Към присъда по нохд №345/ 2010г по описа на Софийски окръжен съд

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс. Н., в съучастие като съизвършител с подс. Д., на 10.07.2009г. около 01.00 часа в с. Б., махала Л., обл. С., от жилище, собственост на К. П. И. е отнел чужди движими вещи: 1 /един/ брой огнестрелно оръжие-пистолет марка „Байкал" 442, с фабричен № ХНО 058706, на стойност 315 ,00/триста и петнадесет/ лева и боеприпаси-3 /три/ броя патрони, кал. 9x18 мм, на единична стойност 0,50/петдесет/ ст., или на стойност 1,50 лева, или всичко на обща стойност 316,50 /триста и шестнадесет лева и петдесет стотинки/ лева, собственост на К. П. И., от владението на А.Д. М., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна : безспорни са доказателствата, че подс. Н. е отнел инкриминираните вещи – огнестрелно оръжие и боеприпаси на обща стойност 315.00 лв., осъществявайки своя фактическа власт върху отнетите движими вещи, като по този начин са прекъснали фактическата им власт върху същите. Подсъдимият е осъществил деянието в съучастие, действайки под формата на съизвършителство, което съпровожда отнемането на движимите вещи и установява своя фактическа власт върху тях.

От субективна страна, при осъществяването на деянието, подсъдимият е действал при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал , че деянието му е насочено към лишаване от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, с цел разпореждането с тях. .

Санкцията определена от законодателя за деяние по чл.195, ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до десет години.

При определяне на наказанието наложено на подс. Н., съдът изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съгласно която наказанието на дееца следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съобразявайки всички обстоятелства по делото , съдът прецени високата опасност на деянието и дееца, както и мотива на извършеното деяние. При определяне обществената опасност на дееца съдът взе предвид и отегчаващите наказателната му отговорност обстоятелства лоши характеристични данни, криминално проявен, както подбудите и мотивите за извършване на престъпленията.

Така в конкретния случай, изхождайки от изложеното по-горе , съдът счете, че на подс. Н. следва да бъде определено наказание десет месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание съдът счете за справедливо, необходимо и достатъчно за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законов ред в страната съобразно прогласените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието, респективно на генералната и специалната превенции.

От обективна страна подсъдимият Н. е отнел инкриминираните вещи на обща стойност 48654,75 лв., без съгласието на св. М., осъществявайки своя фактическа власт върху отнетите движими вещи, като по този начин е прекъснал фактическата им власт върху същите. Деянието е извършено в съучастие, действайки под формата на съизвършителство, като за това е използвал сила и заплашване. Подсъдимият е бил въоръжен с огнестрелно оръжие - пистолет „Байкал" 442, което според балистичната експертиза е било технически изправно и годно да произведе изстрели. Подсъдимият е вързал ръцете на двете свидетелки- И. и М., нанасяли им е удари с огнестрелно оръжие, отправял е заплахи и закани към тях, които са били насочени да сломят съпротивата им. От обективна страна са налице и кумулативно дадените съставомерни признаци-деецът е бил въоръжен и деянието е в особено големи размери , тъй като стойността на отнетото имущество - 48654,75 лв., надхвърля равностойността на сто и четиридесет минимални работни заплати към датата на деянието 10.07.2009г. / МРЗ определена с ПМС №1/10.01.2009г. е 240лв./

От субективна страна подсъдимият е действали при форма на вина - пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им и е осъзнавал резултата от действията на съучастника си.
По индивидуализация на наказанието
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съгласно която наказанието на дееца следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК ( ред. ДВ бр.27 от 10 .04. 2009г.)

Престъплението за което се търси наказателна отговорност на подс. Н. е осъществено на 10.07.2009г. и с оглед на обстоятелството, че в сила е била първата редакция на новосъздадения чл. 58а НК, приета с ДВ бр. 27 от 10.04.2009г, то следва да се приложи именно тя. Съгласно този текст е , че при провеждане на настоящето производство по съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК при определяне на наказанието, съдът не налага най-тежкото по вид наказание, при алтернативно предвидени наказания, а в останалите случаи, прилага чл. 55 НК. Тази редакция на чл. 58а НК съпоставена към настоящия случай, налага следния извод: за извършеното деяние по чл.199, ал.2, т.3 НК и при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК на подс. Н. не трябва да се налага най-тежкото наказание, при условие, че има алтернативно предвидени такива.

