беше по силите ми - абсолютно всичко, и имах намерение така да действам до края. Ако краят бъде благополучен, то всички нападки против мен ня­ма да имат никакво значение. Ако ме чака поражение, то даже десет ан­гела да се закълнат, че съм бил прав. нищо няма да изменят.

И така, ако вас и мен несправедливо ви осъждат. трябва да помним правило второ:

ПРАВЕТЕ ВСИЧКО, КОЕТО Е ПО СИЛИТЕ ВИ, А СЛЕД ТОВА РАЗТВОРЕ­ТЕ СВОЯ ЧАДЪР, ЗА ДА ВИ ЗАЩИТИ ОТ ДЪЖДА НА КРИТИКАТА И ТОГА­ВА СТУДЕНИТЕ ПРЪСКИ НЯМА ДА ПОПАДНАТ ПОД ЯКАТА ВИ.
Глава XXI

ГЛУПАВИТЕ ПОСТЪПКИ, КОИТО СЪМ ИЗВЪРШИЛ

Аз мога и сега да си спомня критичните бележки за Дейл Карнеги, кои­то съм включил в папките си с надпис "ГПИ" (глупави постъпки извърше­ни) преди 15 години. Ако аз бих бил съвършено честен със себе си, папки­те със записките за моите глупости отдавна да са се пръснали по шево­вете... Когато взимам тези папки с надписите "ГПИ" и препечатвам кри­тичните бележки, написани от мен за самия себе си, те ми помагат да ре­ша най-сложният проблем, стоящ пред мен - проблема за управлението на Дейл Карнеги.

Бен Франклин интензивно работел над себе си всяка вечер. Той си от­крил тринадесет сериозни недостатъка. Ето три от тях: склонността напразно да си губи времето, да се възмущава от глупости, да спори и противоречи. Старият мъдрец Бен Франклин разбрал, че ако не отстра­ни тези недостатъци, няма да успее в живота. Затова всеки ден в про­дължение на седмици той посвещавал на война с един от своите недос­татъци и водел дневник, в който записвал кой кого е надвил през този ден. На следващия ден той избирал друг свой недостатък, надявал ръка­вицата и като боксьор излизал на ринга, когато се раздавал гонг, Франк­лин водел яростна борба със своите недостатъци всеки ден от седмица­та повече от две години.

Не е удивително, че той е станал един от най уважаваните и влиятел­ни хора , които някога е родила Америка!

Елберт Хабърт е казал: "Всеки човек поне пет минути на ден бива пъ­лен глупак. Мъдростта се състои в това да не превишаваме този пре­дел.

Защо да чакаме враговете да критикуват нас или нашата дейност? За­що да не ги изпреварим? Нека да станем за себе си най-суровите крити­ци. Така ще откриваме и поправяме нашите слабости преди да успеят да направят това враговете ни.

Да допуснем, че някой ви е нарекъл проклет глупак". Какво бихте нап­равили? Ще се разсърдите? Ще негодувате? Ето как е постъпил Линкълн.

Едуард М.Стентън, военният министър на Линкълн, веднъж го нарекъл проклет глупак". Стентън бил възмутен от това, че Линкълн се намес­вал в неговите работи. За да угоди на един егоистичен политикан, Линкълн подписал заповед за преместване на някои полкове. Стентън не само отказал да изпълни заповедта на Линкълн, но се и заклел, че Линкълн е проклет глупак, щом подписва такива заповеди. Какво се случило? Ко­гато на Линкълн му съобщили за това, което е казал Стентън, той спо­койно отговорил: "Ако Стентън е казал, че аз съм проклет глупак, значи това е така, защото той почти винаги е прав. Ще ми се наложи да си изясня това."

В предишните глави аз говорих за това как трябва да се държим, ако несправедливо ни критикуват. Искам да добавя следното: когато започ­нете да се сърдите, тъй като чувствате, че несправедливо са ви осъди­ли, защо да не направите пауза и да не си кажете: "Почакай една минута. Аз съм далеч от съвършенството. Ако Айнщайн признава, че греши в 99%, може би аз греша в 80%. Може би аз заслужавам тази критика. В такъв случай следва да бъда благодарен за нея и да се опитам да извлека от нея полза за себе си".

