По индивидуализация на наказанието

Така в конкретния случай, изхождайки от изложеното по-горе , съдът счете, че на подс. Д. следва да бъде определено наказание шест месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание съдът счете за справедливо, необходимо и достатъчно за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законов ред в страната съобразно прогласените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието, респективно на генералната и специалната превенции.

От обективна страна подсъдимият Д. е отнел инкриминираните вещи на обща стойност 48654,75 лв., без съгласието на св. М., осъществявайки своя фактическа власт върху отнетите движими вещи, като по този начин е прекъснал фактическата им власт върху същите. Деянието е извършено в съучастие, действайки под формата на съизвършителство, като за това е използвал сила и заплашване. Подсъдимият е бил въоръжен с огнестрелно оръжие - пистолет „Байкал" 442, което според балистичната експертиза е било технически изправно и годно да произведе изстрели. Подсъдимият е вързал ръцете на двете свидетелки- И. и М., нанасяли им е удари с огнестрелно оръжие, отправял е заплахи и закани към тях, които са били насочени да сломят съпротивата им. От обективна страна са налице и кумулативно дадените съставомерни признаци-деецът е бил въоръжен и деянието е в особено големи размери , тъй като стойността на отнетото имущество - 48654,75 лв., надхвърля равностойността на сто и четиридесет минимални работни заплати към датата на деянието 10.07.2009г. / МРЗ определена с ПМС №1/10.01.2009г. е 240лв./

От субективна страна подсъдимият е действали при форма на вина - пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им и е осъзнавал резултата от действията на съучастника си.

По индивидуализация на наказанието
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съгласно която наказанието на дееца следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК ( ред. ДВ бр.27 от 10 .04. 2009г.) вр. чл. 2, ал.2 от НК .

Престъплението за което се търси наказателна отговорност на подс. Д. е осъществено на 10.07.2009г. и с оглед на обстоятелството, че в сила е била първата редакция на новосъздадения чл. 58а НК, приета с ДВ бр. 27 от 10.04.2009г, то следва да се приложи именно тя. Съгласно този текст е , че при провеждане на настоящето производство по съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК при определяне на наказанието, съдът не налага най-тежкото по вид наказание, при алтернативно предвидени наказания, а в останалите случаи, прилага чл. 55 НК. Тази редакция на чл. 58а НК съпоставена към настоящия случай, налага следния извод: за извършеното деяние по чл.199, ал.2, т.3 НК и при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК на подс. Д. не трябва да се налага най-тежкото наказание, при условие, че има алтернативно предвидени такива.

Нормата на чл.199, ал.2, т.3 НК предвижда за процесното престъпление наказанията - “лишаване от свобода „ от петнадесет до двадесет години, „доживотен затвор „ или „доживотен затвор без право на замяна“. Безспорно в тези случаи има алтернативни наказания и те са „ лишаване от свобода“ и „ доживотен затвор“ (включително и изключителната мярка „ без замяна“ ). В разпоредбата на чл. 37 НК са посочени всички видове наказания, като в т. 1 това е „ доживотен затвор“, а в т.2 „ лишаване от свобода“ . Наказанието „ доживотен затвор без замяна“ се определя само като временна и изключителна мярка, според ал.2 на чл. 37 НК. Именно затова съдът в случая игнорира най-тежката алтернатива „ доживотен затвор“ (интегрираща в себе си и мярката „ без замяна“ ) и определи наказание на подсъдимия в границите на по- лекото измежду алтернативните наказания , а именно – лишаване от свобода от 15-20 години.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид материално правния характер на нормата на чл.58а НК и разпоредбата на чл. 2, ал.2 НК, касаеща материалноправните разпоредби, като се съобрази с настъпилите изменения в законодателството, от момента на извършване на престъплението до постановяване на присъдата и приложи най-благоприятния за дееца закон , действал в този интервал от време.

Съобразявайки всички обстоятелства по делото , съдът прецени високата опасност на деянието, мотива на извършеното му и чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаното съдействие на разследващите органи

Така в конкретния случай, изхождайки от изложеното по-горе , съдът счете, че на подс. Д. следва да бъде определено наказание петнадесет години лишаване от свобода. Така определеното наказание съдът счете за справедливо, необходимо и достатъчно за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законов ред в страната съобразно прогласените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието, респективно на генералната и специалната превенции.

