Климент охридски“ факултет по класически и нови филологии
Ⅲ. 1. Женска невинност и сексуален инстинкт
Изтегляне 392.72 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Фолклорни песни
- Ⅲ. 2. Женският живот, представен в шиджипсари
- Ⅲ. 3. Език, поведение и външен вид
- Ⅲ. 4. Жените и изискванията към тях
- ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
- НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА
Ⅲ. 1. Женска невинност и сексуален инстинктВ края на периода Коръо в отношенията между мъжете и жените е била допускана известна свобода. Срещи на младежи преди сватбата са възможни, не са забранени. Разрешено е и вдовици да се омъжват повторно. Жените с високо обществено положение можели да извършват прелюбодеяния наравно с мъжете, без да понасят тежка публична санкция. Свободните отношения между жените и мъжете са отразени в Самгукджи (삼국지). Това са записки от Трите кралства, официална хроника на историята на три кралства, която обхваща периода 189-280 г. В хрониките ясно се откроява образът на жената, която сама чертае своя жизнен път и владее емоционалния си свят. Тя може да избира с кой мъж да общува и да поддържа връзки, да оказва влияние върху цялото общество, въобще да разширява възможностите на всички жени от епохата. След приемането на конфуцианската идеология отношението към това отворено, по-свободно, донякъде фриволно поведение се променя. Нормите и законите стават по-строги, за да се заличи вредното влияние на периода на Корьо. ПоговоркиПо време на династия Чосон браковете са се уреждали преди всичко между родителите. Бракът е изключително важно събитие в живота на младите хора, защото той е за цял живот, разводите по това време са забранени с редки изключения. Дори причината за развода да е съществена, разведената жена не среща разбиране или оправдание, а неодобрение и дори презрение. След като съдбата на разведената жена и на вдовицата е толкова незавидна, с особена сила изпъква решаващото значение на успешния брак за всяка жена. Харесването, привличането, сексуалното влечение не са определящ елемент. Подборът на подходящо обществено положение и сделката между родителите - това са определящите фактори за сключването на съюз между младите хора. Тази кодификация на сексуалните отношения получава директен израз в поговорките. В тях изборът на партньор се мисли като предопределен от Бога, той се осъществява от фамилиите и родовете с посредничеството на сватовници и с особен контрол от страна на майката. Поговорките показват и силното ограничаване на сексуалните желания и консумирането на половата зрялост при жените. Според законовия кодекс Кьонггук Теджон (경국대전/ 經國大典) през ранното управление на династия Чосон на жените от аристократичните среди се забранява да влизат във втори брак три години след смъртта на първия си съпруг. Жените, които спазват този закон, се ползват с протекции и уважение и са наричани йолньо (열녀/ 烈女). Това похвално отношение на управляващите кара жените от по-нисшите слоеве да им подражават. Така автоматично, естествено вдовиците се отказват от привилегията, която са имали досега и не приемат втори брак. Именно поговорките налагат този идеален образ и възхваляват йолньо. По-късно обаче, поради строгостта на закона, в края на управлението на Чосон вече съществуват много вдовици, които са проблем не само за семейството, но и за цялата държава. По тази причина уважението към жените йолньо намалява и те не са главният образец за подражание. Отново поговорките показват динамиката на моралните кодове. Така в тях започват да се посочват трудностите, които вдовиците създават на рода – нуждата от издръжка, съжителството с душевно потиснат и лишен от пълноценно съществуване човек и др. Нещо повече, вдовиците се подозират в най-различни пороци като трайно трупане на пари или се съжаляват за слугинския мизерен живот, който трябва да водят. Заради страданията образът на корейската жена в сексуален план е много бегло представен в поговорките. Фолклорни песниВъв фолклорните песни любовните отношения между мъже и жени са по-свободно изразени. В тях младите мечтаят сами да изберат своят жених или невеста, отказват или трудно приемат решението на родителите си за брак с точно определен човек, обичат до смърт и поемат всички рискове на свободната любов. Някои от песните насърчават активността в преследването на личното и интимно щастие, други предупреждават за опасностите, които дебнат смелите девойки и оплакват загубата на невинността и женската чест. Много фолклорни песни са посветени на вдовиците и трудностите на живота без съпруг или любим човек. В тях прозира протест срещу ограниченията на йолньо, което подкрепя урежданите бракове и ограничава свободата на избор. Песните изразяват силна надежда за свобода, вътрешно инстинктивна връзка и любов. Разликата между поговорките и фолклорните песни се дължи на начина им на създаване. Песните възникват в затворената семейна среда, където по-свободно могат да се изразят отношенията