Трябва да бъдеш действително голям човек, за да постъпваш така, как­то Х.П.Хауел, Бен Франклин, Е.Х.Лилт. А сега, когато никой не гледа, за­що да не погледнете в огледалото и да не попитате себе си годни ли сте за тази компания!

За да се опазите от безпокойство заради критиката, съблюдавайте правило трето:

ВОДЕТЕ СПИСЪК НА ГЛУПАВИТЕ ПОСТЪПКИ, КОИТО СТЕ ИЗВЪРШИ­ЛИ И КРИТИКУВАЙТЕ СЕБЕ СИ. ТЪЙ КАТО СМЕ ДАЛЕЧ ОТ СЪВЪРШЕНС­ТВОТО, НЕКА ДА ПОСТЪПВАМЕ КАТО Е. Х. ЛИЛТ: ДА МОЛИМ ДРУГИТЕ ЗА БЕЗПРИСТРАСТНА, ПОЛЕЗНА И КОНСТРУКТИВНА КРИТИКА

Заключение на част V

ПРАВИЛО 1. Несправедливата критика често се явява замаскиран ком­плимент. Тя често означава, че вие възбуждате завист и ревност. Пом­нете, че никой никога не бие мъртво куче.

ПРАВИЛО 2. Правете всичко, което е по силите ви, а след това разт­ворете своя чадър и нека дъждът на критиката се стича по него без да попада под яката ви.

ПРАВИЛО 3. Водете списък на своите глупави постъпки и критикувай­те себе си. Тъй като сме далеч от съвършенството, нека да постъпим ка­то Е.Х.Лилт - да молим другите за безпристрастна, полезна и конструк­тивна критика.

Защо пиша глава за предотвратяването на умората в книга, посвете­на на безпокойството? Отговорът е прост: защото умората често е причина за безпокойството или поне за нашата предразположеност към безпокойство.

Аз казах:"Способства за предотвратяване на безпокойството Това е твърде меко казано. Доктор Едмънд Джекобсън отива много по-далече. Доктор Джекобсън е написал две книги за разслабването: Постепенно разслабване" и "Вие трябва да се разслабите", а в качеството си на дирек­тор на лабораторията по клиническа физиология на Чикагския универси­тет, той в течение на много години е провеждал изследвания по изпол­зуването на разслабването като лечебен метод. Той твърди, че всяко нервно или емоционално напрежение се отстранява при пълно разслаб­ване." С други думи : не е възможно да продължите да се безпокоите, ако сте се разслабили.

И така, за да предотвратите умората и безпокойството, първото правило гласи: По често си почивайте. Почивайте си преди да сте почув­ствали умората.

Защо това е така важно? Защото умората се натрупва с поразител­на бързина. В резултат от многократни експерименти, провеждани със сухопътните войски на САЩ е било установено, че младите хора, закале­ни от многолетната служба в сухопътните войски, могат по-добре да извършат преходите и да проявят висока издръжливост, ако си свалят раниците и си почиват по десет минути на всеки час. В армията ги за­дължават да правят това. Вашето е също така, като в американската армия. Доктор Уолтър Б.Кънон, професор от медицинския факултет на Харвардския университет, обяснява това така: Много хора смятат, че сърцето работи през цялото време. В действителност, след всяко сък­ращение съществува определен период на отдих. При съкращение с чес­тота 70 удара в минута сърцето фактически работи само девет часа от двадесет и четирите. Сумарните периоди на неговия отдих представля­ват 15 часа на ден."

Знаменитият Джон Д.Рокфелер се е прославил благодарение на две ве­лики достижения. Той е натрупал най-огромното богатство в света и е доживял до 97 години. Как му се е отдало това? Главната причина, разбира се е тази, че дълголетието си го е имал по наследство. Другата при­чина е била неговият навик да спи всеки ден по половин час в средата на деня, в своя кабинет. Той лягал на канапето и никой, даже президента не Съединените щати, не можел да извика Джон Д. Рокфелер по телефона, когато той се отдавал на отдиха си!

В своята забележителна книга "Защо да се уморяваме?" Даниъл У.Джо­селин отбелязва: „Отдихът съвсем не означава нищо не правене. Отди­хът, това е ремонт." Непродължителният отдих притежава такава го­ляма възстановителна способност, че даже петминутният сън ще по­могне да предотвратим умората.

Едисон е смятал, че неговата неизчерпаема енергия и издръжливост са резултат от способността му да заспива тогава, когато поиска.

Аз съм беседвал с Хенри Форд малко преди неговата осемдесет годиш­нина. Порази ме цветущият му и бодър вид. Попитах го в какво се със­тои неговата тайна. Той отговори: "Аз никога не стоя, ако имам възмож­ност да седна и никога не седя, ако мога да легна.

Ако вече сте към петдесетте и през всичкото време бързате и не на­мирате нито минута за отдих, тогава незабавно застраховайте своя живот по всички възможни начини. Погребенията са скъпи - и се случват внезапно - в наши дни. а женичката ви, може би ще пожелае да получи па­рите от вашата застраховка и да се омъжи за по млад човек!

Ако нямате възможност да подремнете по пладне, опитайте да пос­пите поне един час преди вечеря. Та това ще ви струва, по-евтино от уис­ки със сода и за по- дълъг период ще се окаже по ефективно 5467 пъти. Ако вие можете да поспите от пет до шест или седем вечер, то по та­къв начин вие можете да прибавите час към вашия активен живот. Защо?

По какъв начин? Защото сънят от един час преди вечеря плюс шест­часовият сън през нощта - общо седем часа - е по-полезен от осемчасо­вия непрекъснат сън.

Позволете ми да повторя, вземайте пример от войниците от Амери­канската армия - по-често си почивайте. Правете това, което прави ва­шето сърце - почивайте си без да дочаквате умората, и вие ще добави те по един час на ден към вашия активен живот.
Глава XXIII

ЗАЩО СЕ ПРЕУМОРЯВАТЕ - И КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ УМОРАТА

Ето един потресаващ и много важен факт: умствената дейност сама по себе си не може да ви умори. Звучи абсурдно. Но преди няколко години учените се опитваха да си изяснят колко дълго може да функционира чо­вешкият мозък, без да достига нивото на "понижена работоспособност За удивление на тези учени се оказало, че кръвта преминаваща през мо­зъка, когато той се намира в активно състояние, изобщо не отразява не­говата умора.

И така, нашият мозък може да работи толкова добре и толкова бър­зо в края на осем часовия или даже на дванадесетчасовия работен ден как­то и в началото. "Мозъкът съществено не се уморява ... Тогава защо вие се уморявате."

Психиатрите утвърждават, че в повечето случаи умората се явява ка­то резултат на психическото и емоционалното състояние. Един от най-известните психиатри на Англия Дж. Хедфилд, пише в своята книга „Психология на силата": „Като правило ние страдаме от умора от психи­чески произход. Изнемогване от чисто физически произход се среща мно­го рядко”.

Какви емоционални фактори се явяват като причина за умората на ра­ботника, седящ зад бюрото? Радостта? Удовлетворението? Не! Нико­га ! Скуката, обидата, чувството че не го ценят, усещането за безмисле­носта на своя труд, привързаността, тревогата, безпокойството - именно тези емоционални изсмукват силите на кабинетният работник, способстват за предразположеността му към простуда, понижават рабо­тоспособността му и го карат да си отива у дома с главоболие. Наисти­на ние се уморяваме от това, че нашите отрицателни емоции предизвик­ват неявни напрежения в организма.

Помнете , че напрегнатия мускул никога не си почива. Разхлабвайте се! Запазете своята енергия за важни дела.

Сега се спрете, каквото и да правите, и направете проверка на Ваше­то състояние. Намръщен ли сте, когато четете тези редове? Чувствате ли напрежение между очите? Разслабени ли сте , когато стоите на сво­ето кресло? Или сте се прегърбили? Напрегнати ли са мускулите на ва­шето лице⁷ Ако вашето тяло е неподатливо и неразсхлабено като ста­ра парцалена кукла, то вие в този момент си създавате нервно мускулно напрежение ВИЕ ПРЕДИЗВИКВАТЕ У СЕБЕ СИ НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ И НЕРВНА УМОРА.