На основание чл.61,т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС, съдът определи наложеното на подс. К. Д. наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип или затвор при първоначален „ строг „ режим на изтърпяване
По отношение на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал. I вр. чл. 20, ал. II от НК.
От изложената по-горе фактическа обстановка се установява, че подс. Д., на 10.07.2009г. около 05.00 часа в с. Б., махала Л., обл. С., от жилище, собственост на К. П. И., в съучастие като съизвършители с В. Н. е отнел чужди движими вещи, собственост на И. Б. И. - 1 /един/ брой мобилен телефон марка „LG", модел 130, на стойност 35,00 /тридесет и пет/ лева и 1 /един/ брой сим карта на стойност 6,00 /шест/ лева или всичко на обща стойност 41,00 /четиридесет и един/ лева от владението на И. Б. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила и заплашване.

Субективно подсъдимият е съзнавал, че с действията си преустановява досегашната и установява нова своя фактическа власт върху предмета на престъплението - мобилен телефон марка LG модел 130 и сим карта и е преодолил несъгласието на собственика за това с употреба на физическо въздействие- нанасяне на удари по главата, връзване на ръце, както и психическо въздействие отправяне на заплахи.

Подс. Д. е действали виновно при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. II, пр. 1 от НК, разбирал е общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им
По индивидуализация на наказанието

Санкцията определена от законодателя за деяние по чл.198, ал.1 НК е лишаване от свобода от три до десет години.

При определяне на наказанието наложено на подс. Д., съдът изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съгласно която наказанието на дееца следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. ( ред. ДВ бр.27 от 10 .04. 2009г.) Съобразявайки всички обстоятелства по делото , съдът прецени високата опасност на деянието, мотива на извършеното му и чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаното съдействие на разследващите органи

Така в конкретния случай, изхождайки от изложеното по-горе , съдът счете, че на подс. Д. следва да бъде определено наказание две години лишаване от свобода. Така определеното наказание съдът счете за справедливо, необходимо и достатъчно за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законов ред в страната съобразно прогласените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието, респективно на генералната и специалната превенции.

На основание чл.61,т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС, съдът определи наложеното на подс. К. Д. наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип или затвор при първоначален „ строг“ режим на изтърпяване .
По обвинение за извършване на престъпление по чл. 339, ал. I във вр. чл.20,ал.2 от НК
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс. Д., на 10.07.2009г. за времето от 01.00 часа до 06.00 часа в с. Б., махала Л., обл. С., от жилище, собственост на К. П. И., в съучастие като съизвършител с К. Д. е придобил и държал огнестрелни оръжия -1 /един/ брой пистолет марка „Байкал" 442, с фабричен № ХНО 058706, 1/един/ брой пистолет марка „Берета" модел 92 FS, кал. 9 мм, с фабричен № 182993, 1 /един/ брой пистолет марка „Star" модел ВМ, кал. 9 мм, с фабричен № 1940003, 1/един/ брой пистолет марка „SMITHS WESSON", модел 315, калибър 9 мм, с фабричен № TZU1896, 1 /един/ брой револвер, марка „SMITHS WESSON", модел 60, калибър 357 с фабричен № CAS 9007 и боеприпаси - 40 /четиридесет/ броя патрони с надпис „357 магнум", 100 /сто/ броя патрони с надпис „BMG", кал. 9x19 мм, 13 /тринадесет/ броя ловни патрони, кал. 12 мм , 3 /три / броя патрони кал. 9x18 мм. Към инкриминираната дата подс. Н. не е имал издавани разрешения за носене и употреба на огнестрелни оръжия- пистолети: марка „Байкал" 442, с фабричен № ХНО 058706, „Берета" с фабричен № BER 182993, пистолет „Star" с фабричен № 1940003, пистолет „SMITHS & WESSON", c фабричен № TZU1896, револвер, марка „SMITHS & WESSON" c фабричен № CAS 9007.

От обективна страна: С деянието си подсъдимият Д. е осъществил престъпния състав на чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място е придобил и държал огнестрелно оръжие и боеприпаси , без да има за това надлежно разрешение.

Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация се установява по безспорен и категоричен начин от направеното самопризнание и събраните в ДП доказателства - показания на свидетелите , съдебно-балистичните експертизи, писмените и веществени доказателства .

От субективна страна: Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал, че незаконно държи огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има необходимото разрешително за притежаването му.

Като причини за виновното консумиране на деянието съдът отчита ниската правна и обща култура на подсъдимия и незачитането на установения законов ред в Република България.