Нормата на чл.199, ал.2, т.3 НК предвижда за процесното престъпление наказанията - “лишаване от свобода „ от петнадесет до двадесет години, „доживотен затвор „ или „доживотен затвор без право на замяна“. Безспорно в тези случаи има алтернативни наказания и те са „ лишаване от свобода“ и „ доживотен затвор“ (включително и изключителната мярка „ без замяна“ ). В разпоредбата на чл. 37 НК са посочени всички видове наказания, като в т. 1 това е „ доживотен затвор“, а в т.2 „ лишаване от свобода“ . Наказанието „ доживотен затвор без замяна“ се определя само като временна и изключителна мярка, според ал.2 на чл. 37 НК. Именно затова съдът в случая игнорира най-тежката алтернатива „ доживотен затвор“ (интегрираща в себе си и мярката „ без замяна“ ) и определи наказание на подсъдимия в границите на по- лекото измежду алтернативните наказания , а именно – лишаване от свобода от 15-20 години.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид материално правния характер на нормата на чл.58а НК в ред. ДВ бр. 27 от 10.04.2009г и разпоредбата на чл. 2, ал.2 НК, касаеща материалноправните разпоредби, като се съобрази с настъпилите изменения в законодателството, от момента на извършване на престъплението до постановяване на присъдата и приложи най-благоприятния за дееца закон , действал в този интервал от време.

Съобразявайки всички обстоятелства по делото , съдът прецени високата опасност на деянието и дееца, както и мотива на извършеното деяние. При определяне обществената опасност на дееца съдът взе предвид и отегчаващите наказателната му отговорност обстоятелства лоши характеристични данни, криминално проявен, както подбудите и мотивите за извършване на престъпленията.

Така в конкретния случай, изхождайки от изложеното по-горе , съдът определи на подс. Н. наказание „ лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години . Така определеното наказание съдът счете за справедливо, необходимо и достатъчно за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законов ред в страната съобразно прогласените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието, респективно на генералната и специалната превенции.

На основание чл.61,т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС, съдът определи наложеното на подс. В. Н. наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип или затвор при първоначален „ строг „ режим на изтърпяване

По обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал. I вр. чл. 20, ал. II от НК.

От изложената по-горе фактическа обстановка се установява, че подс. Н., на 10.07.2009г. около 05.00 часа в с. Б., махала Л., обл. С., от жилище, собственост на К. П. И., в съучастие като съизвършители с К. Д. е отнел чужди движими вещи, собственост на И. Б.И. - 1 /един/ брой мобилен телефон марка „LG", модел 130, на стойност 35,00 /тридесет и пет/ лева и 1 /един/ брой сим карта на стойност 6,00 /шест/ лева или всичко на обща стойност 41,00 /четиридесет и един/ лева от владението на И. Б. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила и заплашване.

Субективно подсъдимият е съзнавал, че с действията си преустановява досегашната и установява нова своя фактическа власт върху предмета на престъплението - мобилен телефон марка LG модел 130 и сим карта и е преодолил несъгласието на собственика за това с употреба на физическо въздействие- нанасяне на удари по главата, връзване на ръце, както и психическо въздействие отправяне на заплахи.

Подс. Н. е действали виновно при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. II, пр. 1 от НК, разбирал е общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им

По индивидуализация на наказанието

Санкцията определена от законодателя за деяние по чл.198, ал.1 НК е лишаване от свобода от три до десет години.

При определяне на наказанието наложено на подс. Н., съдът изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съгласно която наказанието на дееца следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК ( ред. ДВ бр.27 от 10 .04. 2009г.). Съобразявайки всички обстоятелства по делото , съдът прецени високата опасност на деянието и дееца, както и мотива на извършеното деяние. При определяне обществената опасност на дееца съдът взе предвид и отегчаващите наказателната му отговорност обстоятелства лоши характеристични данни, криминално проявен, както подбудите и мотивите за извършване на престъпленията.