между хората. Обществото забранява свободен избор на партньор за любов, но в песента се намира пролука за истинските чувства. Ⅲ. 2. Женският живот, представен в шиджипсариКакто по отношение на избора на партньор, така и след омъжването си, жената е подложена на множество трудности и изпитания в семейния живот. Според брачната система от времето на династия Чосон, тя трябва да напусне бащиния дом и да се премести да живее в дома на съпруга. Тя изпитва тежестите на преместването не само в чужда за нея къща, но понякога и в друго населено място, което води и до усещане за изолираност и до самоподценяване в психологически и социален смисъл. Липсата на кръвна връзка между снахата и мъжкото семейство също допринася за натрупването на напрежение и води до загубата на идентичност. Освен тези психологически причини се добавят и физически - тежката ежедневна работа и екстремната бедност. Именно този живот в шипджипсари става тема на множество поговорки и песни. ПоговоркиПоговорките не изразяват подробности от живота в шиджипсари, а най-общо представят основните проблеми и причините за конфликтите – сложното приготвяне на храната, множеството задължения, враждебната атмосфера, подчиняването и превръщането в опора на съпруга и др. Фолклорни песниВ песните трудностите на живота в шиджипсари намират много по-плътно и живописно описание в сравнение с поговорките. Снахата понася лошо отношение от всички, изпращана е да работи на най-трудната нива, а се храни с остатъците на другите, понася ежедневно неодобрението на свекървата, бяга в будисткия храм или се самоубива, за да спре непосилната болка и страдание. Жената търси място и начин да изразява себе си, да има личен живот, да решава сама съдбата си. В поговорките се набляга на търпението, което закалява характера, но по никакъв начин не спомага за облекчението. В песните има ясно изразен протест, несъгласие, бягство, търсене на път или дори само на отдушник. Ⅲ. 3. Език, поведение и външен видПрез времето на династия Чосон действат принципите чегагъмджи (재가금지/ 再嫁禁止), (който не разрешава сключването на втори брак от страна на жените), чилгоджиак (седемте валидни причини за развод), самджонгджидо. Тези принципи ограничават обществените изяви на жените и определят като основни женски добродетели кротостта, спестовността и трудолюбието. Поведението и държанието на жената влияе на цялото семейство, оказва влияние върху общественото и социалното положение на целия род. Жените се стараят да спазват тези изисквания, но по този начин животът им се затруднява и публичните им изяви не се толерират. Жените не могат да имат светски живот и се обричат да бъдат жертви на мъжката воля. Мъжете създават онзи женски образ, който те предпочитат с оглед запазването на своята доминантна позиция и използват поговорките, за да го наложат в реалността. На свой ред жените се обръщат към песните, за да бъде чут и техният глас и да бъдат децентрирани и снети изкуствените рамки спрямо езика, поведението и външния вид, наложени им от силния пол. ПоговоркиПоговорки се създават и се разпространяват от мъжете, а не от жените и главно от по-висшите слоеве, като имат за цел да контролират поведението на жените и да запазват мъжкото статукво. Така например те подкрепят идеологията на намджоньоби. Те принуждават жените да не изразяват гласно мнението си. Това, което става в семейството, трябва да остане вътре в семейството, жената трябва да се подчинява на волята на мъжа си, защото е нередно да се слуша женска воля, както е нередно кокошка да кукурига. Жената трябва да се пази от външни изяви, защото тя е слаба, крехка и не може да се справи с публичния живот. Ако има стремеж към активност, то тогава тя е заплашена от овдовяване или се превръща в лека жена. Поговорките съветват жените да внимават, да не се излагат, да държат на името си и на почтеността си. Те убиват всяко желание за показност, толерират смирение. Тяхна главна мишена са женските разговори, защото те са един вид протест срещу патриархалното общество, начин за преодоляване на налаганите ограничения. Разговорите между жени, които са в еднакво или близко обществено положение, им дават възможност да споделят, да се поучат от примера и опита на другите, да се освободят от вътрешното напрежение, да се почувстват по-добре, по-облекчени. Но не само женските разговори търпят санкция от поговорките. Женското поведение е охранявано и чрез предписания за доброта и благопристойност, за подреденост и умереност във всяко отношение. Жените трябва много да внимават какъв език използват, колко говорят, къде говорят, пред кого говорят, както и за какво и за кого говорят. По подобен начин красотата и грижата за нея е подценявана за сметка на доброто изпълнение на съпружеските задължения. Въпреки че има поговорки, които посочват женския поглед, основната идея е, че обществото е мъжко, то трябва да бъде подкрепено, статуквото не трябва да се променя, жената трябва да се пригажда и приспособява, за да оцелява.
