Драгоман – на границата с Югославия

Драгоман – на границата с Югославия;

Варна – на Черно море;

Свиленград – на границата с Турция;

(Вж. Анекс 4)

7. 
   България се приканва да представи списък на предложените дългосрочни гранични инспекционни ветеринарни пунктове, като за всеки пункт се посочат местоположението и вида, животните/продуктите, които ще преминават през него, какви реконструкции или ремонти е необходимо да се извършат на него и график за модернизирането на пункта.
   

1. 
   Варна (Черно Море)
   

• 
  Изток – Пристанище за продукти за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
  
• 
  Фериботно пристанище: за продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
  

2. 
   Бургас (Черно Море)
   

• 
  Фериботно пристанище за продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
  
• 
  Рибен терминал за продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
  

3. 
   Капитан Андреево (Свиленград – границата с Турция) – пункт за моторни транспортни средства: за живи животни и продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
   
4. 
   Златарево (близо до Благоевград – границата с Македония) – пункт за моторни превозни средства: за продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
   
5. 
   Гюешево (близо до Кюстендил – границата с Македония) - пункт за моторни превозни средства: за продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
   
6. 
   Калотина (близо до София – границата с Югославия) - пункт за моторни превозни средства: за живи животни и продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
   
7. 
   Летище София – пункт за въздушен транспорт: за други животни и за продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение;
   
8. 
   Брегово (близо до Видин – границата с Югославия) - пункт за моторни превозни средства: за продукти, предназначени и непредназначени за човешка консумация, изискващи или неизискващи специален температурен режим на съхранение.
   

1. 
   Русе – речно пристанище – за фуражи;
   
2. 
   Видин – речно пристанище – за фуражи;
   
3. 
   За Калотина (т. 6) – ще бъде предложен допълнителен железопътен пункт на гара Драгоман.
   

• 
  Проектирането и изграждането на ГИВП “Капитан Андреево” се финансира по Програма ФАР (Финансов меморандум 1999). Изграждането на пункта ще започне през 2001. Пунктът ще започне да функционира на 19.11.2002;
  
• 
  По Финансов меморандум 2001 ще се извърши пред-проектно проучване, което ще определи какви реконструкции са необходими на всеки един от седемте дългосрочни пункта, които все още не са модернизирани (без Капитан Андреево), с оглед служителите на пунктовете да извършват всички инспекции и изследвания в съответствие с изискванията на ЕО;
  
• 
  По Програма ФАР 2002 ще бъдат модернизирани три ГИВП-а – Бургас, Варна и Калотина;
  
• 
  България ще реконструира летище София и ще достави подходящо оборудване в съответствие с изискванията на ЕО до 2004 г.;
  

• 
  България ще кандидатства за изграждане на ГИВП Златарево, Гюешево и Брегово по Програма ФАР 2003. След като вече имат напълно подготвени документи, тяхната реконструкция ще бъде завършена до 2005г.
  

Влизането в сила на Директиви 91/496 и 97/78 зависи от датата, на която модернизираните ГИВП-ове ще започнат да функционират. Ако изграждането на пунктове приключи по-рано, двете наредби ще влязат в сила по-рано.

8. 
   България се приканва да изпрати проекти на ГИВП-ове на Комисията за коментари.
   

9. 
   Комисията да предостави копие от нормативни документи, свързани с разположението на граничните инспекционни пунктове за продукти.
   

10. 
    България се приканва да представи плановете си за извършване на контрол на живи животни и продукти от животински произход, които в бъдеще ще пътуват по река Дунав с воден транспорт и предвиждания контрол.
    

През 2002 г. НВМС ще представи на Министъра на земеделието и горите предложение за изменение на Заповед № РД 09-135 от 27.01.1999. Измененията ще се отнасят до определянето, проектирането, изграждането и персонала на два дългосрочни ГИВП-а на речните пристанища на градовете Русе и Видин, където ще се извършват ветеринарни проверки на фуражи в пълно съответствие със съответните изисквания на законодателството на ЕС.

11. 
    България се приканва да опише постигнатия до момента напредък в прилагането на системата за идентификация и регистрация на животните, вкл. информация за броя на идентифицираните животни, използваните средства за идентификация, както и информация относно датата, на която се очаква да се постигне пълно съответствие с изискванията на ЕС.
    

