Клинична имунология
Изтегляне 0.68 Mb.
|
|
1.3. определяне на ревматоиден фактор (РФ); 1.4. определяне на антистрептолизинов титър (АСТ); 1.5. определяне на криоглобулини; 1.6. определяне на антинуклеарни антитела (АНА). 2. Задължителна (минимална) лабораторна апаратура: 2.1. затворена система за вземане на кръв; 2.2. центрофуга; 2.3. термостат; 2.4. хладилник (4 - 8 °С); 2.5. хладилна камера ( - 20 °С); 2.6. светлинен и/или флуоресцентен микроскоп; 2.7. спектрофотометър (ELISA спектрофотометър) или автоматизирана система за имуноблот Е. Допълнителен (оптимален) обем показатели и апаратура за лаборатория по клинична имунология самостоятелно лечебно заведение или част от структурата на лечебно заведение за болнична или за извънболнична помощ. 1. Допълнителен (оптимален) обем за лабораторни показатели (в зависимост от характера на дейността и по преценка на ръководството на лечебното заведение) 1.1. Определяне на антинуклеарни антитела срещу различни нуклеарни антигени: dsDNA, Sm,RNP, SS-A(Ro), SS-B( La), Scl 70, Jo-1, центромери, хистони и др. 1.2. Определяне на антимитохондриални антитела (АМА) 1.3. Определяне на антигладкомускулни антитела (АГМА) 1.4. Определяне на антифосфолипидни антитела (АФА) 1.5. Определяне на антинеутрофилни цитоплазмени антитела (АНЦА) 1.6. Определяне на антитела към щитовидна жлеза (анти-тиреоглобулинови /ТАТ/, анти-микрозомални/МАТ/, срещу тиреоидна пероксидаза /ТПО/, срещу рецептор за тирео-стимулиращ хормон и др.) 1.7. Определяне на С реактивен протеин (СРП) 1.8. Определяне на единична HLA специфичност (HLA-B5, -В27, DRB1*04 и др.); 1.9. Определяне на туморни маркери - CA 19-9, CEA, CA 15-3, PSA, AFP, bHCG и др. 1.10. Определяне на хормони: тироидни, надбъбречни, хипофизни, полови и др. 1.11. Определяне на антитела и антигени от вируси, бактерии (вкл. хламидии и микоплазми), паразити 1.12. Определяне на моноклонални протеини: ИгГ, ИгА, ИгМ, ИгД, ИгЕ, капа и ламбда свободни леки вериги в серум с имунофиксационна електрофореза 1.13. Определяне на общи и специфични имуноглобулин Е 1.14. Флоуцитометрично имунофенотипизиране на левкоцити 1.15. Определяне на HLA системата 1.16. Определяне на тъканната съвместимост чрез кросмач реакция 1.17. Определяне на циркулиращи алоантитела 1.18. Определяне на други органспецифични и органнеспецифични антитела 1.19. Определяне на спонтанна и стимулирана активация и пролиферация на лимфоцитите - in vitro test 1.20. Определяне на ин витро алерген специфична активация/дегранулация на базофилни гранулоцити чрез флоуцитометрия 1.21. Митоген- и антиген-индуцирана бластна трансформация 1.22. Имунохистохимични изследвания 1.23. Определяне на цитокини 1.24. Определяне на антиген-специфични Т лимфоцити 1.25. Определяне на фагоцитоза и оксидативен взрив на неутрофили и моноцити. 2. Допълнителен (оптимален) обем лабораторна апаратура 2.1. Специализирани центрофуги (напр. микроцентрофуга, цитоцентрофуга, високооборотна и др.) 2.2. Фризер (-70 °С) 2.3. Флоуцитометър 2.4. Ламинарен бокс 2.5. СО2 инкубатор 2.6. Стереомикроскоп 2.7. PCR апарат 2.8. Набор за електрофореза 2.9. Трансилюминатор 2.10. Други. Ж. Аналитични принципи за извършване на имунологичните изследвания Медицинският стандарт "Клинична имунология" препоръчва да се използват аналитични принципи за извършване на имунологичните изследвания, основани на принципите, възприети от Европейската федерация на имунологичните дружества (EFIS), Европейската федерация по имуногенетика (EFI), Американското дружество по тъканна съвместимост (ASHI), Международния комитет по стандартизация в хематологията (ICSH), Лабораторен стандарт на Нюйоркския институт на здравето (NYSDH) и други. 1. Определяне на протеини в серум и други биологични течности: общи имуноглобулини ИгМ, ИгГ и ИгА; С3 и С4 компоненти на комплемента. 1.1. Имунологичните лаборатории трябва да са в състояние да определят количеството на общите серумни имуноглобулини от класовете ИгМ, ИгГ и ИгА; С3 и С4 компонентите на комплемента. 