Фолклорни песниФолклорните песни се създават най-често от жени, които обикновено живеят сред по-нисшите слоеве на обществото. В песните те искат да изпеят мъките и теглилата си, а не да ги насочат срещу себе си. Затова трудно се откриват песни, които осъждат поведението на снахите, критикуват езика им или обсъждат външния вид. Малкото изключения акцентират върху вътрешната и вътрешната красота, дават основа за положителна самооценка и утеха за нерадостния семеен живот. Поговорките са създадени, за да контролират поведението и езика на жените, като им внушават да внимават, да се възпират от буйни, непристойни изяви, да проявяват смирение. В песните това не е застъпено. Те стимулират самооценяването на жената, вдъхват кураж, надежда, самочувствие. Ⅲ. 4. Жените и изискванията към тяхВ края на управлението на династия Чосон на жените е абсолютно забранено да се занимават с политическа дейност. В замяна на това участието им в икономиката, в производството е значително. Те са стимулирани да участват в тези дейности. Поради строгото запазване на йерархията, този род работници са с най-ниско обществено положение и са най-ниско платени. Средните слоеве на обществото, които нямат финансови възможности да организират хора, които да вършат нискоквалифицирана дейност, използват за тази цел жените от собствения си род. Това стимулира жените да вземат по-активно участие чрез труда и в обществения живот. ПоговоркиПо принцип корейските жени са работливи, от малки придобиват умения да се справят с женската домакинска работа, да изработват всичко, което е нужно за семейството и украсата на дома. Женската работа започва от ранна сутрин, когато тя трябва да събере постелките, на които е спало семейството, тъй като по това време семействата са многобройни и всички спят на пода. Вечер, преди лягане, постелките се разстилат отново. Жените приготвят ядене всеки ден. Към женската работа спада чукането на зърно в чукалото, работата с чекръка и стана, за да се приготвят тъкани за дрехи, нищенето на коноп, шиенето не само на дрехи, но и на завивки и юргани. Освен работата вкъщи, наравно с мъжете жените участват в кърската работа по нивите и из оризищата. Основната тежест при отглеждането на децата също ляга на женските ръце. В поговорките няма съчувствие към женския труд, към умората. Ако жената за миг задреме или някой я види да си почива, веднага я причисляват към мързеланите, тя става обект на укор. Общественото мнение порицава мързела, кара жените да вършат много работа, но и да се ограничават в рамките на семейството и рода, защото там е тяхната сфера на дейност. Обществото желае да експлоатира женския труд в своя изгода, но едновременно с това кара жените да осъзнават, че тяхната дейност е частична и зависима. Така женският труд е използван, без да получи нужната обществена оценка.
Фолклорни песниПесните за женската работа в семейството се отнасят до песни за стана, песни за предене, песни за чекръка, песни за шиене, песни за янгте (양태) (изработване на периферията на мъжки шапки от бамбук), песни за чукалото и песни за манггон (망건) (лента за мъжка коса). Този вид песни са най-многобройни. В тях се пее как се работи с различни сечива, каква е процедурата за приключване на определена дейност. В корейските трудови песни се разказва не само за женската работа из къщата, не само за участието й в тежката работа на къра, но и за занаятчийската й работа – тя преде, тъче, върти чекръка. Чрез песента жените облекчават монотонния си труд, влизат в ритъм, прогонват съня. Повторението на еднакви думи и еднакъв ритъм съдейства работата да върви по-бързо и по-леко. Поговорките са били използвани, за да принуждават жените да работят без да се оплакват, стимулирайки ги към неуморен труд, за да не бъдат причислени към мързеланите, които никой не харесва и обича. В песните представата за жената е по-различна. Разбира се, те са създадени от жени, женските чувства, преживявания, задължения, умора, утеха, безнадеждност са ярко и искрено отразени.
