Клинична лаборатория

Изтегляне 0.83 Mb.

страница	2/4
Дата	07.11.2017
Размер	0.83 Mb.
	#34100

1 2 3 4

4.1. задължителната лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория от I ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ;

4.2. кръвно-газов анализатор (при заболявания, изискващи изследване на КАО);

4.3. автоматичен коагулометър;

4.4. автоматичен селективен клинично-химичен анализатор;

4.5. имунохимичен анализатор (при заболявания, изискващи имунохимични изследвания).

5. Задължителен (минимален) обем лабораторни показатели и задължителна лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория от ІІІ ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ.

5.1. Задължителният (минимален) спектър лабораторни показатели и задължителната лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория от II ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ.

5.2. Допълнителни показатели и апаратура за високоспециализирани изследвания, необходими за структура по клинична лаборатория от ІІІ ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ:

5.2.1. микроелементи;

5.2.2. хомоцистеин, CRP, прокалцитонин;

5.2.3. хормони;

5.2.4. туморни маркери;

5.2.5. лекарствени и токсични вещества;

5.2.6. диагностичен ДНК анализ;

5.2.7. клетъчен имунитет и имунофенотипизиране;

5.2.8. цитокини;

5.2.9. витамини;

5.2.10. биомаркери на остеопорозата;

5.2.11. автоантитела - клетъчни, тъканни, органни;

5.2.12. имуноглобулини (Д и Е) и субкласове;

5.2.13. тромбоцитна функция (агрегация, адхезия);

5.2.14. тромбеластография;

5.2.15. биомаркери за тромбоза;

5.2.16. осмолалилет.

5.3. Структурата по клинична лаборатория от III ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ трябва да извършва минимум 400 лабораторни изследвания годишно на едно болнично легло.

6. Задължителният (минимален) обем показатели и апаратура за всеки тип структура по клинична лаборатория, от всички нива на компетентност, при необходимост може да бъде разширен при спазване на изискванията за качество. Това може да става и с помощта на лаборатория подизпълнител, с който е сключен договор.

7. За структура по клинична лаборатория от всички нива на компетентност, която извършва само определен вид изследвания в рамките на специалността, от минималния обем лабораторни изследвания и апаратура за лаборатория от съответното ниво, са задължителни само тези изисквания, които са необходими за извършване на съответните изследвания.

Раздел IV

Препоръчителни аналитични принципи за осъществяване на дейността

1. Използват се аналитичните принципи, възприети от Международната федерация по клинична химия и лабораторна медицина (IFCC), Института за клинични и лабораторни стандарти (CLSI), Международния комитет по стандартизация в хематологията (ICSH).

2. Аналитични принципи на клинично-химичните методи.

2.1. Субстрати и метаболити:

2.1.1. глюкоза:

а) ензимно определяне с глюкозооксидаза:

- с пероксидаза и колориметрия на хромоген;

- с измерване скоростта на кислородна консумация (глюкоанализатор);

б) ензимно определяне с хексокиназа;

2.1.2. урея: уреазен метод:

а) с колориметрия;

б) UV-спектрофотометрия (с глутаматдехидрогеназа);

2.1.3. креатинин:

а) колориметрия на креатинин-пикратния комплекс в алкална среда, без депротеинизиране, с кинетично отчитане;

б) ензимен метод;

2.1.4. пикочна киселина:

а) ензимно определяне с уриказа, пероксидаза и колориметрия (Trinder);

б) ензимно определяне с уриказа, каталаза, алдехиддехидрогеназа и директнa спектрофотометрия (UV метод);

2.1.5. амоняк: UV-спектрофотометрия с глутаматдехидрогеназа;

2.1.6. общ холестерол: ензимно определяне с холестеролестераза, холестеролоксидаза, пероксидаза и колориметрия (Trinder);

2.1.7. холестерол в HDL:

а) преципитация на LDL и VLDL (с хепарин, декстран сулфат или волфрамова киселина и магнезиеви йони) и определяне на холестерола в надутаечната течност;