1.2. Използват се утвърдени техники за оптималното определяне на неспецифични серумни имуноглобулини от класовете ИгМ, ИгГ и ИгА; С3 и С4 компоненти на комплемента, като радиална имунодифузия, нефелометрия и др. 1.3. Определяне на общи серумни имуноглобулини от класовете ИгМ, ИгГ и ИгА; С3 и С4 компоненти на комплемента чрез радиална имунодифузия по Манчини. 1.3.1. Използва се стандартизиран, търговски разпространяван контролен (референтен) серум с известна концентрация на имуноглобулините, С3 и С4, който се тестира при всяко извършване на теста. 1.3.2. Използват се търговски разпространявани стандарти с различни (най-малко 3) известни концентрации на изследваните серумни протеини, когато е необходимо построяване на стандартна крива. 1.3.3. При започване на работа с нова партида плаки всички стандарти и контролен серум се тестират на новата партида плаки. 1.3.4. Текущ качествен контрол на имуноплаките се провежда на всеки 6 - 8 седмици с всички стандарти и контролни серуми. 1.3.5. При всяко следващо изследване със същата партида плаки качествен контрол се извършва само с контролния серум, като се следи неговите стойности да попаднат в доверителния интервал. Ако те не са в този интервал, изследването се повтаря, като заедно с контролния серум се тестират поне 3 стандарта и се изработва стандартна крива. 1.4. Определяне на общи серумни имуноглобулини от класовете ИгМ, ИгГ и ИгА; С3 и С4 компоненти на комплемента чрез нефелометрия. 1.4.1. При нефелометричното определяне на имуноглобулини, С3 и С4 компоненти на комплемента се използват високо и ниско положителни серуми, предлагани заедно с търговските набори. Техните очаквани стойности са указани от производителя. 1.4.2. Резултатите от изследваните серумни проби се приемат за валидни само ако ниско и високо контролните серуми имат стойности, попадащи в указания интервал. 2. Определяне на моноклонални протеини: ИгГ, ИгА, ИгМ, ИгД, ИгЕ, капа и ламбда свободни леки вериги в серум. 2.1. Имунологичните лаборатории трябва да са в състояние да определят наличието на моноклонални протеини: ИгГ, ИгА, ИгМ, ИгД, ИгЕ, капа и ламбда свободни леки вериги в серум. 2.2. Използват се утвърдени техники за качественото доказване на моноклоналните протеини, като имуноелектрофореза и имунофиксационна електрофореза. 2.3. Новите набори от реагенти се тестуват и сравняват с познат набор, даващи приемливи резултати, или с проби с позната реактивност. 2.4. Използва се търговски разпространяван или приготвен в лабораторията серумен пул, съдържащ моноклонални протеини от всички изотипове за периодичен контрол на реактивността на антисерумите. 3. Определяне на общи имуноглобулини Е (ИгE). 3.1. Лабораторията трябва да е в състояние да изследва общите ИгE. Използват се утвърдените за това методи: имуноензимни, радиоимунологични, флуориметрични, хемилуминесцентни и други. 3.2. Всяко изследване включва контролни серуми с различна концентрация на ИгE, вкл. серум с липса на ИгE. По получените стойности от изследването на тези серуми се построява кривата за отчитане на резултатите. 3.3. При всяко изследване се използва и един и същи серум с известна концентрация на ИгE, като полученият резултат трябва да попада в указаните граници. 4. Определяне на специфични имуноглобулини (ИгЕ). 4.1. Лабораторията трябва да е в състояние да определя специфичните ИгE. Използва се един от утвърдените методи: имуноензимен, радиоимунологичен, флуориметричен, хемилуминесцентни. 4.2. Поради бързата промяна на нивата на циркулиращите специфични ИгE към инсекти и лекарства се препоръчва кръвта да се взема не по-рано от 2 - 3 седмици и не по-късно от 6 месеца след ужилването или приемането на медикамента. 4.3. Всяко изследване включва контролни серуми с различна концентрация на специфичните ИгE, вкл. серум с липса на ИгE. По получените стойности от изследването на тези серуми се построява кривата за отчитане на резултатите. 4.4. При всяко изследване се използва един и същи серум с известна концентрация на ИгE, като полученият резултат трябва да попада в указаните граници. 5. Определяне на ревматоиден фактор (РФ). 