Така в конкретния случай, изхождайки от изложеното по-горе , съдът счете, че на подс. Н. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Така определеното наказание съдът счете за справедливо, необходимо и достатъчно за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законов ред в страната съобразно прогласените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието, респективно на генералната и специалната превенции.

На основание чл.61,т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС, съдът определи наложеното на подс. В. Н. наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип или затвор при първоначален „ строг „ режим на изтърпяване

По обвинение за извършване на престъпление по чл. 339, ал. I във вр. чл.20,ал.2 от НК

От обективна страна: С деянието си подсъдимият Н. е осъществил престъпния състав на чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място е придобил и държал огнестрелно оръжие и боеприпаси , без да има за това надлежно разрешение.

Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация се установява по безспорен и категоричен начин от направеното самопризнание и събраните в ДП доказателства - показания на свидетелите , съдебно-балистичните експертизи, писмените и веществени доказателства .

От субективна страна: Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал, че незаконно държи огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има необходимото разрешително за притежаването му.

Като причини за виновното консумиране на деянието съдът отчита ниската правна и обща култура на подсъдимия и незачитането на установения законов ред в Република България.

Като взе предвид всичко това, съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК / ред. ДВ бр.92 от 2002г./ за което законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му наложи наказание "пробация", със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца.

По обвинението по чл. 116, ал. ІI, вр. ал. I, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115 от НК.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът приема обвинението за безспорно доказано. Това е така, защото от обективна страна на 10.07.2009 г. около 06,00 часа в град С. , област С., улица „Р." в близост до къща и жилищен блок №, подс. Н. е умъртвил пострадалия Л. Ц. М. по начин и със средство опасени за мнозина - чрез произвеждане на три изстрела с огнестрелно оръжие пистолета „Байкал 442" , калибър 9 мм. и прострелване тялото на М. в областта на главата и корема. Подсъдимият е съзнавал, че стреля с огнестрелно оръжие (годно да произведе изстрел) срещу полицейски орган при изпълнение на службата му и то по начин и със средство опасно за мнозина. Обективният елемент „ по начин и със средство опасно за мнозина" по смисъла на чл. 116, т. 6, пр. 1 от НК е налице и се извлича от следните факти и обстоятелства: използвано е годно огнестрелно оръжие, произведени са три изстрела, динамично от близко разстояние, на открито място и при наличие на повече от едно лице. Деянието е осъществено по отношение на полицейски орган-„старши полицай" при група „Охранителна полиция" в Районно управление на МВР -С. , по време на изпълнение на задължения, включващи се в службата му-назначен в наряд като втори автопатрул за времето от 20,00 часа на 09.07.2009г. до 08,00 часа на 10.07.2009г. в РУ на МВР -С. . Анализирайки конкретната обстановка и настъпилият вредоносен резултат, следствие на попадналите два от три изстреляни патрони е налице била реална опасност за живота и на друго лице - свид. Ал.С.- колега на пострадалия , който е бил от лявата страна на гаража, където се е укривал подсъдимият и от където е произвел изстрелите.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. II, пр. 1 от НК- подс. Н. е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасните последици и е искал настъпването им. Произведените от близко разстояние три изстрела с годно огнестрелно оръжие , подсъдимият е съзнавал не само допускането на този именно резултат, но е съзнавал и общественоопасния характер на осъществената от него причинителска дайност, което недвусмислено се извлича от поведението му, описано по-горе.

По индивидуализация на наказанието

При определяне наказанието на подсъдимия, съдът изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съгласно която наказанието на дееца следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК ( ред. ДВ бр.27 от 10 .04. 2009г.) вр. чл. 2, ал.2 от НК .

Престъплението за което се търси наказателна отговорност на подс. Н. е осъществено на 10.07.2009г. и с оглед на обстоятелството, че в сила е била първата редакция на новосъздадения чл. 58а НК, приета с ДВ бр. 27 от 10.04.2009г, то следва да се приложи именно тя. Съгласно този текст, че при провеждане на настоящето производство по съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК при определяно на наказанието, съдът не налага най-тежкото по вид наказание, при алтернативно предвидени наказания, а в останалите случаи, прилага чл. 55 НК. Тази редакция на чл. 58а НК съпоставена към настоящия случай, налага следния извод: за извършеното деяние по чл. 116, ал.2 НК и при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК на подс. Н. не трябва да се налага най-тежкото наказание, при условие, че има алтернативно предвидени такива.