Как да се борим с тази нервна умора? Разслабвайте се! Научете се да се разслабете, когато вършите своята работа. Лесно ли е това ? Веро­ятно ще се наложи да измените навиците си, изработвани през целия жи­вот. Но струва си да опитате, тъй като това може да направи револю­ция в целият ви живот. Уилям Джеймс пише в своето есе "Евангелие на разслабването":"Присъщите на Американците свръхнапрегнатост, нер­возност, привързаност, извънредна енергичност и мъчителна потреб­ност от изразяване ...това са лоши навици, нито по-малко. Способност­та да се разслабваме също е навик. От лошите навици можем да се изба­вим , добрите могат да бъдат създавани."

По какъв начин вие се разслабвате? Разслабват ли се отначало вашият мозък или вашите нерви? Нито едното, нито другото. Преди всичко се разслабват вашите мускули!

Вие можете да се раз слабите между другото почти винаги, където и да се намирате. Само не правете усилия, за да се разслабите. РАЗСЛАБЕ­НОСТА ОЗНАЧАВА ОТСЪСТВИЕ НА ВСЯКАКВИ НАПРЕЖЕНИЯ И УСИЛИЯ. Мислете за нещо приятно. Отначало нека да се разслабят мускулите на вашите очи и лице "Отпочивайте спокойно... Отпочивайте спокойно и се разслабвайте." Почувствайте как енергията се отправя от мускулите на лицето към центъра на вашето тяло. Представете себе си толкова сво­бодни от напрежението като новородено.

Ето пет препоръки, които ще ви помогнат да се научат да се разслаб­вате:

1. Прочетете една от най-добрите книги написана по този предмет: „Освобождаване от нервното напрежение". Неин автор е доктор Дейвид Харълд Финк.

2. 
   Разслабвайте се, когато е възможно. Нека вашето тяло е така по­датливо , като стара носна кърпа. Пристъпвайки към работа, аз слагам на бюрото си стара носна кърпа с цвят на тъмно бордо. Тя ми напомня какъв разслабен трябва да бъда. Ако нямате кърпа, става и котката. Взи­мали ли сте някога в ръка котенце, дремещо на слънцето? Навярно сте
   забелязали, че главата и опашката му висят като мокър вестник...Аз ни­кога не съм срещал уморена котка, котка, у която да е имало нервен срив, или котка, страдаща от безсъние, котката не се терзае от тревоги и не я спасява язва на стомаха. И вие можете да се опазите от тези беди, ако се опитате да се разслабвате като котка.
   

4. Контролирайте себе си 4 или 5 пъти на ден и си казвайте: „Не вла­гам ли твърде големи усилия, изпълнявайки своята работа? Не напрягам ли мускулите които нямат никакво отношение към моята работа?” - то­ва ще ви помогне да си изработите навик да се разслабвате. А както пи­ше доктор Дейвид Харълд Франк:: „Сред онези, които най-добре познават психологията, този навик е широко разпространен”.

5. Проверете себе си в края на деня като се попитате: Доколко съм уморен? Ако съм уморен, та това не е ли от умствена работа, а от на­чина на нейното изпълнение." "Аз оценявам доколко плодотворно съм се трудил през деня - пише Даниъл У. Джосселин, - не по своята умора , ако това колко не съм уморен." По нататък той казва: „Когато се чувствам особено уморен в края на деня или когато раздразнителността ми сви­детелства, че моите нерви са уморени, аз зная без съмнение, че през то­зи ден съм работил не ефективно, така и качествено отношение”. Ако всеки делови човек усвои този урок, тогава рязко ще се понижи смъртността от хипертония. Нашите санаториуми и психиатрии няма да бъдат така препълнени с хора, сломени от умора и безпокойство.
Глава XXIV

КАК ДОМАКИНЯТА МОЖЕ ДА ИЗБЕГНЕ УМОРАТА И ПРИ ТОВА ДА ИЗГЛЕЖДА МЛАДА

Доктор Роза Хиклфердинг, медицински консултант в Бостънската по­ликлинична болница, е казала, че по нейно мнение, едно от най добрите средства за облекчаване на безпокойството, това е да разкажем за сво­ите неприятности на този, на който се доверяваме. "Ние наричаме то­ва катарзис - казва тя. Когато пациентите идват при нас, те имат въз­можност обстоятелствено да ни разкажат всичко, което ги тревожи, докато душата им не се успокои. Преживяванията в самота, стремежът да скриваме своите неприятности от другите довеждат до огромно нер­вно напрежение. Ние всички изпитваме потребност да споделим с няко­го своите тревоги. Да споделим своето безпокойство. Трябва да чувст­ваме, че в света има някой, който е готов да ни изслуша и е готов да ни разбере."