5.1. Лабораторията трябва да е в състояние да изследва ревматоиден фактор (РФ). Използва се една от утвърдените техники: хемаглутинация (Rose-Waaler реакция), латекс-аглутинация, имунотурбидиметрия и нефелометрия. В случаите на отрицателен резултат по тези методи се препоръчва използването на имуноензимен метод. В този случай се определя и изотипът на РФ. 5.2. Всяко изследване включва контролни серуми: с висока концентрация на РФ (положителна контрола) и серум, в който предварително не е установен РФ (отрицателна контрола). Резултатите от изследването са невалидни, ако тези серуми не покажат очаквания резултат. 6. Определяне на антистрептолизинов титър (АСТ). 6.1. Лабораторията определя АСТ по един от утвърдените аглутинационни, неутрализационни, имуноензимни, имунотурбодиметрични или нефелометрични методи. 6.2. Всяко изследване включва контролни серуми с различна концентрация на АСТ, вкл. положителна и отрицателна контрола. 6.3. Всяко изследване включва контролен серум с известна концентрация на АСТ, като полученият резултат трябва да попада в указаните граници. 7. Определяне на С реактивния протеин (CРП). 7.1. Лабораторията трябва да може да определя CРП в серума. Използва се един от утвърдените методи: аглутинационен, имуноензимен, турбидиметричен, хемилуминесцентен или нефелометричен. 7.2. Всяко изследване включва контролни серуми с различна концентрация на CРП. 7.3. По получените стойности от изследването на тези серуми се построява кривата за отчитане на резултатите. 7.4. При всяко изследване се използва и един и същи серум с известна концентрация на CРП, като полученият резултат трябва да попада в указаните граници. 8. Определяне на антинуклеарни антитела (АНА) в серум. 8.1. Лабораторията трябва да е в състояние да определя наличие и титър или количество на АНА в серум. 8.2. Използват се утвърдени техники за оптималното определяне на АНА, като индиректна имунофлуоресценция върху препарати от клетъчна линия (HЕp2, НЕр2000 или други стандартизирани такива) или тъканни животински срези (бъбрек от мишка или комбинация от черен дроб, стомах и бъбрек от плъх), както и имуноензимен тест за скрининг на АНА, според стандартните работни процедури, възприети в лабораторията. 8.3. Лабораторията има изработени критерии за разграничаване на положителни и отрицателни проби. 8.4. Лабораторията е в състояние да оценява вида на флуоресценцията съгласно общоприетите стандартни типове. 8.5. Използва се положителен за АНА контролен серум, търговски или приготвен в лабораторията от пациенти със системно автоимунно заболяване, с предварително доказана характеристика и титър. 8.6. Използва се отрицателен за АНА серум, търговски или приготвен в лабораторията от здрав донор, с предварително доказана липса на АНА. 9. Определяне на антинеутрофилни цитоплазмени антитела (АНЦА). 9.1. Лабораторията може да определя наличие, специфичност и титър/количество на АНЦА според официално приетата номенклатура. 9.2. Използват се утвърдени техники за оптимално определяне на АНЦА. 9.3. Като субстрат за ИИФ може да се използва намазка или цитоцентрофужен препарат от нормални донорни левкоцити, фиксирани с етанол, приготвени по стандартизиран метод и/или търговски препарати. 9.4. Лабораторията има изработени критерии за разграничаване на положителни и отрицателни проби. 9.5. Стандартната индиректна имунофлуоресцентна техника трябва да се използва като скриниращ тест. 9.6. Лабораторията е в състояние да оценява вида на флуоресценцията, като използва международно приетата номенклатура за имунофлуоресцентните стандартни типове на АНЦА: ц-АНЦА - цитоплазмени АНЦА п-АНЦА - перинуклеарни АНЦА х-АНЦА - (атипични) АНЦА. 9.7. За определяне специфичността и титъра/количеството на АНЦА се прилагат твърдофазови имуноензимни техники с пречистени антигени. 9.8. Използва се международно приетата номенклатура за имуноензимни типове АНЦА: Протеиназа 3-АНЦА - автоантитела срещу протеиназа 3. Миелопероксидаза-АНЦА - автоантитела срещу миелопероксидаза. 9.9. Отрицателният контролен серум е търговски серум или от здрави индивиди (може и пул от няколко донора), доказан с имуноензимни техники, че е негативен срещу специфични неутрофило-цитоплазмени антигени (протеиназа 3 и миелопероксидаза). 