Сравнително изследване на ефективността и качеството на лечение на сърдечна недостатъчност в доболнични и болнични условия

Както бе посочено, в анализа на отчетите за касово изпълнение на бюджета на НЗОК, един от основните проблеми е неефективността на болничната помощ, свързана с феномена свръх хоспитализация поради лечението на хронични заболявания, основно сърдечна недостатъчност, в болници за активно лечение.

В редица проучвания е установено, че домашното лечение и програмите за обучение и самоконтрол на пациентите със сърдечна недостатъчност могат да намалят хоспитализациите и смъртността.

За измерване на качеството на живот е попълнен въпросник Минесота, при всички домашни посещения са измервани пулс, тегло, температура, артериално налягане, диуреза, дишане, шестминутен тест за изминато разстояние и проследяване на приема на лекарствената терапия. Пациентите са обучавани и за специфични умения по отношение на поддържане на състоянието и контрола на заболяването. Постоянството при домашното лечение е измервано по скалата EHFScBS – Европейска скала за поведение и постоянство на домашното лечение при пациенти със сърдечна недостатъчност.

Втората група от 150 пациенти е контролна и не получава продължаващо домашно лечение и консултации. Освен регистрираните случайни хоспитализации по повод остра сърдечна недостатъчност в края на едногодишния период е проведено телефонно интервю с цел уточняване на състоянието и попълване на въпросник Минесота за качеството на живот.

Сравнителните резултати на двете групи са обсъдени от гледна точка на брой хоспитализации, качество на живот, смъртност и цена на едногодишно лечение.

Очевидно има правопропорционална връзка между обучението и проследяването на лечението с постоянството при домашното лечение – за проследявания период от 12 месеца нивото на постоянството в домашното лечение се покачва от 51,78% до 60,72%. Най-голямо подобрение показват показателите за ежедневно измерване на теглото, лекарска консултация при увеличаване на задуха, търсене на специализирани съвети при напълняване, ограничаване на консумацията на течности и сол, ежедневни физически упражнения и ваксинации срещу грип.

Ценовата ефективност на двете програми за лечение на сърдечна недостатъчност е изразена чрез сравняване на паричните единици, свързани с разхода спрямо получените ползи от конкретни здравни резултати, които в нашето изследване са нивата на хоспитализациите, смъртността и качеството на живот.

e_max/e

h_max/h + m_max/m + q_max/q

e_max – максимален обем разходи на пациент годишно

e – разходи за пациент годишно за съответната програма

h_max – максимален брой хоспитализации на пациент годишно

h – брой хоспитализации на пациент годишно за съответната програма

m_max – максимално нива на смъртност годишно

m – ниво на смъртност годишно за съответната програма

q_max – максимално ниво на качеството на живот

q – ниво на качеството на живот за съответната програма

Р₁ – програма за домашно лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност

Р₂ – програма за болнично лечение (контролна група)
6
=
86,40/656,80 1,045

165/165 + 14/14 + 148/148 3,0

248/165 + 18/14 + 554/148 6,532

CE (Р₂) 0,153

Сравнителният анализ на показателите за ценова ефективност на двете програми показва над два пъти по-голяма ефективност на лечението и наблюдението на пациентите със сърдечна недостатъчност в домашни условия, отколкото лечението им в болнични условия без последващи медицински грижи.

Това изследване доказва, че голяма част от съвременните подходи и механизми за оптимизация на здравноосигурителните системи са свързани с лечение на основните хронични заболявания в доболничната помощ и в домашни условия. По този начин се подобрява качеството на живота, намаляват се смъртността и хоспитализациите, като едновременно с това се увеличава ефективността на лечението.

Водещ опит има Великобритания, която през 2004 г. за първи път въвежда система за заплащане на лекарите в доболничната помощ, която е обвързана с постигнатото качество и терапевтични резултати.