През 1999 са маркирани говедата в останалите 11 региона са маркирани с пластмасови ушни марки в съответствие с изискванията на Регламент 820/97.

Пластмасовите ушни марки, които вече се поставят в цялата страна, са жълти на цвят и се поставят и на двете уши на животното. И двете ушни марки съдържат идентични данни. В горната лицева част на ушната марка с помощта на лазерна технология са изписани символите ‘BG’ и кодът на съответния регион. По същия начин в долната част е изписан шестцифрен индивидуален номер, указващ индивидуалния номер на животното. Например: BG – 02 / 000001.

В национален мащаб маркирането на всички ЕПЖ и регистрацията на съответните животновъдни обекти приключи в края на 1999 г. Всички данни по идентификацията и регистрацията са събрани ръчно и се съхраняват на хартиен носител.

През месец ноември 2001 се прие Наредба № 41 за идентификация на дребните преживни и регистрация на съответните животновъдни обекти, издадена от Министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 101/ 2001). Наредбата е изцяло хармонизирана с всички изисквания на ЕС относно идентификацията и регистрацията на дребните преживни.

Със средства по Програма ФАР са закупени 3,895,000 ушни марки за дребни преживни. Тези марки, обаче, ще са достатъчни за маркирането само на овцете и козите за разплод в страната, т.е. ще има известен недостиг, което означава, че новородените агнета и ярета първоначално няма да се маркират.

Поради известни ограничения маркирането на дребните преживни животни може да се забави до 31.03.2002 г.
Доставените ушни марки за ДПЖ, които в момента са на склад, са направени от пластмаса, жълти са на цвят и носят следната информация: “мъжката” част носи маркировка, направена с помощта на лазерна технология, съдържаща инициалите ‘BG’, кода на съответния регион и буквата ‘D’ (за ‘дребно преживно”). По същия начин в долната част (втория ред) е изписан седемцифрен индивидуален номер, представляващ индивидуалния номер на животното. Например: BG – 02D / 0000001.
Според стратегията за идентификация на селскостопанските животни в България идентификацията на дребните преживни (овце и кози) следва да се извърши преди идентификацията на свинете.

До края на 2002 г. България ще приеме Наредба за идентификация на свинете и регистрация на свиневъдните обекти. Ще бъдат набавени и ушни марки, а до края на 2003 г. трябва да приключи идентификацията на животните и регистрацията на животновъдните обекти в цялата страна.

12. 
    България се приканва да посочи кога базата данни, която се предвижда в Регулация (EC) No 1760/2000, и базата данни за свинете, която се предвижда в Директива 64/432 EEC, се предвижда да бъдат напълно функциониращи.
    

Базата данни за ЕПЖ ще бъде готова за използване през месец април 2002, а през 2003 г. ще бъде напълно функционираща.

Базата данни за дребните преживни ще бъда напълно функционираща най-късно в средата на 2004 г., а тази за свинете – до 2005.

13. 
    България се приканва да опише системата на стада/стопанства в България и връзката между тях и селската/епидемиологична единица. Как са уредени въпросите като контрол на движението и определяне на здравния статус в този контекст?
    

Общият брой едър рогат добитък (говеда и биволи) към 1 ноември 2000 е 522 070 броя в 184 530 стопанства. Съответните цифри за дребните преживни животни е както следва: за овце – 1 452 460 броя в 242 060 стопанства и за кози – 582 490 броя в 206 100 стопанства. Общият брой на свине е 647 900 в 150 130 стопанства. (Източник: проучване в животновъдството проведено от Отдел “Агро-статистика” на Министерство на земеделието и горите)

В зависимост от специфичните географски условия животновъдството в едно и също населено място използват една или повече различни площи за паша (пасища) и места за питейна вода за животните, но във редки случаи специфично пасище или водно място също може да се използва от животни на различни съседни населени места от даден регион.

14. 
    България се приканва да опише плановете за въвеждане на такси за ветеринарни инспектирания и за привеждане на равнищата на тези такси в съответствие с acquis.
    

На основание на Член 10, Параграф (2) от ЗВМД през първата половина на 2002 г. ще бъде публикувана Тарифа за ветеринарните такси, като размерът на таксите ще бъде увеличаван всяка година и към датата на присъединяване ще бъде равен на този, посочен в Директивата.