9.10. Положителният контролен серум е търговски серум или от пациенти с хистологично доказан системен некротизиращ васкулит, съдържащи антитела с верифицирана чрез ИЕМ специфичност (протеиназа 3 и миелопероксидаза). 9.11. Всички серумни проби с п-AНЦA или атипични AНЦA, съдържащи едновременно интерфериращи AНА (с хомогенна или периферна нуклеарна флуоресценция), задължително се изследват с ИЕМ за наличие на протеиназа 3-АНЦА и миелопероксидаза-АНЦА. 9.12. При използване на пречистени в лабораторията антигени се предпочита метод, причиняващ възможно най-малката им денатурация. Желателно е чистотата на пречистения антиген да бъде верифицирана с имуноензимен тест с антисеруми срещу потенциално контаминиращи други АНЦА-антигени. 9.13. Всяка нова партида антиген (търговски или пречистен в лабораторията) се тестува и сравнява със "стара" партида. 9.14. Препоръчва се всички серумни проби, положителни за AНЦA от ИИФ-скрининга, да бъдат изследвани за наличие на протеиназа 3-АНЦА и миелопероксидаза-АНЦА. 10. Определяне на антитела срещу различни нуклеарни антигени: dsDNA, Sm, RNP, ss-A(Ro), ss-B (La), Scl-70, centromere, хистони и др. в серума. 10.1. Лабораторията може да определя наличието на антитела срещу различни нуклеарни антигени според общоиприетата номенклатура. 10.2. Използват се утвърдени техники, като: ИЕМ, имунофлуоресценция, флоуцитометрия и други стандартизирани методи. 10.3. При използване на търговски препарати се препоръчва сравнението между всеки две последователни серии. 10.4. При разработен в лабораторията метод се препоръчва стриктен контрол на изолираните антигени, използваните плаки за ИЕМ, сравнени с търговски препарати. 10.5. Лабораторията има изработени критерии за разграничаване на положителни и отрицателни проби. 10.6. Всяко изследване съдържа положителна и отрицателна контрола и серуми с позната концентрация на антителата, по която се построява стандартна крива. 11. Определяне на антимитохондриални антитела (АМА) в серум. 11.1. Лабораторията е в състояние да определя наличие, специфичност и титър на АМА в серум според официално приетата номенклатура. 11.2. Използват се утвърдени техники за оптимално определяне на АМА. 11.3. Лабораторията има изработени критерии за разграничаване на положителни и отрицателни проби. 11.4. Индиректната имунофлуоресценция върху тъканни животински срези от бъбрек на плъх или мишка или препарати от клетъчна линия HЕp 2 се използва като скрининг тест. 11.5. За диференициране на вариантните типове АМА (М1 - М9) се използва имуноензимен метод с дефиниран митохондриален антиген. 11.6. Използва се положителен за АМА контролен серум - търговски или приготвен в лабораторията от пациенти с доказана диагноза първична билиарна цироза, с предварително определен титър. 11.7. Използва се отрицателен за АМА серум - търговски или приготвен в лабораторията от здрав донор. 12. Определяне на антигладкомускулни антитела (АГМА) в серум. 12.1. Лабораторията е в състояние да определя наличие и титър на АГМА в серум. 12.2. Използват се утвърдени техники за определяне на АГМА, като индиректна имунофлуоресценция върху тъканни животински срези от стомах на плъх, мишка или маймуна, или имуноензимен метод според стандартните работни процедури, възприети в лабораторията. 12.3. Лабораторията има изработени критерии за разграничаване на положителни и отрицателни проби. 12.4. Използват се положителен за АГМА контролен серум с предварително определен титър и отрицателен за АГМА серум. 13. Определяне на антифосфолипидни антитела (АФА). 13.1. Лабораторията е в състояние да определя антифосфолипидните антитела според общоприетата номенклатура - антикардиолипинови, анти b2 гликопротеин I, анти-етаноламин, анти-лизолецитин, анти-сфингомиелин и др. 13.2. Използват се утвърдени имуноензимни техники за определяне наличието, количеството и изотипа (ИгГ и ИгМ) на АФА. 13.3. Лабораторията има изработени критерии за разграничаване на положителни и отрицателни проби. 