б) директно - имуносепарация на LDL и VLDL частици и последващо определяне на HDL-холестерола в надутаечната течност;

2.1.8. холестерол в LDL:

а) изчисление по формулата на Friedewald;

б) преципитация на LDL с хепарин и определяне на холестерола в надутаечната течност: LDL-холестерол = общ холестерол - холестерол в надутаечната течност;

в) директно, с имуносепарация на HDL и VLDL частици и последващо определяне на LDL-холестерола в надутаечната течност;

2.1.9. триглицериди:

а) ензимна хидролиза с липаза и колориметрично определяне на глицерола с глицеролкиназа, глицерофосфатоксидаза и пероксидаза (Trinder);

б) ензимна хидролиза с липаза и спектрофотометрично определяне на глицерола с глицеролкиназа, фосфокиназа и лактатдехидрогеназа (UV метод);

2.1.10. билирубин - общ:

а) колориметрия на цветния продукт, получен с диазотирана сулфанилова киселина, след прибавяне на акцелератор (кофеин, бензоат или ацетат);

б) DPD (2,5-дихлор-фенолдиазо-тетрафлуороборат метод);

в) колориметрия въз основа на намаляване на оптичната плътност след окисление на билирубина с ванадат;

2.1.11. билирубин - директен (глюкурониран):

а) колориметрия, както по-горе, без прибавяне на акцелератор;

б) DPD (2,5-дихлор-фенолдиазо-тетрафлуороборат метод);

в) DCA (дихлоранилин) метод;

г) колориметрия въз основа на намаляване на оптичната плътност след окисление на билирубина с ванадат.

2.2. Белтъци:

2.2.1. общ белтък: колориметрия на биуретовия комплекс с медни йони в алкална среда;

2.2.2. албумин: колориметрия със селективни багрила (бром крезолово зелено);

2.2.3. белтъчни фракции:

а) електрофореза на целулозоацетатни или други синтетични носители;

б) високоефективна електрофореза и имуноелектрофореза в гел на агароза;

2.2.4. индивидуални белтъци:

а) количествена имунотурбидиметрия или имунонефелометрия със специфични антитела;

б) електроимунодифузия и имунопреципитация;

2.2.5. хемоглобин А1С - използват се сертифицирани методи с проследимост до референтен метод:

а) имунотурбидиметрия;

б) ръчна или автоматична колонна хроматография;

в) високоефективна течна хроматография (HPLC);

2.2.6. фруктозамин: колориметрия на формазан, образуван от нитроблутетразолиева сол.

2.3. Електролити:

2.3.1. калий:

а) емисионна пламъкова фотометрия;

б) директно измерване с йонселективен електрод;

2.3.2. натрий:

а) емисионна пламъкова фотометрия;

б) директно измерване с йонселективен електрод;

2.3.3. хлориди:

а) колориметрия;

б) кулонометрия с хлориден титратор;

в) директно измерване с йонселективен електрод;

2.3.4. калций:

а) колориметрия (с о-крезолфталеин комплексон, Арсеназо III или метил-тимолово синьо) без депротеинизация;

б) директно измерване на йонизиран калций с йонселективен електрод;

2.3.5. магнезий:

а) колориметрия;

б) ААС;

в) измерване активността на магнезиевия йон с йонселективен електрод;

2.3.6. неорганичен фосфат:

а) колориметрия (на редуциран фосфо-молибденов комплекс или комплекс с алкални багрила);

б) UV-спектрофотометрия на нередуциран фосфо-молибденов комплекс;

2.3.7. желязо: колориметрия на комплекси с различни хромогени (ферозин, ферен);

2.3.8. общ ЖСК, определяне на серумното желязо след насищане с железен трихлорид;

2.3.9. осмолалитет:

а) измерен - с осмометър, по понижение температурата на замръзване (криоскопски), или по увеличение на температурата на изпарение;

б) изчислен - по формула;

2.3.10. микроелементи (Al, Cu, Zn, As, Cd, Co, Cr, Hg, Mn, Ni, Pb, Se и др.): пламъчна или електротермична атомноабсорбционна спектрофотометрия.