В съответствие с решение на Колегиума на Министерството на земеделието и горите, НВМС съвместно със съответно заинтересованите асоциации ще подготви през 2002 г. въз основа на предварителен анализ план за постепенно увеличаване на тези такси.

15. 
    България се приканва да предостави таблица с график за приключване на задължително необходимите контингенс /оперативни/ планове, както и да предостави тези планове, с които вече са налични.
    

НВМС на България е приела и въвела в действие конкретни контингенс планове за борба с, контрол и ликвидиране на всички заболявания, посочени с “Да” в представената по-горе таблица.

Що се отнася до контингенс плана за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), същият понастоящем е в процес на разработване, като неговото приемане и публикуване ще стане под формата на Анекс към общата Наредба за профилактика и контрол на ТСЕ.

Тази Наредба ще бъде готова за приемане и влизане в сила през първото тримесечие на 2002 г.

До м. Май 2002 г. ще бъдат окончателно готови и одобрени всички необходими контингенс планове на регионално равнище.

16. 
    България се приканва да предостави таблица, определяща предлаганите национални референтни лаборатории за различните заболявания по животните. Ако предлаганата лаборатория е референтна лаборатория от друга страна членка, България се приканва да потвърди, че съществува или ще бъде сключен съответен договор за обслужване.
    

Националната ветеринарномедицинска служба е определила 17 Национални референтни лаборатории по заболявания на животните, като всички те са включени в структурата на Националния диагностичен и изследователски ветеринарномедицински институт в София. Това са:

1. 
   Лаборатория за диагностика на шап и син език;
   
2. 
   Лаборатория за диагностика на класическа чума по свинете и на африканска чума по свинете;
   
3. 
   Лаборатория за диагностика на нюкясълска болест и инфлуенца по птиците;
   
4. 
   Лаборатория за диагностика на африканска болест по конете и на други вирусни заболявания по конете;
   
5. 
   Лаборатория за диагностика на бяс;
   
6. 
   Лаборатория за диагностика на туберкулоза по говедата;
   
7. 
   Лаборатория за диагностика на паразитни зоонози;
   
8. 
   Лаборатория за диагностика на лептоспироза;
   
9. 
   Лаборатория за диагностика на хламидии и рикетсии;
   
10. 
    Лаборатория за диагностика на бруцелоза по говедата и бруцелоза по овцете;
    
11. 
    Лаборатория за диагностика на салмонелози;
    
12. 
    Лаборатория за диагностика на антракс;
    
13. 
    Лаборатория за диагностика на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии;
    
14. 
    Лаборатория за диагностика на ензоотична левкоза по говедата;
    
15. 
    Лаборатория за диагностика на микотични заболавяния;
    
16. 
    Лаборатория за диагностика на заболявания по рибите;
    
17. 
    Лаборатория за диагностика на заболявания по пчелите и копринените буби.
    

Оттук следва, че НВМС не би имала нужда да използва която и да било референтна лаборатория по заболявания на животните от страна членка.

През последното тримесечие на 2000 г. и през цялата 2001 г. НВМС на България приложи програми за мониторинг на разпространението на вируса на КЧС сред дивите и полудивите (от източно балканска порода) свине и техните кръстоски, отглеждани при пасищни условия. За домашните свине надзорът включва мониторинг на интензивността на имунитета и възможната поява на див вирус сред ваксинираните домашни свине. Това се прави чрез изследване на проби, взети от редовно заклани свине, от кахестични (със забавен разстеж) свине, обект на санитарно клане, от прасета с неефективно оползотворяване на фуража, както и в случаите на заклани (“по необходимост”) болни животни.

Тези мониторингови програми предвиждат изследването на кръвни и органни проби, взети от диви прасета, отстреляни при лов, или взети от редовно заклани полудиви прасета. Към днешна дата резултатите са следните:

Диви прасета – 329 броя изследвани кръвни проби – всички с отрицателен резултат;

Диви прасета – 393 броя изследвани органни проби – всички с отрицателен резултат;

Общ брой на пробите изследвани по тази програма: 722 проби.

Полудиви прасета – 2 303 броя изследвани кръвни проби – всички с отрицателен резултат;

Полудиви прасета – 625 броя изследвани органни проби – всички с отрицателен резултат;

Животните трябва да бъдат отглеждани и използвани в съответствие с техните физиологични нужди и в съответствие с екологичните изисквания. Собственици, притежаващи животни регулярно или временно, са длъжни да ги регистрират, да не ги изоставят, да опазват тяхното здраве и да ги предпазват от болка и страдание.