Нормата на чл.116, ал.2 НК предвижда за процесното престъпление, наказанията - “лишаване от свобода „от двадесет до тридесет години, „доживотен затвор „ или „доживотен затвор без право на замяна“. Безспорно в тези случаи има алтернативни наказания и те са „ лишаване от свобода“ и „ доживотен затвор“ (включително и изключителната мярка „ без замяна“ ). В разпоредбата на чл. 37 НК са посочени всички видове наказания, като в т. 1 това е „ доживотен затвор“, а в т.2 „ лишаване от свобода“ . Наказанието „ доживотен затвор без замяна“ се определя само като временна и изключителна мярка, според ал.2 на чл. 37 НК. Именно затова съдът в случая игнорира най-тежката алтернатива „ доживотен затвор“ (интегрираща в себе си и мярката „ без замяна“ ) и определи наказание на подсъдимия в границите на по- лекото измежду алтернативните наказания , а именно – лишаване от свобода от 20-30 години.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид материално правния характер на нормата на чл.58а НК и разпоредбата на чл. 2, ал.2 НК, касаеща материалноправните разпоредби, като се съобрази с настъпилите изменения в законодателството, от момента на извършване на престъплението до постановяване на присъдата и приложи най-благоприятния за дееца закон , действал в този интервал от време.

Имайки предвид изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца , мотива за осъществяване на най-тежкото престъпление против личността и начина на извършеното деянието и изключителния превес на отегчаващи вината обстоятелства съдът отмери максималното възможно наказание – лишаване от свобода за срок от 30 години при първоначален строг режим на изтърпяване.

Така определеното наказание съдът счете за справедливо, тъй като отговаря на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния деец и по своя размер ще съдейства за постигане на целите на чл. 36 от НК, респективно на генералната и специалната превенции.

Тъй като престъпленията, предмет на настоящето наказателно производство, са в условията на реална съвкупност, то съдът на основание чл. 23, ал.1 от НК, определи и наложи на подс. Н. едно общо най-тежко наказание от всички престъпления, а именно наказанието „ лишаване от свобода „ в размер на тридесет години , изтърпяването на което следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Съдът, на основание чл.68, ал.1 от НК постанови, подсъдимия В. В. Н. да изтърпи отделно наложеното му наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с присъда, постановена по НОХД № 7395-02 / 2009г. по описа на Софийски районен съд, влязла в законна сила на 21.01.2008г., чието изпълнение е било отложено за срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна от определеното и наложено наказание, времето през което подс. В. В. Н. е бил задържан по настоящето производство с мярка за неотклонение „ Задържане под стража „

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс. Д., в съучастие като съизвършител с подс. Н., на 10.07.2009г. около 01.00 часа в с. Б., махала Л., обл. С., от жилище, собственост на К. П. И. е отнел чужди движими вещи: 1 /един/ брой огнестрелно оръжие-пистолет марка „Байкал" 442, с фабричен № ХНО 058706, на стойност 315 ,00/триста и петнадесет/ лева и боеприпаси-3 /три/ броя патрони, кал. 9x18 мм, на единична стойност 0,50/петдесет/ ст., или на стойност 1,50 лева, или всичко на обща стойност 316,50 /триста и шестнадесет лева и петдесет стотинки/ лева, собственост на К. П.И., от владението на А. Д. М., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна : безспорни са доказателствата, че подс. Д. е отнел инкриминираните вещи – огнестрелно оръжие и боеприпаси на обща стойност 315.00 лв., осъществявайки своя фактическа власт върху отнетите движими вещи, като по този начин са прекъснали фактическата им власт върху същите. Подсъдимият е осъществил деянието в съучастие, действайки под формата на съизвършителство, което съпровожда отнемането на движимите вещи и установява своя фактическа власт върху тях.

От субективна страна, при осъществяването на деянието, подсъдимият е действал при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал, че деянието му е насочено към лишаване от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, с цел разпореждането с тях.