Тази изцеляваща сила на думите лежи в известна степен в основата на психоанализа. Още по времето на Фройд специалисти по психоанали­за са знаели, че пациентът може да намери облекчение от вътрешната тревога, ако му се даде възможност да се изкаже, само и само да се изк­лючи. Защо се случва така? Може би в процеса на разказа ние по-дълбоко осмисляме вълнуващия ни проблем и го виждаме в истинска светлина. Никой не знае точният отговор. Но всички знаем, че ако споделим, ако си облекчим душата, после винаги ни става по-леко.

Разкази на пациентите за своите преживявания е един от основните терапевтични методи, прилагани в курсовете в Бостънската болница. Обаче има някои идеи. който ние сме заимствали от тези курсове и ако вие сте домакиня, можете да ги прилагате у дома си.

1. Водете си тетрадка или бележник за "Вдъхновяващо четене”. Там можете да преписвате или да залепвате всички стихове или цитати, които ви харесват или ви подобряват настроението. Ако някой път ви стане тъжно в дъждовен ден, може би ще намерите в тази тетрадка рецеп­та за прогонване на мрачни мисли.

2. Не мислете твърде много за недостатъците на другите! Безуслов­но, вашият мъж има недостатъци!Ако той беше светец, никога не би се оженил за вас. Защо не седнете и направите списък на всички достойнства на вашия мъж, ако изведнъж ви дойде на ум, че сте се оженили за някой стиснат тиранин? Може би ще откриете, прочитайки списъка на положителните му черти, че това е човекът с когото именно сте искали да се срещнете!

3. 
   Проявявайте интерес към своите съседи! Изработете си здрав, другарски интерес към хората, които живеят на вашата улица.
   
4. 
   Съставяйте план за следващият ден преди да си легнете да спите, за да се избавите от бързането и безпокойството от недостига на вре­ме.
   

5. И накрая избягвайте напрежението и умората. Разслабвайте се! Разслабвате се! Нищо не състарява така преждевременно, както напрежението и умората. Нищо не може да разруши вашата младост и красота как­то умората!

Наистина ако вие сте домакиня трябва да се разслабвате! Имате ед­но огромно преимущество - вие можете всеки момент да легнете, Даже можете да легнете на пода! Колкото и да е странно хубавият дървен под много повече подхожда за разслабващи упражнения, отколкото креват с пружина. Под оказва по-голямо съпротивление. Това е полезно за гръбна­ка.

Е, какво ето няколко упражнения, които можете да изпълнявате у до­ма. Опитайте се да ги правите поне една седмица и ще видите как ще подобри нашето самочувствие и вашата външност!

а) Легнете по корем на пода веднага, щом чувствате умора. Разтегнете се с всички сили, търкаляйте се ако ви се иска. Правете това по два пъти на ден.

б) Затворете очи. Можете да опитате, както съветва професор Джонсън, да произнасяте нещо от този род: "В небето ярко свети слън­цето. Над мен сияе небето. Природата е спокойна, тя управлява света. Аз като дете на природата, се намирам в хармония с вселената."

В) Може би вие нямате възможност да легнете, защото във фурната се пече яденето? Е какво пък, почти съшият ефект можете да постигне­те, ако седнете на стола. Седнете изправени като седяща египетска ста­туя, а ръцете си поставете с длани надолу към бедрата.

г) Сега бавно напрягайте пръстите на краката, а след това ги разсла­бете. Напрегнете мускулите на краката, а след това ги отпуснете. Пра­вете това бавно, повдигайки се нагоре с всички мускули на тялото си, до­като стигнете до шията. След това бавно изпълнете кръгови движения с главата като че ли тя е футболна топка. Повтаряйте на своите муску­ли (както в предишната глава): "Отпочивайте спокойно . Отпочивайте спокойно..."

е) Помислете за бръчките и гънките по своето лице и ги погладете всичките. Отпуснете бръчките между веждите, възникващи когато се мръщите. а така също и гънките в ъгълчетата на устните. Правете това по два пъти дневно и е възможно никога да не се обърнете към коз­метичен салон за масаж. Възможно е подобряването на вашето душевно състояние да подобри и вашата външност.