2.4. Ензими:

2.4.1. АсАТ: оптимиран кинетичен двустъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с малатдехидрогеназа в трис-буфер;

2.4.2. АлАТ: оптимиран кинетичен двустъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с лактатдехидрогеназа в трис-буфер;

2.4.3. КК: оптимиран кинетичен тристъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с имидазолов буфер, активатор N-ацетилцистеин (NAC) и инхибитор на миокиназа;

2.4.4. КК-MB изоензим:

а) имунотурбидиметрия (определяне на "маса");

б) имуноинхибиране (определяне на активност);

2.4.5. ЛДХ: оптимиран кинетичен оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с пируват като субстрат, в трис - или фосфатен буфер;

2.4.6. алкална фосфатаза: кинетична колориметрия на освободения p-нитрофенол при 37 °С, в глицин-NaOH или амино-алкохолен буфер;

2.4.7. кисела фосфатаза:

а) кинетична колориметрия на освободения хромоген (р-нитрофенол) при 37 °С, в цитратен буфер;

б) кинетична колориметрия на освободения хромоген (1-нафтол с Фаст ред TR) при 37 °С, в цитратен буфер;

в) простатно специфичен изоензим (PAP) чрез имунологичен анализ (виж туморни маркери).

2.4.8. гама ГТ: кинетична колориметрия на освободения хромоген (p-нитроанилид или амино-нитро-бензоат) при 37 °С с глицил-глицинов буфер/акцептор;

2.4.9. алфа-амилаза: кинетична колориметрия на освободения хромоген (2-хлоро-нитрофенол, при субстрат хлоро-нитрофенил-малтохептаозид), при 37 °С;

2.4.10. серумна холинестераза: кинетична колориметрия на освободения хромоген (ацетил или бутирил тиохолинйодид) при 37 °С и дитиобис-нитробензоена киселина.

2.5. Хормони:

2.5.1. хипофизни хормони в кръвен серум или плазма (адренокортикотропен хормон, тиреоид-стимулиращ хормон, соматотропен хормон, пролактин, фоликулостимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон и пролактин): имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антитела (индиректен имунохимичен анализ с неизотопно маркиране);

2.5.2. тиреоидни хормони в кръвен серум и плазма (общ Т3 и Т4, свободни Т3 и Т4, Т3-обратен, тиреоглобулин):

- имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела;

- високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия;

2.5.3. стероидни хормони:

а) кортикостероиди (кортизол, алдостерон) и техни метаболити в кръвен серум, плазма и в урина;

- имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

- газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция;

- високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия;

б) репродуктивни (естрогени, прогестерон, андрогени - тестостерон, андростерон и техни метаболити) в кръвен серум, плазма или урина:

- имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

- газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция;

в) биогенни амини - в кръвен серум и урина (адреналин, норадреналин, ванилбадемова киселина, допамин, хомованилинова киселина, серотонин, 5-ХИОК):

- колориметричен или флуорометричен анализ, след екстракция;

- високоефективна течна хроматография с електрохимична или флуоресцентна детекция;

- високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия.

2.6. Лекарствени и токсични вещества в кръвен серум и урина:

2.6.1. автоматизиран имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

2.6.2. високоефективна течна хроматография (HPLC) с конвенционална, масспектрометрична и тандем масспектрометрична детекция;

2.6.3. газова хроматография с масспектрометрия;

2.6.4. качествени методи: имунохроматографски принцип на тест-ленти - при използване за скрининг всички положителни разултати преди предаване следва да се потвърдят с един от горепосочените методи.