13.4. Всяко изследване включва контролни серуми с различна концентрация на АФА, вкл. серум с липса на антитела. По получените стойности от изследването на тези серуми се построява кривата за отчитане на резултатите. 13.5. При всяко изследване се използва и един и същи серум с известна концентрация на АФА, като полученият резултат трябва да попада в указаните граници. 14. Определяне на антигломерулобазално мембранни (АГБМ) антитела. 14.1. Лабораторията трябва да може да определя наличие, специфичност и титър на АГБМ антитела. 14.2. Използват се утвърдени техники за определяне на АГБМ антитела, като индиректната имунофлуоресцентна техника върху криостатни срези на човешки или за предпочитане маймунски бъбрек, от кръвна група 0 или имуноензимен метод, според стандартните работни процедури, възприети в лабораторията. 14.3. Лабораторията има изработени критерии за разграничаване на положителни и отрицателни проби. 15. Определяне на антитела към щитовидна жлеза - анти-тиреоглобулинови антитела (ТАТ), анти-микрозомални антитела (МАТ) и антитела срещу тиреоидна пероксидаза (ТПО). 15.1. Лабораторията е в състояние да определя наличие, концентрация или титър на ТАТ, МАТ или ТПО антитела в серум. 15.2. При използване на търговски набори или антигени производителят предоставя информация за специфичността и чувствителността на тестовете, съответно за чистотата и характеристиката на антигена. Всяка нова партида се сравнява с предишната. 15.3. Лабораторията следва да извършва количествено определяне на ТАТ и МАТ чрез стандартна крива от стандарти с определена концентрация или полуколичествено определяне, чрез титруване или определяне индекс на позитивност. Използват се положителен и отрицателен контролни серуми при всяко изследване. 15.4. При смяна на реагентите или диагностичния търговски кит те трябва да се сравнят с познат набор или контролни серуми с позната концентрация на антителата. Получените резултати трябва да бъдат в границите на допустимата вариация. 16. Определяне на антитела спрямо бета-клетката на панкреаса. 16.1. Лабораторията е в състояние да определя наличие, концентрация или титър на антитела спрямо декарбоксилазата на глутаминовата киселина, 65 Кд изоформа (GAD 65) и втория антиген на бета-клетката (IA-2) в серум. 16.2. Използват се утвърдени чувствителни техники за специфично определяне на GAD65 и IA-2 антитела - имуноензимен или радиоимунологичен. 16.3. За целите на бета-клетъчния автоимунитет се използва като антиген 65 изоформата на декарбоксилазата на глутаминовата киселина. Антигенни препарати, включващи и 67 изоформата, са с ниска чувствителност и специфичност. При използване на търговски препарати производителят предоставя информация за специфичността и чистотата на антигена. Всяка нова партида се сравнява с предишната. 16.4. Препоръчва се количествено определяне на антителата чрез стандартна крива от стандарти с определена концентрация. Използват се положителен и отрицателен контролни серуми при всяко изследване. 16.5. При смяна на реагентите или диагностичния търговски кит те се сравняват с познат набор или контролни серуми с позната концентрация на антителата. Получените резултати трябва да бъдат в границите на допустимата вариация. 17. Определяне на инсулинови автоантитела (ИАА) и инсулинови антитела (ИА). 17.1. Лабораторията е в състояние да определя наличие, концентрация или титър на ИАА и ИА в серум. 17.2. Използват се утвърдени чувствителни техники за специфично определяне на ИАА и ИА - имуноензимен, радиоимунологичен и др. 17.3. Като антиген се използва човешки рекомбинантен инсулин. Производителят предоставя информация за специфичността и чистотата на антигена. Всяка нова партида се сравнява с предишната. 17.4. Използват се положителен и отрицателен контролни серуми при всяко изследване. 17.5. При смяна на реагентите или диагностичния търговски кит те се сравняват с познат набор или контролни серуми с позната концентрация на антителата. Получените резултати трябва да бъдат в границите на допустимата вариация. 18. Определяне на автоантитела към мозъчни и неврални антигени в серум и ликвор. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 0.68 Mb. Сподели с приятели:
|