Като взе предвид всичко това, съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК в ред. ДВ бр.92 от 2002г., / съгл. чл. 2, ал.2 от НК е по- благоприятна за дееца/ за което законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и изходи от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му наложи наказание "пробация", със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години ; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Тъй като престъпленията, предмет на настоящето наказателно производство, са в условията на реална съвкупност, то съдът на основание чл. 23, ал.1 от НК, определи и наложи на подс. Д. едно общо най-тежко наказание от всички престъпления, а именно наказанието „ лишаване от свобода „ в размер на петнадесет години , изтърпяването на което следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна от определеното и наложено наказание, времето през което подс. К. Й. Д. е бил задържан по настоящето производство с мярка за неотклонение „ Задържане под стража „

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Предявения от Е. Л. М. граждански иск е в пряка зависимост от наказателната отговорност на подсъдимия В. Н.. Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление, с което е причинил смъртта на Л. Ц. М .

От представеното по делото удостоверение за наследници на пострадалия Л. Ц. М. , починал на 12.08.2009г., се установи, че гражданския ищец Е. Л. М. е негова дъщеря.

Със Заповед № Аз- 2694/20.10.2007г. на Директора на Национална служба „Полиция"-МВР, считано от 07.11.2007г. М. е бил назначен на длъжност -старши полицай в „Охрана на обществения ред" към група „Охранителна полиция" към Районно управление на МВР гр. С. (т.4, л. 90).

Видно от Справка per. № 4754/31.08.2009г.на Началника на РУ на МВР С. за времето от 20,00 часа на 09.07.2009г. до 08,00часа на 10.07.2009г. пострадалия М. е бил на работа в РУ на МВР -С. като охрана на обществения ред - втори автопатрул със зачислено оръжие - пистолет „Макаров" № ИМ23541 (т. 4, л. 93).

Установи се по делото, че по време на изпълнение на служебата му, пострадалия М. е бил прострелян в областта на тялото, главата и корема, чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие от подс. Н..

Установи се, че смъртта на М., който е бил на 40 години е пряка и непосредствена последица от противоправно и виновно поведение на подсъдимия Н., което ангажира гражданската му отговорност по чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.

Ранната неестествена смърт на Митов е причинила тежка мъка и душевно страдание на Е. М.- ученичка в 12 клас .

От показанията на свидетелите Н. и Р. се установява, че между дъщерята и бащата са съществували отлични отношения на помощ, обич и разбирателство . Дъщерята често посещавала баща си , който й помагал в учебния процес. От същите показания се установява, че ищцата много тежко е преживяла загубата на баща си, чувствала се зле, притеснена, уплашена.

Предвид на така установеното съдът счита, че на репариране подлежат именно преживените от нея мъка и душевно страдание от загубата на баща й, предвид на което и с оглед житейските критерии за справедливост, съдът счете, че сумата в размер на 100 000 лв. ще бъде достатъчна, за да обезщети гражданската ищца за претърпените от нея мъка и душевни страдания, като в този размер съдът уважи предявения граждански иск, а за разликата до пълно предявения размер -120 000 лева искът не се доказа и затова съдът го отхвърли като неоснователен.

По горните съображения съдът осъди подс.В. Н., на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД да заплати на Е. М. сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- причинени болки и страдания, вследствие на баща й Л. М., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2009г. до окончателното й изплащане

Съдът поставани на осн. чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК иззетите като веществени доказателства огнестрелни оръжия и боеприпаси, оставени на съхранение на В.Д. – оръжейник при Столичен следствен отдел при СГП, да се отнемат в полза на държавата след влизане на присъдата в сила.

Съдът постанови също така , след влизане на настоящата присъда в законна сила, иззетите и приложени по делото като веществени доказателства подробно описани в обвинителния акт да бъдат върнати на заинтересованите лица.

Съдът постанови на основание чл.112, ал.2, пр.1 от НК иззетите и приложени по делото като веществени доказателства -подробно описани в обвинителния акт да бъдат предадени на РУП – С. след влизане на присъдата в законна сила.

Съдът постанови на основание чл.112, ал.2, пр.2 от НПК иззетите и приложени по делото като веществени доказателства -подробно описани в обвинителния акт да бъдат унищожени по надлежния ред след влизане на присъдата в законна сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. В. В. Н. - със снета самоличност да заплати в полза на държавата и по сметка на Софийски окръжен съд направените разходи в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, в размер на 2339.67 лв., както и държавна такса в размер на 4 000 лв. представляваща 4% от уважената част от предявения граждански иск.

Също с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К. Й. Д. - със снета самоличност да заплати в полза на държавата и по сметка на Софийски окръжен съд направените разходи в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, в размер на 2339.67 лв.

Поради изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:

Член съдия: