Клуб "5 сутринта"
Изтегляне 1.42 Mb.
|
| На разсъмване, когато те мързи да станеш, винаги си казвай следното: „Ставам, за да свърша работата си
на човек”. — Марк Аврелий, римски император „Рим е в кръвта ми. Енергията му тече през жилите ми. А неговият уникален вид магия възстановява духа ми“ – помисли си милиардерът, докато самолетът му рулираше по пистата на частното летище. Песента „Магнолия“ на италианската група „Негрита“ пулсираше от аудиосистемата, а милиардерът поклащаше здравите си рамене в такт с музиката. „Пламенната гордост, фантастичните страсти и славните сърца на римляните ме вдъхновяват толкова много – каза си той. – Начинът, по който светлината пада на Тринита деи Монти, църквата на върха на Испанските стълби, винаги приповдига духа ми – и често докарва сълзи в очите ми. Фантастичната храна като моцарела ди буфала, качо е пепе, аматричана и карбонара, абачио – агне сукалче, изпечено на огън, подхранва желанието ми да се наслаждавам максимално на живота. А изящно изваяната архитектура на този град-музей на открито, където обичам да се разхождам в дъжда, говори едновременно на воина и на поета в мен“ – мислеше си милиардерът, когато самолетът приближи до ръкава. Той беше прекарал много от най-хубавите си години през своя фантастичен, макар и далече не съвършен живот в Рим, в един апартамент в историческия център на града на Виа Витория. Цюрих и другите му домове бяха места, където отиваше главно, за да работи по проекти и да управлява международните си търговски начинания. Но Рим, е, Рим беше, за да подхранва възторга му. И да утолява апетита му за радост. Да вдъхва аромата на гардениите през пролетта и да прави дълги разходки покрай храма, който се намира при езерото в парка, наречен Вила Боргезе, бяха две от любимите му неща в живота. Да стане в 5 сутринта, преди гъстият график на Рим да сподави част от величието му, и да тръгне с планинския си велосипед покрай фонтана Треви, до Мони, да мине покрай Колизеума и да стигне на Пиаца Навона, за да поседи и да се полюбува на красивата църква на този елегантен площад, събуждаше в него блясъка, който носи само ранното утро. Такива преживявания го караха да се чувства преуспял много повече от богатството му. И жив. Трябва да знаете, че най-голямата любов в живота му беше родена в Рим. Милиардерът я беше срещнал в една английска книжарница близо до Виа деи Кондоти, приказната улица, където са основните магазини на най-прочутите италиански модни къщи. Макар да наближаваше четирийсет години, милиардерът все още не беше женен при тази първа среща. Тогава той беше нещо като плейбой и човек, известен с вкуса си към изисканите удоволствия на света. Все още си спомняше книгата, която я беше помолил да му помогне да намери – „Джонатан Ливингстън Чайката“ от Ричард Бах, тази прекрасна повест, посветена на промяната, за една чайка, която знае, че е създадена да лети по-високо от другите и се впуска в незабравимо пътуване, за да превърне това вътрешно познание в реалност. Ванеса бързо беше намерила един екземпляр, беше изключително любезна, но отчайващо хладна и после се беше обърнала да обслужи друг клиент. Милиардерът трябваше да посещава тази тясна книжарница с книги, подредени на стари дървени рафтове по овехтелите стени, повече от година, преди младата жена да се съгласи да излезе на вечеря с него. Упоритостта му се подхранваше от нейната дискретна красота, сияйна интелигентност, бохемския стил и сдържания ѝ смях – неща, от които той се чувстваше щастлив като семейство пчели, попаднало в огромен буркан с мед. Ожениха се в чаровния крайморски град Монополи в Пулия – южната част на Италия. „Какъв специален ден беше този – тъжно си спомняше милиардерът. – Музиката, която звучеше на централния площад, докато ние танцувахме, забравили всичко друго под разтапящата сърцето светлина на пълната луна. Току-що пристигналото от фермата сирене бурата и приготвената от бабата на главния готвач паста орекиете. Хората от града, присъединяващи се към веселото празненство и тяхното безгранично италианско гостоприемство, които ни носеха бутилки домашно вино Негроамаро и Примитиво като сватбени подаръци”. Цялото това преживяване все още предизвикваше силно вълнение в него. Връзката на милиардера с Ванеса беше едновременно сензационна и избухлива, както се случва в много големи любовни истории. Понякога – всъщност често – силната романтична връзка събужда дълбоко скрита болка. С този специален човек най-после се чувстваме в безопасност да свалим социалната си броня и да покажем най-истинския си аз. И ето че другият ни вижда в цялата ни красота, страст и светлина. Но също така ясно съзира онази сенчеста страна във всички нас – страната, изградена от болките, които сме понесли в живота си. В „Пророкът“ Халил Джубран пише: „Когато любовта те призове, следвай я, въпреки че пътищата ѝ са трудни и стръмни. Въпреки че мечът, скрит под крилата ѝ, може да те рани. Въпреки че гласът ѝ може да разбие мечтите ти, така както северният вятър превръща градината в пустош. Любовта ще ти стори всички тези неща, за да можеш да познаеш тайните на сърцето си“. Но все пак въпреки бурният характер на брака им милиардерът и неговата красива жена го бяха превърнали в успех и той беше продължил десетилетия. Тя беше починала внезапно преди много години, но той никога не се беше оженил повторно. Не би си позволил да се влюби отново. Предпочиташе да се съсредоточи върху своята бизнес империя, да разширява филантропичната си дейност и да се радва сам на наистина прекрасния живот, който си беше извоювал. Милиардерът извади портфейла си и бавно измъкна от него смачкана снимка на Ванеса. Вгледа се в нея, запленен от изображението. После пак се закашля. Силно. – Добре ли сте, шефе? – попита един от пилотите от кабината. Милиардерът не отговори, все още загледан в снимката. Предприемачката и художникът бяха пристигнали в Рим преди няколко дни и бяха омагьосани от гледките, великолепието и паметниците на Вечния град. Хванати за ръце, попивайки енергията и красотата на Рим, те бродеха из павираните улици, по които някога бяха ходили велики строители и благородни императори. Днес беше денят, който чакаха отдавна. Тази сутрин щяха да научат Формулата 20/20/20, залегнала в основата на Метода 5 сутринта. Двамата ученици щяха да научат с грануларност какво точно да правят в Часа на победата, този прозорец на възможността, който се разкрива между 5 и 6 сутринта, за да могат винаги да се радват на прекрасни дни. Днес те щяха да открият в най-големи подробности, как да използват добре утрото, за да създадат живот на световна класа. Както ги беше помолил милиардерът, двамата стояха на върха на Испанските стълби. Беше точно 5 сутринта. Ако застанете на платформата под обелиска, който се намира там, и погледнете към стълбите под него, щяхте да видите точното място, където менторът и двамата му ученици се срещнаха тази сутрин. Първите лъчи на римското слънце целунаха Тринита деи Монти, докато влюбените гледаха към древния град. Старите римляни са се славели с великолепието на визиите си, с мащаба на сградите си и с невероятната си способност да строят паметници, граничещи с фантастичното. Двамата видяха базиликата Свети Петър и гробницата на император Август, както и Седемте хълма, играли толкова важна роля за защитата на империята, започнала като малко селце на бреговете на река Тибър – и разраснала се до това, което днес обхваща четиридесет различни страни, простиращи се в Европа, Азия и Африка. Въздухът ухаеше на смесица от цветни аромати и дим, сякаш в далечината гореше пожар. – Buongiorno! – извика един глас и наруши спокойствието. – Грабнете утрото. Извисете живота си – добави милиардерът с онзи ентусиазъм, който бихте чули от римските войници, току-що извоювали жизнено важна победа. Мистър Райли се появи под първите лъчи на изгрева с усмивката на човек, познал магията на живота. Днес беше избрал да си сложи елегантни италиански слънчеви очила за този най-важен урок. Носеше италианско яке и черна тениска, на която с големи букви беше изписано SPQR2, черен анцуг и оранжеви маратонки. – Tutto bene? – попита весело той. – Добре сме – отговори щастливо предприемачката, която знаеше няколко италиански думи. – Наистина добре – потвърди художникът. – Днес е голям ден, приятели. Днешният урок, който ще ви бъде предаден от мен – вашия ментор, който много обича да си похапва паста тонарели със сирене – е посветен изцяло на Формулата 20/20/20. Най-после стигнахме до нея. Най-после сме готови да калибрираме утринния ви режим така, че да проявите гения си и да водите безкрайно щастлив живот. Това, което ще чуете, много ще ви хареса. Останалата част от живота ви никога няма да е същата – заяви милиардерът. Слънцето бавно се издигаше и двамата за пръв път видяха татуировка на лявата ръка на милиардера. Бяха три цифри. „20/20/20“ – нищо друго. Слънчевите лъчи образуваха ореол около главата му. Цялата сцена беше неземна. Би ви впечатлила много. – Това ново ли е? – попита художникът, показвайки нескрито любопитство. – Не я бях забелязал досега. – Да – отговори милиардерът. – Снощи ми я направи един татуист от Трастевере. Хубава е, нали? – добави той с невинното изражение на новородено. – Горе-долу – обяви художникът с чудовищна прозявка, а после отпи глътка от картонената чаша с кафе. – Много е хубаво кафето тук, в Италия. – Е, татуировката е временна – призна милиардерът. – Сложих я, защото днес е денят на Формула 20/20/20. Това наистина е един от най-важните дни в нашето обучение. Започвам да усещам, че е голям късмет да бъда тук с вас двамата. Имам чувството, че вече сме като семейство. А да се върна пак в Рим, за мен е нещо невероятно специално. Престанах да идвам тук, след като съпругата ми Ванеса почина. Прекалено много ме боли да съм тук без нея – призна той, преди да погледне настрани. Стоун Райли потърси нещо в джоба на панталоните си и извади един ядец. Той внимателно постави костта на едно стъпало, на което имаше няколко загадъчни рисунки. За да добиете представа, ето как изглеждаше: Милиардерът подкани двамата си гости да си намислят едно желание и после ги накара да разчупят костта помежду си като знак за добър късмет. – Донесох ядеца на урока ни тази сутрин не само за да ви създам още по-добро настроение, приятели – продължи милиардерът. – Искам също така да запомните, че само с тази кост – ако липсва гръбнак – няма да стигнете много надалече – обясни той. – Нещо като прозрението, че „частичният ангажимент носи само частични резултати“, както вече научихме? – попита художникът. – И като прозрението, че „никоя идея не проработва, ако не свършиш и работата“ – допълни предприемачката и направи асана за разтягане под все по-яркото слънце. – Нещо такова – отговори милиардерът. – Знам, че и двамата копнеете да водите продуктивен, прекрасен, щастлив и смислен живот. Да бъдеш член на Клуб „5 сутринта“ е действително единственият навик – от всички възможни навици, – който гарантира сбъдването на тази могъща амбиция. Това е единствената и най-добра практика да живеете славно в ежедневната действителност. Да, мечтите и желанията са само ядецът. Да ставате призори е гръбнакът, с който да ги постигнете. – Силата на ранното ставане всъщност се дължи на всекидневното прилагане на Формулата 20/20/20 – продължи милиардерът. – И сега ви остават само няколко секунди, преди да се запознаете с този изумително могъщ утринен режим. – Наистина вече е крайно време! – каза художникът, като и той си сложи очилата със зеленикави стъкла, за да предпази очите си от светлината, която започна да се излива върху Испанските стълби и надолу към павирания площад, където се намира прочутият фонтан на Бернини, изграден около скулптурата на стара лодка. – Прегърнете ме, преди да започнем, хора! – провикна се с обич милиардерът и прегърна художника и предприемачката. – Добре дошли в любимия ми Рим! – добави той, а от един отворен прозорец се разнесе песента „Come un Pittore” на групата Moda. Пердето изскочи от прозореца и се развя навън, сякаш флиртувайки с лекия бриз. – Добре. Нека да започваме. Моля ви, помнете, че вашата продуктивност, креативност, благополучие, качеството на работата и полезността ви за света, както и качеството на личния ви живот няма да се променят само от това, че ставате в 5 сутринта. Не само ранното ставане прави този режим толкова специален. Запомнете: вашият Час на победата ви предоставя един от най-важните прозорци на възможността в живота ви. Както вече знаете, начинът, по който започвате деня си, оказва огромно влияние върху това как той ще се развие по-нататък. Някои хора стават рано, но унищожават стойността на утринния си режим, като гледат новини, сърфират в интернет, преглеждат социалните мрежи и проверяват съобщенията си. И двамата разбирате, сигурен съм, че това поведение се дължи на необходимостта от бърз прилив на удоволствие от допамина – бягство от това, което е наистина важно. Поради този начин на поведение повечето хора пропускат да правят нещата, които ще им позволят да се възползват от спокойствието на този специален час, за да достигнат максимално величие и постоянно да изживяват страхотни дни. – А както създаваме всеки ден, така извайваме и живота си, нали? – попита художникът, потвърждавайки тази важна информация, която беше научил на плажа в крайморското имение на милиардера. Това е Основата на натрупването на дните. И тя е един от 4-те фокуса на хората, които променят историята, както ни обясни. Спомням си този модел. – Абсолютно правилно – каза одобрително милиардерът. – И трябва да кажа, че да започвате деня си интелигентно, здравословно и спокойно, не само оптимизира вашия обществен и личен успех, но и го предпазва. Изведнъж един мъж, каращ колесница и облечен като гладиатор, премина през площада, известен като Пиаца ди Спаня, извика „Buongiorno, мистър Райли“ и продължи по пътя си. – A dopo – отговори милиардерът, достатъчно високо за да го чуе мъжът. – Страхотен костюм, какво ще кажете? – обърна се той към учениците си. Милиардерът разтри временната си татуировка и погледна към Колизеума. – Мъжът, който току-що видяхме, ми напомни за „аурига“ – колесничарите, една категория роби в древен Рим, които возели важни римски държавници и били избирани заради предаността си. Ето нещо интересно – друго важно задължение на колесничаря било да застане зад главнокомандващия, известен като Дукс, и да прошепне тихо в ухото му думите „Memento homo“, докато поставял лавровия венец на главата си. – Какво означава това? – попита предприемачката. Днес тя беше облечена с избелели джинси, яркочервена тениска с деколте и бели маратонки. Косата ѝ беше хваната на конска опашка, както обичаше. Носеше гривните си. И излъчваше страхотен оптимизъм. – „Memento homo“ на латински означава „Помни, че си само човек“ – отговори милиардерът. – Колесничарят правел това, така че главнокомандващият да сдържа арогантността си и да му помогне да контролира неизбежната склонност към егоцентризъм, която големият успех винаги носи със себе си. Дълбокият замисъл в този ритуал бил главнокомандващият неотклонно да се придържа към истинската си мисия – да направи себе си и империята, която управлява, още по-добри и да не пръска цялата си енергия за развлечения и излишества, които причиняват падането на цели династии. – Знаеш ли какво? – каза художникът. – Виждал съм как някои гениални художници разрушават творческите си империи и съсипват доброто си име, защото не са се справили добре с успеха си. Продължавай, слушам те внимателно. – Определено – отговори предприемачката. – Искам да кажа, така е – бързо се поправи тя и стисна ръката на новото си гадже. – Виждала съм как много бързо издигнали се компании губят пазарен дял, защото са се влюбили в печелившата си формула. Загубили са пламъка си. Раздуват се и стават самоуверени. Възприемат погрешното убеждение, че щом за отличните им продукти има дълги опашки, винаги ще има дълги опашки – дори без да произвеждат още отлични продукти, да подобряват обслужването на клиентите си и да направят необходимото всеки техен служител да продължи да издига лидерските си качества. Така че продължавай, и аз те слушам внимателно. – Страхотно – отговори кратко милиардерът. – Когато прилагате Формулата 20/20/20, винаги помнете да подобрявате начина, по който я изпълнявате всяка сутрин. Бъдете жадни за новото. Поддържайте нагласата на джудиста с бял пояс. Защото нищо не крие в себе си по-голяма възможност за провал от успеха. След като установите до каква голяма промяна води тази практика, лесно ще започнете да го правите по инерция – или дори да пропускате – някои стъпки от процеса. Милиардерът докосна с показалец едно от стъпалата, затвори очи и бавно изрече следните думи: – Време е да престанете да бъдете беглец от най-висшия си аз и да възприемете, че принадлежите към един нов порядък на способности, храброст и разбиране, че сте призвани с живота си да вдъхновявате останалите. После той прекоси каменната площадка на върха на Испанските стълби и вдигна дясната си ръка с два пръста, изпънати в универсалния знак на мира. След това махна на мъжа, седнал да пече кестени на Пиаца ди Спаня, там където започваше Виа деи Кондоти. Мъжът носеше сива смачкана риза, тъмносини панталони и жълти маратонки. Щом видя знака, той веднага стана и хукна през площада и по стълбите – като взимаше по три стъпала наведнъж – чак догоре, където стоеше милиардерът. Той вдигна смачканата си риза и отдолу се показа бронежилетка, изпод която измъкна ламиниран лист хартия. – Заповядайте, Гранде. Радвам се да ви видя пак в Рим, шефе. – Мъжът говореше със силен италиански акцент и гласът му звучеше дрезгаво като гласпапир. – Grazie mille! Molto gentile, Adriano – каза милиардерът, като целуна дланта си, преди да му подаде ръка. – Адриано е от моя екип по сигурността – допълни мистър Райли, като разглеждаше листа, който му подаде Адриано. – Един от най-добрите ми хора. Израснал е в град Алба в район Пиемонте на тази изключителна страна. Обичате ли тартуфо, приятели? – Какво е това? – попита художникът, малко объркан от сценария, който се беше разиграл току-що. – Трюфели, момчето ми! – провикна се възторжено милиардерът. – Господи, те имат невероятен вкус. С паста талиолини и топено масло отгоре. Или настъргани върху рохко изпържени яйца. О, боже, това е храната на императорите! – Очите на милиардера се разшириха като прерия при мисълта за храната, която описваше. От десния ъгъл на устата му потече струйка слюнка, тънка като бръснач. Да, слюнка. Колкото и да е странно, нали така? Адриано, който беше останал на мястото си, дискретно подаде на работодателя си носна кърпа. Той погледна предприемачката и художника с поглед, който като че ли казваше: „Знам, че е особен, но ние си го обичаме“. И после четиримата, застанали на това изключително красиво място, избухнаха в смях. Заедно. – Пожелавам ви приятна сутрин, шефе – каза Адриано, преди да си тръгне. – Тази вечер ще се видим в Тестачо. Много благодаря, че ме поканихте на вечеря. Пак ли ще ядем качо е пепе, както обикновено? – Si – потвърди милиардерът. – A presto. Алба е мястото, откъдето идват белите трюфели – обясни милиардерът. – Намират ги със специално обучени кучета. Или прасета. Може би в бъдеще ще ви заведа на лов за трюфели. Обещавам ви, че ще бъде незабравимо. Сега погледнете този фантастичен учебен модел. Магьосникът наистина деконструира Часа на победата и Формулата 20/20/20 за нас. Сега няма място за въпроси как да изпълнявате утринния си режим. Няма място за извинения. Всичко е обяснено нагледно. Спазвайте го и ще станете господари на деня си. Както знаете, отлагането е вид самоомраза. – Наистина ли? – попита художникът. – Абсолютно. Ако действително обичате себе си, ще отхвърлите всички съмнения, че не сте достатъчно добри, за да станете велики, и ще престанете да робувате на слабостите си. Вече няма да се фокусирате върху недостатъците си и ще се радвате на удивителните си качества. Само си помислете: днес на тази планета няма нито един човек, който да притежава уникалното съчетание от дарове, които имате вие. Всъщност в цялата история на света няма нито един човек точно като вас. И никога няма да има. Да, вие сте толкова специални. Това е неоспорим факт. Затова прегърнете цялата сила на щедрия си талант, блестящите си силни страни и спиращите дъха възможности. Откажете се от деструктивния навик да не спазвате обещанията, които сте дали пред себе си. Това, че не изпълняваме обещанията, които си даваме, е една от причините, поради които много от нас не обичат самите себе си. Когато не изпълним онова, което сме си обещали, рушим чувството си за лична стойност и размиваме самоуважението си. Ако продължите да го правите, подсъзнанието ви ще повярва, че не струвате нищо. И помнете психологическия феномен, известен като самосбъдващо се пророчество, който вече разгледахме. Ние винаги действаме по начин, съответстващ на начина, по който виждаме самите себе си. И поради това мислите ни създават нашите резултати. А колкото по-малко ценим себе си и способностите си – продължи той, – толкова по-малко сила имаме на разположение. Милиардерът се загледа в рояк пеперуди, които прелетяха покрай тях, и после продължи: – Това е начинът, по който функционира всичко. Затова ви съветвам да престанете да отлагате нещата, да стегнете мускулите на волята, за които говорихме в Тадж Махал и да превърнете остатъка от живота си в упражнение по смелост, свидетелство за изключителна продуктивност и рядък израз на неопетнена красота. Почитайте истинската си същност, като проявявате гения си, вместо да се мразите, като отричате факта, че сте специални. Отлагането е акт на самоомраза – повтори милиардерът. – Затова наистина трябва да възприемете Формулата 20/20/20 като основен начин да управлявате утрото си. Милиардерът показа диаграмата на предприемачката и художника. Тя изглеждаше както е показано на следващата страница. – Както виждате от тази диаграма, има три двайсетминутни сегмента, които трябва да възприемете и после да практикувате, докато постигнете съвършенство. Първият двайсетминутен сегмент от Формулата 20/20/20 изисква да се движите. Казано с прости думи, да правите упражнения, докато се изпотите, още със ставането си всяка сутрин – това ще революционизира качеството на дните ви. Вторият сегмент ви насърчава да размишлявате в продължение на двайсет минути. Предназначението на този сегмент е да ви помогне да се свържете с естествената си сила, да повишите самосъзнанието, да разсеете стреса, да подхраните щастието си и да възстановите вътрешния си мир в една ера на силна свръхстимулация и прекомерна дейност. И ще завършите този шейсетминутен Час на победата и подсилването на личността с двайсет минути, съсредоточени около растежа ви. Това може да означава да вложите известно време в четене на книга, от която да разберете как да живеете по най-добър начин, статия, която ще усъвършенства професионалните ви умения, аудиозапис за това как виртуозите постигат своите необикновени резултати или образователно видео, което да ви покаже как да издигнете личните си отношения, да подобрите финансите си или да задълбочите духовността си. Както вече, вие, приятели, знаете, лидерът, който научава най-много, печели. Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|