ЗАКЛЮЧЕНИЕЗаключението достига до следните изводи за образа на жената в корейския фолклор: 1. Общото между поговорките и фолклорните песни при отразяването на отношенията между съпрузите е, че и в двата случая съпругът приема жена си като даденост и не се отнася към нея като към човешка личност. Въпреки това безразлично отношение, съпругата е възпитавана и добре знае, че трябва да уважава мъжа си, защото той е по-висше същество от нея, положението й е напълно зависимо от неговата воля. 2. В затвореното семейно общество жените се борят за някакво предимство. На най-горното стъпало е свекървата. Най-после тя се е издигнала в женската йерархия и се възползва от положението си, за да потиска и репресира снахата. Оттук възниква омразата между тях, която еволюира до пожелание за смърт. Поговорките в по-голяма степен отразяват омразата на свекървата към снахата, което води до заключението, че поговорките се създават от възрастните жени. В песните положението е обратното – снахите изливат в песен омразата към жестоката свекърва и проклинат тежкия си живот. 3. Отношенията майка – дъщеря са по-сложни. Преди женитбата майките подготвят дъщерите си за живота, който неминуемо ги очаква след брака. Дъщерите винаги имат нужда от майчина помощ и съвет, но контактите между женената дъщеря и майчиното й семейство зависят от зетя. По тази причина майките са особено внимателни и грижливи към зетьовете си. Майчината любов преминава и към внуците от страна на дъщерята. В поговорките любовта на майката към дъщерята е силно изразена, а в фолклорните песни дъщерите пеят за нуждата си от майчина любов, от липсата на нейната песен. 4. През разглеждания период официално е разрешено вземането на наложници, но обществото има негативно отношение към тях. Съпрузите с удоволствие посещават наложниците си, намират при тях не само плътска любов, но и внимателно отношение. Съпругата и голяма част от семейството и обществото са негативно настроени към тях. Омразата между съпругата и наложницата е еднакво силно отразена както в поговорките, така и във фолклорните песни. Може да се каже, че:
Като цяло дисертацията показва, че във фолклора е отразена не само общоприетата представа за обикновената жена, но и скритата у нея сила, твърд характер, воля. Тези качества не могат да се проявят лесно поради господстващите строги социални принципи. Подпомагани от конфуцианската идеология, мъжете налагат строги ограничения, които изкривяват живота на жените. Дори в днешно време са запазени елементи от патриархалното корейско общество. Жените трябва да се самоосъзнават, да разширяват подходите и да задълбочават изследванията върху своята история. Само така може да се покаже истинският лик на корейската жена. ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУДДисертацията предлага обширно и детайлно изследване на образа на жената в корейския фолклор, вписвайки се в най-актуалните тенденции на изследванията на пола и посвещавайки се на тема, слабо разработвана и позната в български и европейски контекст. Дисертацията прави сериозен исторически анализ на социалните и културни условия, в които възникват песните и поговорките, посветени на женското поведение, умения и качества, достигайки до ценни изводи за репресивния апарат на корейското традиционно общество и опитите на жените да се приспособят, а в редки случаи и да атакуват съществуващия несправедлив социален ред. Дисертацията предоставя оригинален превод на множество поговорки и фолклорни песни по различни, също оригинални рубрики, визиращи отношението към жените в семейството и дома, женските качества и умения, женската сексуалност и др. Анализирани са същностни характеристики на корейското традиционно общество, които имат отношение не само към историята на корейските жени, но и към тяхното актуално положение и развитие в съвременен контекст.
2. „A study on Korean Women’s portrait in labor’s folksong. “ In: Outlining the Korean society. Sofia University, 2014, pp.240-246. 3. „Историческата участ на българската жена през Османското владичество и тази на корейската жена по време на Японската окупация“ . In: 불가리아와 한국 식민지 시기의 사회 정치적 상황과 문학의 상관 관계. Sofia University, 2014, pp .221-242. Каталог: index.php -> bul -> content -> download download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” download -> Св. Климент Охридски download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1 download -> Азбучен списък на преподавателите download -> Климент охридски” университетски архив download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г download -> Обявява прием на студенти Изтегляне 392.72 Kb. Сподели с приятели:
|