2.7. Туморни маркери (в зависимост от химическата природа на конкретния маркер):

2.7.1. автоматизиран имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени;

2.7.2. високоефективна течна хроматография (HPLC);

2.7.3. ДНК анализ на специфични мутации.

2.8. Показатели на киселинно-алкално състояние (кръвни газове): само автоматично (съобразно вида и възможностите на наличната апаратура в артериална или артериализирана кръв).

2.9. Съединително-тъканни маркери (остеокалцин, С-терминален пропептид на колаген I): имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени.

3. Аналитични принципи на хематологичните методи:

3.1. хемоглобин в пълна кръв:

3.1.1. колориметрия на хемиглобинцианиден комплекс;

3.1.2. колориметрия на комплекс с неутрални или анийонни детергенти при работа с хематологични анализатори;

3.2. хемоглобин в плазма - директна спектрофотометрия;

3.3. хематокрит:

3.3.1. центрофужен микрохематокритен метод;

3.3.2. изчислен хематокрит при работа с хематологични анализатори;

3.4. еритроцити:

3.4.1. автоматично определяне с хематологични анализатори;

3.4.2. изчислени показатели на еритроцитите: MCV, MCH, MCHC, RDW. Хистограми;

3.5. ретикулоцити:

3.5.1. микроскопски метод на Heilmeyer;

3.5.2. автоматично, с флоуцитометър и флуоресцентно или суправитално оцветяване;

3.6. левкоцити:

3.6.1. камерно изброяване;

3.6.2. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели;

3.7. левкоцити - диференциално броене:

3.7.1. микроскопско диференциално броене - диференциране на 100 левкоцита;

3.7.2. автоматични методи с хематологиични анализатори (пресяващ метод);

3.8. еозинофилни и базофилни клетки:

3.8.1. камерно изброяване и представяне като "абсолютен брой";

3.8.2. автоматичното диференциално броене (виж "левкоцити");

3.9. тромбоцити:

3.9.1. камерно изброяване с фазово контрастна микроскопия, с кокаинов, прокаинов или оксалатен разтвор;

3.9.2. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели;

3.10. СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите):

3.10.1. по Westergren със стъклени пипети (референтен метод);

3.10.2. "затворена система" (при валидирана сравнимост на резултатите с референтния метод);

3.10.3. автоматичен метод (ако производителят е валидирал сравнимостта на резултатите с референтния метод);

3.11. морфология на кръвни клетки:

3.11.1. светлинна микроскопия на натривка от кръв без антикоагулант или венозна кръв с К2 ЕДТА, оцветена по Романовский-Giemsa или по Pappenheim;

3.11.2. еритроцити - оценяват се по: форма, оцветка и включвания;

3.11.3. левкоцити - оценяват се по: големина, форма, съотношение ядро/цитоплазма, структура на ядрото, наличие, брой и размер на нуклеоли, граница на ядрото, структура на цитоплазма, гранулации, граница на цитоплазма;

3.11.4. тромбоцити - оценяват се по: размер, форма, цвят, гранулираност, групиране (ако не е използвана EDTA), евентуален сателитизъм;

3.11.5. резултатът се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация;

3.12. микроскопско изследване на материал от костен мозък и лимфен възел: светлинна микроскопия на натривка, оцветена по Романовский-Giemsa или по Pappenheim; резултатът да се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация;

3.13. цитохимични изследвания:

3.13.1. пероксидазна активност (метод на Graham и Knoll);

3.13.2. алкална фосфатаза (метод на H. Merker и L. Heilmeyer);

3.13.3. неспецифични естерази;

3.13.4. алфа-нафтил ацетат естераза (метод на Loffler);

3.13.5. нафтол-AS ацетат естераза (метод на Wachstein и Wolf);

3.13.6. нафтол-ASD-хлороацетат естераза (метод на Руденс и Буйкис);

3.13.7. гликоген с PAS реакция (метод на McManus и Hotchkiss);

3.13.8. масти (метод на Scheehan Storey);

3.13.9. дезоксирибонуклеопротеини (ДНП), рибонуклеопротеини (РНП) и катийонни протеини (КП);

3.13.10. нехемоглобиново желязо, сидероцити и сидеробласти (реакция с Берлинско синьо);

3.13.11. резултатът да се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация.

