Кой брои пилетата в кукувичето гнездо

Кой брои пилетата в кукувичето гнездо

Психиатричните болници остават в периферията на страната, извън големите градове и в трудно достъпни селища и местности. По времето на соца, тези лечебни заведения се смятаха за непрестижни. Затова и те бях изолирани там, където не могат да влязат в кадъра на деня. Петнадесет години, след като системата Семашко бе заменена с Бисмарковата и бе създадена Националната здравноосигурителна каса, психиатриите не само че запазиха адресите си, но и станаха по-неугледни и по отношение на сградния фонд, и по отношение на грижите за болните. В 2015 г. се оказва, че малка България с едва 7-милионно население е с най-голям брой психиатрични легла в Европа. У нас те са 4500, което прави 10% от всички места в лечебните заведения в страната. През пролетта - сезона, в който се обострят психичните състояния, голяма част от тях действително са заети. В останалите сезони обаче, леглата стоят почти на 70% празни. Те се използват за настаняване на хора в обострени състояния. Когато обаче след определения период за лечение на заболяването пациентът бъде изписан, той се връща у дома и губи контакт с лекуващите лекари. Така до следващия път, когато им го докарат с линейка, придружена от полицейски автомобил, защото е буйствал на обществено място- опитал се е да бутне бабичка под мотрисата на метрото или да подпали пудела на комшийката. Такива и още по-страшни неща вършат психично болните, когато са изписани и са си у дома през времето, в което близките им са на работа и не е ясно дали си пият хапчетата. Защото, т. нар. в миналото психодиспансери бяха реорганизирани в центрове за психично здраве, които обаче вегетират финансово. Наблюдаването на болните в тях, което не е задължително, както и лечението в психиатриите, се финансира не по клинични пътеки от НЗОК, а бюджетно от Министерството на здравеопазването. В резултат, въпросните здравни заведения не винаги могат да си позволят скъпи и иновативни медикаменти, а мизерията в тях е ужасяваща.

"В болниците полагаме усилия да ги лекуваме, но изпишем ли ги, знаем, че в повечето случаи ще ни ги върнат в отчайващо състояние. Няма кой да се занимава с тях в домашната среда, нито да ги наблюдава през деня, когато близките са на работа", обяснява д-р Цветеслава Гълъбова - директор на психиатричната болница в Курило.

Такъв отчаян случай е 55-годишният софиянец Димитър Ч. В лечебното заведение той е лежал четири пъти, като винаги е воден тук с линейка и патрулна полицейска кола. Пробвал се всякакви неща, единствено не е посягал на човешки живот. След като стабилизират състоянието му и го изпишат, той се скита по софийските улици. Докторите го виждат отново, когато пак изпадне в криза. Като него са 90% от пациентите на психиатрията.

За хора с диагнозата на Димитър в Германия, например са създадени дневни центрове, в които след изписването пациентите се поемат от психиатри и социални работници. В рамките на деня те се занимават с ръчен труд, слушат музика, учат се да пият хапчетата си и са под контрол.

Такива структури в България обаче няма, независимо от препоръките на Европейската комисия и редица други евроструктури. Програмата "Национална политика за психично здраве 2004 - 2012 г." и планът за нейното осъществяване предвиждаше изграждането на дневни центрове за хора с психични заболявания във всяка община. Все още обаче няма нито един такъв, независимо, че случаите на психични разстройства зачестяват. Или поне това сочат наблюденията на специалистите. Близо 20% от българите са преживяли някакво психично разстройство през определен период от живота си. Около 11 на сто попадат в кръга тревожност. Тези данни обаче не са от национално проучване, а на базата на статистическия принцип, според който заболеваемостта се изчислява по формула към броя на населението. В действителност никой не брои пилците в кукувичето гнездо. Защото регистър на психично болните в страната няма. Независимо от очевидната необходимост и проблемите, които поражда неговата липса, еднозначно мнение за него няма дори в средите на психиатрите. Едни настояват той да бъде създаден, за да може на базата на броя хора със съответната диагноза да се предвидят средства за лечение за следващата календарна година. По този начин се действа при онкоболните, за които се използва Националния раков регистър. Други са категорично против, защото смятат, че така се нарушават човешки права и се задълбочава стигмата от заболяването сред обществото. Един такъв регистър няма да помогне само за планиране на средствата за лечение, но и ще завиши отговорността на болничните психиатри по отношение на качеството на терапиите. Очевидно е, че сега, когато това лечение не се финансира от касата, а от здравното министерство, и парите са недостатъчни, няма и парични стимули за болниците.

