УВОД
В увода се изясняват целите и задачите на дисертацията, разглеждат се авторите и изследванията, които имат отношение към избраната тема и се очертава методологията на дисертационния труд.
1. Цел и задачи
Дисертацията си поставя за цел да разкрие образа на корейската жена, погледнат през призмата на фолклора, мястото и ролята й, отразени в поговорките и фолклорните песни. Трудът се фокусира върху женския поглед към обществото, върху това как жените приемат своето място и как преодоляват препятствията по женския си път. Особено внимание получава опитът на жените да придобият права и да избягат от патриархалното разделение на половете в противовес на образа им, породен от егоизма на мъжката идеология.
2. Въведение в изследването
Във втората част на увода се описва състоянието на изследванията върху корейското фолклорно творчество и мястото на образа на жената в него. Първото семантично проучване на поговорките прави корейският учен Ли Еъл Хуан. В научния труд „Изследване на поговорките за жени“ той изследва представянето на жените от различни ъгли, като подрежда поговорките от логическа, емоционална и етична гледна точка. След него се подреждат Ким Чонг Тек с книгата „Корейската жена през периода Чосон“, дисертацията на г-жа Гу Хи Ранг върху поговорките за корейското семейство, дисертацията на Ким Чу Куанг „Образът на жената в поговорките в Корея и Япония“. Всички те поставят началото на изследването на корейския фолклор. След тях вече идват трудовете на фолклористите: „Енциклопедичен сборник на корейски фолклорни песни“ и „Изследване на женските корейски фолклорни песни“ на Лим Тонг Куан, „Изследване на епичните корейски песни“ на Чо Тонг Ил, дисертацията на Со Йонг Сук „Свят на песните в шиджипсари“, „История на класическата корейска литература“ на Александър Федотов, „Корейски пословици“ на Ким Со Йънг.
В тази част се посочват основните материали, които са използвани за изследването: „Речник на корейските поговорки“ с автор Ли Ки Мун (1993) и „Корейски пословици“ със съставител Ким Со Йънг, както и „Енциклопедичен сборник на корейските фолклорни песни“ – Лим Тонг Куанг (1964-1981). Те съдържат около 400 поговорки, които се допълват от богат илюстративен материал. Те отразяват периода Чосон.
Всички, представени в дисертационния труд фолклорни песни и поговорки, са преведени от корейски на български език от автора на настоящата работа.
Във връзка със съдържанието им те са класифицирани в три глави според основните им теми, като песните и поговорките са анализирани поотделно.
Описана е методологията на подреждане на изследването, а именно в концентриран вид съдържанието на увода, трите глави и заключението. В работата е използвана транслитерация, която максимално точно предава звученето на корейските думи на български език, като обаче това до голяма степен е условно, заради съществуващите големи разлики във фонетичните особености на двата езика.
Ⅰ. ПЪРВА ГЛАВА. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА КОРЕЙСКОТО УСТНО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО
В първата глава се прави преглед на жанровите особености и темите в корейските фолклорни песни и поговорки, като се поставя акцент върху образа на жената във връзка с нейната позиция в семейството и обществото.
Ⅰ.1. Фолклорни песни
Песните заемат важно място в корейския фолклор и имат многозначна социална функция.
Ⅰ.1. 1. Фолклорните песни като жанр в корейския фолклор
Според повечето корейски фолклористи и литературоведи фолклорът се състои от наративи, песни, шамански ритуални песни, пхансори и фолклорни драми. Песните като основен жанр конкурират по популярност приказките и изразяват удовлетворението от нормалния, наситен с много труд и ежедневни грижи живот.
През ХIII в. песните се записват с помощта на хянгчхал (향찰/ 鄕札) или на китайски език, но след въвеждането на хангъл (한글/ корейската азбука) тези записи се осъществяват на корейски език. След 30-те години на ХХ в. корейските литератори концентрират своите усилия върху събирането и запазването на фолклорното наследство.
Най-характерни за корейския народ са трудовите песни, доколкото те осмислят селскостопанската дейност и дори служат за координиране на ритъма на физическите действия, било то събиране на оризова реколта или пренасяне на тежък товар. След тях идват игровите песни с техния развлекателен потенциал и накрая песните без ясно изразена социална функция, към които спада прочутата корейска народна песен Ариранг, която се пее в цялата страна със съответните регионални черти. Последната предава тъгата от раздялата, несбъднатите очаквания или нереализираните любовни копнежи. Измежду най-различните корейски песни особено място заемат тези, които се пеят по време на работа в оризищата, когато жените и мъжете се събират заедно и огласят нивите с прекрасни диалогични песни.
Ⅰ.1. 2. Женските образи във фолклорните песни
Животът на жената в корейското традиционно общество преминава през три основни етапа, отразени подробно в народните песни. Първият етап протича в семейството и в дома на родителите на девойката. Вторият етап е в жилището на съпруга, а третият е свързан с мястото, където отглежда сина си. Макар и намиращи се под контрола на конфуцианската идеология, всички тези етапи със съответстващите на тях песни разкриват душевните рани, травмите от трудностите в патриархалното общество. Като цяло устните женски фолклорни песни имат силно изразен личен елемент, отразяват живота и всекидневието, защото се противопоставят на нормите на конфуцианството в контраст с песните на жените от висшето общество, които се приближават до поезията и третират други теми. Докато песните на девойките са пълни с блянове и очаквания за лично и семейно щастие, тези на омъжените жени са тъжни и силно емоционални. Те се фокусират върху притесненията след напускането на родния дом. Чрез тези песни младите жени искат да се утешат и едновременно с това да предупредят бъдещите снахи за женския труден живот. Така песните създават и укрепват женската солидарност, давайки опора в трудни моменти и надежда за по-добър живот.
Сподели с приятели: |