4. Аналитични принципи при изследване кръвосъсирване и фибринолиза:

4.1. измерване активността на факторите;

4.1.1. коагулометрично (хронометрия - електромеханична или фотооптична - измерване времето за поява на фибринов съсирек) - автоматично, с крайноточков метод;

4.1.2. колориметрично (хромометрия, измерване концентрацията на освободения хромоген при хидролиза на синтетични субстрати):

- двуточково измерване;

- кинетично измерване.

4.2. измерване концентрацията на факторите - имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела;

4.3. молекулни методи - за окончателна диагноза при някои заболявания на хемостазата;

4.4. материал:

4.4.1. капилярна кръв - само за време на кървене;

4.4.2. цитратна кръв - венозна кръв, взета с антикоагулант, за изследване на рекалцификационно време, активирано рекалцификационно време и агрегация на тромбоцити;

4.4.3. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за най-често изследваните показатели;

4.4.4. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за замразяване;

4.4.5. цитратна плазма, богата на тромбоцити, за функционално изследване на тромбоцити (агрегометрия);

4.5. пресяващи показатели:

4.5.1. брой тромбоцити (виж по-горе;);

4.5.2. време на кървене - метод на Duke;

4.5.3. протромбиново време (PT) - едностъпален тест на Quick (коагулометрия на активност);

4.5.4. да се използват стандартизирани тромбопластини с ISI между 0,9 и 1,4, за предпочитане тези с ISI близо до 1;

4.5.5. активирано парциално тромбопластиново време (аAPTT) - коагулометрия на активност по Rodman et al., с активатори микросиликонизирани частици;

4.5.6. фибриноген - коагулометрично определяне на концентрация по Clauss;

4.5.7. тромбиново време (TT) - коагулометрия на активност.

4.6. Специфични показатели:

4.6.1. морфология на тромбоцитите (виж по-горе);

4.6.2. тромбоцитна функция:

а) адхезия на тромбоцитите;

б) агрегация на тромбоцитите - автоматично с агрегометър;

в) ретракция на съсирека - мануално;

4.6.3. тромбоцитен фактор 3 - имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

4.6.4. тромбоцитен фактор 4 - имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

4.6.5. b-тромбоглобулин - имунологичен анализ с неизотопно маркиране.

4.7. Плазмени фактори - чрез измерване на:

4.7.1. активност на фактора - коагулометрично или с хромогенен метод;

4.7.2. концентрация на фактора - имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела.

4.8. Показатели на активирано кръвосъсирване:

4.8.1. фибринови мономери (FM) чрез еритроцитна аглутинация или имунологично (измерване на концентрация);

4.8.2. фибринопептиди (имунологично измерване на концентрация);

4.8.3. тромбофилия - генетични фактори - ДНК анализ:

а) АPRC (F V Leiden - R 506Q) - мутации;

б) протромбин (G 202010A);

в) 5,10 метилентетрахидрофолатредуктаза (MTHFR-C677 T мутация - при хиперхомоцистенемия).

4.9. Естествени инхибитори на кръвосъсирването:

4.9.1. антитромбин III:

а) хромогенен или коагулометричен метод (измерване активност); или

б) имунологичен (измерване на концентрация);

4.9.2. протеин С:

а) коагулометричен или хромогенен метод (определя се активност);

б) имунологичен - концентрация;

4.9.3. протеин S, НС II (хепаринов кофактор), TFPI (инхибитор на пътя на тъканния фактор):

а) хромогенен или коагулометричен метод (измерване активност);

Каталог: media -> filer public -> 2015
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води
2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас
2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика
2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти
2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени

Изтегляне 0.83 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4