Единственият шанс за излизане от параграф 22, в който е попаднала психиатричната помощ у нас, е стартирането на Проекта за подобряване на психично здравните услуги, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Негов бенифициент и изпълнител е Националният център за опазване на общественото здраве и анализи. Според него се предвижда обучение на общопрактикуващи лекари, млади психиатри, социални работници и дори учители, за да откриват ранно зараждащи се психични проблеми и суицидни състояния. Дори той да успее обаче, остава въпросът кой ще поеме по-нататък пиленцата от кукувичето гнездо, когато се окаже, че те се нуждаят от по-специални грижи.

Нужни са дневни центрове

Какво е да си психично болен? Грижи ли се достатъчно здравната ни система за хората с такива проблеми. Кой носи отговорност за техните действия? Един от най-важните въпроси остава дали трябва да пребивават в специализирани центрове, или да бъдат настанявани в болница? Темата излиза на дневен ред винаги, когато болен предизвика скандал или шокира общественото мнение с агресивно поведение. Публикуваме коментари от интернет форумите. Редакцията на "Монитор" не носи отговорност за изказаните мнения.

Психиатър

От обучителна програма за ранно откриване на психични състояния имаше необходимост от много години. Прекрасно е, че вече ще стартира. Проблемът е, че обучението по психиатрия в университетите е фиксирано върху психичните разстройства, но слабо са застъпени депресивните състояния и тяхната симптоматика. В резултат лекари непсихиатри, особено младите, трудно могат да фиксират зараждащия се проблем още преди той да се е проявил. Затова, необходимо е да се пренапишат програмите по психиатрия за медицинските университети.

Минчо

Трябва регистър на психично болните. Всеки трябва да има достъп до данни за лица, които са потенциално опасни, поради една или друга причина. Редно е да се изискват и бележки при постъпване на работа или в университета дали лицето не се е водила на отчет в някой психодиспансер.

Лицата с психични разтройства получават лекарства по линия на Националната здравноосигурителна каса, за които си имат заверени рецептурни книжки със съответните диагнози, имена, ЕГН и прочие. Какъв по-различен регистър от тази система на събрани данни за тях да прави Министерството на здравеопазването?

Андреев

Хайде стига негативизъм. Тези хора са човешки същества. Необходима е адекватна, целодневна грижа за тях, докато близките им са на работа. Проблемът е, че за психично болните няма дневни центрове, в които да ги наблюдават квалифицирани хора, докато домашните им не са вкъщи. Докато такива звена бъдат създадени, тези нещастници ще се скитат по улиците, ще буйстват, ще проявяват агресия. Всички останали мерки могат да бъдат последващи. Първата и основна е тяхното обгрижване от специалисти.

Психичните заболявания са лоша работа. Когато човек се разболее, той вече не е същият. Никой не застрахован, че тези неща няма да го стигнат. Шизофренията не прощава. Затова всички, които коментирате, внимавайте. Мислете за тях като за самите себе си, като за някой от вашите близки. Психари, но човеци. Не го забравяйте. Бъдете по-умерени и по-толерантни към болните хора.

3698

Когато някой е психично болен и не може да носи отговорност пред закона, трябва да има някой който се грижи за него и да носи на 100% отговорност за неговите действия. Ако никой не поеме тази отговорност, въпросният психичноболен трябва да бъде затворен.

Луди, луди, ама все на другите гледат да навредят. Като му изтеглиш една тояга, ще видим дали ще посяга повече на другите?

Минаващ

Леле, като гледам как спорите, тук е станало пълна лудница! Айде, сбогом, да не ме прихване от вас.