1. 
   удовлетворяване на интересите на хората за опознаване на природата;
   
2. 
   ловуване при спазване на конкретното ловно законодателство;
   
3. 
   изследвания и научно-изследователска дейност при спазване на настоящия закон.
   

1. 
   селскостопански животни, отглеждани за месо и суровини за хранителната промишленост;
   
2. 
   страдащи от незаразни заболявания селскостопански животни, медицинското лечение на които е било неефективно или икономически неизгодно;
   
3. 
   други животни, за които клането е крайно належащо в случаите, предвидени в настоящия закон;
   
4. 
   животни в изпълнение на регистрирани в Министерския съвет ритуални практики и религиозни цели.
   

1. 
   транспортиране на животни в превозни средства при условия, причиняващи болка, наранявания и страдание;
   
2. 
   причиняването на животните без неотменима причина на болка, наранявания, страдание, стрес и уплаха;
   
3. 
   използването на животни за нарочно организирани борби, водещи до болка, наранявания и увреждания;
   
4. 
   извършване на ветеринарни манипулации върху животни от лица без нужната за целта квалификация;
   
5. 
   стимулирането на животните чрез лекарствени средства с цел постигане на по-добри спортни или други резултати;
   
6. 
   обучаването на животните по начин, причиняващ им болка или страдание;
   
7. 
   разхождане на диви животни по улиците с търговски или рекламни цели.
   

1. 
   Наредбата за минимални стандарти за защита на кокошките-носачки, отглеждани в батериини клетки (ДВ, бр. 64, 1999 г.), която следва да влезе в сила от 01 януари 2002 г., съответства напълно на Директива на Съвета 88/166:ЕЕС.
   

2. 
   Наредбата за минимални стандарти за защита на свинете (ДВ, бр. 99, 1999 г.) съответства напълно на Директива на Съвета 91/630/ЕЕС.
   

3. 
   Наредба за минималните стандарти за защита на телета (ДВ, бр. 108 от 1999 г.) съответстваща напълно на Директива на Съвета 91/629 ЕЕС.
   

4. 
   Наредба за минималните стандарти за защита на животните по време на клане или умъртвяване (ДВ, бр. 99 от 1999 г.), напълно съответстваща на Директива на Съвета 93/119 EEC.
   

5. 
   Наредба за защита на животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16, 2000 г.) отговаря на всички изисквания на Директива на Общността 91/628, Регламент на Съвета 1255/97, Регламент на Съвета 411/98.
   

6. 
   Наредбата за минималните изисквания за защита на животни, отглеждани при интензивни технологии, е в пълно съответствие с Директива на Съвета 98/58/EEC.
   

• 
  Директива 1999/74 – ще бъде приета през 2002 г. и трябва да влезе в сила от 1 януари 2003 г.;
  

• 
  Директива на Съвета 2001/88/EC, изменяща Директива 91/630/EEC, формулираща минимални стандарти за защита на прасета – ще бъде публикувана до края на 2002 г. и трябва да влезе в сила от 1 януари 2005 г.;
  

• 
  Директива на Комисията 2001/93/EC, изменяща Директива 91/630/EEC за минимални стандарти за защита на прасета – ще се публикува към края на 2002 г., като следва да влезе в сила от 1 януари 2005 г.
  

През 2002 г. ще бъдат транспонирани изискванията на Директиви 92/45/EC и 91/495/EC. Прилагането на изискванията ще започне веднага след публикуване на съответните наредби, съответстващи на тези две директиви.

Директива 92/118/EEC ще бъде транспонирана в съответното български законодателство до края на 2003.

