Казус 1 Поглед отгоре, докато падаш от стълбата1
Изтегляне 31.85 Kb.
|
| Правило 1. Не хвалете служителя, а само конкретна негова постъпка, действия или постигнат резултат. Поемате голям риск, ако похвалата ви е адресирана към „целия” човек, защото и най-опитният работник не е съвършен във всички аспекти на своята професия. Така похвалата съдържа силна доза неистина. И когато имате пред себе си човек с незрял характер, подобна похвала ще действа като прекомерно опияняваща инжекция върху неговото самочувствие. Това ще навреди и на него, и на работата му, защото ще му внушите изкуствена и невярна представа за нивото на собствените му способности. Освен това ласкави слова, адресирани към личността на някого вместо към качеството на неговия труд, не звучат професионално, а се възприемат като комплименти със сексуален, сервилен или друг подтекст.
Правило 2. „По-добре късно, отколкото никога” е принцип, който успешно умъртвява стимулния ефект на похвалата. Ако размекнати от гергьовденско настроение решите да похвалите ваш подчинен за проблем, с който се е преборил преди Никулден, едва ли можете да очаквате същата лоялност и старание от негова страна, каквито би проявил, ако жестът ви не бе закъснял с половин година. Не чакайте далечни резултати, за да прецените дали си струва да похвалите изпълнителя или не. Усилията и себеотдаването, вложени по време на изпълнението, също заслужават добра дума. Освен това, когато е дадена навреме, похвалата има двоен ефект – награждаващ, но и коригиращ - в случаите, когато служителят е направил някои пропуски по пътя към целта. Под формата на положителна обратна връзка тя действа като дисциплиниращо средство, защото дава нужните му ориентири в момент, когато той все още е емоционално въвлечен в ситуацията. Правило 3. Хвалете съразмерно. Ако е твърде често, похвалата се обезценява. Ако пък е твърде рядко, загубва качеството си на инструмент за управление на мотивацията. Поне веднъж месечно е добре всеки служител да получи положителна оценка за работата си, стига да я заслужава. Все пак отчитайте индивидуалните потребности. Често пъти се случва един или друг служител да е с понижен тонус, да страда от загуба на мотивация и тъкмо тогава да изпитва „глад” за добра дума, която може да го ободри и ентусиазира. Обикновено по-младите служители по-силно се влияят от похвалата, отколкото по-възрастните както и скоро постъпилите изпитват по-силна нужда от този стимул в сравнение с по-старите. Изтегляне 31.85 Kb. Сподели с приятели:
|