21. България се поканва да предостави подробна информация във връзка с искането да се възползва от дерогацията по чл. 8, т. 1 (а) и 2 на Директива на Съвета 92/46 и да опише традиционните млечни продукти за които се иска дерогацията. България се приканва да потвърди как крайният продукт ще отговори на хигиенните изисквания.
България се поканва да изясни плановете си за преработката на млякото, което не отговаря на изискванията.
Във връзка с исканата дерогация по чл. 8, т. 1 (а) на Директива 92/46 по отношение на суровото мляко, чиито характеристики не отговарят на изискванията на Приложение А, глава ІV на Директива 92/46, то ще бъде преработвано в предприятия, които отговарят на изискванията на Директивата и ще се използва за производството на сирене с период на зреене от най-малко 60 дни. Произведените продукти ще бъдат реализирани на пазара без ограничения (местния и на Общността).
Във връзка с исканата дерогация по чл. 8, т. 2 от Директива 92/46/ЕЕС България подготвя списък с имената на традиционните млечни продукти произвеждани в страната, както и информация с техническите им характеристики и подробности по технологията при производството им.
Преработващите предприятия за тези продукти ще бъдат строго определени и ще се водят на отделен регистър. До края на 2004 г. към Министерство на земеделието и горите ще бъде създаден специализиран орган, изпълняващ съответните функции по издаването на сертификати за специфичния характер на земеделските продукти и храни в съответствие с изискванията на Регламент 2082/92. Със започване на работата на този орган ще бъде предоставен на Комисията изготвения списък на продуктите, които е вероятно да бъдат засегнати от дерогацията, заедно със списъка на предприятията преработващи тези продукти.(Виж Хоризонтални мерки на българската позиция за преговори, стр.3 - CONF-BG 43/01)
По отношение на българското искане за преходен период до 31.12.2009 през който предприятията преработващи сурово мляко, което не отговаря на европейските изисквания от Анекс А на Директива 92/46, ще им бъде позволено да реализират тяхните продукти на местния пазар, като бенефициенти на тази дерогация ще бъдат предприятията специализирани за преработка на сурово мляко от малките ферми, които реализират продукцията си на местния пазар. Списък на предприятията ще бъде предоставен на по-късен етап, в съответствие с мерките и графика по-долу.
1. Предприемане на мерки за повишаване качеството на суровото мляко преди присъединяването. В настоящия момент и в периода преди присъединяването България ще предприеме следните мерки за повишаване качеството на суровото мляко и да изпълни изискванията на Директива 92/46:

a) Консултативен съвет по млякото към министъра на земеделието и горите е създаден. Юридическата рамка на статута по отношение на правата, задълженията и функциите ще бъде публикувано до края на март 2002 г. Съветът ще изпълнява дейности целящи да подобряват качеството на млякото, да стимулира производството на висококачествени млечни продукти, подобряване условията за производство и преструктуриране на млечните предприятия в съответствие с изискванията на ЕС. Съветът ще решава въпроси свързани с икономическите аспекти на изкупеното сурово мляко и търговия на млечни продукти, както и възможното разпределение на субсидии за качествено мляко.

Планът за 2002 г. предвижда приемане на следните наредби за общи мерки:

1. 
   Наредба за мерките за контрол на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти и от замърсители на околната среда в живи животни и продукти от животински произход, съответстваща на Директива 96/23;
   
2. 
   Наредба за условията за приготвяне, пазарно предлагане и използване на медикаментозни фуражи, съответстваща на Директива 90/167;
   
3. 
   Наредба за унищожаване на животински отпадъци, съответстваща на Директива 90/667;
   
4. 
   Наредба за контрол на салмонелите при птиците, съответстваща на Анекси ІІ и ІІІ към Директива 92/117.
   

Единадесет (11) екарисажа функционираха в България през 1999 г. Това бяха екарисажите в градовете Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич, Силистра, Русе, Шумен, Плевен и Монтана. Районът на обслужване на всеки от тях беше определен със заповед издадена и подписана от Министъра на земеделието и горите, а контрола на техните дейности беше делегиран на Националната ветеринарномедицинска служба (НВС).

По това време всички тези единадесет екарисажа вече бяха напълно приватизирани и не получаваха никакви субсидии от държавата.

От началото на 1999 г. започна стагнация в екарисажните дейности. Някои екарисажи (в Ямбол и Бургас) прекратиха дейността си временно, други (като тези в Стара Загора и Русе) ограничиха дейността си, докато тези в Монтана и Плевен бяха затворени. Що се отнася за момента, понастоящем има само 5 екарисажни предприятия, работещи в страната. Това са екарисажите в Пловдив, Варна, Добрич, Силистра и Шумен.

Причината за прекратяване на дейността или затваряне на екарисажите е тяхното влошено финансово положение. Съществуващите екарисажи са стари с амортизирано оборудване, като производството им е с по-малка конкурентоспособност в сравнение със съответния внос.

Затварянето на някои екарисажни предприятия доведе до липса на екарисажно обслужване в някои райони на страната, в резултат от което загробването се превърна в основно средство за обеззаразяване и унищожаване на отпадъците от животински произход.

• 
  Осигуряване на финансова подкрепа чрез разработване на проекти в рамките на обхвата на дейност на Националния фонд за екологична защита и създаване на нова кредитна линия към Държавния фонд “Земеделие” с цел осигуряване на някои финансови стимули и подкрепа за добре работещите екарисажи;
  
• 
  Привличане на чуждестранни партньори за подпомагане на сега съществуващите екарисажи или за изграждане на нови такива с цел привеждането им в съответствие със съответните изисквания на ЕС в тази сфера;
  
• 
  Предлаганите изменения в Закона за ветеринарномедицинските дейности, предвиждат задължаване на лицата, предизвикващи появата на отпадните продукти от животински произход, да плащат известен дял от разходите за тяхната екарисажна преработка и унищожаване.
  
• 
  Нова законова рамка, на която да бъдат подчинени дейностите на екарисажните предприятия, която следва да бъде разработена и приета в съответствие със съответните европейски стандарти;
  
• 
  Предвиден е известен гратисен период за екарисажните предприятия, през който същите да имат възможност да определят подходящите мерки и да разработят проекто планове за стабилизиране на своята производствена дейност.
  

• 
  Финансово обезпечаване на Програмата за надзор на СЕГ;
  
• 
  Осигуряване на помещения, съоръжения и оборудвана за преработка и унищожаване на специфични рискове материали (СРМ), които да функционират в някои от все още работещите в страната екарисажни предприятия;
  
• 
  Закупуване на нови специализирани превозни средства за транспортиране до екарисажните предприятия на високо рискови материали (ВРМ) и на специфични рискови материали (СРМ);
  
• 
  Определяне на предприятията (металургични, циментови, или други подходящи за целта), в които да бъде задължително осъществявано изгарянето на всички такива материали;
  
• 
  Остойностяване на финансовите разходи за извършване на посочените по-горе дейности и осигуряване на съответните средства по линия на държавния бюджет.
  

Работна група от представители на Министерство на земеделието и горите и НВМС извърши проверка на технологичното и финансово състояние на всички екарисажни предприяти, функциониращи понастоящем в страната. На основата на тази проверка бе предложено (съгласувано с ръководството на тези екарисажи) да бъдат доставени отделни инсталации за преработка и екарисажиране на СРМ и ВРМ, като същите да бъдат въведени в експлоатация в екарисажното предприятие до Пловдив, където да бъдат обслужвани нуждите на цяла южна България, и в екарисажа в Шумен за покриване на нуждите на цялата северна България. От лицензирани фирми бе изработен икономически анализ на разходите за строителство и оборудване за модернизирането на тези две предприятия в съответствие с посочените по-горе нужди. Предложенията бяха одобрени от междуведомствената комисия и бе разработен проект, предложен за одобрение чрез решение на Министерския съвет на България. Този проект включва, както следва:

1. 
   доставка на нови специализирани транспортни средства за обслужване на нуждите на тези две предприятия;
   
2. 
   изкупуването на тяхната крайна продукция от преработката на СРМ и ВРМ;
   
3. 
   изгаряне в пещите на циментови или металургични предприятия на крайния продукт, посочен в Точка 2 по-горе.
   

23. 
    България се приканва да предостави подробна информация за своите предложения за мониторинг на остатъците, чрез които да бъдат спазени изискванията на ЕС, както и за това, какви са предвижданите мерки и условия за осигуряване на референтни лаборатории или в България или чрез средствата на договор с друга страна членка.
    

Според Глава III, Член 6 (1), т. 6 of the Правилника за организация на дейността на НВМС Генералният директор на същата утвърждава и надзирава изпълнението на на НМПКО. Дирекцията за “Държавен ветеринарно санитарен и граничен контрол” към Главно управление (ГУ) на НВМС организира, контролира и отговаря за изпълнението на НМПКО, а Централната лаборатория за ветеринарно санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ) организира, управлява и контролира нейното изпълнение по отношение на лабораторните тестове и изпитвания (вж. Глава III, Член 20, стр.5 и Член 23, стр.5 от Правилника за организация на дейността на НВМС). Правата, задълженията и отговорностите на лицата, отговарящи за подготовката, организацията, управлението и контрола на НМПКО са обект на регулиране от нарочна Заповед, издадена и подписана от Генералния директор на НВМС.

По предложение на НВМС съответните органи на Европейската комисия одобриха НМПКО и същата е вече в процес на изпълнение в България. Тази програма включва следните отделни планове:

• 
  живи животни и прясно месо от коне, овце, кози и свине;
  
• 
  птиче месо от патици и гъски;
  
• 
  риба – шаран, толстолоб и пъстърва (очаква одобрение от Европейската комисия);
  

• 
  див дивеч – сърни и елени, гълъби, диви свине и фазани;
  
• 
  дивеч от ферми – фазани и скални кеклици;
  
• 
  краве и овче сурово мляко;
  
• 
  пчелен мед.
  

До 2004 г. в Програмата (НПКО) ще бъдат включени и планове за мониторинг на остатъците в следните продукти:

• 
  яйца;
  
• 
  кокошки носачки и бройлери;
  
• 
  тревен шаран /толстолоб/ и костур;
  
• 
  зайци;
  
• 
  фуражи.
  

Наличните в ЦЛВСЕЕ аналитични системи са както следва: GC – 3; HPLC – 3; ELISA система – 1; RIA система за гама броене – 1; TLC – 1; GC/MS – 3; LC/MS – 1; CE/MS – 1; AAS – 2; ICP-AES – 1; система за гама-спектрометрия – 2; система за бета-радиометрия – 1; система Fibrotec – 1; система Keltec – 1; и система Soxtec – 1.

23. 
    България се приканва да предостави копие от всяко международно споразумение, предлагана от нея за оставане в сила след присъединяването, както и да потвърди, че към датата на присъединяване ще анулира всички споразумения (или части от такива), които не са в съответствие с acquis.
    

България приема задължението към датата на присъединяване да анулира всички споразумения или части от тях, които не са в съответствие с acquis.

• 
  Потвърждение, че Р България е в съответствие с разпоредбите на чл.10 от Регламент 999/2001 на ЕС във връзка с програмите за обучение по ТСЕ.
  

От 10.12.2001г. до 14.12.2001 г. са обучени двама ветеринарни лекари - научни работници от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт във Франция – работа с “бързите” тестове Плателия Био-Рад.

Националната ветеринарномедицинска служба е провела обучение във всички административни области на страната на ветеринарни лекари работещи в сферата на здравеопазването на животните, контрола в месодобивните предприятия, животновъди, зоотехници, собственици и управители на фуражни заводи и собственици на транспортни фирми. Обучението бе осъществено чрез филми за етиологията, патогенезата, клиничните признаци, диагностика и диференциална диагноза, мерки за профилактика и изкореняване на заболяванията от групата ТСЕ, както и за начините за взимане, транспортиране и изследване на проби за ТСЕ.

• 
  Потвърждение че България е в съответствие с разпоредбите на чл.11 от Регламент 999/2001 на ЕС във връзка с обявяването на ТСЕ.
  

• 
  Потвърждение, че България е в съответствие с разпоредбите на чл.3.1.з от Регламент 999/2001 във връзка с определянето като такива на съмнителните случаи на ТСЕ
  

В проекта за Наредба за профилактика и борба със СЕГ е дадена дефиниция на подозрителен за СЕГ случай, както при положителен резултат с бърз тест, така и при животни показали клиника сходна с тази за СЕГ. Наредбата ще бъде приета и публикувана в ДВ през първото тримесечие на 2002 година и влиза в сила от деня на публикуване. При констатиране на съмнителен или положителен за СЕГ случай при “бързи” тестове, то НВМС ще изпрати до референтна лаборатория на ЕС съответната проба за потвърждение или отхвърляне на диагнозата, като същевременно пробата ще бъде разработена хистологично и имунохистохимично.

• 
  Потвърждение че Р България е в съответствие с acquis за мониторинга (чл.6 от Регламент 999/2001) на вземането на проби и методите за изследване (чл.20 от Регламент 999/2001). Моля да ни предоставите описание на сега действащите планове за въвеждане на мониторинг върху ТСЕ при говеда и дребни преживни животни.
  

През 2002г. програмата за надзор на ТСЕ ще включва и бързи тестове, съгласно Регламент 999/2001/ЕО.

• 
  Потвърждение, че България е определила национална референтна лаборатория за ТСЕ (чл.19. от Приложение Х от Регламент 999/2001.) и тази референтна лаборатория ще бъде в състояние да изпълнява своите отговорности. Моля, също така да предоставите и описание на организацията на лабораторно обслужване във връзка ТСЕ.
  

Изследването за СЕГ за сега е хистологично, а при положителен резултат ще се използва имунохистохимичен метод за окончателно потвърждение.

• 
  Потвърждение, че България е в съответствие с чл. 12 на Регламент No 999/2001 относно мерки при съмнителни случаи на ТСЕ
  

България потвърждава, че чл. 12 на Регламент (EC) No 999/2001 относно мерки при съмнителни случаи на ТСЕ ще бъде приложен. Текстът на чл. 12 от Регламента е въведен в проект на Наредба за профилактика, контрол и борба с ТСЕ.

• 
  Потвърждение, че България ще бъде в съответствие с acquis най-късно към датата на присъединяване (чл.13 от Регламент 999/2001 и Приложение VІІ) за действията последващи потвърждаването на случай от СЕГ. Моля, да ни представите информация за идентификацията на кохортните животни и политиката на клане/на стадо или кохорта/.
  

НВМС потвърждава, че България ще действува при положителен случай от СЕГ, съгласно изискванията на Регламент 999/2001/ЕО, които са залегнали в проекта за Наредба за профилактика и борба с ТСЕ.

• 
  Потвърждение, че е в процес на подготовка контингенс план (виж общи ветеринарни въпроси, точка 15).
  

• 
  Потвърждение, че България ще бъде в съответствие, най-късно към датата на присъединяване, с разпоредбите на Решение на Комисията 2001/766 по отношение на забраната за използване за храна на животни на преработен животински протеин, както и описание на прилаганите мерки
  

• 
  Описание на текущо прилаганите мерки, които са в сила по отношение на храненето на животни с животински протеини, както и потвърждение, че България ще бъде в съответствие (по отношение на правилата за внос, пълното разделяне на храните за преживни от тези за непреживни животни и т.н.) най-късно към датата на присъединяването с всички разпоредби на Решение на Комисията 2001/9/ЕО относно някои предпазни мерки по прилагането на Решение на Комисията 2001/766/ЕО, свързани с Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и храненето с животински протеин
  

В Р. България традиционно преживните не се изхранват с месокосно брашно. Рецептите за комбиниран фураж, предназначен за хранене на преживните животни, по които са работили и работят фуражните заводи, не се включва месокостно и месно брашно. Всички Български стандарти (напр. Български държавен Стандарт No.1643 от 1987г. за комбинирани фуражи и животински фуражи предназначени за преживни животни) никога не са включвали месокостно брашно във фуражите, предназначени за говеда. Съгласно стария Закон за стандартизация (публикуван в ДВ бр. 48 от 1964г.) всички български стандарти бяха задължителни. Законът беше в сила до 19 септември 1999г. когато беше заменен от Закон за стандартизацията. Независимо от съществуващите правила и практики, през 1995 г. със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост е забранено изхранването на преживни животни с храни съдържащи преработени животински протеини. Забраната за месокостно брашно от 1995г. беше мярка, която само трябваше да повтори на обществото обичайната практика и съществуващата законодателна база и беше директно свързана с грижата за обществото, следвайки развитието в някои страни членки на ЕС. Тази забрана действа успешно.

• 
  Потвърждение, че България ще е в съответствие с разпоредбите на Решение на Комисията 2001/25, забраняващо използването на някой животински вторични/суб/ продукти (трупове) в животинските храни /фуражи/.
  

• 
  Потвърждение, че България ще бъде в съответствие с основните разпоредби за отстраняването на специфичните рискови материали (Приложение ХІ от Регламент 999/2001) при говеда, овце и кози.
  

• 
  Потвърждение, че България ще забрани най-късно към датата на присъединяване производството на механично добито /обезкостено/ месо от говежди, овчи и кози вид, както и да забрани използването на процеса на убиване, чрез прекъсване на гръбначния стълб (Приложение XI на Регламент 999/2001), както и потвърждение, че нито една от тези практики не е била използвана в миналото в България.
  

• 
  Информация за въведените в действие системи, както и за бъдещите планове за унищожаване на СРМ